РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Бургас, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Събина Н. Х. Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500416 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 692/12.07.2022 год. по гр.д.№ 548/2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд,
- е осъдено ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул.„Г.М.Димитров“ №1,
да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. "З." бл. **, ет. *,
ап. **, чрез адв. Д. Р. от АК - Б., съдебен адрес: гр. Б., бул. “С. С.“ № **, вх. *,
ет. *, сумата от 30 000 лева /тридесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от
настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на
26.05.2020 год., в гр.Бургас, ж.к."Славейков", на кръстовището между магазин
„Практикер“, магазин „Кауфланд“ и бул.„Янко Комитов“ поради нарушаване
на правилата на движение от водача Ш. Б. М., при управлението на лек
автомобил марка Опел, модел Астра, ДК №АА0660МТ, както и сумата от
1332,72 лева /хиляда триста тридесет и два лева и седемдесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
1
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09.07.2020 год.
до окончателното плащане, като са отхвърлени предявените искове за
горницата над уважените до предявените размери, както и акцесорната
претенция за законна лихва за периода от датата на деликта 26.05.2020 год. до
08.07.2020 год.
- е осъдено ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, да заплати на К. И. Н.
сумата от 1483,33 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
- осъдена е К. И. Н. да заплати на ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД
сумата от 456,67 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
- осъдено е ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД да заплати по сметка
на БОС, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата от 1263,31 лв.
представляваща държавна такса.
1. Постъпила е въззивна жалба от ищцата по делото К. И. Н., ЕГН
**********, срещу решението в отхвърлителните му части. Твърди се, че
съдът е направил задълбочена и аналитична съвкупна преценка на
доказателствата, както и обосновани изводи за претърпените от ищцата
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, за които справедлив
размер на обезщетение е заявеният от 45 000 лева. Сочи се, че съдът
обосновано е приел за доказан и размера на претърпените имуществени вреди
от 1999,07 лева, но неправилно е приел наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат, поради което е намалил размерите на обезщетенията с
1/3. Твърди се, че доказателствата по делото сочат, че макар и да не е
пресичала пътното платно на обозначената пешеходна пътека, ищцата е
пресичала на оживено откъм пешеходци място, при добра видимост на водача
на МПС, който е следвало да съобрази задълженията си по чл.20 от ЗДвП.
Сочи се, че възрастта на пострадалата ищца изключва възможността тя да е
изскочила внезапно на пътя, а ударът с автомобила е настъпил в средата на
пътното платно, като водачът на МПС е имал възможност да възприеме
пресичащия пешеходец. Твърди се, че в случая не е установено нарушение на
чл.113 и чл.114 от ЗДвП от страна на ищцата, поради което е приложима т.6
б.“В“ от ТР № 2/22.12.2016г. по ТД №2/2016г. на ВКС,ОСНК, и не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Изложените от
ищцата възражения са за неправилност на решението в обжалваните части.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за цялостно
уважаване на претенциите на ищцата до пълните размери на предявените
претенции и за присъждане на съдебните разноски пред въззивния съд.
Постъпил е отговор на въззивната жалба подадена от ищцата, от
ответника застраховател "Застрахователно акционерно дружество
2
ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, чрез юрисконсулт Б. М. Изложени са
съображения за неоснователност на жалбата и за правилност на изводите на
съда относно наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата. Възразено е срещу описаните във въззивната жалба детайли
от фактическата обстановка, като се твърди, че те не отговарят на
действителността. Твърди се, че ищцата не е доказала при условията на пълно
и главно доказване настъпването на травмите, техният интензитет, както и
изпитвани интензивни и продължителни болки и страдания в резултат на
ПТП. Оспорена е твърдяната причинно-следствена връзка между вредите и
процесното ПТП. Направено е искане за потвърждаване на решението в
обжалваните от ищцата части, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540 лв. за защита пред въззивния съд.
2. Постъпила е въззивна жалба от "Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София,
ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Димитров"№ 1, чрез юрисконсулт Б. М., срещу
решението в частите, с които окръжният съд е уважил исковите
претенции за главници, лихви и разноски. Твърди се, че в обжалваните
части решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил необосновани и
едностранчиви изводи в полза на ищцата. Сочи се, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е определен в противоречие с
принципите на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, като не са отчетени вида и
характера на претърпените увреждания, интензитета на болките и
страданията, както и факта, че ищцата се е възстановила бързо, в обичайния
възстановителен срок, без усложнения и нужда от рехабилитация. Твърди се,
че ако беше спазила правилата за движение по ЗДвП, ищцата е можела да
предотврати ПТП, поради което не следва да се приема, че водачът на МПС
има изключителна вина за ПТП. Сочи се, че излизането на пътното платно от
ищцата е било изненадващо и не е можело да бъде предвидено от страна на
водача на застрахования при ответника автомобил, като в този смисъл са
събрани свидетелски показания подкрепени от заключението на вещото лице.
