Решение по дело №96/2023 на Административен съд - Кърджали

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

година

02.11.2023

град

Кърджали

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кърджалийският

административен   съд

състав

На

11.10.2023

година

В    публично    заседание    и    следния   състав:

Председател:

АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР  АТАНАСОВ  АЙГЮЛ  ШЕФКИ

Секретар

Мариана  Кадиева

Прокурор

Бонка  Василева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали

като     разгледа     докладваното     от

съдията  Виктор  Атанасов

Кас.   Адм.   Нак.   Дело

номер

96

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и следв. АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Кърджали, против Решение №94 от 09.05.2023 год., постановено по АНД №8/2023 год. по описа на на Pайонен съд - Кърджали, с което е отменено наказателно постановление №09-2200281 от 26.10.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали.

Касаторът заявява в жалбата, че установения от закона срок подава касационна жалба против горепосоченото решение, като моли съда да постанови съдебен акт, с който същото да бъде отменено. Излага подробни съображения, като счита, че изводите на районния съд са неправилни, направени въз основа на интерпретирани едностранчиво гласни доказателства, ангажирани от дружеството-жалбоподател в хода на съдебното производство, които били кредитирани с доверие с приоритет, без преценката им с оглед на останалите писмени доказателства по преписката, както и гласните такива, събрани от свидетелите по съставяне на АУАН. Оспорва изцяло изводите на първоинстанционния съд, че описаното в наказателното постановление нарушение не е доказано по несъмнен начин, респ., че не било доказано „Модекс“ ООД *** да е имало качеството на работодател спрямо лицето Е. Д.. В тази връзка сочи, че Е. Д. бил допуснат до проверявания обект/строеж/, находящ се на територията на посоченото дружество, достъпът до който бил ограничен за външни лица и че там лицето било заварено да извършва трудова дейност, характерна за длъжността „***“, поради което счита, че било налице трудово правоотношение между „Модекс“ ООД и посоченото лице, характеризиращо се с всички негови елементи. В жалбата въвежда твърдения, че при попълването на декларацията, откритите в проверявания обект лица вписали под влияние на управителя на „Модекс“ ООД обстоятелството, че техен работодател е „***“ ООД. Касаторът излага съображения, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не установявали, че лицето Е. Д. е било наето от „***“ ООД или пък от „***“ (*** дружество), а сочели, че единственото лице, в полза на което са били извършвани установените при проверката строително-монтажните дейности, извършвани от това лице, е именно „Модекс“ ООД. В жалбата навежда доводи, че районния съд е обосновал извод за липсата на соченото в АУАН и в НП административно нарушение като еднопосочно е интерпретирал гласните доказателства по делото, респ. кредитирал е показанията на ангажираните от „Модекс“ ООД свидетели и е игнорирал тези, дадени от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Кърджали. В тази връзка сочи, че дадените от свидетеля Ф. Ф. показания не могат да бъдат годно доказателство, тъй като този свидетел е работник в дружеството, поради което се явява заинтересован от изхода на делото, като се твърди, че същият, с оглед на заеманата длъжност и изпълняваните трудови функции, не е възприел пряко и непосредствено лицата, работещи на обекта. Твърди се освен това, че показанията му били в противоречие с представената по делото справка от ОД на МВР - Кърджали  за влизанията и излизания на лицата през границите на Република България. Според касатора, неправилно били кредитирани от съда и показанията на св.Д. К., дадени в хода на производството, тъй като към датата на извършване на проверката - 25.07.2022 год., същият не е участвал нито в ръководството на „Модекс“ ООД ***, нито в това на „***“ ООД. Предвид изложеното, с жалбата моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени Решение №94 от 09.05.2023 год., постановено по АНД №8/2023 год. по описа на на Pайонен съд - Кърджали, след което се произнесе по същество и да потвърди наказателно постановление №09-2200281 от 26.10.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът - директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали не се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител - ст.юрк. Н. К., преди съдебното заседание е депозирана молба-становище с Вх.№2691 от 10.10.2023 год., в което заявява, че изцяло поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Излага подробни доводи и аргументи по съществото на спора, респективно, в подкрепа на доводите си за незаконосъобразност на атакуваното решение на Районен съд – Кърджали. В молбата-становище отново е направено искане, касационната инстанция да отмени решението на първоинстанционния съд и да се произнесе по същество, като потвърди изцяло процесното наказателно постановление. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „Главна инспекция по труда” – София, а в условията на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от страна на „Модекс” ООД ***.

