Решение по дело №6859/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. Варна, 12.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6859 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковете, предявени от П.М.М. ЕГН **********, починал на 09.09.2016г., заместен в хода на процеса с неговите наследници, а именно:  К.М.М.,ЕГН **********, с адрес: ***, С.П.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу В. Т.М., ЕГН **********,***. и Е.Л.С., ЕГН **********,***, както следва:

с правно основание чл.34 от ЗС да бъде допусната делба между:  К.М.М.,ЕГН **********, С.П.Т., ЕГН **********, К.П.М., ЕГН **********, и Е.Л.С., ЕГН **********, на следния съсобствен между тях недвижим имот:

апартамент № **-, находящ се в гр.*****, състоящ се от стая, хол, кухня, килер, два коридора, два балкона, баня, тоалетна, със застроена площ от 60.30 кв.м с прилежащо му избено помещение №*** и 1.124 % идеални части от общите части на сградата в това число и от правото на строеж върху държавно място,

при  квоти от по 1/6 идеална част за К.М.М.,ЕГН **********, С.П.Т., ЕГН **********, К.П.М., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за Е.Л.С., ЕГН **********

и иск с правно основание чл. 42 б. б/ от ЗН във вр. с чл. 25 ал. 1 от ЗН, предявен от ищците срещу В. Т.М., ЕГН ********** за прогласяване на нищожността на завещанието, извършено от наследодателя Н. М.М. в полза на В. Т.М., ЕГН ********** на 24.10.1989г., обявено на 03.01.1990г., поради неспазена форма на саморъчното завещание.

Направено е в исковата молба /уточнено в с.з. от 28.04.2017г./ и искане по чл. 344 ал. 2 от ГПК за осъждане на първата ответница да заплащат на ищците сумата от 500лв. месечно, представляваща обезщетение за ползите, от които същите са лишени поради едноличното ползване на имота от ответницата В. М..

В исковата молба се твърди че, П.М.М. ЕГН ********** е брат на наследодателя Н. М.М. ЕГН **********, а В. Т.М., ЕГН ********** е негова съпруга. Твърди се, че процесния делбен имот е придобит по време на брака между съпрузите Н. М.М. ЕГН **********, и В. Т.М., ЕГН ********** с договор за покупко-продажба от 20.02.1973г. от ГНС –Варна, поради което е бил в режим на СИО, прекратен със смъртта на съпруга. Сочи се, че Н.М.М. ЕГН **********, е завещал на В. Т.М., ЕГН **********, притежаваната от него ½ ид. част от имота със саморъчно завещание, чиято действителност ищеца оспорва. Твърди се, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *** , том XVII, н.дело ***г. по описа на служба по вписванията при Районен съд –Варна, В. Т.М. дарява на дъщеря си Е.Л.С. процесния имот. Твърди се още, че сделката е нищожна, поради което с нея В. Т.М. прехвърля на Е.Л.С. право на собственост в повече отколкото притежава. Твърдят още, че имотът се ползва само от ответниците, поради което същите следва да заплащат на ищците обезщетение за ползите, от които същите са лишени в размер на 500лв. месечно.

По делото е постъпил отговор от ответниците в срока по чл. 131 от ГПК. В същия се оспорва допустимостта и основателността на исковете. Не се оспорват фактическите твърдения за придобиването на имота в режим на СИО и извършените завещателно разпореждане и дарение. Оспорват се твърденията за нищожност на завещателното разпореждане, доколкото с саморъчното завещание, изписано лично от завещателя, не се наблюдават пороци. Оспорва се твърдението, че е налице нищожност на дарението, доколкото не се навежда основание по чл. 26 от ЗЗД за нищожност. Считат, че не е налице съсобственост по отношение на процесния имот, тъй като същият е лична собственост на Е.Л.С.. Сочат, че имота е придобит по време на брака между Н. М.М. и  В. Т.М. при действието на чл. 13 ал. 1 от СК от 68г., а след смъртта на Н. М.М., неговата ½ ид. част е придобита от В. Т.М. по завещание. След това собствеността е прехвърлена валидно от В. Т.М. на Е.С.. При условията на евентуалност, ответниците твърдят, че Е.Л. С. е придобила имота по давност, считано от 1994 г. до завеждането на исковата молба в съда. Молят искът за делба да бъде отхвърлен. Поради това считат за неоснователно и искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК.