Твърди се, че ПТП е станало случайно, поради което претенциите на ищцата
следва да бъдат отхвърлени. Евентуално се твърди, че ищцата е извършила
множество нарушения на правилата за движение по пътищата, като приносът
й следва да бъде отчетен в размер на 75% /3/4/, а не на 1/3 както е приел
окръжният съд, поради което размерите на обезщетенията следва да се
3
редуцират с присъждане на значително по-малки суми. Сочи се недоказаност
на претенциите на ищцата както за неимуществените вреди, така и за
твърдените имуществени вреди, тъй като описаните от ищцата вреди не са в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Сочи се, че ищцата не е предявила
пред застрахователя претенция за имуществени вреди, което е основание за
прекратяване на делото в тази част. Изложени са съображения за неправилно
определяне на началния момент от който застрахователят дължи законна
лихва, с твърдение, че лихвата не е дължима тъй като ищцата все още не е
представила на застрахователя всички документи за изясняване на
обстоятелствата относно твърдяното застрахователно събитие. Твърди се, че
с исковата си молба ищцата не е посочила банкова сметка или друг
начин на плащане, поради което решението е нищожно, тъй като е без
задължителни реквизити по чл.236, ал.1 от ГПК. Сочи се също, че съдът не е
отчел заинтересоваността на свидетелите, като не ги е преценил на базата на
заключенията на вещите лица и приетите писмени доказателства. Отделно са
изложени съображения за прекомерност на обезщетението от 30 000 лв., като
несъответстващо на обстоятелствата по делото и на практиката на
съдилищата в аналогични случаи. Направено е искане за отмяна на решението
в обжалваните части и за цялостно отхвърляне на претенциите на ищцата,
евентуално - за намаляване на размера на обезщетението и редуцирането му
със сочения процент на съпричиняване, при съответно присъждане на
разноските по делото и държавните такси. Направено е искане за присъждане
на разноските за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултски
възнаграждения.
В дадения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна К. И. Н.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по
обективно съединени искове с правни основания чл.432, ал.1 от КЗ и по
претенции за законни лихви.
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу акт
на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което са
ДОПУСТИМИ.
В открито съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си
представител адв. Р., както и въззивникът ответник чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Б. М. с депозирана от него писмена молба,
поддържат изразените становища и исканията за присъждане на съдебни
разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
4
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Неоснователно е възражението на въззивника-ответник за нищожност на
обжалваното решение поради непосочена от ищцата в исковата молба
банкова сметка или друг начин на плащане. На въззивния съд като втора
инстанция по същество е предоставена възможност да отстранява
нередовности по исковата молба, което в случая е сторено-в указан от
въззивния съд срок ищцата е посочила банкова сметка за плащане, поради
което процесуалният пропуск се явява саниран и не би могъл да обуслови
порочност на обжалвания съдебен акт. Следва да се има също предвид, че
непосочването на банкова сметка на ищеца в исковата молба не би могло да
доведе до нищожност на съдебното решение.
Обжалваното решение е постановено по допустими искове и е
допустимо. Преди предявяване на исковете, на 09.07.2020 год., ищцата е
заявила претенциите си пред застрахователя, като противно на възражението
на въззивника-ответник е поискала определяне и плащане както на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, така и за
имуществени вреди, за които е посочено, че до момента на депозиране на
искането са в размер на общо 1852,56 лв., като са представени и разходни
документи – фактури за закупени медикаменти и материали свързани с
лечението на ищцата от причинените й при процесното ПТП травми, но
ответникът не е определил и изплатил обезщетения в полза на ищцата.
По предявените от ищцата К. И. Н., ЕГН **********, срещу ответника
„ЗАД Далл Богг Живот и здраве“ АД - София, ЕИК ********* искове за
заплащане на обезщетения да претърпени от ищцата неимуществени вреди в
размер на 45 000 лв. и имуществени вреди общо в размер на 1999,07 лв.,
ведно със законните лихви върху сумите, считано от 26.05.2020 год. до
окончателното им изплащане, в резултат на ПТП на 26.05.2020 год. настъпило
по вина на застрахован водач на МПС в ответното дружество по застраховка
„ГО“ на автомобилистите, от събраните по делото доказателства се
установява следното:
Видно от приложеното НАХД № 643/2021 год. по описа на Бургаския
районен съд, с влязло в сила решение № 260224 от 09.03.2021 год. по НАХД
№643/2021 год., Ш. Б. М. е освободена от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл.78а от НК, като е призната за
5
виновна в извършено престъпление по чл.346, ал.1, б“б“ вр. чл.342, ал.1
от НК, за това, че на 26.05.2020 год. в гр. Бургас, ж.к."Славейков", на
кръстовището между магазин "Практикер" и магазин "Кауфланд" и бул.
