Р E Ш Е Н И Е
№ 330
гр.Плевен, 04.07.2022
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година в
състав: Председател:
Николай Господинов
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева
касационно административно-наказателно дело № 439 по описа на Административен съд - Плевен за
2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в ЗАНН, във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №273/11.05.2022 год. по анд №20224430200480
год. Районен съд-Плевен е отменил Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с №**********,
издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, на В.Ц.В. с ЕГН **********,***, с
който, за извършено нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева , на основание чл.179,
ал.3 във връзка с чл.187а, ал.1 от ЗДП.
Със същото решение, АПИ е осъдена да
заплати на В. сумата от 300 лева
разноски за адвокатско възнаграждение.
Против
постановеното решение е постъпила касационна жалба от Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез упълномощени юрисконсулти И. и М., които считат постановеното решение за неправилно
поради нарушение на материалния закон. Сочат, че ЕФ е издаден от орган със
санкционни правомощия, в кръга на материалната му компетентност, при спазване
на процедурата и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.
Сочат, че е установено на процесната дата управление на автомобил от В., без за
същия да е заплатена дължимата винетна такса , като посоченият пътен участък е
включен в обхвата на платената пътна мрежа, съобразно чл.10, ал.3 от ЗП вр.
Списък, приет с Приложение №2 към т.2 на Решение №959 на МС от 31.12.2018 год.
Установено е, че е закупена винетна такса за управлявания от В. автомобил, но е
вписана държава на регистрация Ватикана, по повод на което В. е подал заявление за промяна на допусната техническа грешка при
деклариране на данни при закупуване на електронна винетка. Сочат, че на
основание чл.10а, ал.3б от ЗП, промяната в данните на електронна винетка има действие
от момента на извършване на корекцията и има срок на валидност до изтичане на
срока на валидност на първоначално издадената. Правят извод, че към датата на
нарушението-18.05.2021 год. за посоченото ППС не е имало валидна електронна
винетка. Сочат, че националността е основен реквизит и неразделна част от
регистрационния номер на автомобила. Съгласно чл.10а, ал.3б от ЗП,
отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на
ППС, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика
или на ползвателя му. При неправилно декларирани данни се счита, че за ППС не е
заплатена винетна такса. Сочат, че
електронната система и АНО не могат да предвидят и нямат законово задължение да
изследват възможните грешки, допуснати при заплащане на таксата.. Електронната
система е програмирана да прави сравнителен анализ между регистрационните
номера, за които са заплатени винетни такси и рег.номера на МПС, които се
движат по платената пътна мрежа, и при несъответствие да отчита нарушенията с
доклад, приложен по делото. Счита, че дори деянието да не е извършено умишлено,
то е налице непредпазливост. Сочат, че подаденото от В. заявление за корекция,
е от 2.06.2021 год., т.е. след извършване на нарушението, а корекцията има
действие занапред. Моли се за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на ЕФ. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от насрещната страна.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от юрисконсулт И., която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, развива подробни съображения за неправилност на изводите на
въззивния съд, моли за отмяна на решението и потвърждаване ан ЕФ, претендира
разноски, прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът В.Ц.В. се
представлява от адв.Н. с пълномощно на л.30 от делото, който счита
постановеното решение за правилно и моли съда да го остави в сила. Излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, че на 18.05.2021 год. в 14:49 часа е установено нарушение №
C2AE6FC25C7C6B03E053021F160A76B6, с ППС лек автомобил ******* с рег.№*******, с
технически допустима максимална маса 1500, в община Долни Дъбник, по път 1-3 км 100+471, с посока
Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т.1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с
устройство № 40221, представляващо елемент от електронната система за събиране
на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 1-3 км
100+471. Собственик, на когото е регистрирано ППС/ ползвател е В.Ц.В.. На
основание чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.
179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата му е
наложена глоба в размер на 300 /триста /
лева.
Съдът установил горната фактическа
обстановка от приложените към делото писмени доказателства. Приел, че
касаторът, по реда на чл.10а, ал.3б от
Закона за пътищата, е заявил корекция на сгрешената винетка, изпратена по
ел.пощата на Агенция „Пътна инфраструктура“ Съдът приел за безспорно установено
в конкретния случай обстоятелството, че се касае за допусната грешка в
декларираните данни от собственика на процесното ППС. Същият е декларирал
коректно данните с изключение на държавата, в която е регистриран автомобилът,
като вместо България, в електронната система е въведено Ватикана. След като е
установил, че за процесния автомобил липсва валидна винетна такса, поради
грешка в отразяването на страната, в която е регистриран автомобилът, В. е
подал заявление за промяна на допусната техническа грешка при деклариране на
данни относно регистрационния номер на ППС, включително на държавата, в която е
регистрирано, или неговата категория по реда на чл.10а, ал.3б от Закона за
пътищата с дата 3.06.2021г., подадена по ел.поща на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – стр.25 от делото. Съдът направил извод, че в случая се касае
за формално нарушение, от което не са настъпили каквито и да е било вредоносни
последици или щети за държавата, съответно фиска, тъй като е налице реално
заплатена винетна такса и от нея би могъл да се ползва единствено процесният
автомобил, а не друг автомобил с държава на
регистрация Ватикана, предвид различните номера, въведени за регистрация
в двете държави. Съдът приел, че в този
смисъл липсва умисъл за осъществяване на нарушението, тъй като В. не е имал
субективно знание за елемент от фактическия състав на вмененото му нарушение. Според
въззивния съд, за да е осъществен състав на административно нарушение, съгласно
общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна е необходимо да е
извършено виновно, т.е., за да се приеме, че е извършено административното
нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, е необходимо да бъде установено, че
съответното лице /водач, собственик, ползвател и пр. / съзнателно не е
заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство,
автомобилът се е движел по път в обхвата на платената пътна мрежа. На
административно наказване по чл.139, ал.6 от ЗДвП, биха подлежали единствено
лица, които умишлено не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки
това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по
път в обхвата на платената пътна мрежа. Според въззивния съд безспорно се
установява от доказателствата по делото, че В. като собственик на управлявания
от него лек автомобил е заплатил сумата от 97 лв., представляваща плащане за
електронна винетка за МПС с рег.№ *******, като с това свое действие
жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.10а, ал.3 от Закона за
пътищата, като тази сума е постъпила в държавния бюджет. Обстоятелството, че
поради грешка в деклариране на данните от собственика на процесното ППС не е
била издадена електронна винетка с коректно съдържание налага извода за липса
на съставомерно деяние, което да представлява нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП, както и да налага санкционирането на жалбоподателя на основание чл.179,
ал.3 от ЗДвП. Съдът приел, че деянието не съставлява маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсва въобще извършено нарушение. Затова
съдът приел, че безспорно В. не е
осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по
смисъла на чл. 139, ал.6 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно наказващият
орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. По тези
съображения РС –Плевен отменил оспорения ЕФ и осъдил касатора да заплати направените разноски в размер на
300 лева.
Така постановеното решение е правилно по
своя резултат.
Отговорността на В. е ангажирана за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП, съгласно които
движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. В ал. 6 на
същия член е посочено, че водачът на ППС, преди движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, следва да заплати такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП в случаите,
когато такава е дължима според категорията на превозното средство. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП предвижда такса
за ползване на пътната инфраструктура, която се заплаща за преминаването по
републиканските пътища, включени в трансевропейската пътна мрежа, както и за
такива извън нея или по техни участъци. Тази такса дава право на ППС да ползва
за определен срок изброената категория пътища, като размерът й се определя от
МС.
С разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП се предвижда
наказание "глоба" в размер на 300 лв. за водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП.
Според касационната инстанция извършеното нарушение е установено по
безспорен начин. Събраните по делото доказателства налагат извод, че В. е заплатил винетна такса в размер на 97 лв.
за МПС с рег. № *******, но при
въвеждане на данните за националност на МПС, вместо Република България, е
въведена Ватикана. Неправилното въвеждане на данни относно държавата на
регистрация на ППС се приравнява на липса на винетка за лекия автомобил.Деянието
е извършено при форма на вината непредпазливост, защото В. е бил длъжен и е
могъл обективно да установи, преди да предприеме пътуване, дали са въведени
коректно данните за управлявания автомобил, и това е видно от разпечатката на
електронната винетка, в която са визуализирани всички въведени данни.
Ето защо, неправилно РС- Плевен е
преценил, че В. не е осъществил с деянието си признаците на състава на
административно нарушение на нормата на чл.139, ал.6 от ЗДП.
Извършеното нарушение обаче, е
маловажно. Същото е формално по своя характер. Деянието е с изключително ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и не засяга отрицателно
обществените отношения, защитени посредством въведената регламентация за
възмездно ползване на пътната мрежа. Най –голяма тежест при преценката относно
маловажността на нарушението има факта, че В. е заплатил винетна такса за
превозното средство, макар и с неправилно въведена държава на регистрация, което
означава, че той е изпълнил вмененото му задължение за ползване на пътищата
едва след заплащане на съответна такса. От деянието не са произтекли каквито и
да било вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота
на останалите граждани, нито за бюджета. Безспорно по делото е установено, че
са налице данни за заплатена винетна такса за МПС със същия регистрационен
номер, но при неправилно въведена националност на МПС. Съобразена е законодателната промяна в сила от
19.03.2021 г. - чл. 10а, ал. 3б ЗП, регламентираща
процедура за поправка на техническа грешка, тъй като В. е подал заявление за извършване на корекция с
вх.№94-00-385/2.06.2021 год., като корекцията е извършена, за което
потребителят е уведомен по електронна поща на 3.06.2022 год. Предвид безспорното обстоятелство,
че сумата от 97 лева за годишна винетна такса е била надлежно заплатена от В. и
е постъпила в бюджета на АПИ, степента на обществената опасност на деянието е
много по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид - при
управление на МПС без въобще собственикът или ползвателят да са заплатили
дължимата сума за винетна такса. Следва да се отчете, че не е налице ощетяване
на държавния бюджет, в частност на бюджета на АПИ.
Винетната такса по своята същност е
такса за услуга – ползването на републиканската пътна инфраструктура, което
предполага държавата да е осигурила вече поддържана пътна мрежа, за ползването
на която водачите и собствениците заплащат такса. В случая, както се посочи,
все пак в бюджета на АПИ е постъпил дължимият размер на винетната такса от В.,
макар и за автомобил, с погрешно посочена националност на регистрацията му.
За пълнота следва да се отбележи, че новата
разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 год. предвижда, че прилагането на чл. 28 от ЗАНН по отношение на
нарушения по ЗДвП е недопустимо. Без съмнение, към датата на извършване на
санкционираното нарушение /18.05.2021 г. /, не е съществувало нормативно
предвидено ограничение за прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по
Закона за движението по пътищата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, като в ал. 2 на чл. 3 е предвидено, че ако до влизане
в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С оглед на
посочените разпоредби на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, настъпилата
законодателна промяна след издаването на наказателното постановление,
изключваща прилагането на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по
ЗДвП /съгласно новата разпоредба на чл. 189з от ЗДвП, в сила от
23.12.2021 г. /, не е приложима в настоящия случай. Тъкмо обратното - в
съответствие с принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложим е
именно по-благоприятния за нарушителя закон, а именно ЗАНН преди изменението,
съобразно който преценката за законосъобразност на НП включва и преценка
относно правилното приложение на чл.28 от ЗАНН.
Изложеното обосновава извод за
неоснователност на касационната жалба.
Обжалваното решение не страда от
посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни
основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. При
извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност,
допустимост и правилност, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно
направеното искане за разноски от ответника по касация на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в действащата
понастоящем редакция, следва да се присъди в полза на В.В. възнаграждение за един адвокат,
представлявал В. пред касационната инстанция. Видно от приложения на л.30 от
делото договор за правна помощ, е договорено и изцяло платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, което е претендирано своевременно.
Касаторът в жалбата е направил възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение. Възражението е основателно, тъй като делото не е с фактическа и
правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание. На ответника по
касационната жалба следва да се присъди минималният предвиден в Наредбата
размер на адвокатско възнаграждение от 300 лева, по аргумент от чл.18, ал.2,
във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 год., като за разликата над 300
лева до пълния претендиран размер от 400 лева искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №273/11.05.2022
год. по анд №20224430200480/2022 год. на Районен съд-Плевен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“
София да заплати в полза на В.Ц.В. с ЕГН **********,*** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Ц.В. с
ЕГН **********,*** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
разликата над присъдения размер от 300 /триста/
лева до пълния претендиран размер от 400 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/