В хода по същество в първата фаза на делбата процесуалния представител на ищците поддържа становището си за нищожност на саморъчното завещание и оттам наличие на съсобственост между страните по делото. Моли за уважаване на исковете, както са предявени и за разноски.

Ответниците чрез процесуалния си представител считат предявените искове за недоказани и молят за отхвърлянето им и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от Договор за продажба на държавен имот, съгласно Наредба за продажба на жилища от държавен жилищен фонд № 1553/20.02.1973г., Държавата продава на В. Т.М. и Н. М.М., апартамент № ***, находящ се в гр.****, състоящ се от стая, хол, кухня, килер, два коридора, два балкона, баня, тоалетна, със застроена площ от 60.30 кв.м с прилежащо му избено помещение №*** и 1.124 % идеални части от общите части на сградата в това число и от правото на строеж върху държавно място.

Видно от удостоверение за наследници на Н. М.М., ЕГН **********, починал на 30.10.1989г., като наследници на същия се легитимират лицата В. Т.М. ЕГН ********** – съпруга и П.М.М. ЕГН ********** - брат.

Със саморъчно завещание от 24.10.1989г. Н. М.М., ЕГН **********, завещава на съпругата си В. Т.М. ЕГН **********, 1. собствената му ½ ид. част от апартамент №***5, находящ се в гр.*****, състоящ се от стая, хол, кухня, килер, два коридора, два балкона, баня, тоалетна, със застроена площ от 60.30 кв.м с прилежащо му избено помещение №*** и 1.124 % идеални части от общите части на сградата в това число и от правото на строеж върху държавно място, 2. собствената му ½ ид. част от покъщнината и останалото движимо имущество и 3. влоговете му в български лева и чуждестранна валута, както и застраховките и другите вземания.

Саморъчно завещание от 24.10.1989г. на Н. М.М., ЕГН ********** е оставено на съхранение на 24.10.1989г., като същото е съхранявано по нот. дело № 4871/1989г. по описа на СВ при РС Варна, видно от писмените доказателтсва.

Съгласно протокол за обявяване на саморъчно завещание, оставено на съхранение в нотариата, на 03.01.1990г. в канцеларията на нотариуса в присъствието на В. Т.М. ЕГН **********, се е обявило завещанието на Н. М.М., ЕГН **********.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** , том ***, н.дело ***г. по описа на нотариус Д.С.при Районен съд – Варна, В. Т.М. дарява на дъщеря си Е.Л.С. собствения си имот, придобит чрез покупка и завещание, а именно: апартамент № ***, находящ се в гр.*****, състоящ се от стая, хол, кухня, килер, два коридора, два балкона, баня, тоалетна, със застроена площ от 60.30 кв.м с прилежащо му избено помещение №*** и 1.124 % идеални части от общите части на сградата в това число и от правото на строеж върху държавно място, като запазва правото на ползване върху имота докато е жива.

Съгласно изслушаната по делото СГЕ, която съдът приема за пълна, изчерпателна и компетентно извършена, се установява, че ръкописния текст и подписа срещу „завещател” в Саморъчно завещание от 24.10.1989г., положено по нот. дело № ****г. по описа на СВ при РС Варна, са изпълнени от Н. М.М..

От заключението на СОЕ се установява, че месечната пазарна наемна цена на имота е в размер на 260лв.

Разпитани са по делото и двама свидетели с оглед установяване на фактите: кой е осъществявал фактическата власт върху имота от смъртта на наследодателя до настоящия момент и с какво намерение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

С решението по допускане на делбата съдът решава въпроса върху кои имоти, между кои лица и при какви квоти е налице съсобственост, която подлежи на прекратяване.

Преюдициален по отношение на въпроса налице ли е съсобственост между страните, която да подлежи на прекратяване, е искът с правно основание чл. 42 б. б/ от ЗН във вр. с чл. 25 ал. 1 от ЗН, поради което съдът следва да се произнесе първо по същия.

Съгласно чл. 42 б. б/ от ЗН завещателното разпореждане е нищожно когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 от ЗН.

Съгласно чл. 25 ал. 1 от ЗН заморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

 Съдът кредитира изготвената по делото СГЕ като пълна, изчерпателна и компетентно извършена. Вещото лице в разпита си в с.з. от 21.09.2017г. защити заключението си, като посочи, че разликата в обработеността на почерка между сравнителния материал и завещанието се дължи на дългия период от време, изминал между написването на сравнителните образци и обследвания документ. Посочи, че разликата в началото и в края на саморъчното завещание се дължи на възрастта на лицето, както и предположи, че е имал заболяване - т.нар. „атаксия” - нарушение на координацията на движението. Уточни още, че това е термин от неврологията за заболяване на старческата възраст. Поради атаксията се получава нарушение на координацията на движенията при изпълнение на елементите на буквите в думите, наличие на определени места на тремор, т.е. праволинейните линии стават вълнообразни, дъговидните стават ъгловидни, а овалните имат определена начупеност на самите линии. Въпреки това обаче, лицето е имало добре изградена писмена двигателност в годините, когато е било в активна дейност и е запазило голяма част от начина на изпълнение на буквите и отделните елементи и тези признаци са с голяма стойност, които дават  на вещото лице основание за категоричното му заключение, че завещанието е изпълнено от лицето.

Съгласно категоричното заключение на вещото лице по СГЕ, ръкописния текст и подписа срещу „завещател” в Саморъчно завещание от 24.10.1989г., положено по нот. дело № ****г. по описа на СВ при РС Варна, са изпълнени от Н. М.М..

Отделно са спазени и другите изисквания на чл. 25 ал. 1 от ЗН -  Саморъчно завещание от 24.10.1989г. съдържа означение на датата, когато е съставено, и подписът е поставен след завещателните разпореждания.

Въз основа на това съдът намира, че не са налице предпоставките на закона за обявяване на завещанието за нищожно. Поради това предявеният от ищците срещу В. Т.М., ЕГН ********** иск за прогласяване на нищожността на завещанието, извършено от наследодателя Н. М.М. в полза на В. Т.М., ЕГН **********, поради неспазена форма на саморъчното завещание, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По въпроса за съсобствеността:

Собствеността върху процесния имот е придобита от В. Т.М. и Н. М.М. с  Договор за продажба на държавен имот, съгласно Наредба за продажба на жилища от държавен жилищен фонд № 1553/20.02.1973г.

Това е станало по време на брака между страните – факт, неоспорен от страните по делото. По време на покупко-продажбата от 1973г. е бил в сила СК от 68г., съгласно чл. 13 ал. 1 на който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Следователно процесният имот е придобит в режим на СИО.

СИО е прекратено със смъртта на Н. М.М., ЕГН **********, починал на 30.10.1989г., като всеки от съпрузите след смъртта получава равен дял от прекратената СИО. Частта на починалия съпруг Н. М.М., а именно ½ ид. част преминава в патримониума на съпругата му В. Т.М. по силата на валидното му саморъчно завещание от 24.10.1989г. Така В. Т.М. става едноличен собственик на целия недвижим имот.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** , том ***, н.дело ***г. по описа на нотариус Д.С.при Районен съд – Варна, В. Т.М. дарява на дъщеря си Е.Л.С. собствения си процесен недвижим имот. Ответницата Е.Л.С. придобива собствеността върху имота въз основа на посочената по-горе валидна неоспорена правна сделка. С оглед факта, че нейната прехвърлителка е била едноличен собственик на целия недвижим имот към момента на прехвърлянето, посочената правна сделка има и вещно прехвърлителен ефект. С оглед на това Е.Л.С. става едноличен собственик на имота. Предвид установяване на правата на ответницата Е.Л.С. въз основа на първия заявен придобивен способ – правна сделка /договорът за дарение/, съдът намира, че няма правно основание да коментира направеното в условията на евентуалност възражение за придобиване на имота от нея по давност /евентуално заявените от нея права/. 

Поради това съдът намира, че не е налице съсобственост между страните, поради което искът за делба следва да бъде отхвърлен.

С оглед липсата на съсобственост искането с правно основание чл. 344 ал. 2 от ГПК също подлежи на отхвърляне.

По разноските:

С оглед отхвърляне на предявените искове /и доколкото няма допускане на делба/, съдът следва да се произнесе и по разноските в производството, които в този случай се подчиняват на общите правила на чл. 78 от ГПК. С оглед изхода на спора ищците следва да заплатят на ответниците сторените от тях разноски за производството. Същите са в размер на заплатения от тях адвокатски хонорар в размер на 1600лв., като липсва както задължение за ответниците да заплащат депозит за експертизи, така и доказателства за заплатена експертиза от тях /задълженията и доказателствата за плащане по допуснатите по делото експертизи са на ищците/. С оглед на това съдът намира, че посочената в списъка по чл. 80 от ГПК на ответниците сума от 180 лв. за депозит за СЕ не следва да бъде включвана в разноските по делото.

Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответните страни В. Т.М. и Е.Л.С., което възнаграждение е общо в размер на 1600лв.

Предявени по делото са два иска – чл. 42 от ЗН срещу В. Т.М. и чл. 34 от ЗС срещу Е.Л.С..

Съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба 1/2004г. За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

По иска с правно основание чл. 42 от ЗН, чиято цена е в размер на 14847.49лв. /съгласно молба от 27.02.2017г. на ищците/, дължимото възнаграждение се определя по правилата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба 1/2004г. и същото е в размер на 975.42лв.

Съгласно чл. 7 ал. 4 от Наредба 1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 600 лв. за всяка фаза. ДО на имота е в размер на 38 312.80лв. Интереса на представляваната страна е ½ ид. част от него или 19156.40лв. Дължимото възнаграждение се определя по правилата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба 1/2004г. и същото е в размер на 1104.69лв.

Общия размер на минималните адвокатски възнаграждение по двата иска предявени срещу двете ответници, изчислен по Наредба 1/2004г. е 2080.11лв. В този случай заплатения от тях хонорар в размер от 1600лв. е под минимума и следователно няма как възнаграждението на процесуалния им представител да бъде прекомерно.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на К.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, С.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, /заместили в хода на процеса П.М.М. ЕГН **********, починал на 09.09.2016г.,/ срещу В. Т.М., ЕГН **********,*** за прогласяване на нищожността на завещанието, извършено от наследодателя Н. М.М. в полза на В. Т.М., ЕГН ********** на 24.10.1989г., обявено на 03.01.1990г., поради неспазена форма на саморъчното завещание, на основание чл. 42 б. б/ от ЗН във вр. с чл. 25 ал. 1 от ЗН.

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на К.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, С.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, /заместили в хода на процеса П.М.М. ЕГН **********, починал на 09.09.2016г.,/ срещу Е.Л.С., ЕГН **********,***, за допускане на делба на недвижим имот: апартамент № ****, находящ се в гр.*****, състоящ се от стая, хол, кухня, килер, два коридора, два балкона, баня, тоалетна, със застроена площ от 60.30 кв.м с прилежащо му избено помещение №*** и 1.124 % идеални части от общите части на сградата в това число и от правото на строеж върху държавно място, между страните при  квоти от по 1/6 идеална част за К.М.М.,ЕГН **********, С.П.Т., ЕГН **********, К.П.М., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за Е.Л.С., ЕГН **********, на основание чл. 34 от ЗС.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на К.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, С.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, /заместили в хода на процеса П.М.М. ЕГН **********, починал на 09.09.2016г.,/ за осъждане на В. Т.М., ЕГН **********,*** да заплаща на ищците сумата от 500лв. месечно, представляваща обезщетение за ползите, от които същите са лишени поради едноличното ползване на имота от ответницата, считано занапред от допускане на делбата, на основание чл. 344 ал. 2 от ГПК.

 

ОСЪЖДА К.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, С.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и К.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ НА В. Т.М., ЕГН **********,*** и  Е.Л.С., ЕГН **********,***, сумата от 1600лв. /хиляда и шестстотин лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: