Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26.04.2021г. гр.Малко Търново`
В ИМЕТО НА НАРОДА
Малкотърновкият
районен съд граждански състав
На четиринадесети
април две хиляди и двадесет и първа година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател:ЧАНКО
ПЕТКОВ
секретар
Мара Димова,
като
разгледа докладваното от съдия Петков гр.д.
№ 148 по описа на РС-Малко Търново за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод искова молба
депозирана от Ж.Т.К. ЕГН:********** ***,и С.К.К. ЕГН: ********** ***, ПРОТИВ Г.Н.М.
ЕГН:********** ***/**С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.26, ал.1,т.1, т.2 и т.З от ЗЗД,чл.26,ал.2 от ЗЗД и чл.27 вр.чл.28 ЗЗД и
чл.79,ал.2,вр.чл.70, ал.1 от ЗС с която се иска от съда
1.ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТ на
Нотариален акт №**година на Тихомир Костов -Съдия по вписванията при Малкотьрновски Районен съд
и сделката, обективирана в него, съгласно който първата
от ищците -Ж.Т.К. ЕГН: **********,
продава на Г.Н.М. ЕГН: ********** :ДВОРНО МЯСТО, находящо се в **, област Бургаска, с адрес :улица **/, представляващо
560/650 /петстотин и шестдесет върху шестстотин и
петдесет/квадратни метра идеални части от урегулиран поземлен имот VII- 184
/седми -имот планоснимачен номер сто осемдесет и четвърти/ в квартал
10/десети/по плана на селото ,целия с площ от 650
/шестстотин и петдесет квадратни метра/, при граници на имота :УПИ Ш-186, УПИ
У-185, от трите страни -улици, ведно с построената в този имот ДВУЕТАЖНА
МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 65 /шестдесет и пет/ кв.м, за
сумата от 4310 /четири хиляди триста и десет/ лева на следните основания:
На
основание чл.26, ал.1, т.1, вр.чл.209 от ЗЗД, поради
противоречие със закона, изразяващо се в наличие на уговорка за обратно
изкупуване,
На
основание чл.26, ал.1, т.2 , вр.чл.135 от ЗЗД поради
заобикаляне на закона, тъй като са
сключени с цел да се предотврати изнасяне на имота на публична продан,
На
основание чл.26, ал.1, т.З от ЗЗД поради противоречие
с добрите нрави, тъй като е несправедливо облагодетелствуване на купувачката за
сметка на продавачката, баба на детето и,поради това, че действителната
продажна цена на имота надвишава посочената в нотариалния акт десетократно.
На
основание чл.26,ал.2 от ЗЗД поради липса на предмет .
На
основание чл.27,вр.чл.28 от ЗЗД прогласяване на унищожаемост
поради грешка в предмета.
2. Че владеят имота на основание давностно владение по чл.79, ал.2 от Закона
за собствеността на следния недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в **, област Бургаска, с адрес :улица **/, представляващо 560/650 /петстотин
и шестдесет върху шестстотин и петдесет/квадратни метра идеални части от
урегулиран поземлен имот VII-184 /седми -имот планоснимачен номер сто осемдесет
и четвърти/ в квартал 10/десети/по плана на селото ,целия с площ от 650
/шестстотин и петдесет квадратни метра/, при граници на имота :УПИ Ш-186, УПИ
У-185, от трите страни - улици, ведно с построената в
този имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 65 /шестдесет
и пет/ кв.м.
3.Молят съда при уважаване на
иска да се отмени Нотариален акт №158
том И рег.№467 дело № 351/11.08.2014 година на Тихомир Костов -Съдия по вписванията при Малкотьрновски Районен съд както и
бъдат присъдени сторените разноски по делото.
Ответницата
оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните
разноски; ангажира доказателства.
По делото не се спори, а и се установява от
събраните доказателства, че от месец юни
2012 година, ответницата Г.Н.М.
ЕГН:********** *** /настоящ адрес:***/заживява на съпружески начала със
сина на ищците Красимир Станчев К., като двамата имат дъщеря на шест години. На
11.08.2014 година пред Съдията по вписванията Тихомир Костов при Районен
съд -град Малко
Търново, въз основа
на Решение №
1\/- 89 от година по въззивно
гражданско дело №2467/2013 година на Бургаски Окръжен съд, и Нотариален акт №**г.
на Съдия по вписванията М. ***
действие Малкотърновски РС,е
сключен договор за покупко-продажба под №158 том II рег.№467 дело № 351
,съгласно който първата ищца Ж.Т.К., продава на ответницата следния свой собствен недвижим имот, а именно:ДВОРНО МЯСТО, находящо се в **, област Бургаска, с адрес :улица **/,
представляващо 560/650 /петстотин
и шестдесет върху шестстотин и петдесет/квадратни метра идеални части от
урегулиран поземлен имот VII-184 /седми -имот планоснимачен номер сто осемдесет
и четвърти/ в квартал 10/десети/по плана на селото ,целия
с площ от 650 /шестстотин и петдесет квадратни метра/, при граници на имота
:УПИ III- 186, УПИ У-185, от трите страни -улици, ведно с построената в този
имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 65 /шестдесет и
пет/ кв.м. за сумата от 4310 /четири хиляди триста и десет/ лева.