„Янко Комитов“, при управлението на лек автомобил марка Опел, модел
Астра, ДК №АА0660МТ, нарушила правилата за движение, визирани в
чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП -водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците, чл.20, ал.2 от ЗДвП - водачите са длъжни да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, чл.116 ЗДвП-водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към престарелите хора, чл.119, ал.4 от ЗДвП-водачите на
завиващи нерелсови ППС са длъжни да пропускат пешеходците , поради
което допуснала ПТП с пешеходец, като предприела маневра завиване
наляво в посока от магазин "Кауфланд" към кръстовището на бул.„Янко
Комитов“, без да пропусне преминаващата през това време на пътното платно
пешеходка К. И. Н., като с това по непредпазливост и причинила средна
телесна повреда, изразяваща се счупване на ляв голям пищял в
проксимална част, довело до трайно затруднение на движението на левия
крайник за срок от 4-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес,
както и счупване на дясна лъчева кост в дистална част, довело до трайно
затруднение на движението на дясна ръка за срок около 2 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес.
Решение № 260224 от 09.03.2021 год. по НАХД №643/2021 год. има
правните последици на присъда, като на осн. чл.300 от ГПК е задължително
за гражданския съд по въпросите за извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ето защо неоснователно се явява
възражението на застрахователя, че е налице случайно деяние, за което
застрахованото при него по „ГО“ лице не носи отговорност. Предвид
задължителната сила по чл.300 от ГПК, по делото следва да бъде прието, че
поради виновното противоправно поведение на застрахованото при ответника
лице Шери Махмуд, изразяващо се в нарушение на конкретно посочените по-
горе правила на ЗДвП, между които чл.116 ЗДвП-водачът на ППС е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към престарелите хора, и чл.119, ал.4
от ЗДвП-водачите на завиващи нерелсови ППС са длъжни да пропускат
пешеходците, на ищцата са причинени две средни телесни повреди -
счупвания на подбедрицата на левия крак и счупване на лъчева кост на дясна
ръка. Ето защо неоснователни се явяват и възраженията на застрахователя, че
6
водачът на застрахованото при него МПС няма вина за станалото с ищцата
ПТП, както и, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението
на водача на МПС към момента на ПТП и причинените на ищцата телесни
увреждания.
От представената по делото медицинска документация, както и от
заключението на вещо лице Ч. по приетата от окръжния съд
съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат на процесното
ПТП ищцата е получила автомобилна травма – пострадал пешеходец от
блъскане от лек автомобил по време на движение. След инцидента е била
откарана в Спешно отделение към УМБАЛ-Бургас, където са констатирани
счупванията на горен край на голям пищял на лява подбедрица в
областта на външен кондил на голям пищял и на долен край на лъчева
кост на дясна предмишница. Ищцата е била приета по спешност в
отделението по ортопедия и травматология при УМБАЛ-Бургас, където на
30.05.2020 год. е оперирана с извършена репозиция на латерален кондил с
последваща метална остеосинтеза, а по отношение на десен горен крайник е
извършена имобилизация. Вещото лице сочи, че счупването на латерален
кондил на голям пищял на лява подбедрица е довело до трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок от 6 до 8
месеца, а счупването на дистален /долен/край на лъчева кост на дясна
предмишница е довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен
крайник, като имобилизацията продължава около 2-3 месеца и пълното
възстановяване при липса на усложнения настъпва за срок от 5-6 месеца.
Посочените телесни увреждания са получени в причинна връзка с ПТП.
Липсват данни ищцата преди инцидента да е страдала от някакви
заболявания, които да са забавили лечебните и възстановителните процеси
повече от нормалното за възрастта и, като към настоящия момент тя не се
нуждае от допълнителни рехабилитационни или възстановителни процедури.
Сочи се също, че непосредствено след ПТП ищцата е получила мозъчно
сътресение, последиците от което са отшумели в рамките на 3-4 седмици.
