Р Е Ш Е Н И Е № 855
гр. Пловдив, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
10469 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на
искова молба от ЗАД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5
против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Христофор Колумб“,№43, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 410, ал.1, КЗ вр. чл. 84 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 654,53 лв. – главница, представляваща
регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увредения л.а.
марка „Мазда 6“ с ДК № ***, въз основа на застраховка „Каско на МПС” по
застрахователен договор № *** за
причинени имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на
30.07.2018 г., когато при движение в гр.
Пловдив по *** лек автомобил марка „Мазда 6“ с рег. № *** преминава през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.
Ищецът посочва, че на 30.07.2018 г. при движение в гр. Пловдив по *** лек
автомобил марка „Мазда 6“ с рег. № *** преминава през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, в резултат на което се сочи, че са
настъпили щети по автомобила. При
настъпване на произшествието се сочи, че увреденият автомобил е имал валидна
застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, сключена със ЗП № ***, със срок на покритие от 16.05.2017 г. до 15.05.2022 г. В тази
връзка на 30.07.2018 г. в ищцовото дружество постъпило заявление за изплащане
на обезщетение за щетите по застрахования автомобил и е образувана щета под №
***. Извършен е оглед и опис на вредите.
Настъпилите имуществени вреди са описани като вид и степен на увреждане в описа
на извършения оглед, както и опис на щетата с изчисление за обезщетение на
вредите и фактура №********** от 30.08.2018г. На 10. 10.2018г., ищеца изплатил
сумата от 654,53 лв. На сервиз извършил ремонт на посочения по горе автомобил.
Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в
правата на застрахованото лице срещу причинителя на вредата – ответната община,
тъй като тя е длъжна да упражнява непосредствен и постоянен контрол спрямо
своите служители, на които е възложила дейността по поддържане на пътната мрежа
в изправност, както и да стопанисва пътя. Претендира се законна лихва върху
главницата и разноски по делото.
Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 654,53 лв. -
главница, представляваща размера на изплатеното застрахователно обезщетение,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 05.02.2019 г. до окончателното плащане. Претендират се
разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил
отговор от ответника. Твърди се недопустимост, алтернативно неоснователност и
недоказаност на исковата претенция. Сочи се, че от изложеното в исковата молба
не може да се направи извод, че инцидентът е настъпил имено на стопанисвания от
ответната община участък. Ответникът смята за недоказани настъпването на ПТП,
мястото на същото, наличие на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно,
механизма на ПТП и настъпилите вреди по автомобила, както и наличието на
причинно- следствена връзка между вредоносните последните и процесното ПТП.
Сочи се, че не е отчетено поведението на водача при управление на автомобила,
което можело да допринесе за настъпването на ПТП. Ответникът твърди, че дори и
при наличие на препятствие водачът на автомобила е бил длъжен да се съобрази с
пътната обстановка. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва се наличието на застрахователно правоотношение между застрахователя и
застрахования. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
От приетото по делото писмено
доказателство застрахователна полица по
застраховка КАСКО на МПС № *** се установява, че същата е със срок на
покритие от 16.05.2017 г. до 15.05.2022
г., като е застраховано МПС лек автомобил марка „Мазда 6“ с рег. № ***.
Уговорено е разсрочено заплащане на застрахователната премия, като от приетите
като писмени доказателства платежни се установява, че са заплатени четири броя
премийни вноски или обща сума в размер от общо 2428,37 лв. Не се спори и от приетите по делото общи условия
е видно, че увреждането на джантите на застрахованото МПС е сред покритите от
застраховката вреди.
Приет е като доказателство
протокол за ПТП № ***, изготвен в 11.50 часа, в който се сочи, че на *** Масив
Пловдив, 0,600 км. След табелата в посока Пловдив е налице дупка, като водачът
„движейки се по Рогошко шосе се удря в необезопасена дупка на пътя до № *** и
допуска ПТП с материални щети.“ В протокола служителите на МВР са отразили, че
няма пътен знак, указващ на повреди на пътното платно. Посоката на движение е
от Пловдив към с. Рогош. Отразени са следните материални щети по лек автомобил
Мазда 6 с рег. № ***. В протокола изрично е посочено, че мястото на
ПТП е посетено.
На 30.07.2018 г. в ищцовото дружество постъпило искане
за изплащане на обезщетение за щетите по
застрахования автомобил от лицето, което е управлявало автомобила Н.П.. Към
искането е приложена декларация от същата дата, в която водачът описва
настъпилото ПТП, а именно: на 30.07.2018 г. около 11 часа, докато шофирал по
Рогошко шосе в посока Рогош подапнал в дупка и скъсал джанта – предна дясна. В
увредени детайли е отразил предна дясна джанта. Към искането са приложени
свидетелство за управление на МПС на Н.М.П., талон за технически преглед на
автомобила, контролен талон на водача и свидетелство за регистрация, от което е
видно, че собственикът на застрахованото имущество е Йонитрейд ЕООД.