По делото е
изготвено и прието експертно заключение, което съдът цени като обективно и
компетентно. Вещото лице сочи, че към момента на продажбата пазарната стойност на имота е 73261.84лв. и на
лятната кухня 2190лв.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
По отношение на иска с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск по чл.
26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД за неоснователен. Размерът на продажната цена е
уговорен между страните в съответствие с договорната свобода, въведен с чл. 9, ЗЗД. Според практиката на ВКС, разликата между пазарната стойност на имота и
продажната му цена не влече безусловно нищожност на договора. Видно от
представеното удостоверение, данъчната оценка на процесния имот възлиза на 4306.30лв. т. е. продажната цена
между страните е определена съобразно данъчната оценка на имота, поради което
не е налице накърняване на добрите нрави – Определение № 330/30.05.2016 год. по
гр. д. № 1919/2016 год. на І ГО на ВКС; Решение № 452/25.06.2010 год. по гр. д.
№ 4277/2008 год. на IV ГО на ВКС.
На следващо
място, според Решение № 128 от 17.01.2019 год. по гр. д. № 3170/2017 год. на
ВКС, нищожност на сделка поради противоречие с добрите нрави е налице при
толкова съществена нееквивалентност на престациите, която практически води до
липса на престация. Не такъв е настоящият казус, в който процесният имот е
обект на публична продаден за да се
осуети възможността на Прокредит банк да
придобие имота поради излагането му на публична продан.Поради което и цената определена от в.лице няма как да бъде
заплатена от ответника,тъй като се цели
единствено и само имота да не бъде изнесен на публична продан. Поради което съдът
намира, че не е налице съществена нееквивалентност на престациите на
контрахентите по процесния договор.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че договорът между страните не накърнява добрите
нрави, поради което искът следва да бъде отхвърлен на предявеното първо
основание.
По отношение
иска с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 вр.чл.209 от ЗЗД.
Нормата на чл.209 от ЗЗД предвижда, че
продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна. Следва да се даде отговор
на въпроса дали при установените по делото факти, може да се приеме, че при
сключване на договора за продажба на имота на 11.08.2014г.страните са
постигнали уговорка за обратно изкупуване. Съдът, преценявайки събраните по
делото доказателства, счита, че такава уговорка не е била налице.
От гласните доказателствени средства –
показания на свидетели,съдът извежда извода,че между страните не е постигната
договорка за доброволно изкупуване.Единствено и само синът на ищците-св.К.
заявява,че е постигната такава договорка между ищците-неговори родители и
ответницата на която той е присъствал.Съдът не дава вяра на тези показания,тъй
като свидетелят е син на ищците и е заинтересован от изхода на спора.
За доказване наличието на уговорка за
обратно изкупуване не е задължително такава да съществува в писмен вид, като
изрична клауза в договора или в друг нарочен документ, респ. да има оформено
обратно писмо. Потвърждение за наличието на уговорката може да се търси и в
последващото поведение на страните. В конкретния случай, договорката за обратно
изкупуване не е налице,тъй какт е видно от писмените доказателства имота е
продаден през 2014г. и едва шест години
по късно ищците решават да си потърсят правата по съдебен ред.Не се доказа, страните по него да са постигнали
съгласие, че при осъществяването на определени предпоставки, приобретателят ще
прехвърли собствеността обратно на прехвърлителите. Т.е. твърдяното основание
за нищожност не е налице.
По отношение иска с правно
основание чл.26,ал.1,пр.2 вр.чл.135 от ЗЗД.
С иска по чл.135 ЗЗД разполага лице, което
има качеството на кредитор на длъжника независимо от вида на вземането му -
парично или непарично, без да е необходимо това вземане да бъде изискуемо,
ликвидно или да е съдебно признато, тъй като в хода на процеса по чл.135 ЗЗД
кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими доказателствени
средства. Достатъчно е вземането да предхожда увреждащото кредиторът действие
на длъжника, което не се доказа в настоящия процес.Одвен това самите ищци в ИМ
твърдят,че съзнателно са заобиколили чл.135 от ЗЗД .Никой не може да черпи
права от нарушение на закона което съзнателно е извършил. Т.е. твърдяното основание за нищожност не е налице.
По иска с правно основание чл.26 ал.2
предложение 1 ЗЗД.
Под „невъзможен предмет” чл.26 ал.2 ЗЗД има предвид вещи и действия, които са извън
гражданския оборот.
По
смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, договорът е нищожен поради невъзможен предмет,
ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува
фактически или не отговаря на установените в действуващия устройствен закон
изисквания за самостоятелен обект, т.е. с оглед тези изисквания не представлява
годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. Преценката
следва да бъде извършена с оглед състоянието на вещта към момента на извършване
на разпореждането, като следва да бъде взето предвид и дали към този момент
обособяването на вещта като самостоятелна е възможно, както и дали подобно
обособяване реално е извършено. С Решение № 102/8.04.2010 г. по гр. дело №
4017/2008 г. на II-ро гр. отд. на ВКС е прието следното: По смисъла
на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, договорът е нищожен поради невъзможен
предмет, ако към момента на сключването му вещта, предмет на разпореждане, не
съществува фактически или не отговаря на установените в действуващия устройствен
закон изисквания за самостоятелен обект, т. е. с оглед тези изисквания не
представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект.
Преценката следва да бъде извършена с оглед състоянието на вещта към момента на
извършване на разпореждането, като следва да бъде взето предвид и дали към този
момент обособяването на вещта като самостоятелна е възможно, както и дали
подобно обособяване реално е извършено. Дори към определен минал момент вещта
да не е съществувала като самостоятелна по причина, че е била вградена в друга,
по-голяма вещ и е представлявала част от нея, ако към момента на извършване на
сделката е приключило фактическото й отделяне като самостоятелен обект и
реалното й обособяване като такъв, съответствуващ на изискванията на
действуващите към този момент строителни правила и норми, следва да се приеме,
че е налице годен обект на разпореждане по смисъла на чл. 26, ал. 2
от ЗЗД. В конкретният случай, на база преценката на събраните в хода на
производството доказателства, както писмени, така и гласни, е установено
безспорно, че към момента на извършената разпоредителна сделка сградите са
съществували, / а и са индивидуализирани в нотариалния акт –то този иск следва
да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно
основание чл.27 вр.чл.28 ЗЗД.
Спорен е въпросът, сделката, сключена между
страните унищожаема ли е, с оглед грешка в предмета.
Основанията за унищожаемост на сделки са
уредени изчерпателно в закона. Според чл.
27 ЗЗД, унищожаеми са договорите сключени
от недееспособни или сключени от
техен представител без спазване на
изискванията установени, за тях, както
и договорите сключени при грешка, измама,
заплашване или крайна нужда. Съгласно чл.
28 ЗЗД, грешка в предмета е основание за унищожение на
договора тогава, когато се отнася
до съществени качества на същия.
Както е прието и в решение № 331 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 563/2008 г. на
ВКС II ГО, грешката като основание за унищожаване
на един договор
представлява несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата, които имат значение
при формиране на волята му
за сключване на договора досежно
неговия предмет или лицето, с което
същата е сключена. Когато несъответствието се отнася до отделна
клауза, няма пречка само тя
да бъде унищожена
без да е необходимо да се
унищожи целия договор тогава, когато тя не
е съществена за сключване на договора.
По смисъла на чл.
28, ал. 1 от ЗЗД грешката в предмета е основание за неговата унищожаемост
само, ако се отнася до
съществени негови качества, за което
се преценява за всеки конкретен
случай. Това са такива качества на предмета,
които го правят годен за
употреба съгласно обикновеното му предназначение и които се отразяват чувствително
върху цената на веща. Следователно, от съществено
значение е предметът на сключения договор. Грешката в предмета е основание за унищожение на
договора, когато тя се отнася
до онова, за което е правена
оферта, за което е направено насрещното волеизявление, респективно, когато се отнася до
предмета, за който е сключен договорът и е постигнато съгласието. Грешката в предмета на договора е основание за унищожаването му по чл.
32 ал. 1
ЗЗД във връзка с чл. 28 ЗЗД само,
ако засяга съществени качества на предмета на
договора. Волята на
страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя
е имала погрешна представа за съдържанието
на насрещните престации (предмета на договора), което
е основание за неговото унищожаване. Волята бива опорочена по различен начин
и с различни правни последици в зависимост от това кой
е предизвикал невярната представа и кой е знаел за съществуването
й.
Действително, ищецът след като твърди, че е сключен договор
за покупко-продажба на недвижим имот при грешка в предмета, има правото да
поиска прогласяване унищожаемостта на договора, както
и да поиска от съда установяване
със сила на пресъдено нещо
на действителното правно положение в отношенията му с ответника,
но следваше да докаже, чрез
способа на главно и пълно доказване, първо: че има интерес от
обявяване на унищожаемостта на договора за покупко-продажба, второ: че същия е сключен
при грешка в предмета..
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства не се установи
ищецът, който е извършил волеизявлението да е в грешка, че е имал неверни
представи или изобщо да не
е знаел обстоятелства, които имат значение
за него при
формиране на вътрешната воля за сключване на
сделката от 11.08.2014г. Не може да се пренебрегне факта, че ищецът е снабдил с необходимите документи нотариусът, който е изготвил и нотариалният акт за покупко-продажбата
на имота, че същият е написал
обектът, предмет на продажбата по
заявеното от ищеца,Видно
от представения НА и представената Скица на имота,и в двата акта построената сграда фигурира като такава с
площ 65 кв.м. и площта на имота е 560кв.м.Не се оспори фактът,
че при изповядването
на сделката нотариусът е прочел на страните съдържанието
на акта и след одобрението им са положени
подписите както от участващите в сделката, така и от нотариуса.
Не се установи по
никакъв начин ищецът да е преценил,
че е допуснал грешка в предмета, отнасящи се до
съществени качества на същия, както и да е сключена сделката въз основа на
неверни представи за действителността. В случая не се установиха предпоставките
за уважаване на иска на
твърдяното основание. Следователно, ищецът-продавач е
бил наясно със съществените характеристики и качества на имота, който продава.
При
това разбиране на доказателствата, съдът намира иска за неоснователен, поради
което следва да го отхвърли изцяло като такъв.
По искането за
осъществен състав на чл.79,ал.2 от ЗС.
Според
разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая се
претендира собствеността да е придобита в резултат на давностно владение,
продължило от 2014 година до момента. Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС
регламентират давностното владение като основание за придобиване на правото на
собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична разпоредба не изключва
този придобивен способ. Придобивната давност е средство за придобиване на
правото на собственост след изтичане на известен период от време и при
определени условия. За придобиване по давност е необходимо да бъде установено
владение върху конкретен имот. В конкретния случай това не бе доказано в
производството.
Ищецът твърди, че
владее имота от 2014 година, от момента на сключване на сделката,като твърди,че
е бил наясно с пороците на изповядания НА и ,че същите не пораждат правни
последици и е продължил да ходи във вече продадения имот.СВ. Петков заявява,че
е виждал ищците всяка събота и неделя в имота.Но същият толкова добре ги
познава,макар и да е бил кмет на с.Звездец,че в с.з. обърка имената на
ищците.СВ. Митев заява,че е ходил след покупката в имота 5-6 пъти ,пренасял е
керемиди.Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
По разбиране на съда в
производството не бе установено чрез проведено пълно и главно доказване ищецът
да е придобил собствеността на основание осъществено от него в продължение на
повече от 5 години явно, спокойно и
непрекъснато владение, поради което и предявения от него иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищцовата
страна следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски по делото в размер на
лв.
Мотивиран от горното съдът ,съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Ж.Т.К. ЕГН:********** ***,и
С.К.К. ЕГН: ********** *** искове ПРОТИВ Г.Н.М. ЕГН:********** ***/** ЗА ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТ на Нотариален акт №**година на Тихомир Костов -Съдия по
вписванията при Малкотьрновски Районен съд и сделката, обективирана в него,
съгласно който първата от ищците
-Ж.Т.К. ЕГН: **********, продава на Г.Н.М. ЕГН: **********
:ДВОРНО МЯСТО, находящо се в **, област
Бургаска, с адрес :улица **/, представляващо
560/650 /петстотин и шестдесет върху шестстотин и
петдесет/квадратни метра идеални части от урегулиран поземлен имот VII- 184
/седми -имот планоснимачен номер сто осемдесет и четвърти/ в квартал
10/десети/по плана на селото ,целия с площ от 650 /шестстотин и петдесет
квадратни метра/, при граници на имота :УПИ Ш-186, УПИ У-185, от трите страни
-улици, ведно с построената в този имот ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 65 /шестдесет и пет/ кв.м, за сумата от 4310 /четири хиляди
триста и десет/ лева с правно основание чл.26, ал.1, т.1, вр.чл.209 от ЗЗД,
поради противоречие със закона, изразяващо се в наличие на уговорка за обратно
изкупуване,на основание чл.26, ал.1, т.2 , вр.чл.135 от ЗЗД поради заобикаляне
на закона, тъй като са сключени с цел да
се предотврати изнасяне на имота на публична продан,на основание чл.26, ал.1,
т.З от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като е несправедливо
облагодетелствуване на купувачката за сметка на продавачката, баба на детето и,поради
това, че действителната продажна цена на имота надвишава посочената в
нотариалния акт десетократно,на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД поради липса на
предмет ,на основание чл.27,вр.чл.28 от ЗЗД за прогласяване на унищожаемост
поради грешка в предмета както и на основание давностно владение на основание
чл.79, ал.2 от Закона за собствеността ИЗЦЯЛО,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ж.Т.К. ЕГН:********** ***,и С.К.К. ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.Н.М. ЕГН:********** ***/** сумата от 1155.91 лв. за направените в хода на
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :