Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 24.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет
и седми май две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Кремена
Борисова
при секретаря
В.Русева и участието на прокурор Я.Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 623 по описа за 2019 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Производството
по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
образувано въз основа на искова молба рег.№ ДА-01-3822/20.12.2019г. по описа на
ШАдмС, депозирана от Й.М.А. с ЕГН **********,чрез адв.Д.М. със съдебен адрес ***
офис 21 срещу Областна дирекция на МВР-гр.Шумен, с която на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение
за причинените му имуществени вреди на
стойност 646лв.,съставляващи заплатени от последния разноски,свързани с
процесуално представителство и защита от адвокат по повод обжалвано и отменено
Наказателно постановление№17-0869-000688/10.05.2017год. на Началник на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен.
В исковата
молба се релевират доводи за реално претърпени от ищеца имуществени вреди на
обща стойност 646лв.,съставляващи пряка и непосредствена последица от отмененото
като незаконосъобразно НП и заплатеното адвокатско възнаграждение и такса,във
връзка с ангажираната по повод обжалваното НП защита от адвокат.Отправя се искане
за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
646лв.,ведно със законната лихва върху размера на обезщетението,считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован,не се явява.Същият се представлява от процесуалния
му представител -адв.Д.М. от АК-Варна, който заявява, че поддържа исковата
молба и отправя искане същата да бъде
уважена на заявените в нея основания, като претендира и възстановяване на направените по
делото разноски в размер общо на 330 лева, съобразно приложен списък.
Ответната
страна – Областна дирекция на МВР - Шумен, редовно призована, в съдебното
заседание се представлява от юр.С.,която оспорва иска като неоснователен. По
делото са представени писмени бележки от процесуалния представител - гл.юрисконсулт И.С., в които се
оспорва главния иск като процесуално
недопустим,погасен по давност,а по съществото си-като
неоснователен.Сочи,че отговорността за разноски е акцесорна,обективна и
безвиновна и за възникване правото на присъждане на такава,произтичаща от
заплатено адвокатско възнаграждение от страната спечелила делото,тя следва да е
доказала в рамките на същото дело,че е договорила адвокатска услуга,че услугата
е осъществена и че адвокатсктото възнаграждение за нея е било заплатено до
приключване на делото по ЗАНН.Доказателства по делото в тази насока не били представени,с
оглед на което искът се явявал неоснователен и недоказан.В тази насока се
позовава на многобройната съдебна практика на ВАС.Ответникът изразява
становище,че оспорва главния иск за обезщетение за имуществени вреди и по
размер,като прекомерен.По подробно изложени в писменото становище
съображения,отправя искане да бъдат отхвърлени изцяло както главния,така и
акцесорния иск за лихви,а на осн.чл.10 ал.4 от ЗОДОВ да бъде осъден ищецът да
заплати на ответника разноски,съставляващи юрисконсултско възнаграждение.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело.
Участващият по делото прокурор дава заключение за
основателност на исковата молба досежно претендираното обезщетение в размер на
646 лева, респ. за основателност в частта ѝ, с която се иска присъждане
на лихви върху претендираната главница,както и досежно претенцията за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски по делото.
Шуменският
административен съд, след като обсъди и прецени наведените в исковата молба
доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление
№ 18-0869-000688/10.05.2017г. на Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор
"Пътна полиция", на Й.М.А. на основание чл.638 ал.3 от Кодекс за
застраховането било наложено
административно наказание «глоба» в размер на 400 лева за нарушение по чл.638
ал.3 от същия закон. Й.А. обжалвал наказателното постановление, като по този повод ангажирал
правна помощ и упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното
пред Районен съд – гр.Шумен ВАНД № 1825/2017г. по описа на съда. На л.4 от
делото е прил. пълномощно,с което ищецът упълномощил адв.дружество «Дотова и М.»,представлявано
от управителя –адв.Д.М. да го представлява пред съда по повод обжалването на
АУАН№540747/21.03.2017г. във връзка с който е издадено обжалваното
НП.Пълномощното е от дата 27.03.2017г.По делото липсва и не е нА.це приложен
Договор за правна защита и съдействие ,удостоверяващ договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по повод ангажираната защита по делото.Упълномощеният
адвокат е осъществил ефективна защита по делото пред въззивната инстанция,
включително като е изготвил жалбата срещу атакуваното постановление и е
присъствал и в двете открити съдебни заседания по делото,установимо от прил.
протоколи.
С решение № 518/20.10.2017г.,
постановено по ВАНД № 1825/2017г.,
Районен съд – град Шумен е отменил изцяло наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Срещу решението е била подадена касационна жалба от ОДМВР –
гр. Шумен.С решение№3/24.01.2018год. Административен съд-Шумен оставил в сила
решението на районният съд и същото като
необжалваемо е влязло в законна сила на 24.01.2018г. Видно от протокола от
проведено на 15.01.2018год. открито съдебно заседание,адв.Д.М. осъществил
ефективна защита по делото пред
касационната инстанция.Липсва прил. по делото Договор за за правна защита и
съдействие ,удостоверяващ договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по
повод ангажираната защита пред касационната инстанция.
В подкрепа на твърденията за имуществени
вреди, по искане на ищеца по настоящото дело е приобщено приключилото ВАНД № 1825/2017г. на Районен съд – Шумен и
съдържащото се в него КАНД№311/2017год. по описа на Административен съд-Шумен.
Към делото ,с исковата молба ищецът приложил Договор за правна защита и съдействие от 30.07.2017г.
с предмет правна защита и процесуално представителство във връзка с
производство по обжалване на Наказателно постановление № 18-0869-000688/10.05.2017г.
на Началник сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор "Пътна полиция" пред Шуменски Районен
съд и Административен съд-Шумен до
приключване на делата с влязло в сила съдебно решение.Съгласно т.III. от договора страните уговорили,че за посоченото в
раздел II процесуално представителство и
защита по повод обжалваното НП,Й.А. дължи на адвокатско дружество „Дотова и М.“
възнаграждение в размер на 320лв. за всяка инстанция,като окончателната сума
следвало да постъпи в банковата сметка на дружеството в месечен срок след
издаването на фактура,а дружеството от своя страна следвало да издаде такава в
срок от 3 работни дни от влизане в сила на окончателното съдебно решение по
обжалваното НП.Към исковата си молба ищецът приложил и
Фактура№69/31.01.2018год. за дължима от ищеца на адвокатското дружество сума в
общ размер на 640лв. по договор от 30.07.2018год. за процесуално
представителство по НП№№ 18-0869-000688/10.05.2017г. на Началник сектор към
ОДМВР-гр.Шумен, сектор "Пътна полиция" и вносна бележка от
15.02.2018год. за превеждане на дължимата сума от 640лв. от страна на ищеца по
банковата сметка на адвокатското дружество.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата се подкрепя от приобщените
доказателства.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седА.щето на увредения срещу органите по чл.1, ал.1
и чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в с.Богданци обл.Разград, твърдяното увреждане е
настъпило в гр.Шумен, правното основание на иска е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП № 2/19.05.2015г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия
на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална
легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация
и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.203, ал.1
от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от
АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2
от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален
закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално правните
норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение
за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облегчен ред за
ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно регламентирана
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното нА.чие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
Съдът
намира, че визираното в исковата молба наказателно постановление, издадено от Началник сектор към
ОДМВР-гр.Шумен, сектор "Пътна полиция" (орган в структурата на
ответника в настоящото производство), отменено с влязло в сила съдебно решение,
съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или длъжностно лице
на ответника, по следните съображения:
Дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от ЗАНН
и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни
форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно правна,
класифицирани според предметното им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК.
Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който
безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК,
а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа
- негов издател. Наказателното постановление се издава от административен
орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение
факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК
и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по
издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от Тълкувателно
постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице първата
материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен орган, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред.
Съдът
намира, че не са налице втората и третата материалноправни предпоставки – в случая не е налице доказаност
на претърпяна от ищеца вреда от този незаконосъобразен акт и пряка причинна
връзка между вредите и настъпилия вредоносен резултат. В случая ищецът
претендира имуществени вреди в размер на 646 (шестотин четиридесет и шест)
лева, представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство
и защита при обжалване на издаденото срещу него наказателно постановление пред
районния съд и пред касационната инстанция. Установено е по делото,видно от
прил. на л.4 от ВАНД№1825/2017 по описа на ШРС е, че именно във връзка с
оспорване на издаденото против него наказателно постановление ищецът Й.Али е
упълномощил Адвокатско дружество «Дотова и М.»,представлявано от адв.Д.М. в
качеството му на управител да го представлява във връзка с издадения АУАН№540747/21.03.2017г. въз основа
на който е издадено отмененото впоследствие като незаконосъобразно НП.
Съдът
счита, че направените разходи за адвокатската защита са свързани и присъщи за
обезпечаване на защитата на личните права и интереси, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт –
отмененото наказателно постановление.
Законът за
административните нарушения и наказания и субсидиарно приложимите правила на
НПК,актуални към 2017год. не предвиждат възможност за присъждане на направените
в хода на производството разноски. Липсата на процесуална възможност за
упражняване претенция за разноски в административно наказателния процес от
лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия в контекста на
Тълкувателно решение №2/2009г. на ВАС обуславя извод, че направените от него
разходи в хода на производството, приключило с отмяна на наказателното постановление,
представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по чл.4
от ЗОДОВ. При липсата на друг процесуален способ за обезщетяването ѝ,
общият ред по ЗОДОВ се явява единственият възможен такъв за възстановяване на
вредите, претърпени от отменено като незаконосъобразно НП.
Изцяло в
унисон с горните разсъждения са и мотивите в Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, образувано
по искане на Главния прокурор на Република България. Общото събрание на
колегиите от ВАС приема, че при предявени пред административните съдилища
искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.
Предявеният
иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен поради
липсата на елементите от фактическия състав,пораждащ отговорността на
юридическото лице по ЗОДОВ. Тъй като в тежест на ищеца е да докаже наличието на
всичките три предпоставки за претърпени имуществени вреди, настоящият съдебен
състав намира, че ищецът не доказа, че вследствие на отмененото НП, в съдебната
защита срещу същото, е настъпила вреда, т.е. неговото имущество се е намалило с
претендираната сума.Действително,в производствата по ВАНД№1825/2017год. на ШРС
и по КАНД№311/2017год. по описа на ШАдмС ищецът е бил защитаван от адвокат-адв.Д.М.,което
се доказва от прил. нал.4 от ВАНД№1825/2017г. на ШРС пълномощно и от
протоколите от съдебните заседания,но в производството пред районния съд не е
представено доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение, вкл. и размер
на уговорено такова. За процесуално представителство пред Административен съд –Шумен
не е представен договор за правна помощ и съдействие, както и каквито и да е
доказателства за размера на адвокатското възнаграждение, както и доказателства,
че същото е изплатено. Не са представени доказателства и пред двете инстанции
за уговорения размер на възнаграждението и данни съответно за реалното му
заплащане от страна на ищеца.Действително не съществува пречка доказателствата
за плащане на възнаграждението да бъдат представени в производството по
предявения иск за обезщетение,но е задължително договорът за правна защита и съдействие,с
уговорен размер и начин на плащане,да е представен най-късно до приключване на
съдебното заседание пред съответната съдебна инстанция-в конкретния случай-пред
районния съд.Практиката на ВАС по този въпрос е последователна и споделена от настоящия съдебен
състав/вж.решение№14128 по а.д.№4362/2019г. на III отделение на ВАС, решение№3358 по а.д.№6084/2018г. на III отделение на ВАС, решение№5054 по а.д.№12086/2018год. на
III отделение на ВАС, решение№17151
по а.д.№5332/2019год. на III отделение на вАС, решение№16439
по а.д.№2073/2018г. на III отделение на ВАС, решение№15919
по а.д.№2181/2018год. на III отделение на ВАС/.
Представеният
едва с исковата молба Договор за правна защита и съдействие от 30.07.2017год. не следва да бъде
кредитиран, тъй като в приключеното съдебно производство по обжалване на НП не
са представени доказателства за направен разход от страна на ищеца. Договорът е
с дата 30.07.2017год. ,а прил. по делото на райнния съд пълномощно е с дата 27.03.2017год.,като
същевременно договорът не е по бланка от кочан на адвоката.Същият като частен
документ не съдържа достоверна дата и би могло да е създаден само за нуждите на
настоящето исково производство.Представянето на такъв договор едва с исковата
молба,извън рамките на производствата,за които се твърди да е сключен,след
тяхното приключване,когато вече е постановено решение по съществото на
спора,макар и придружен с последващо издадена фактура и вносна бележка, не
обосновава наличието на реално причинени вреди от отменения акт,респективно не
обосновава право на обезщетение по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.Като частен
документ този договор има достоверна дата за трети лица само в хипотезите на
чл.181 ал.1 от ГПК,а именно-«от деня,в който е заверен,или от деня на
смъртта,или от настъпилата фактическа невъзможност за подписване на
лицето,което е подписало документа,или от деня,в който съдържанието на
документа е възпроизведено в официален документ,или от деня,в който настъпи
друг факт,установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на
документа».В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената
разпоредба,тъй като от представените по делото доказателства такова установяване
не може да бъде извършено.Следователно,предявеният иск се вявява неоснователен
и недоказан в тази му част.
С оглед
изложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Претенцията
на ОД на МВР-Шумен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна
и като такава следва да бъде уважена.Разпоредбата
на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ се явява
специална по отношение на общите разпоредби на чл.78 ал.8 от ГПК ивъв вр. с
чл.144 от АПК.Съгласно цитираната
разпоредба на чл.10 ал.4 от ЗОДОВ /нова ДВ бр.94 от 2019год./ съдът осъжда
ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат,ако е имал
такъв,съразмерно с отхвърлената част от иска,а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение,ако са били защитавани от юрисконсулт,чийто размер не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,определен по реда
на чл.37 от ЗПП.При това положение и в съответствие с разпоредбата на чл.10
ал.4 от ЗОДОВ във вр. с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на
правната помощ,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
делото,съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искова
молба рег.№ ДА-01-3822/20.12.2019г. по описа на ШАдмС, депозирана от Й.М.Али с
ЕГН **********,чрез адв.Д.М. със съдебен адрес *** офис 21 срещу Областна
дирекция на МВР-гр.Шумен, с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за причинените му имуществени вреди на стойност
646лв.,съставляващи заплатени от последния разноски,свързани с процесуално
представителство и защита от адвокат по повод обжалвано и отменено Наказателно
постановление№17-0869-000688/10.05.2017год. на Началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Шумен.
ОСЪЖДА Й.М.Али с ЕГН **********,чрез адв.Д.М. със съдебен
адрес *** офис 21 да заплати на Областна дирекция
на МВР-Шумен,представлявана от Директора с адрес гр.Шумен ул.Сан Стефано№2 РАЗНОСКИ по делото в размер на
100/сто/лева,съставляващи юрисконсултско възнатраждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщението.