Р Е Ш Е Н И Е
№ 184/24.6.2020 г. 24.06.2020г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – наказателна колегия,ІХ
състав в
публично заседание на двадесет и втори две хиляди и двадесета година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар В.Г.,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД №148/2020 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на А.С.М. ***, ЕГН:**********,
подадена чрез адв.Пл.М.-***,
против наказателно постановление №19-0813-001462/01.12.2019г.г.издадено от началника
на сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175,ал.1,т.4 от с. з. му е
наложена глоба в размер на 50лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се моли ЯРС да
го отмени. По конкретно се твърдят допуснати нарушения на чл.42,т.3 и 4
от ЗАНН- в АУАН и НП липсвало конкретно , ясно и точно описание на мястото и
обстоятелствата , при които е
извършено нарушението.Излага се ,че административнонаказващия орган е допуснал нарушение на
материалния закон , тъй като въпреки наличието на основания за прилагане
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, същият
е игнорирал задължението си за
индивидуална преценка на всеки отделен случай.Сочи се ,че при издаването на НП е допуснато
нарушение на чл.52,ал.4 от ЗАНН, тъй
като наказващия орган не проверил акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост и не преценил всички събрани
доказателства ,което е довело до непълнота на доказателствата.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява.Не
се явява и упълномощения му защитник адв.М..
Въззиваемата
страна също редовно призована не изпраща
представител, но е депозирана молба от
юрисконсулт А., с която се оспорва
подадената жалба. Изложени са и аргументи ,че в хода на административно- наказателното
производство не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и
нарушението е безспорно установено. Претендира се и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 01.092029г. на път II-53 в отсечката гр.Сливен- Ямбол на територията на Община Тунджа ,свид.Р.С.- инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“-Бургас към НТУ при АПИ осъществявала контрол на задълженията на водачите на МПС по чл.139,ал.6 от ЗДвп за заплащане на винетна такса.Около 14.43 часа свид.С. получила сигнал от колеги за движение в посока гр.Ямбол на т.а. „Мерцедес“ с рег. № РА 2543 АТ, без заплатена винетна такса. гр.Ямбол. След като възприела движещия се към нея товарен автомобил С. подала сигнал със стоп палка на водача. Въпреки ,че е бил подаден ясен за възприемане сигнал за спиране от служител, облечен със служебна униформа жалбоподателят не спрял и продължил движението си.
След изготвяне на сведение за случилото се от свид.С. в РУ-Тунджа гр.Ямбол била образувана преписка, в хода на която било установено ,че собственик на автомобила е жалбоподателя. След покана на същия бил съставен АУАН за нарушение на чл.103 от ЗДвП, който подписал с възражението ,че незнаел ,че законът е променен и ,че имат правомощия за спиране като контролен орган.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените към административно наказателната преписка писмени документи, а именно акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление , писмо от АПИ от 16.09.2019г. ,сведение от Р.С.,заповед № НТУ /РД-11-10,04.062019,покана , справка за собственици на превозно средство и справка за нарушител. Съдът взе предвид и гласните такива, събрани посредством показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели С. и К.. Свидетеля С.,която е очевидец на нарушението, след предупреждаването и за наказателната отговорност, която би понесла в случай на лъжесвидетелстване твърди , че на посочената дата и място при подаден ясен за възприемане сигнал за спиране със стоп палка на водача на описания в акта автомобил същия не е спрял. Свидетелката дава подробни показания относно мястото на , което се е намирала със служебния автомобил и мястото и движението на автомобила на жалбоподателя .Показанията и са безпротиворечиви и относно повода за подаване на сигнал за спиране към водача, а именно незаплатена винетна такса,поради което съдът ги кредитира изцяло.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление от страна на актосъставителя и на административно наказващия орган не се били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. И актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи-"мл.автоконтрольор " в сектор "Пътна полиция" Ямбол и Началник сектор "Пътна полиция"Ямбол. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в какво точно е обвинен.Спазена е процедурата за издаването им,регламентирана в ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата ,че при издаването на НП е допуснато нарушение на чл.52,ал.4 от ЗАНН.Посочената разпоредба указва на АНО, преди да се произнесе по преписката, да провери законосъобразността на съставения акт и да прецени възраженията на нарушителя и събраните доказателства.Но това е само една възможност, не и скрепено със санкция задължение.Следователно неизпълнението му не представлява нарушение .
По същество:
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължението на водача на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства водят до категоричен и безпротиворечив извод, че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят , след като е управлявал и следователно е имал качеството на водач на процесния автомобил не е изпълнил задължението си в това си качество да спре при подаден сигнал за това.Същият не е спрял , а е продължил движението си, като това му поведение е наложило контролните органи да предприемат действия по издирването му.В подкрепа на този извод са и обясненията на жалбоподателя вписани в АУАН под формата на възражение. С оглед на изложеното съдът намира ,че с поведението си жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на посоченото текстово и цифрово и в акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление административно нарушение.
Относно наложеното наказание.
За извършеното от жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП в разпоредбата на чл. 175, ал. 1 т. 4 -во от цитирания нормативен акт се предвиждат наказания "глоба" в размер от 50 до 200 лв. и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от един до шест месеца.В случая на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, чийто размер е в законния минимум, поради което не може и не следва да бъдът намалени.
В настоящият случай съдът не установи основания за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, в каквато насока са доводите на защитата, доколкото констатираното нарушение и обстоятелствата по същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение .Освен това от приложената справка за нарушител се установява ,че жалбоподателя многократно е наказван и за други нарушения на ЗДвП, поради което и извършеното нарушение не е изолиран случай.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто възнаграждение. се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР – Ямбол), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
Предвид горното в тежест на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9-0813-001462/01.12.2019г.г.издадено от началника на сектор към ОД на МВР-Ямбол , с което на А.С.М. ***, ЕГН:**********за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175,ал.1,т.4 от с. з. му е наложена глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА А.С.М.
***, ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР сумата от 100 /сто / лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: