№ 24
гр. Бургас, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Х.а Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232000500014 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 920/06.10.2022 год. по гр.д.№ 71/2022 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъдено ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С. район „С.“, ул. "С.К." ** да заплати на
Б. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. ул. "М.К." ***, ет.**, ап.**
и С. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.А., ул. "П.Х. бл.**, вх.**,
ет.** - двете дъщери и наследници на П.Н. М., ЕГН **********, сумата от
общо 300 000 /триста хиляди/ лева - по 150 000 /сто и петдесет хиляди/
лева за всяка от тях, представляваща обезщетение за понесените от ищците
неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на майка им при
пътно транспортно произшествие допуснато от Г.С.Т., управлявал
застрахован при ответното дружество лек автомобил, ведно със законната
лихва, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен иска в частта му за присъждане на лихва за времето от 30.09.2020
г. до 15.02.2022 г. Осъдено е ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и
1
адрес на управление: гр.С. район „С.“, ул. "С.К." ** да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 12 000
лв. /дванадесет хиляди лева/. Осъдено е ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С. район „С.“, ул. "С.К." ** да заплати на
Б. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. ул. "М.К." ***, ет.**, ап.**
и С. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А., ул. "П.Х. бл.**, вх.**,
ет.** направените по делото разноски в общ размер на размер на 20 786,95
лева или по 10 393,47 лева за всяка от тях.
Подадена е въззивна жалба от ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С. район „С.“, ул. "С.К." **, чрез
юрисконсулт Й., срещу решението в частите, с които предявените искове
са уважени изцяло за главниците, частично-за законните лихви и са
присъдени разноски. Твърди се, че в обжалваните части решението е
неправилно като несъобразено с материалния закон и необосновано.
Изложени са съображения за неустановяване по безспорен начин на
претърпени от ищците болки и страдания от смъртта на тяхната майка в
резултат на ПТП, евентуално се твърди, че окръжният съд не е оценил
правилно релевантните критерии по чл.52 от ЗЗД. Сочи се, че майката на
ищците е била на *** години към момента на ПТП, живяла е отделно от
семействата на дъщерите си, като взаимната им привързаност не се е
отличавала с особен интензитет и не обосновава обезщетения в завишените
размери, присъдени от окръжния съд. Твърди се, че в противоречие с
принципа на справедливост съдът не е отчел, че загубата на тяхната майка не
е нанесла на ищците тежък психически и емоционален удар, като изводите на
съда в този смисъл почиват на предположения и не кореспондират с
доказателствата по делото. Сочи се, че при определяне на размера на
обезщетението съдът не е съобразил момента на настъпване на смъртта на
майката на ищците, както и социалните и икономически условия в страната.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за
цялостно отхвърляне на исковите претенции, евентуално-за определяне на
обезщетения в по-ниски размери, с присъждане на съдебните разноски за
двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б. П. А. и
С. К. М. чрез процесуален представител адв.В. Ш., в който са изложени
подробни съображения за нейната неоснователност. Сочи се, че жалбата е
2
формална и матрична, тъй като поради наличните в нея фактически
неточности става ясно, че тя е копирана от друга въззивна жалба. Изразено е
несъгласие с оплакванията на въззивника, твърди се, че определеният размер
на обезщетение е съобразен с фактите по делото и критериите за присъждане
на справедливо обезщетение, като постановеното от окръжния съд решение е
правилно и следва да бъде потвърдено. Направено е искане за присъждане на
съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по субективно съединени искове с правни основания чл.432 от КЗ
за обезщетения за неимуществени вреди и по претенции за законни лихви.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които
претенциите за законни лихви са отхвърлени за периода от 30.09.2020 год. до
15.02.2022 год.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
изразените становища и исканията за присъждане на съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
Решението е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустими искови претенции, поради което е валидно и
в обжалваните части – допустимо.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по онези части от
претенциите предявени пред Бургаски окръжен съд от ищците Б. П. А., ЕГН
**********, и С. К. М., ЕГН **********, срещу ответник ЗАД ,Армеец“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. район „С.“, ул.
