№ 384
гр. П., 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103915 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба на „Е. М.” ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. „М. д.”, ул. „Р. П. - К.” №
4-6, представлявано от Р. И. М.-Т. – управител, действаща чрез пълномощник адв. Н.К., АК
– С. З., съдебен адрес: гр. С. З., бул. „Ц. С. В.“ № 115, ет.2, срещу С. И. И., ЕГН **********,
с адрес: гр. П., ул. „Ч. С.“ № 10/ гр. П., ул. „Р.“ № 24, вх.А, ет.1, ап.2, с искане съдът да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 3518,41 лева от която: главница- 2176,74 лева - частично претендирана
главница за вноски с настъпил падеж за периода от 17.06.2016 г. до 17.02.2020 г.
включително, договорна лихва – 754,54 лева за вноски с настъпил падеж за периода от
17.06.2018 г. до 17.05.2021 г. включително, лихва за забава - 587,13 лева за претендираната
главница за периода от 17.06.2018 г. до дата на подаване на заявление, представляващи
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL626483-29 от 17.02.2012
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението в съда- 11.06.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Посочва банкова сметка, по чл.127, ал.4 ГПК: IBAN BG22 BPBI 79421052329701 BIC:
BPBIBGSF, по сметка на: „Е. М.“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на 17.02.2012 г. в гр. е сключен договор за
потребителски кредит № FL626483-29 от 17.02.2012г. между „Юробанк И Еф Джи България
”АД (с настоящо наименование „Българкса пощенска банка“ АД), в качеството на кредитор
и С. И. И., в качеството на кредитополучател. Сочи, че кредиторът по силата на цитирания
договор е отпуснал в полза на ответника сумата в размер на 5140 лева за текущи нужди,
1
като същата била преведена по сметка в банката на името на ответника. Сочи, че ответникът
дължи на банката през първата година от срока на издължаване на кредита променлива
годишна лихва в размер на сбора на БЛП плюс договорна надбавка в размер на - 5,20
пункта. За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита дължи на
банката годишна лихва, в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „БЛБ“ АД за
потребителски кредити, за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка в размер на 0,80 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП на
„Юробанк И Еф Джи България”АД за потребителски кредити било в размер на 13,200
процента. Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по договора.
Годишния процент на разходите (ГПР) по кредита бил 15,85% процента. Погасителните
вноски за издължаване на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, се
заплащали ежемесечно на 17-то число на месеца, като крайния срок на погасяване на
кредита бил до 17.02.2022 г.. Общата сума, която ответникът се задължил да върне в
уговорения срок, била в размера посочен в погасителния план, като ответникът се задължил
да погася задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които първите 12 вноски по
64,86 лева, останалите по 80,74 лева и една изравнителна в размер на 81,34 лева. След
усвояване на кредита, ответникът погасил част от месечните си вноски, след което е
преустановил плащанията си.
На следващо място в исковата молба е посочено, че ищцовото дружество е цесионер
по Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. с прехвърлител
на вземанията „Юробанк България” АД (с предишно наименование „Българска пощенска
банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България" АД), с който договор е прехвърлено и
непогасеното задължение на ответника И., произтичащо от процесния договор. Твърди, че
съобразно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД ответникът бил уведомен за извършената цесия.
Направено е искане приложеното Уведомление за извършената цесия да бъде връчено на
ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.
Ищецът твърди, че придобивайки правата върху цедираното вземания и като
кредитор на същото, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, ищцовото
дружество предприело постъпки и по реда на чл.410 ГПК се снабдило със Заповед за
изпълнение на парично задължение за същото вземане по ч.гр.д. № 2000/2021 г. по описа на
РС П.. Поради депозирано възражение на длъжника срещу заповедта за изпълнение и по
указание на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
Ищецът твърди, че погасяването на задължението не е осъществено, като не са му известни
основания, поради които да е отпаднало.
В проведеното съдебно заседание за ищецът се явява адвокат Н.К. от АК С. З. пълномощник на
ищеца, който моли съда да уважи изцяло исковата претенция.
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока за
писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си З.М.,
депозира отговор, в който изразява следното становище:
По представения по делото погасителен план следвало, че за периода от 17.06.2016 г.
2
до 17.02.2020 г. дължи главницата сумата от 2064,24 лева, а не както било посочено в ИМ от
2176,74 лева. Счита, че не дължи договорна лихва, както и лихва за забава в размер на
587,13 лева. Твърди, че процесната сума е непосилна и не разполага с такава сума, тъй като
била безработен и нямал жилище.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява. За него се явява З.М., която моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит
№ FL626483-29/17.02.2012 г. и погасителен план към кредита се установява, че между
„Юробанк и Еф Джи България“ АД, в качеството си на кредитор /заемодател/ и ответникът
С. И. И., в качеството си на заемател, е възникнало облигационно правоотношение, по
силата на което заемодателят е предал в собственост на ответника сумата от 5140 лева,
определена като заемна сума, като последният се задължил да я върне при следните условия
– на 120 анюитетни вноски, от които първите 12 вноски по 62,36 лева, останалите по 78,24
лева /чл.7 от договора/. Краен срок на издължаване 17.02.2022 г. /чл.6 от договора/.