Ответникът по касация – „Модекс“ ООД ***, редовно призован, се представлява от адвокат Т.Б. от АК-***, която оспорва касационната жалба, по съображенията, изложени в депозирания отговор, като моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение касационната жалба, като неоснователна и да остави в сила оспореното с нея решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно и да присъди в полза на представляваното от нея дружество направените по делото разноски. В депозирания отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. В отговора са въведени съображения, поддържани и в съдебно заседание, че анализът на събраните по делото доказателства категорично сочи, че представляваното от нея дружество не е имало качество на работодател спрямо лицето, посочено в наказателното постановление, респ., че това дружество не е субект на нарушението, за което е наказано с атакуваното наказателно постановление. В писмения отговор моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение касационната жалба и да потвърди обжалваното решение на районния съд, както и моли за присъждане на направените деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Намира, че събраните пред въззивния съд доказателства са правилно обсъдени в съдебния акт и че от същите, съдът е стигнал до правилния извод, че не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват санкционирането на „Модекс” ООД ***, за извършено нарушение по чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ, защото доказателствата не са в подкрепа на извода на административнонаказващия орган за възникнало трудово правоотношение между санкционираното дружество и лицето – чужд гражданин, установено да полага труд на обект на „Модекс” ООД ***. Счита, че в обжалваното съдебно решение правилно са изяснени всички факти относно установеното при проверката на служителите на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали и че правилно са обсъдени всички събрани гласни и писмени доказателства в хода на развилото се въззивно производство, както и счита, че изложените правни изводи, които са послужили на Районен съд – Кърджали за да отмени издаденото наказателно постановление, са правилни и обосновани. С оглед на тези съображения предлага настоящата съдебна инстанция да остави в сила обжалвания съдебен акт.      

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за неправилно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, се явяват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното Решение №94 от 09.05.2023 год., постановено по АНД №8/2023 год., Районен съд - Кърджали е отменил наказателно постановление №09-2200281 от 26.10.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Кърджали, с което, на „Модекс“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, в качеството му на работодател, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност/ЗТМТМ/, е наложена имуществена санкция, в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

Със същото решение, Районен съд – Кърджали е осъдил ИА „Главна инспекция по труда“ - град София да заплати в полза на „Модекс“ ООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, деловодни разноски, в размер на 30.00/тридесет/ лева.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посоченото в акта и в наказателното постановление нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, състоящо се в това, че „Модекс“ ООД ***, в качеството си на работодател, не е уведомило ИА „Главна инспекция по труда“ за приемане на работа в предприятието, на лицето Е. Д., гражданин на ***, роден на *** год., в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на това лице, а именно - от 25.07.2022 год. до 01.08.2022 год. включително. Изложил е съображения, че събраните по делото писмени и гласни доказателства не доказват по несъмнен начин „Модекс“ ООД *** да е имал качеството на „работодател“ спрямо посочения чужд гражданин. Посочил е, че е установено обстоятелството, че Е. Д., заедно с още 6 работници, действително е извършвал строителни дейности по монтаж на панели на строяща се сграда,  намираща се в УПИ **, кв.** по плана на ***, с възложител „Модекс“ ООД ***, но недоказано останало обстоятелството, че именно това дружество, в качеството на работодател, е наело това лице да изпълнява трудови функции в негова полза. Съдът е посочил също, че от приетите по делото договори било видно, че „Модекс“ ООД *** се явявал възложител на строително-монтажни работи на посочения обект, а изпълнението на самите дейности било реализирано от други две фирми – „***“ ООД *** и „***“ ЕООД ***, с които възложителят имал сключени договори за изпълнение на строителството. В тази връзка районният съд е посочил, че от съдържанието на Договор за строителство и ремонт от 11.10.2021 год. ставало ясно, че „Модекс“ ООД *** е възложило на строителя „***“ ООД извършването на дейности на обекта в ***, вкл. и такива по полагане на профили за облицоване на грубия строеж, облицоване с термосандвич панели, облицоване на термопанелите с еталбонд, от каквото естество е била и извършваната работа от *** граждани, вкл. Е. Д., които контролните органи установили на обекта в деня на проверката.

На следващо място, районният съд е изложил мотиви, че работникът Е. Д. е декларирал писмено на 25.07.2022 год., че работи за „***“ ООД, в каквато насока били и показанията на св.А. С., в които същият е заявил, че на място в деня на проверката, управителят на „Модекс“ ООД – А. М., е заявил, че *** граждани не били негови работници, а работели за „***“ ООД. Предвид това съдът е обосновал извода, че не би могло да се приеме, че лицето Е. Д. е бил нает на работа от „Модекс“ ООД ***, като това обстоятелство се разколебавало от писмо на „***“ от 20.07.2022 год., съдържащо данни, че именно това дружество е командировало работници/сред които и Е. Д./ да извършват монтажни дейности в обекта на „Модекс“ ООД. По отношение на доводите на АНО, с които същият аргументирал извършено от „Модекс“ ООД *** нарушение, съставът на районния съд е посочил, че не било доказано Е. Д. да е попълнил декларацията си в присъствието и под давлението на управителя на дружеството. Изложил е съображения, че в клаузите на сключените договори между „Модекс“ ООД *** и „***“ ООД било предвидено, че същите се прекратяват с извършването и предаването на договорената работа, за което липсвали доказателства, поради което неправилно АНО е приел, че към датата на проверката, договорите не пораждали правно действие. Според районния съд, наказващият орган безкритично се доверил на писменото обяснение, дадено от Х. А. на 22.08.2022 год., но същото не кореспондирало нито с показанията на свидетеля Д. К., нито с представеното Удостоверение за актуално състояние на дружеството „***“, в което Х. А. бил съдружник, поради което няма как да не е знаел нищо за посоченото дружество, както твърдял. Съдът е изложил и мотиви, че ако контролните органи и наказващият орган са били анализирали по-подробно доказателствата по преписката, те биха стигнали до различни от възприетите от тях изводи.

В заключение, Кърджалийският районен съд е приел, че при противоречивите данни, събрани по делото, не можело да се приеме за установено по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя на деяние, което да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. Посочил е, че административнонаказващият орган е носител на доказателствената тежест да установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, което в случая не било сторено, както и че е бил нарушен основен принцип, че административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Предвид това съдът е извел и окончателния си извод, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и с постановеното съдебно решение го е отменил, като е присъдил и деловодни разноски в полза на дружеството - жалбоподател.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали, са неоснователни и съответно, твърдяните по отношение на обжалваното решение отменителни основания не са налице.

В тази връзка, като е приел, че описаното в АУАН и в процесното НП нарушение не е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е извършил неправилен анализ и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

На първо място, касационният съд в настоящия състав счита, че единственото безспорно обстоятелство, установено в производството пред районния съд е, че при извършената проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Кърджали в обекта на контрол: строително-монтажни работи на сграда за обработка на МДФ плоскости за производство на мебели и шоурум, находящ се в УПИ **, кв.** по плана на ***, с възложител „Модекс“ ООД ***, е било констатирано, че на обекта седем лица, сред които и лицето Е. Д., са извършвали дейности по монтаж на панели на строящата се сграда. Правилно първоинстанционният съд, разглеждащ жалбата против наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция на работодателя по чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, след задълбочен анализ, поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателствата, е извършил преценка на законосъобразността на наложената санкция, респ. направил е преценка, дали в действителност дружеството се явява работодател на Е. Д., за което то е следвало да уведоми писмено ИА „Главна инспекция по труда“ за започването на работа на това лице, т.е. установено ли е извършеното административно нарушение, за което е санкционирано ЮЛ, в качеството на работодател.

Настоящият касационен състав счита, че представените в производството пред районния съд доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин осъществяването на процесното административно нарушение. Налице са както гласни, така и писмени доказателства, преценката на които не обоснова извода, че ответникът по касация в настоящото производство - „Модекс“ ООД ***, ЕИК ***, в качеството си на работодател, е извършило административното деяние, за което му е наложена имуществената санкция, както правилно е приел и решаващият състав на Районен съд - Кърджали. В този смисъл, видно от попълнената от Е. Д. декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ на *** език, същият е посочил, че работи в „***“ ***/т.е. ООД/, с работно място – сграда на шоурум на „Модекс“ в ***, на длъжност – „***“, с работно време от 08:30 часа до 17:30 часа, почивни дни в седмицата – събота и неделя и месечно трудово възнаграждение, в размер на ***, без да има сключен трудов договор. Въведените в касационната жалба доводи, че декларацията била попълнена под влиянието на А. М. – управител на „Модекс“ ООД ***, са неоснователни. Декларацията чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценка на съдържанието й и същевременно, преценена в съвкупност с останалите налични доказателства по делото, обосновават извода, че същата отразява действително наличието на трудови отношения между издателя й и конкретен правен субект, който обаче е различен от санкционираното ЮЛ. Същевременно, от страна на АНО не са представени неоспорими и безспорни доказателства, които да установят релевантното за случая обстоятелство, че работодател на лицето Е. Д. е именно ответникът по касация - „Модекс“ ООД ***.

На следващо място, в хода на административнонаказателното производство, от страна на представителя на „Модекс“ ООД ***, на контролните органи са били представени писмени доказателства – Договори за строителство и ремонт, съответно от 19.07.2021 год. и от 11.10.2021 год., които установяват наличието на договорни отношения между „Модекс“ ООД *** и „***“ ООД, по силата на които, ответникът по касация е възложил на „***“ ООД извършването на СМР на процесния обект, а именно - дейност по полагане на профили за облицоване на грубия строеж, облицоване с термосандвич панели, облицоване на термопанели с еталбонт и др. Страните са уговорили обектът да бъде предаден на възложителя в срок от 90 работни дни, считано от превеждането на авансова сума по сметка на изпълнителя. В хода на производството пред районния съд е била представена и фактура №*** от 19.05.2022 год. за извършено авансово плащане от „Модекс“ ООД *** към „***“ ООД, при което правилно районният съд е приел, че няма как да се приеме, че към датата 25.07.2022 год., този уговорен 90/деветдесет/-дневен срок е изтекъл.

При извършването на проверката в обекта на ответника на 25.07.2022 год., управителят на юридическото лице изрично е посочил, че заварените при проверката турски граждани, извършващи дейности по монтаж на панели, са работели за „***“ ООД, което е видно и от самите показания на контролните органи. Отделно от това, към административнонаказателната преписка е приложено писмо от 20.07.2022 год. на „***“ (дружество в ***), в което е отразено, че изброените в него лица, сред които и Е. Д., са били командировани от това дружество за определен период от време за извършване на монтажни дейности, свързани с търговската дейност на „Модекс“ ООД, като в този смисъл са и показанията на свидетеля Д. К.. Всичко това, взето в съвкупност с обстоятелствата, посочени от лицето Е. Д. в декларацията по чл.68, ал.1, т.33 от ЗТМТМ, по никакъв начин не обосновава извода, че именно „Модекс“ ООД *** се явява работодател това лице, установено да полага труд към момента на извършване на проверката.

Наказващият орган не е извършил задълбочен анализ на представените от дружеството доказателства и съответно точна преценка, дали в конкретния случай именно „Модекс“ ООД *** е изпълнител на извършваните от *** граждани ремонтни дейности, респ., дали дружеството се явява техен работодател, като се е задоволил единствено със съдържанието на дадените в хода на административнонаказателното производство писмени обяснения от Р. А. – управител на „***“ ЕООД и Х. А. – управител на „***“ ЕООД. По силата на представения към преписката Договор за изпълнение на СМР от 17.03.2022 год., сключен между „Модекс“ ООД *** и „***“ ЕООД, последното е изпълнител на строителни дейности по наливане на бетон и довършителни ремонтни работи в процесния обект, т.е. дейностите, които „***“ ЕООД е следвало да изпълни по този договор очевидно не съвпадат с дейностите по монтаж на панели, извършвани от *** граждани (в т.ч. и от Е. Д.), установени към момента на проверката. В този смисъл са и обясненията на управителя, че дружеството не е изпълнявало подобни дейности, а лицата, които са ги извършвали, не са били наемани от него. Що се отнася до писмените обяснения на представляващия „***“ ООД, в същите са налице значителни противоречия с останалите писмени и гласни доказателства по делото. Така напр., в своите обяснения св.Х. А.  твърди, че не знае нищо за фирма „***“ (дружество в ***), нито познава лицата, установени при проверката, а според представеното в производството пред районния съд Удостоверение за актуално състояние на същото дружество, Х. А. е бил съдружник в него. В същото това дружество са били наети на работа и въпросните лица, за което свидетелстват  и представените по делото за всяко едно от тях Уведомления за започване на осигурена работа/издадени по електронен път от Института за социално осигуряване на ***, а не от *** дружество,  както се твърди в жалбата/, в които уведомления, като наименование на работодателя ясно е посочено:  „***“. Последните обстоятелства внасят сериозни съмнения относно достоверността на съдържанието на писмените обяснения от това лице, възприети от административнонаказващия орган като аргумент за ангажиране на административнонаказателната отговорността на „Модекс“ ООД ***.

Предвид горното, настоящата инстанция изцяло споделя извода на районния съд, че възприетото от контролните органи качество на работодател на „Модекс“ ООД *** спрямо Е. Д. не е доказано, респ. не е подкрепено с безспорни и категорични доказателства. В случая не се установява това лице, гражданин на ***, да е престирало труд от името и в полза на посоченото дружество, т.е. да е налице възникнало между тях трудово правоотношение, поради което последното не се явява негов работодател и за него не съществува задължение, в това му качество да представи уведомление до ИА „Главна инспекция по труда“ за обстоятелството, че *** гражданин е започнал работа при него, в срока, визиран в нормата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. По аргумент от последното, ангажирането на административнонаказателната отговорност на ответника по касация, за нарушението, посочено в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за неправилно и незаконосъобразно, до който извод е правилно и в съотвествие със събраните и анализирани писмени и гласни доказателства, е достигнал и решаващият състав на Кърджалийския районен съд.

По изложените по-горе съображения и изводи, настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира касационната жалба, подадена от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Кърджали, с инвокираните в нея оплаквания, за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва с решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в отговора на касационната жалба, представено от пълномощника на ответника по касация, искане за присъждане на разноски, то на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл.143 от АПК, следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - град София да заплати на „Модекс“ ООД ***, ЕИК ***, направените разноски в настоящото касационно производството, които се претендират в размер на 500.00 лева с ДДС, произтичащи от заплатено по банков път възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие сер.** №***/*** год./л.19/, фактура №*** от 08.09.2023 год., издадена от Т.Б. – М. и получател „Модекс“ ООД ***, ЕИК ***/л.20/ и преводно нареждане с УРН *** от 19.09.2023 год. на „Пощенска банка“ АД, за преведена сума в размер на 6080.00 лева, в т.ч. и сумата по фактура №*** от 08.09.2023 год., по сметка на Т.Г.Б. – М., с наредител „Модекс“ ООД ***, ЕИК ***/л.21/.

Във връзка с направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по делото, съдът намира за нужно да разясни следното:

Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако наложеното с наказателното постановление административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 от Наредбата, върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от същата Наредба №1 от 09.07.2004 год., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до 10000 лева, възнаграждението се определя в размер на 400 лева плюс 10% за горницата над 1000 лева. В случая, с процесното наказателно постановление, на дружеството „Модекс“ ООД *** е наложена имуществена санкция, в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева, поради което, при определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение е приложима именно цитираната норма на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, като изчислен съобразно тази норма, минималният размер на възнаграждението възлиза на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие сер.** №***/*** год./л.15/, по настоящото дело е заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева с ДДС, като от представената данъчна фактура №*** от 08.09.2023 год., издадена от адв.Т.Б. – М., с получател „Модекс“ ООД ***/л.16/, е видно, че този размер на възнаграждението е формиран от данъчна основа, в размер на 416.67 /четиристотин и шестнадесет лв. и 67 ст./ лева и начислен ДДС върху нея, в размер на 83.33/осемдесет и три лв. и 33 ст./ лева. При това положение следва да се има предвид и разпоредбата на §2а, предл.2/второ/ от Допълнителните разпоредби на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно което, за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/ адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. От това следва, че договореното в конкретния случай адвокатско възнаграждение е в размер на 416.67/четиристотин и шестнадесет лв. и 67 ст./ лева, т.е. същото е под минималния размер, регламентиран в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, като върху него е начислен и дължимия ДДС, в размер на 20% или 83.33/осемдесет и три лв. и 33 ст./ лева и така е формирана сумата в размер на 500.00/петстотин/ лева, представляваща заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. Предвид изложеното е ясно, че заплатеното от дружеството-ответник по касация адвокатско възнаграждение е под минималния размер, регламентиран в чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и независимо от своевременно направеното от касатора възражение за прекомерност на същото, същото следва да бъде присъдено в пълния му претендиран размер, ведно с начисления върху него ДДС, в размер на 20%.

За дължимите на ответника по касация деловодни разноски следва да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, към структурата на която принадлежи и административнонаказващият орган, издал незаконосъобразното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р     Е     Ш     И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №94 от 09.05.2023 год., постановено по АНД №8/2023 год. по описа на на Pайонен съд - Кърджали.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - град София, с адрес – ***, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Модекс“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, направените деловодни разноски в касационното производство, в размер на 500.00/петстотин/ лева, представлящи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:    1.  

                                                                                      

 

 

                                                                                                  2.