При извършения в хода на процеса преглед на ищцата, вещото лице е
констатирало леко изразена деформация в областта на долен край на лъчева
кост на дясна предмишница, обхващащ и съседната на лъчева карпална
област, леко ограничени по обем и болезнени движения, особено при флексия
на ръката в китката, леко оточни и болезнени тъкани на лява ставата на
коляното, в областта на ставна капсула и медиална част на бурса, леко
ограничени по обем и болезнени движения на капачето на колянната става и в
колянна става, с ограничена флексия. В съдебно заседание пред окръжния съд
7
вещото лице пояснява, че по време на прегледа пострадалата хваща и задържа
стабилно предмети с ръка и се придвижва стабилно без помощни средства,
има оплаквания при свиване на горен крайник и флексия на дланта в
киткената става, тъканите не са възстановени на 100 процента
вследствие на претърпяната травма. Въпреки, че основните функции на
долния крайник са възстановени и стъпва стабилно, получава отоци в
колянна става и леки ограничения на подвижността в областта на
капачката, като възстановяване на 100 процента предвид напредналата
и възраст не може да се очаква. Пострадалата няма затруднения при
обличането, но изпитва неприятни болки и има затруднение при клякане
и извършване на движения в по-голям обем, също при едновременно
хващане на предмети и завъртане и ротационни движения с китката.
В съответствие със заключението на вещото лице относно получените
увреждания от ищцата при процесното ПТП и продължителността на
възстановителния период са и свидетелските показания на разпитаните от
окръжния съд свидетелки А. - дъщеря на ищцата и Х. - позната на ищцата,
приятелка на дъщеря й. Противно на възражения на въззивника-ответник
съдът кредитира свидетелските показания, тъй като те почиват на лични
впечатления на свидетелите, като не са оборени, а се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства.
Свидетелката А. сочи, че преди ПТП майка и живеела извън гр. Б. в
къща с двор, за който се грижела сама. На 25.05.2020 год. дошла в града за да
отиде на лекар. Майка и се обадила от болницата след ПТП и я информирала
за случилото се. Тъй като ищцата имала проблеми с кръвното, операцията на
крака се отложила с няколко дни. След като направили операцията на крака, а
ръката само я обездвижили, ищцата останала два дни в болницата. След
изписването лекарите казали, че категорично не трябва да става и да
натоварва крака и ръката. Около три седмици ищцата прекарала на легло с
памперси, като освен физическите болки се чувствала много зле психически,
тъй като до тогава била борбен и независим човек, който е свикнал да се
грижи сам за себе си. Заради необходимостта от това да бъде обслужвана от
други хора, включително за хигиенни нужди, ищцата изпитвала
изключително притеснение и неудобство. По-късно свидетелката закупила
специален стол-гърне с колела, за да може с присуркване ищцата сама да се
справя с хигиенните си нужди. От края на м.05.2020 год. до м.09.2020 год.
ищцата била постоянно на легло, едва след това започнала да става и да се
придвижва сама, но и към момента при смяна на времето има силни болки, а
при по-дълго стоене права, кракът и се подува и я боли, а ръката е зараснала
8
накриво и с нея майка и не си служи добре. Свидетелката сочи, че стресът и
безпокойството след инцидента се отразили също на съня на ищцата, като от
тогава и към момента тя приема лекарства за сън. Когато излиза навън е с
придружител, тъй като се страхува да е сама.
Свидетелката Х. се чула с ищцата в деня на инцидента. Тя била в
болницата и звучала зле. След операцията и изписването на ищцата от
болницата, А. взела майка си в дома си, който свидетелката често посещава,
тъй като е близка приятелка на А. След операцията ищцата цяло лято била на
легло, било и много трудно, не искала да я посещават, била отчаяна. Налагало
се да ползва санитарен стол за хигиенните нужди. Преди ПТП, ищцата
въпреки **-те си години полагала големи грижи за себе си и за външния си
вид, била независима и горда жена. Много я депресирало това, че след ПТП
се налагало друг да се грижи за нея. Дори след като се възстановила от
травмите, ищцата не може да се грижи за градината и двора си, както е
правела това преди ПТП. Към момента ищцата се оплаквала от болки в
счупените при ПТП крайници, а емоционално не е същата както преди-
липсват и настроението и енергията, които е имала преди това.
От заключението на вещо лице П. по приетата от окръжния съд съдебна
автотехническа експертиза и от приложената към него скица /приложение 1/
се установява, че процесното ПТП се е случило на Т-образно кръстовище.
В този смисъл са и свидетелските показания на причинителя на ПТП –
разпитаната от окръжния съд като свидетел Ш. М. Вещото лице сочи, че
преди ПТП пешеходката К. Н. е идвала от магазин "Практикер" движейки се
по тротоара, а л.а. „Опел“ управляван от Ш. М. е напуснал паркинга на
магазин Кауфланд с намерение да се престрои към светофарната уредба и се е
движил в своята лента за движение. Непосредствено преди навлизане на в Т-
образното кръстовище, М. е спряла автомобила на стоп линията за да се
увери, че няма автомобили навлизащи по пресечката. В същото време
пешеходката К. Н. след като се огледала, предприела навлизане върху
платното за движение на необозначено място с цел да пресече в посока
Кауфланд. Водачът на лекия автомобил е възприел липсата на автомобили, но
не е възприел пресичащата пешеходка и е изминал 12,52 метра преди да
удари с предната част пешеходката, почти в средата на платното за движение.
Вещото лице сочи, че най-безопасно пешеходката е можела да пресече
платното за движение на пешеходната пътека тип М8.2, която се намира на
около 40 м. и до която тя е трябвало да извърви около 100 м., като
непосредствено преди пресичането е имала възможност да възприеме лекия
автомобил „Опел“, който най-вероятно към този момент е бил в пресечката на
9
магазин „Кауфланд“ или на стоп линията-очакващ навлизане в Т-образното
кръстовище. Възможно е било автомобилът да не е бил с подаден
светлинен сигнал за начало на маневра „завой наляво“, в който случай
за другите участници в движението неговият път е щял да продължи
направо. Към момента на ПТП л.а. „Опел“е бил в процес на ускорение и се е
движил с 32 км./ч. В 10 и 30 ч. сутринта видимостта е била добра, а
пешеходката вече е била върху платното за движение /почти до средата/,
поради което водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме
пресичащия пешеходец. При скоростта от 32 км./ч. пешеходката е попадала в
опасната зона за спиране на автомобила. Вещото лице дава заключение, че от
техническа гледна точка действията на пешеходката К. Н. са допринесли за
настъпването на ПТП, а навлизането и на обозначеното на скицата място
върху платното за движение не е било безопасно за нея. Свидетелските
показания на разпитаната от окръжния съд свидетелка Ш. М. са в
съответствие със заключението на вещото лице. Свидетелката сочи пред съда,
че преди удара не е видяла пресичащата ищца, възприела я непосредствено
преди него.
На базата на изложеното по-горе и като взе предвид безспорните
обстоятелства относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение, съдът намира за установени по делото кумулативните
елементи по чл.45 от ЗЗД, поради което намира исковете по чл.432, ал.1 от
КЗ, вр. чл.493 от КЗ за доказани по основание. Налице са предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника за претърпените от ищцата
неимуществени и имуществени вреди, в резултат на процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът следва да определи
размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди
по справедливост. Страните спорят за размера на справедливото обезщетение,
което следва да се присъди в полза на ищцата за обезщетяване на
претърпените от нея неимуществени вреди под формата на болки, страдания
и дискомфорт в резултат на уврежданията получени при ПТП. С
Постановление № 4 от 23.XII.1968г., Пленум на ВС, т.1, е прието, че на
обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят
като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. В
раздел 2-ри от същото постановление е разяснено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. В съдебната практика се приема, че следва да се
10
направи комплексна оценка на вида, броя и характера на уврежданията на
здравето, продължителността на лечението и възстановителния период и
резултата от тях относно възможностите за пълно възстановяване, настъпили
усложнения, интензивността на болките и страданията и тяхната
продължителност, момента на настъпване на застрахователното събитие,
съотнесен към конкретните икономически условия, нормативно определените
лимити за отговорността на застрахователите, възрастта и личността на
пострадалия и отражението на деликта върху неговия битов и социален
живот, както и всички други специфични, конкретно сочени и установени
значими факти и обстоятелства.
Икономическите условия и лимитите на застрахователна отговорност не
са определящи, а помощни критерии. В този смисъл съдът съобрази че
лимитът на застрахователна отговорност към момента на ПТП е над 10 000
0000 лв. Показател за икономическите условия с страната е размерът на
минималната работна заплата, която към момента на ПТП е била 610 лв., а
към настоящия момент е увеличена на 710 лв.
Към момента на ПТП ищцата е била на ** год., но е можела да се грижи
сама за себе си и имуществото си, и е държала на добрия си външен вид.
Живеела е сама в къща извън гр.Бургас, като е поддържала двор и градина.
