Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………..
2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, Втори касационен състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
в съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г., при секретаря Наталия
Зирковска ,с участието на прокурора С.Иванов, изслуша докладваното от съдия Гергана
Стоянова касационно административно дело
№ 1400/2020 г.
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на
„У.д.д.“ ЕООД, представлявано от Д.М.М., депозирана чрез процесуален
представител срещу Решение № 642/16.04.2020
г., постановено ХLV-ти състав на ВРС
по НАХД №326/2020 г. с което е
потвърдено НП № 23-0000009/07.01.2020г., издадено
началника на ОО „Автомобилна администрация“
С него
за нарушение на чл. 91, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, на основание чл. 97, ал.1
предложение последно от същи закон на
дружеството е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер
от 5000 лв.
Касаторът изтъква доводи, съдържанието на
които насочва към неправилност на обжалваното решение, въпреки че липсва
изрично обективирано изявление в този смисъл.
Възразява срещу приетите от въззивния съд изводи за съответствие на наказателното
постановление с разпоредбите на чл. 57, ал.1 точки 5-та и 6-та от ЗАНН и за
правилно определена санкционна норма.
Твърди, че
в случая не ставало ясно какви
конкретни документи са изискани от проверяващите и какво е представено от дружеството, в изпратената му покана не бил определен и
конкретен срок за представяне на изисканите документи.
Счита, че конкретният случай може да се
квалифицира като маловажен, тъй като според него предпоставките на чл. 28
от ЗАН били налице.
Въз основа на изложеното моли касационния
съд да отмени въззивното решение и
потвърденото с него издаденото от него наказателно постановление.
Ответникът в представен по делото писмен
отговор счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
Решението на ВРС намира за правилно, моли за
потвърждаването му.
Представителят на ВОП счита също за неоснователна
касационната жалба, а решението на ВРС за правилно постановено при липса на
основания за неговата отмяна. Пледира за решение в същия смисъл.
Съдът
в настоящия си състав като съобрази доводите на страните с данните по
делото приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА
Фактите
по случая са следните:
Административно-наказателната
отговорност на дружеството за нарушение на чл.91б, ал.1,т.1 от ЗВтПр , съгласно
която разпоредба превозвачите и собствениците на
автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" за проверка всички документи,
свързани с превозите на пътници и товари.
На
дружеството превозвач на 24.10.2019 г. е извършена проверка от Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Варна, която се самосезирала след съобщение в
медиите за спрян влекач с българска регистрация с хладилно ремарке на
територията на Великобритания, в който
били открити мъртви емигранти. Изготвена
е покана № 66-00-10-407/24.10.2019 г., с която контролните органи уведомили
дружеството за предстоящата проверка и необходимостта от представяне на
множество документи, описани там
подробно. Връчена е на дружеството на
същата дата. В хода на проверката от
дружеството са представени част от
изисканите документи, описани подробно в подписан приемо-предавателен протокол
№ 66-00-10-407/2/24.20.2019 г., посочени изрично са и тези, които не
били представени. Сред тях са
пътни листи и международни
товарителници (CMR).
Съставен е АУАН № 266730/24.10.2019 г., в който са описани констатациите на контролните органи,
съвпадащи с тези по приемо-предавателния протокол, връчен на упълномощено от управителя на дружеството
лице на същата дата, подписан без
възражения. Деянието е ктвалифицирано
като нарушение на чл. 91б,ал.1т.1 от ЗАвтПр.
АНО
възприел изцяло фактическата обстановка , описана в АУАН, както от обективна, така и от субективна
страна приел, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН и издал процесното НП,
с което наложил на дружеството превозвач глоба в размер от 5000 лв., на основание чл.
97, ал.1 от ЗАвтПр.
За да потвърди
издаденото срещу касатора наказателно постановление въззивният съдът
приел за безспорна установената от АНО фактическа обстановка, която по несъмнен
начин доказва извършването на описаното в него административно нарушение, установено от данните в административната
преписка и от събраните в хода на въззивното производство. При проведената
съдебна проверка този съд не констатирал нарушения на разпоредбите на чл. 42 и
чл. 57,ал.1 от ЗАНН – на нарушението,
както и на обстоятелствата при които е извършено в АУАН и НП
е дадено пълно описание.
Приел за правилна дадената на деянието
правна квалификация по чл. 104, ал.6 , предложение последно от ЗВтПр. Изложил
аргументи за липса на предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН, а именно че
констатираното деяние не е единичен случай.
Изводите
на въззивния съд са правилни и се
споделят изцяло от касационния съд в настоящия му състав.
Както в
хода на проверката, така и впоследствие до момента на издаване на процесното
наказателно постановление дружеството превозвач – задължено лице по смисъла на императивната норма на чл. 91б, ал.1 от ЗАвтПр
проявява бездействие и не представя изисканите международни товарителници (CMR), въпреки че е имало на разположение два месеца и половина от датата на образуване
на административнонаказателното производство – 24.10.2019 г. до 07.01.2020 г., на която дата е
издадено процесното НП.
Санкционната норма, на която се основава
АНО при ангажиране на административнонаказателната отговорност на превозвача е
също толкова императивна и е приложена
правилно. Описанието на нарушението както в АУАН, така и наказателното постановление е конкретизирано
в достатъчна степен, поради което
правото на защита на привлеченото
към администативнонаказателна отговорност лице не е засегнато в никаква степен.
Видно от обширно изложените доводи във въззивната му жалба нарушителят има ясна
представа в какво точно е обвинен,
възраженията релевирани там сочат на адекватна и детайлно осъществена защита.
С бездействието си по изпълнение на вмененото му с чл. 91б, ал.1,т.1 от ЗАвтПр задължение, дружеството като транспортно предприятие и
превозвач е осъществило безспорно нарушение на посочената законова норма, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Изложеното води до извод за неоснователност на касационната жалба
Решението на ВРС е правилно и следва да се остави в сила.
Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, втори касационен състав при АС Варна
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 642/16.04.2020 год., постановено от ХLV-ти състав при ВРС по НАХД № 326/2020 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.