Уговорено е, че през първата година от срока на издължаване на кредита годишната лихва
ще е променлива в размер на сбора на БЛП плюс договорна надбавка в размер на - 5,20
пункта /минус пет цяло 0,20 пункта/. За всяка следваща година до крайния срок на
издължаване на кредита дължи на банката годишна лихва, в размер на сбора на Базовия
лихвен процент на „БЛБ“ АД за потребителски кредити, за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0,80 пункта. /чл. 3 от
договора./. В договора е посочено, че към момента на сключването му БЛП на „Юробанк И
Еф Джи България”АД за потребителски кредити бил в размер на 13,200 %, годишния
процент на разходите (ГПР) по кредита е уговорен в размер на 15,85 %. Уговорено е, че с
процесната сума е предоставена на ответника за пълно предсрочно погасяване на
задълженията по договор за потребителски кредит и кредитна карта, сключен между
Банката и ответника. /чл.1 от Договора/.
По делото е приет Договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. сключен между
„Юробанк България” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и
„Юробанк И Еф Джи България" АД) в качеството си на продавач и ищцовото дружество в
качеството си на купувач, по силата на който, вземанията по процесния договор за
потребителски кредит са прехвърлени на ищеца. Представени са уведомителни писма във
връзка с извършените цесии, адресирани до ответника, но без данни дали са получени от
последния.
Приложено е банково бордеро, от което се установява, че кредитът е усвоен на
17.02.2012 г. от ответника С.И..
За доказване размера на претендираното вземане по договора за кредит, са ползвани
специални знания на вещо лице – счетоводител, чието заключение като компетентни дадени
3
и неоспорени от страните, съдът изцяло кредитира. От същото се установява, че по сметка
на ответника е преведена заемната сума в размер на 5140 лева на 17.02.2012 г.. Установява
се, че ответникът е направил плащане в общ размер на 131,96 лева, с които са били погасени
главница в размер на 56,37 лева; договорна лихва в размер на 68,53 лева и месечни такси в
размер на 7,06 лева. Вещото лице посочва какъв е размерът на задълженията съгласно
погасителния план към 11.06.2021 г., а именно главница 4 418,31 лева, договорна лихва
3 950,87 лева и такси 270,44 лева, а към датата на изготвяне на заключението са главница
5 083,63 лева, договорна лихва 3 990,31 лева и такси 292,94 лева. За процесния период
17.06.2016 г. до 17.02.2020 г. посочва, че задълженията на ответника по процесния договор
за главница са в размер на 2 064,24 лева. За периода от 17.06.2018 г. до 17.05.2021 г.
задължението за договорна лихва е в размер на 754,54 лева и 625,63 лева обезщетение за
забава за периода от 17.06.2018 г. до датата на депозиране на заявлението в съда –
11.06.2021 г.. В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа депозираните
заключения.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 1090 от 16.06.2021 г. по ч. гр. д. № 2000/2021 г. по описа
на Районен съд П., срещу С.И., да заплати на кредитора на „Е. М.” ЕООД, главница в
размер на 2176,74 лева, ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва в размер на 754,54 лева за периода от 17.06.2018 г. до 17.05.2021
г., мораторна лихва в размер на 587,13 за периода от 17.06.2018 г. до 11.06.2021 г., както и
сумата от 70,37 лева държавна такса.
Издадената заповед по чл.410 ГПК е връчена на ответника С.И. лично на 01.10.2021
г., видно от разписка приложен по горецитираното ч.гр.д., който е депозирал възражение по
чл.414 ГПК, в което възразява, че дължи сумите. Поради което в указания от съда
едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД – предявени искове за установяване
на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на
настоящото производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед и спазване
на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на
съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста
на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че между ответника и
„Юробанк И Еф Джи България ”АД (с настоящо наименование „Българкса пощенска банка“
АД), е сключен договор за потребителски кредит № FL626483-29 от 17.02.2012 г., по който
4
ответникът е останал задължен за процесните суми, че кредитодателят е предоставил на
ответника необходимата преддоговорна информация, изпълнение на поетите от
кредитодателят задължения по договора, размера на вземането по пера и изискуемостта на
задълженията по договора, че между кредитора и ищцовото дружество е сключен договор за
цесия, по силата на който на последното дружество е прехвърлено вземането по договора за
кредит. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от
предявения иск.
Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, а според чл.99, ал.4 ЗЗД
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да
му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор – чл.99, ал.4 ЗЗД.
Разпоредбата е императивна и цели да защити длъжника от изпълнение на
некредитор. Неспазването й има за последица освобождаване на длъжника от задължението
в случай, че изпълни на стария кредитор.
Законът не поставя специални изисквания за начина, по който длъжникът следва да
бъде уведомен за извършената цесия. Единственото изискване е уведомяването да е
извършено от предишния кредитор.
Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и
достигнало до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл.99, ал.3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№ 2352/2013 г., II т.о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д. № 1711/2013 г., I т.о. и
др.. Във връзка с горното съдът счита, че цесията е породила действие.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между ответника С.И. и „Юробанк И Еф Джи България” АД.
В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото
заверени преписи от договор за паричен заем и приложенията към него; както и от
приложените по делото материали по частно гражданско дело № 2000/2021 г. по описа на
Районен съд П.. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин
гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че „Юробанк И Еф Джи България
”АД е отпуснало паричен заем на ответника в размер на 5140 лева, която сума
кредитополучателят е усвоил на 17.02.2012 г.. Горното се установи от представеното
5
банково извлечение от сметка и от заключението на вещото лице, че така предоставената
сума е усвоена от ответника, поради което и за него е възникнало задължение за връщането
й на уговорените в договора падежи. В подкрепа на този извод е извършването на плащания
по процесния кредит. Последното не се й оспорва от ответната страна, а напротив в
депозирания отговор на исковата молба излага твърдения, че е налице валидно
облигационно правоотношение по процесния кредит. Установи се, че заемодателят е
изправна страна по договора, докато ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за
връщане на заетата парична сума за главница за процесния период 17.06.2018 г. до
17.05.2021 г. в размер на 2064,24 лева, 754,54 лева договорна лихва за същия период и
625,63 лева обезщетение за забава от 17.06.2018 г. до датата на депозиране на заявлението в
съда – 11.06.2021 г.. Не бяха ангажирани никакви доказателства от ответника, че е погасил
задълженията си към ищеца по процесния кредит, поради което дължи на ищеца
заплащането на претендираните главница, договорна лихва и обезщетение за забава по
процесния договор за кредит.
Във връзка с горното съдът намира, че предявения иск за главница следва да се уважи
до посочения от вещото лице размер, а именно 2064,24 лева. Като законова последица
следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда – 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Предявеният иск
за главница за сумата над 2064,24 лева до претендирания размер от 2176,74 лева, т.е. за
сумата от 112,50 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. По отношение
на претенцията за възнаградителната лихва, съдът намира, че също следва да бъде уважена,
тъй като тя се заплаща независимо от неизпълнението на главното задължение, тя се дължи
и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. По своята същност
възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на
заемодателя за предоставените му парични средства. Следва да се уважи и искът за
присъждане на обезщетение за забава в размер на 587,13 лева за периода от 17.06.2018 г. до
11.06.2021 г., тъй като се установи, че ответникът не е изпълнявал поетите по процесния
договор задължения за заплащане на получената в заем сума. За пълнота следва да се
посочи, че безспорно от приетата по делото експертиза се установи, че дължимото
обезщетение за забава е в по-голям размер от претендирания, но с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, съдът не може да присъди по-голямата сума, след като
ищецът не се е възползвал от възможността на чл.214 ГПК.
По отношение на направеното възражение в съдебното заседание, че вземанията са
погасени по давност съдът счита, че същото е преклудирано и не дължи произнасяне по
него.
Направеното възражение в отговора на исковата молба, че претендираните суми са
непосилни за ответника, съдът намира, че същото е ирелевантно за изхода на делото.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът С.И.
следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноски сторени в настоящото
производство и в заповедното производство, в общ размер на 423,44 лева, от които разноски
6
в исковото производство 355,32 лева и разноски в заповедното производство 68,12 лева,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но такива не
се претендират.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК по отношение на С. И. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ч. С.“ № 10, гр. П., ул. „Р.“ № 24, вх.А, ет.1, ап.2, че
съществува вземане на „Е. М.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район В., ж.к. „М. д.”, ул. „Р. П. - К.” № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т. – управител,
действаща чрез пълномощник адв. Н.К., АК – С. З., съдебен адрес: гр. С. З., бул. „Ц. С. В.“
№ 115, ет.2, за сумата от 2064,24 лева - частично претендирана главница за вноски с
настъпил падеж за периода от 17.06.2016 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението в съда- 11.06.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата; договорна лихва – 754,54 лева за вноски с настъпил
падеж за периода от 17.06.2018 г. до 17.05.2021 г. включително и лихва за забава – 587,13
лева за периода от 17.06.2018 г. до дата на подаване на заявление – 11.06.2021 г.,
представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № FL626483-
29 от 17.02.2012 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1090 от 16.06.2021 г.
по ч. гр. д. № 2000/2021 г. по описа на Районен съд П., като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на главница за сумата над присъдена от 2064,24 лева до претендирания размер
от 2176,74 лева, т.е. за сумата от 112,50 лева, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
№ 1090 от 16.06.2021 г. по ч. гр. д. № 2000/2021 г. по описа на Районен съд П. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „Ч. С.“ № 10, гр. П., ул. „Р.“ № 24, вх.А, ет.1, ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на „Е. М.” ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ж.к. „М. д.”, ул. „Р. П. -
К.” № 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т. – управител, сумата в размер от 423,44 лева, от
които разноски в исковото производство 355,32 лева и разноски в заповедното производство
68,12 лева, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Присъдените суми може да бъдат платени по следната сметка посочена в исковата
молба: IBAN BG22 BPBI 79421052329701 BIC: BPBIBGSF, по сметка на: „Е. М.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7