Въз основа на искането от
застрахования е образувана преписка по щета
№***, като в изготвения от
застрахователя доклад е отразено, че по време на движение застрахованото МПС –
лек автомобил Мазда 6 с рег. № *** е влязъл в дупка и е увредена предна дясна
джанта, като е налице протокол за ПТП. Предложено е на застрахования да се
заплати застрахователно обезщетение в размер на 654,53 лв., съгласно фактура,
издадена от Стар Моторс.
Приета е като доказателство
Фактура от 30.08.2018 г., издадена от Стар Моторс ЕООД на стойност 654,53 лв.
за джанта алуминиева, винтил безкамерна гума, разоборудване и водач броня. На
30.07.2018 г. е подписан от представител на застрахования ЙОНИ ТРЕЙД ЕООД и
представител на Стар Моторс ЕООД приемо- предавателен протокол, в който е
удостоверено, че ремонтът на процесния автомобил е извършен качествено и в
срок, като същият е предаден от изпълнителния на застрахования.
Определено е като безспорно
обстоятелство и от приетите документи, удостоверяващи извършени транзакции от
ищеца, се установява, че на 10.10.2018
г. в полза на Стар Моторс, извършил ремонта на автомобила е изплатено
застрахователно обезщетение в размер от 654,53 лв.
На 11.12.2018 г. ищецът е връчил
на ответника регресна покана за възстановяване на заплатеното от него
застрахователно обезщетение в размер на 654,53 лв., като е предоставен 10
дневен срок от получаване на поканата, в който да се направят възражение и/или
сумата да бъде заплатена. Не са представени доказателства и не се твърди
ответникът да е отговорил на така отправената покана.
От приетото по делото като
писмено доказателство писмо от ОПУ – Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“
с изх. № 11-00-168/04.10.2019 г. се установява, че участъкът от Рогошко шосе ***,
масив Пловдив, 0,600 км. След табелата на гр. Пловдив, посока Рогош, не е част
от републиканската пътна мрежа, като този пътен участък не е под надзора на
АПИ, а се стопанисва от Община Пловдив.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Н.М.П., управлявал увреденото МПС към датата
на процесното ПТП. Свидетелят
посочва, че юли месец 2018 г. е участвал в ПТП в Пловдив на Рогошко шосе посока към Стара
Загора. Автомобилът, с който е станало произшествието сочи, че е бил Мазда 6.
Карал зад някакъв бус, като в един момент попаднал в „яма“- голяма дупка, широка
повече от 50 см. и дълбока повече от 10 см.. Посочва, че не е имал възможност
да избегне дупката, като изказва предположение, че ако е карал на 50-100 м.
дистанция е имало такава вероятност, но той е спазвал необходимата дистанция от
поне 15 м. и се е движил със скорост около 60 км./ч.. Изрично посочва, че
дупката не е била сигнализирана, като извикал *** на МВР да удостоверят ПТП-то,
които дошли на място. При предявяване на протокола за ПТП посочва, че това е
събитието, като той е бил заедно със с. си, като не помни дали той или с. му са
карали МПС-то. Вследствие на попадането в дупката се изкривила джантата и се
спукала гумата, като за спуканата гума не е сигурен.
По делото е изслушано
заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на щетите по
автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно- следствена
връзка от техническа страна между механизма на ПТП и щетите. Вещото лице е
отразило, че посочените повреди в искане за завеждане на претенция съответстват
по характер и големина на механизма на
произшествието, описан в исковата молба
и Декларация за настъпване на застрахователното събитие, както и в Протокола за ПТП. Установява се стойността
на щетите по автомобила, като вещото лице е отразило, че необходимата сума за възстановяване
/ремонтирането на процесния автомобил възлиза на 605,59 лв., като е категоричен, че включения
във фактурата водач предна броня не е във връзка с претърпяното ПТП. Вещото
лице посочва, че твърденият дефект на пътното платно се намира извън границите
на населеното място и урбанизираната територия, но попада в землището на Община
Пловдив. В съдебно заседание след
разпита на свидетеля, вещото лице посочва, че поддържа заключението си, като
изводите му не се променят от показанията, а се потвърждават. Съдът кредитира
изцяло заключението, като обосновано, пълно и компетентно изготвено.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
На
първо място, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че е налице валидно застрахователно правоотношение между
собственика на увредения автомобил и ищеца. В тази връзка е представена
застрахователната полица, която е действала към момента на инцидента и е покривала
съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.
Оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
От
събраните по делото гласни доказателства, преценени във връзка едно с друго и с
оглед на писмените доказателства се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата,
при които е настъпило произшествието. Първо, вещото
лице, базирайки се на приетите по делото писмени и гласни
доказателства, изразява становище за наличието на
причинно- следствена връзка между механизма на произшествието и щетите.
Второ,
самият водач в разпита си пред съда е категоричен в
показанията си за точно този механизъм на ПТП и щетите по автомобила, а и видно
от уведомлението за шета е деклариран
точно такъв механизъм на събитието - дупка на
пътното платно. В същото време ответникът не установява различен механизъм на
произшествието, нито такова поведение на водача на автомобила,
което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно
доказване.
Описаната
фактическа обстановка се установява, както от събраните гласни доказателства,
така и от приетия, като писмено доказателство протокол за ПТП. По въпроса дали
протоколът за ПТП като официален свидетелстващ документ има материална
доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в този протокол, е формирана съдебна практика, материализирана в
решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012
г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. №
750/2011 г. на ВКС, II ТО и решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г.
на ВКС, I ТО. Даденото правно разрешение на въпроса е, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, като в него е отразено,
както наличието на дупка, която е необезопасена и необозначена, така и
материалните щети по автомобила, които обстоятелства са възприети на място от
служителите на МВР.
От
приетите по делото писмени доказателства и неоспореното от страните заключение
на съдебно автотехническата експертиза се установява, че пътят, на който се е
осъществило ПТП-то се стопанисва от Община Пловдив. Като стопанин на пътя по
силата на чл. 3, ал. 1 Закон за движението по пътищата тя е длъжна го поддържа
изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да
организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно
чл. 31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Според чл. 167, ал. 1 ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
"Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6, т. 37 ДР на ЗДвП/.
Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на пътното покритие и
създава опасност на движението, е препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37
ЗДвП. Доколкото участъкът не е бил обезопасен с нарочен пътен знак, (което
обстоятелство се установи от разпита на св. П. и
отразеното в протокла за ПТП), който да указва на водачите да го
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от
ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон задължение, от което
е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за поддръжката и
ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая ответната община. Налице е
бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността
на движението, поради което следва да бъде ангажирана отговорността
на ответника. В ЗДвП не съществува
разпоредба, която да задължава водача да
избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно
и съответно да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от него лек
автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.
Не
се установяват твърденията на ответника, че е налице съпричиняване от страна на
водача на МПС, доколкото липсват доказателства същият да е управлявал МПС-то с
несъобразена скорост или съответно да не е спазил необходимата дистанция с
движещото се пред него МПС и да е могъл да избегне попадането в дупката.
С
оглед горното, съдът счита, че са налице
всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно
сключената имуществена застраховка, като относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение, съдът кредитира изцяло приетото по
делото заключение на САТЕ, от което се установява, че един от сменените детайли
не е във връзка с просецното ПТП. С изплащане на
застрахователното обезщетение на застрахования, ищецът
е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя на вредата
(ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410,
ал.1, т.1 от КЗ следва да бъде уважен до
размера, установен от вещото лице или до размера на сумата от 605,59 лв., като
за разликата между претендирания размер 654,53 лв. и установения от 605,59 лв.
искът следва да се отхвърли.
Съдът
счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху уважената
главница.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят съразмерно на уважената претенция, направените по
делото разноски. Съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства в
тази насока разноските на ищеца са в общ размер от 200 лв., като на основание чл. 78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Съразмерно на уважената
претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 277 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Ответникът претендира разноски в размер от дължимо юрисконсултско
възнаграждение и заплатен депозит за САТЕ – 50 лв. Съдът счита, че на основание
чл.78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ
следва да определи в полза на процесуалния представител на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. Съразмерно на отхвърлената част
от исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер от 15 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Христофор Колумб“,№43 да заплати на ЗАД
„ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
площад „Позитано“ № 5 да заплати сумата
от 605,59– главница, представляваща регресна претенция за изплатено
застрахователно обезщетение за увредения л.а. марка „Мазда 6“ с ДК № ***, въз
основа на застраховка „Каско на МПС” по застрахователен договор № *** за причинени имуществени вреди на
автомобила в резултат на настъпило ПТП на 30.07.2018 г., когато при движение в гр. Пловдив по *** лек
автомобил марка „Мазда 6“ с рег. № *** преминава през необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва, считано от 05.02.2019
г. до окончателното изплащане на главницата и
сумата от 277 лв.- разноски по делото, съразмерно на
уважената претенция., като отхвърля
предявения от ЗАД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 против ОБЩИНА ПЛОВДИВ,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Христофор Колумб“,№43 иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
разликата между сумата от 654,53 лв. и сумата от 605,59 лв. – главница, ведно със законна лихва, считано
от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЗАД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 да заплати на ОБЩИНА
ПЛОВДИВ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Христофор Колумб“,№43 сумата от 15 лв.- разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!ВГ