Установено е по делото, че в пряка връзка с причинените й в резултат на
процесното ПТП телесни увреждания ищцата е изпитвала за продължителен
период-около 5-6 месеца освен физически болки и страдания, които са били
по-интензивни към момента на оперативното лечение и в периода на
зарастването на счупените кости на двата крайника, още и психически
страдания и дискомфорти, които са оказали негативно влияние върху
емоционалното и състояние, повлияли са на самочувствието и и на нагласата
и към живота. За продължителен период от около пет месеца ищцата е била
принудена да напусне битовата среда, която е имала преди ПТП, като поради
невъзможността да се грижи сама за себе си след операцията на крака, е била
настанена в дома на дъщеря си. За около три-четири месеца след ПТП ищцата
била постоянно на легло, не можела да се обслужва сама, през този период се
налагало да ползва чужда помощ - за хигиената и храненето разчитала на
дъщеря си, което за човек с високо чувство за отговорност към собствената
личност, рефлектирало с психически терзания и стрес, довели и до
невъзможност за пълноценен сън. Възстановителният процес при ищцата е
протекъл гладко от физиологична гледна точка, но въпреки функционалното
възстановяване на счупените крайници и към момента ищцата изпитва болки,
11
като не могат да бъдат поправени нарушенията в меките тъкани около
счупванията и е невъзможно пълното възстановяване в предишното и
състояние. Към момента ищцата не може да извършва в пълен обем дейности
с крайниците си като свиване на горен ляв крайник, флексия на дланта в
китката на дясна ръка, получава отоци в колянна става при по-продължително
физическо натоварване и ходене, налице са ограничения в подвижността на
капачката на коляното и при извършване на ротационни движения, свързани
със завъртане на китката. В случая са причинени две средни телесни повреди
на човек в напреднала възраст – една в горен десен крайник и една в долен
ляв крайник, което е довело до цялостен физиологичен дисбаланс през
продължителния възстановителен период, общо за около осем месеца. Към
момента са налице описаните по-горе необратими последици във
физическото състояние на ищцата. Както в резултат на физическите травми,
така и поради изпитания стрес и неудобство по повод необходимостта от
чужда помощ след изписването и от болницата и най-вече предвид промяната
при задоволяване на физиологичните и нужди, първоначално ищцата
изпитала психически срив и дълбоко безпокойство. И към момента страхът да
излиза сама навън не е преодолян. След ПТП ищцата вече не може да се
грижи за градината си и няма тази физическа активност, която е имала преди
ПТП.
Като взе предвид изложените по-горе обстоятелства, съдът намира,
че справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди
претърпени от ищцата е претендираната от нея сума от 45 000 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в
пряка връзка с травмите получени при ПТП ищцата е направила разходи
както следва: 46,40 лева за заплатена потребителска такса съгласно касови
бонове и медицински направления, за закупени имплант и заключваща
титаниева плака - 1670 лева съгласно фактура №116243/29.05.2020г., както и
за закупени медикаменти и санитарни материали на обща стойност 282,67
лева съгласно фактури № 3000715/04.06.2020г., 3000716/05.06.2020г.,
20000996/05.06.2020г., 3000720/12.06.2020г., **********/27.08.2020г.,
*********/04.08.2020г., **********/20.08.2020г., 02000001885/19.08.2020г. и
**********/20.08.2020г. – всички придружени с касови бонове за
извършените плащания. Общият размер на разходите е 1999, 07 лв. Това са
преки, реално претърпени от ищцата имуществени вреди, за които
следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.
По спорния въпрос налице ли са основания за намаляване на
размера на дължимите обезщетения поради съпричиняване на
12
вредоносния резултат от пострадалата, настоящият съд взе предвид
следното: Правната преценка за това дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, следва да се извърши от съда при зачитане на приетото
с ТР 2/22.12.2016 год. по ТД 2/2016 год. на ОСНК на ВКС. Влязлото в сила
решение по НАХД № 643/21 на БРС, което има задължителната сила по
чл.300 от ГПК за настоящия съд, установява, противно на твърденията на
застрахователя, че процесното ПТП е станало на кръстовище, както и, че
ищцата има статута на лице по чл. 116 от ЗДвП – т.е. тя е престарял
човек към момента на ПТП, по смисъла на тази разпоредба. В случая тези
обстоятелства са съществени за изводите на съда. По т.6, б. в от цитираното
ТР е прието, че правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно, е
абсолютно на място, което е продължение на тротоарите и банкетите
върху платното за движение на кръстовище, като се упражнява при
спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Мотивите за този извод по
ТР са следните: Според дадената легална дефиниция на понятието
„пешеходна пътека” в § 6, т. 54 от ЗДвП, продълженията на тротоарите и
банкетите на платното за движение на кръстовищата са пешеходни пътеки.
Действащите понастоящем правила за движението по пътищата не
предвиждат отделен режим на преминаване през различните видове
пешеходни пътеки. Това налага извод, че правото на пешеходеца на
предимство при преминаване на кръстовище по продълженията на тротоарите
и банкетите върху платното за движение е идентично с хипотезата по б. а от
тълкувателното решение. От мотивите към б. а става ясно, че при
преминаване през обозначена пешеходна пътека законодателят е въвел
задължение за пешеходците, прогласено в разпоредбата на чл.113,т.1 от
ЗДвП- да се съобразят с разстоянието до приближаващите се превозни
средства и с тяхната скорост на движение. Въведена е и забрана за
пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение
при ограничена видимост - чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП, но с уточнението, че
законът предвижда засилена защита по отношение на определени
категории пешеходци посочени в разпоредбата на чл.116 от ЗДвП –деца,
хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се движат с бял бастун,
слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора.
Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека
(а за децата и в чл.117 от ЗДвП) е всеобхватна и не се влияе от спецификата
на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите
пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за
съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили приближаването
13
му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека.
При съблюдаване на приетото със задължителната за съдилищата
съдебна практика става ясно, че дори да се счете, че ищцата не е съобразила
приближаването на лекия автомобил /в какъвто смисъл е заключението на
вещото лице, при положение, че преди предприемане на завоя на ляво
водачът Махмуд е подала светлинен сигнал за маневрата/, поради особената
закрила която й гарантира законът в признатото и в
административнонаказателното производство качество по чл.116 от ЗДвП на
престарял човек /качеството е част от правната квалификация определяща
противоправното деяние на извършителя по воденото НАХД/, от правна
страна не би могло да се приеме, че е налице твърдяното от ответника
съпричиняване, поради което това възражение на застрахователя също
се явява неоснователно.
Предвид изложеното по-горе съдът намира възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице за
неоснователно, като присъжда дължимите обезщетения в пълния
претендиран и доказан размер от 45 000 лв. за неимуществените вреди и
1999,07 лв. за имуществените вреди. Върху главниците е дължимата
законна лихва за забава, която съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ / т. 5
изрично предвижда, че отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди и за
лихвите по чл. 429, ал. 2, т.2/, вр. чл.429, ал.3 от КЗ следва да се присъди
считано от момента на уведомяване на застрахователя с предявяване на
застрахователната претенция, до окончателното плащане на сумите.
Претенциите за присъждане на законни лихви върху дължимите обезщетения
за периода от момента на деликта, до момента на уведомяване на
застрахователя са неоснователни, тъй като не кореспондират с възможностите
предвидени по КЗ.
Горното сочи, че предявените искове са изцяло основателни в частите
за главниците и за законните лихви върху тях считано от момента на
предявяване на застрахователната претенция, до окончателното
плащане на сумите, и следва да бъдат уважени по този начин, поради което
решението в частите, с които окръжният съд е стигнал до различни правни
изводи се явява неправилно-постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства и необосновано, като в тези части следва да бъде
отменено, а спорът решен по същество с допълнително присъждане на
сумите до пълните размери на предявените претенции и осъждане на
14
ответника да заплати на ищцата пълния размер на съдебните разноски.
В останалите части, в които изводите на двете инстанции съвпадат,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По въпроса за съдебните разноски пред окръжния съд:
Предвид изхода от делото, решението следва да бъде отменено и в
частта, с която в тежест на ищцата и в полза на ответника са присъдени
съдебни разноски в размер на 456,67 лв.
Върху допълнително присъдената сума от 15 000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди и 666,35 лв. за обезщетение за имуществени вреди
ответникът дължи допълнителна държавна такса в размер на общо 650 лв. ,
която следва да бъде платена по сметка на Бургаския апелативен съд.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разликата над
1483,33 лв. до пълния размер на платеното от нея адвокатско възнаграждение
за защита пред окръжния съд от 2225 лв., поради което настоящият съд
следва да присъди разликата в направените от ищцата разноски пред
окръжния съд от 741,67 лв.
По въпроса за съдебните разноски пред апелативния съд:
Тъй като въззивната жалба на ищцата е основателна, ответникът следва
да бъде осъден да заплати следващата се държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 325 лв./ чл.78, ал.6 от ГПК/.
В полза на въззивницата-ищца следва да се присъдят направените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Ищцата е направила
искане за присъждане на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в
размер на 3050 лв., платени съгласно обективираната разписка в договора за
правна помощ от 13.12.2022 год. Насрещната страна е направила възражение
по чл.78, ал.5 от ГПК - за прекомерност на размера на платеното адвокатско
възнаграждение, но като се има предвид, че в случая възнаграждение е
дължимо не само за защита по подадената от ищцата въззивна жалба, но и за
защита срещу подадената от ответника въззивна жалба, при съобразяване на
фактическата и правна сложност на делото, и на промените в Наредба №1 за
МРАВ - ДВ, бр. 88 от 2022г., заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение за защита пред въззивния съд от общо 3050 лв. не се явява
прекомерно и следва да бъде възложено в тежест на насрещната страна в
пълен размер.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
15
ОТМЕНЯ решение № 692/12.07.2022 год. по гр.д.№ 548/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ , с които:
-е отхвърлен иска на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. "З."
бл. **, ет. *, ап. **, чрез адв. Д. Р. от АК - Б., съдебен адрес: гр. Б., бул. “С.
С.“ №**, вх. *, ет. * срещу ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул.„Г. М.
Димитров“ № 1, за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди - болки и страдания от настъпили телесни увреждания
вследствие на ПТП, реализирано на 26.05.2020 год., в гр. Бургас, ж.к.
"Славейков", на кръстовището между магазин „Практикер“, магазин
„Кауфланд“ и бул.„Янко Комитов“ поради нарушаване на правилата на
движение от водача Ш. Б. М., при управлението на лек автомобил марка
Опел, модел Астра, ДК №АА0660МТ, за размера над 30 000 лв. до
претендирания размер от 45 000 лв.- т.е. за разликата от 15 000 лв., ведно
със законната лихва върху разликата, считано от 09.07.2020 год. до
окончателното и изплащане.
-е отхвърлен иска на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. "З."
бл. **, ет. *, ап. **, чрез адв. Д. Р. от АК - Б., съдебен адрес: гр. Б., бул. “С.
С.“ №**, вх. *, ет. * срещу ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, район Изгрев, ж.к. "Дианабад", бул. „Г.
М. Димитров“ №1, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди вследствие на ПТП, реализирано на 26.05.2020 год., в гр. Бургас,
ж.к."Славейков", на кръстовището между магазин „Практикер“, магазин
„Кауфланд“ и бул.„Янко Комитов“ поради нарушаване на правилата на
движение от водача Ш. Б. М., при управлението на лек автомобил марка
Опел, модел Астра, ДК №АА0660МТ, за размера над 1332,72 лв. до
претендирания размер от 1999,07 лв. – т.е. за разликата от 666,35 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата, считано от 09.07.2020 год . до
окончателното и изплащане.
- е осъдена К. И. Н. да заплати на ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД
сумата от 456,67 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски
направени пред окръжния съд,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, район Изгрев, ж.к. "Дианабад", бул. „Г. М. Димитров“ №
1, да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. "З." бл. **, ет.
16
*, ап. **, допълнително разликата над 30 000 лв. до претендирания размер от
45 000 лв.- т.е. разликата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ -
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания от
настъпили телесни увреждания вследствие на ПТП, реализирано на
26.05.2020 год., в гр. Бургас, ж. к. "Славейков", на кръстовището между
магазин „Практикер“, магазин „Кауфланд“ и бул.„Янко Комитов“ поради
нарушаване на правилата на движение от водача Ш. Б. М., при управлението
на лек автомобил марка Опел, модел Астра, ДК №АА0660МТ, ведно със
законната лихва върху разликата от 15 000 лв., считано от 09.07.2020 год.
до окончателното и изплащане
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, район Изгрев, ж. к. "Дианабад", бул. „Г.М.Димитров“ №
1, да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж. к. "З." бл. **, ет.
*, ап. **, допълнително разликата над 1332,72 лв. до претендирания размер
от 1999,07 лв. – т.е. разликата от 666,35 лв./ шестстотин шестдесет и шест
лева и тридесет и пет стотинки/ - обезщетение за причинени имуществени
вреди вследствие на ПТП, реализирано на 26.05.2020 год., в гр.Бургас,
ж.к."Славейков", на кръстовището между магазин „Практикер“, магазин
„Кауфланд“ и бул.Янко Комитов“ поради нарушаване на правилата на
движение от водача Ш. Б. М., при управлението на лек автомобил марка
Опел, модел Астра, ДК №АА0660МТ, ведно със законната лихва върху
разликата от 666,35 лв., считано от 09.07.2020 год. до окончателното и
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 692/12.07.2022 год. по гр.д.№ 548/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул.„Г.М.Димитров“ №1,
да заплати по сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса върху
присъдените разлики в обезщетенията в размер на общо 650 лв. /шестстотин
и петдесет лева/, както и сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ –
длъжима държавна такса по въззивната жалба подадена от ищцата.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, район Изгрев, ж.к."Дианабад", бул.„Г.М.Димитров“ №1,
да заплати на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж. к. "З." бл. **,
ет. *, ап. **, разликата в дължимите съдебни разноски направени пред
окръжния съд в размер на 741,67 лв. /седемстотин четиридесет и един лева
и шестдесет и седем стотинки/, както и заплатените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивния съд в размер на 3050 лв. /три хиляди и
17
петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18