"С.К." **, с които е поискано осъждане на ответника да заплати на всяка
от тях сумата от 150 000 лв. / 300 000 лв. общо за двете ищци / -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка П.Н. М.,
настъпила при ПТП на 30.09.2020 год., причинено по вина на Г.С.Т. при
управление на лек автомобил със сключена застраховка „ГО“ при ответника,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от по 150 000 лв.
3
от 16.02.2022 г. до окончателното им изплащане и направените по делото
съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че спрямо причинителя на ПТП е
образувано досъдебно производство, а в хода на процеса ищците се позовават
на влязла в сила по отношение на Г.Т. присъда, с която той е признат за
виновен за извършване на деянието причинило смъртта на тяхната майка.
Твърди се, че майката на ищците била интелигентна жена с разностранни
интереси. Към момента на ПТП била в много добро физическо и
здравословно състояние, водела активен живот. Майката на ищците ги
отгледала сама, била много привързана към тях, посещавала ги по няколко
пъти годишно за повече от месец и им помагала в грижите за децата. Те също
й гостували лятото на морето. Майката помагала финансово на дъщерите си,
те разчитали на подкрепата, съдействието и помощта й, които цял живот
постоянно им оказвала. Привързаността и емоционалната връзка между
ищците и тяхната майка била повече от обичайната. Смъртта й била огромна
загуба за ищците. Те загубили нейната морална опора и подкрепа. Смъртта й
се отразила на психиката на ищците, като им причинила изключително силни
душевни страдания и чувство за безвъзвратна загуба. И двете изпаднали в
дълбок стрес и депресия. Ищците са поддържали предявените искове,
ангажирали са доказателства.
От заявените с отговора оспорвания, ответникът по предявените искове
поддържа пред въззивния съд, тези за недоказаност на претенцията поради
непретърпени от ищците болки и страдания, както и за прекомерност и
несправедливост на размерите на обезщетенията. Евентуално се сочи, че
починалата е била на *** години, дъщерите и са имали свои семейства,
живели са отделно, а отношенията между тях, както и евентуално
претърпените морални вреди са били обичайни, като не обуславят
присъждане на по-висок размер на обезщетенията. Поддържа се искането
размерите на обезщетенията да бъдат съобразени с икономическата и
социалната обстановка в страната към момента на смъртта на майката на
ищците.
Видно от представеното удостоверение за наследници, ищците С. К. М.
и Б. П. А. са единствени наследници по закон на П.Н. М., поч. на 30.09.2020
год., в качеството им на дъщери на починалото лице.
4
С оглед първоначалното оспорване на механизма на ПТП и на
причинната връзка между него и смъртта на майката на ищците от страна на
ответника, окръжният съд е допуснал съдебна автотехническа експертиза, по
която е прието заключението на вещо лице Тодор Илиев и
съдебномедицинска експертиза, по която е прието заключение на д-р Галя
Милева.
От постановената в хода на производството пред окръжния съд присъда
от 16.02.2022 год. по НОХД №1210/2021г. по описа на Окръжен съд
гр.Бургас, влязла в сила на 04.03.2022 год., е видно, че Г.С.Т. е признат за
виновен в това, че на 30.09.2020 год. в гр.Б., при управление на моторно
превозно средство лек автомобил марка „Д.“, модел „Л.“ с регистрационен
номер ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно-
чл.21 ал.1 и чл.120 ал.1 т.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
П.Н. М., като деянието е извършено на пешеходна пътека. Съгласно чл.300 от
ГПК присъдата е задължителна за настоящия съд в частите относно
извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Автомобилът, с който е причинено ПТП е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователен договор
сключен с ответника-застраховател.
По претенциите на ищците за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на тяхната майка пред застрахователя е образувана преписка по щета
***, по която в срока по чл.498, ал.3 от КЗ не са определени и заплатени
обезщетения. / Определение № 339 от 29.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. №
972/2019 г., II т. о., ТК Определение № 224 от 15.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 805/2019 г., I т. о., ТК/.
Към момента страните не спорят за обстоятелствата по деликта по чл.45
от ЗЗД – че в резултат на виновното противоправно поведение на Г.Т.
изразяващо се нарушаване на правилата на ЗДвП, на 30.09.2020 год. в гр.Б. е
станало ПТП, като в пряка връзка с това поведение на виновния за ПТП водач
е причинена смъртта на майката на ищците. Пред въззивния съд страните не
спорят относно механизма на ПТП, липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице, както и относно наличието на валидна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, за автомобила с
който е причинено ПТП.
5
Към момента спорът между страните е по възраженията на въззивника
за недоказани претърпени от ищците душевни болки и страдания в резултат
на смъртта на тяхната майка, евентуално-за претърпени неимуществени
вреди, но в много по-малък обем, необосноваващи присъждане на
обезщетения от по 150 000 лв. за всяка от тях.
Ищците попадат в кръга на най-близките роднини, за които съгласно
задължителната съдебна практика /материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969/ е
предвидена възможност да получат обезщетение за неимуществени вреди,
освен ако не се установи, че приживе между починалия и тях, душевните и
емоционални връзки са били изцяло прекъснати. В случая ответникът не
твърди и не установява такива обстоятелства. Ето защо предявените искове
по чл.432 от КЗ , вр. чл.45 от ЗЗД са доказани по основание-т.е. налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника-застраховател
за обезщетение на неимуществените вреди претърпени от ищците в резултат
на смъртта на тяхната майка.
Пред окръжния съд ищците са ангажирани гласни доказателствени
средства. Разпитани са свидетелите М.Г. – без родство със страните, Р.П. –
без родство със страните, Р.М. – *** на ищцата С. и Д.А.-*** на ищцата Б..
Свидетелските показания, почиващи на лични впечатления на свидетелите, са
взаимно непротиворечиви и не са оспорени от въззивника по делото, а
изявленията на съпрузите на ищците се подкрепят от другите обстоятелства
установени по делото. Ето защо не са налице основания съдът да не цени
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.
Свидетелят М. сочи, че пострадалата при ПТП П. /негова тъща/ имала
апартамент в гр.А., който продала и закупила жилище в гр.Б.. Докато П.
живеела в А., свидетелят и жена му С. за известно време живели с нея. От
2009 год. свидетелят и жена му са се установили в И., но се прибират в
България един или два пъти в годината. Свидетелят сочи, че между П. и С.
имало нормални отношения като между майка и дъщеря. При всяка
възможност се чували, а когато свидетелят и семейството му идвали в
България или П. ги посещавала в И., те двете ходели заедно по събирания и
на църковни мероприятия. Престоят на свидетеля и жена му в България бил
6
около две-три седмици. През това време посещавали както бащата на
свидетеля в Д., така и майката на С. в Б.. П. идвала с тях в Д., придружавала
ги и на други места в България. По време на идванията на П. в И., майка и
дъщеря се разхождали заедно и разглеждали забележителностите на Б..
Свидетелят съобщил на С. вестта за смъртта на майка й. Тя изпаднала в шок,
който не бил само моментен. Смъртта на П. много променил С., разстроил се
съня й, изпаднала в депресивни състояния, като се наложил и прием на
медикаменти, за което посетила лекар в И.. Свидетелят сочи, че тези промени
все още на налице, а С. продължава да приема лекарства. Тя и към момента не
може да остане сама да нощува в дома на майка си.
Свидетелката П. познава П. от 15 години, а дъщеря и С. - от около 10-12
години. Сочи, че отношенията им били като между майка и дъщеря, двете са
били много близки, всичко си споделяли. Преди С. за замине за И. двете с
майка й постоянно били заедно, вечно били усмихнати, прегръщали се. След
като С. заминала за И., те поддържали непрекъснат контакт по телефона. В
началото С. се страхувала от живота в друга страна, като през това време П.
била нейна духовна опора. Свидетелката присъствала на видео разговори
между тях. Те си говорели по всякакви теми, коментирали и се подкрепяли.
Смъртта на П. била неочаквана, като това било силен шок за С.. На
погребението тя била съкрушена, не била на себе си. След това при
споменаване на майка си много лесно се разстройвала и започвала да плаче.
П. с кредит си закупила жилището в Б., след като приели Б. в музикалното
училище в града. Продала и жилището си в гр.А.. Въпреки всичко, разходите
били големи и се наложило да работи на две места. При идванията си в
България С. прекарвала повече от времето си при майка си в гр.Б.. П. много
се радвала на поканите на дъщеря си С. да им гостува в И.. Била много
щастлива и след прибирането си в България нямала търпения да се похвали за
преживяванията си там и да покаже снимки.
Свидетелят А. сочи, че с Б. са семейство от девет години и имат четири
деца, като очакват пето дете. Свидетелят знае, че когато Б. била на 4-5 г. П. я
осиновила и от тогава до момента на смъртта си П. била най-голямата опора в
живота на Б.. Свидетелят чувал П. да казва, че осиновяването на Б. много я
променило, направило я набожен човек, дало и надежда и сила в живота. П.
правела всичко възможно за да може Б. да завърши училище и университет.
Докато Б. била студентка в С. П. често я посещавала. Като семейство
7
свидетелят и Б. първо живели в С.. П. не била заможен човек, но не жалела
силите си за да е полезна на децата си. След раждането на децата на Б., през
месец П. идвала в С. за да й помага. Купувала разни работи за децата, носела
и консерви-зимнина. Между П. и Б. била изградена много силна емоционална
връзка, която най-много липсва на Б. след смъртта на П.. За Б., П. била
човекът с който постоянно комуникира, от когото може да поиска съвет и
помощ, на когото може всичко да сподели и да получи подкрепа и разбиране.
След като семейството на свидетеля напуснало С. се установили в град М., Р..
П. идвала при тях през месец за около две седмици, а понякога и за повече.
След като се родило четвъртото дете в семейството, няколко седмици преди
П. да почине, тя била при тях. Когато се обадили за да съобщят за смъртта на
П., Б. не могла да повярва, че това е истина, изживяла силен шок и стрес. В
този момент Б. била кърмачка, като загубата на П. се отразила и на процеса на
кърмене. След смъртта на П. дните за Б. били мъчителни, наложило се
свидетелят да отделя повече време за да помага в семейството, като сочи, че и
до сега Б. е променена, а присъствието и помощна на П. много й липсват.
Свидетелката Г. познава П. и Б.. Първият й контакт с Б. бил, когато тя
била в пубертета-около 14 годишна. Отношенията между Б. и П. били като
между майка и дъщеря. На свидетелката и направило впечатление, че Б. се
отнася към П. с признателност и уважение. Въпреки, че била в пубертета Б.
била много послушна, старателна, ученолюбива и с музикален талант. За Б.,
П. била единственият родител, който се е грижил за нея. Поради
изключителната привързаност между двете, загубата на П. била още по-
травмираща. П. била силна опора и най-близкия човек за Б., а комуникацията
между тях никога не преставала. След като се родили децата на Б., П. често
посещавала семейството за да помага. Свидетелката е била на гости заедно в
П. в М. и сочи, че като многодетна майка Б. разчитала и била благодарна за
помощна на П.. П. с готовност помагала, тъй като била силно привързана към
Б.. Смъртта на П. се отразила много тежко на Б.. Около погребението Б.
просто не била на себе си, мъката си личала във всяка дума и действие.
Свидетелката сочи, че и към момента Б. тъгува за майка си. Тази загуба е
завинаги и мъката остава за цял живот.
Представен е документ съставен на испански език с превод на
български език, издаден от доктор К.П.В. на 08.09.2022 год., в който е
8
отразено, че С. М. страда от тежка екзогенна депресия с начало м.10.2020 год.
поради смъртта на майка си, която е блъсната от кола в нейната страна
/България/, като и е било направено лечение с антидепресанти и
анксиолитици заради обсесивно-компулсивно разстройство с множество
соматизации /безсъние, кошмари, тикове/, които затрудняват нормалния й
живот. Отразено е, че понастоящем се е подобрила донякъде, но се нуждае от
медикаментозно лечение и не се е върнала към нормалното си състояние.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие-ППВС № 4 / 23.12.1968 год. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да
се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В
съответствие с чл.51 от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на
непозволеното увреждане. Както е посочено и в обобщаващото съдебната
практика на ВКС, Определение № 53 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. №
862/2019 г., II т. о., ТК, за да се реализира справедливо възмездяване за
претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е
длъжен при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши
задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените
болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията
си по тях в мотивите на съдебното решение. Във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени
вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване
на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. При
прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди лимитите на застраховане нямат
самостоятелно и водещо значение, а могат да бъдат взети предвид само при
отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за
формиране критерия за справедливост, като определеното от съда
9
обезщетение следва да бъде съобразено с действително претърпените
неимуществени вреди по критериите на чл. 52 от ЗЗД, а не с лимита на
отговорността на застрахователя.
В горния смисъл съдът съобрази, че лимитът на застрахователна
отговорност към момента на ПТП за неимуществени вреди е 10 420 000 лв.
Показател за икономическите условия в страната е размерът на минималната
работна заплата, която към момента на ПТП е била 610 лв.
В случая при ПТП е причинена смъртта на *** годишна жена, за която
няма данни преди това да е страдала от сериозни заболявания. П. е била
жизнена и дейна. Живеела е самостоятелно в собствено жилище в гр.Б. и е
имала активен начин на живот. Ищцата С. към момента на смъртта на своята
майка е била на 48 години, а ищцата Б. е била на 28 години. Към момента на
смъртта на П. и двете ищци са били еманципирани от семейството на П.,
изградени самостоятелни личности, осигуряващи собствената си издръжка и
в състояние да се грижат сами за себе си. Към момента на смъртта на П. те са
имали свои отделни семейства и са живели отделно от П. – едната от 2009
год. се е установила със семейството си в И., а другата първоначално е живяла
със семейството си в С. след това в селище в Р.. Независимо от разстоянията
между населените места, П. и дъщерите и са поддържали при възможност
физически контакти, както и постоянни духовни контакти. П. е посещавала
дъщерите си и техните семейства в И., в С. и в М., а при идването си в
България, дъщеря й С. е прекарвала с майка си повечето време от престоя си в
страната. С. е родна дъщеря на П., а Б. е нейна осиновена дъщеря, която тя
сама е отгледала, възпитала и изучила, въпреки трудностите от материален
характер, които намирала начин да преодолява. П. не е правела разлика между
дъщерите си, и двете е обичала и им е давала цялата си подкрепа и внимание.
Те също са обичали и уважавали своята майка, като този емоционален
контакт не е бил прекъснат след като ищците са създали свои семейства. За
дъщерите си, П. е била пример и опора, те са споделяли с нея и са зачитали
нейното мнение. П. от своя страна е била готова да откликне на техните
нужди и да им помогне с каквото може.
Предвид горното, неоснователно е възражението на въззивника за
недоказани морални страдания претърпени от ищците от смъртта на тяхната
майка. При установените по делото емоционални връзки на любов,
10
разбирателство и взаимопомощ приживе между починалото лице и нейните
дъщери, претърпените от ищците негативни душевни преживявания като
първоначален шок от внезапната загуба, дълбока скръб и тъга от раздялата с
един човек от най-близките им, чувството на отчаяние, безнадеждност и
голяма мъка, могат дори да се предположат, но в случая за тези преживявания
на ищците са ангажирани и свидетелски показания. При анализа на
свидетелските показания става ясно, че приживе между майката и нейните
дъщери са били установени и са поддържани обичайните отношения за тази
степен на родство, като нейната внезапна смърт при процесното ПТП е
предизвикала обичайните за случая морални мъки и страдания, за които
ищците следва да бъдат адекватно обезщетени.
При определяне на размера на обезщетенията, освен изложеното, съдът
отчита напредналата възраст на пострадалата, подкрепата и разбирането,
която останалите близки на ищците са им оказали в трудния за тях момент,
обстоятелството, че по делото не са установени патологични изменения в
тяхната психика, които да са в пряка връзка със смъртта на тяхната майка.
Силното безпокойство, стресът и смущенията в съня непосредствено след
трагичното събитие не са индикатор за патология, а са нормална житейска
реакция след случилото се. Патологични изменения се сочат само за ищцата
С., като се твърди, че в резултат на смъртта на майка си тя е отключила
депресия, за лечение на която и към момента приема медикаменти.
Твърдяната причинна връзка между смъртта на П. и заболяването на ищцата
С. съдът намира за недоказана. Представеният по делото медицински
документ издаден от лекар в И., може да бъде ценен като доказателство от
настоящия съд само относно поставената на ищцата С. през м.09.2022 год.
диагноза - тежка екзогенна депресия и предписаното й медикаментозно
лечение, но е негодно доказателство относно отразената в него причина за
заболяването на ищцата. В частта, в която е посочено, че смъртта на майката
на ищцата С. е причина за заболяването й, документът има характера на
частно експертно заключение, което няма самостоятелна доказателствена
стойност пред настоящия съд. В случая твърдението за причината за
заболяването на ищцата С. следва да се приеме за неустановена, тъй като
липсва пряко ангажирано и прието от съда по делото експертно заключение
на лице със специални знания в този смисъл. На базата на свидетелските
показания може да се направи извод, че макар мъката от загубата да остава
11
завинаги за ищците, с времето отслабва силата и интензитета на негативните
преживявания изпитани от тях.
При комплексен анализ на сочените по-горе релевантни обстоятелства,
съдът намира, че справедлив размер за обезщетение на претърпените от
всяка от ищците неимуществени вреди е сумата от 120 000 лв., до който
размер исковете са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със
законните лихви, за които към момента не се спори, че са дължими считано
от 16.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумите. За разликата над
120 000 лв. до претендираните размери от по 150 000 лв. исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, ведно с претендираните
законни лихви, считано от 16.02.2022 год. до окончателното изплащане.
Ето защо решението следва да бъде отменено като неправилно –
несъобразено с материалния закон чл.52 от ЗЗД, в частите от обжалваните
части, с които в полза на всяка от ищците е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди за размера над 120 000 лв. до 150 000 лв. – т.е. за
разликата от по 30 000 лв. за всяка от ищците, ведно със законните
лихви, като в тези части спорът бъде решен по същество от въззивния съд с
отхвърляне на исковете за тези разлики, ведно със законните лихви.
В останалите части, с които исковете са уважени за всяка от ищците
за сумата от по 120 000 лв., ведно със законните лихви считано от
16.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумите, решението в
обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.
При горния изход на делото въззивният съд следва да преразпредели
съдебните разноски направени пред окръжния съд.
Настоящият съд констатира, че дължимата държавна такса от общо
9600 лв. за предявените искове в първоначално заявения размер от по
120 000 лв. за всяка ищца, е внесена от тях по сметка на Бургаския окръжен
съд с вносни бележки, копия от които са приложени на л.11 и 12 от делото. За
приетото от окръжния съд увеличение на исковете от по 120 000 лв. на
150 000 лв. за всяка ищца, не е внесена държавна такса /недължима на осн.
чл.83, ал.1,т.4 от ГПК/, но предвид неоснователността на исковите претенции
за размерите над 120 000 лв. до 150 000 лв., държавната такса върху
претендираната разлика не следва да се възлага в тежест на ответника. Ето
защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която в
12
тежест на ответника е присъдена държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 12 000 лв.
За разноските направени от страните пред първоинстанционния съд:
Изменение на обжалваното решение в частта за разноските определени
и присъдите в полза на ищците по делото не е поискано в срок от ответника,
поради което въззивният съд следва да приеме като база за изчисляване на
съответните разноски, тази приета от първоинстанционния съд. При приети за
направени от всяка от ищците съдебни разноски пред първоинстанционния
съд в размер на по 10 293,47 лв., съобразно уважената част от иска, в полза на
всяка от тях са дължими разноски в размер на по 8234,80 лв. – т.е. общо
16 469,60 лв., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено
и в частта, с която в полза на ищците са присъдени разноски над сумата
от общо 16 469,60 лв. /или по 8234,80 лв. за всяка от тях/, до размера общо
от 20 786,95 лева или по 10 393,47 лева за всяка от тях.
Ответникът е направил пред първата инстанция съдебни разноски от
300 лв. за възнаграждение на вещо лице. За защитата осъществявана от
юрисконсулт, съдът определя възнаграждение в претендирания от ответника
размер от 200 лв., който е съобразен с чл.25 от НЗПП. Съобразно
отхвърлените части от исковете, при направени разноски пред първата
инстанция от общо 500 лв., в полза на ответника е дължима сумата от 100
лв., която следва да се възложи в тежест на ищците.
За разноските направени пред въззивния съд:
Въззивникът е представил доказателства за направени пред въззивния
съд разноски в размер на 6000 лв. за заплатена държавна такса. За защитата
осъществявана от юрисконсулт, съдът определя възнаграждение в
претендирания от въззивника размер от 200 лв., който е съобразен с чл.25 от
НЗПП. При общ размер на разноските от 6200 лв., съобразно основателните
части от жалбата, дължимите в негова полза съдебни разноски са в
размер на 1240 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на
въззиваемите.
Процесуалният представител на въззиваемите С. М. и Б. А. е представил
пред въззивния съд списък за разноските /озаглавен „разписка“/, съгласно
който претендира да им бъдат присъдени разноски направени пред въззивния
съд в размер на 5660 лв. в полза на С. М. и 5050 лв. в полза на Б. А.. Към
13
списъка са представени билет за пътуване за сумата от 39,40 лв., фактура и
касова бележка за платена сума от 85 лв. от адв.В. Ш. за нощувка в хотел.
Представени са и два договора за адвокатски услуги. Договорът в който е
отразено, че е сключен със С. М. е представен в оригинал, подписан само от
нея, а договорът в който е отразено, че е сключен с Б. А. е представен в копие,
без заверка за вярно с оригинала, и също е подписан само от нея. С
договорите са договорени за плащане суми от въззиваемите в полза на
адвоката, но в тях не са обективирани разписки за заплащане и
получаване на договорените суми. По правило направените от страните
разноски за заплатени адвокатски възнаграждения и други разноски
направени пряко по делото, подлежат на възстановяване в полза на страните в
зависимост от неговия изход. Съгласно приетото с т.1 от ТР №6/06.11.2013
год. по ТД №6/2012 год. на ОСГК на ВКС съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението,
като в договора следва да бъде вписан начина на плащане. При плащане по
банков път се представят доказателства за банковия превод, а при плащане в
брой се представя разписка, която може да е обективирана и в договора за
правна помощ. В случая разписка за получени от адвоката суми липсва, а
дори да бъдат зачетени представените от адв. Ш. договори, в тях е посочено,
че договорените суми се заплащат по специална клиентска сметка открита от
него, но доказателства за извършени плащания по банковата му сметка не са
представени. Не са съдебни разноски подлежащи на възстановяване по реда
на чл.78 и сл. от ГПК, тези, които не са пряко свързани делото, каквито в
случая са разноските на адвоката за пътни, храна и престой в хотел. За тези
разноски също така няма данни да са реално заплатени от въззиваемите по
делото. В обобщение, въззивният съд намира, че не са доказани реално
направени и подлежащи на възстановяване съдебни разноски от страна
на въззиваемите, поради което, макар те да имат право на съдебни
разноски съобразно неоснователната част от въззивната жалба, такива в
тяхна полза не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 920/06.10.2022 год. по гр.д.№ 71/2022 год. по
14
описа на Бургаския окръжен съд, В ЧАСТИТЕ ОТ ОБЖАЛВАНИТЕ
ЧАСТИ , С КОИТО:
Е ОСЪДЕНО ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С. район „С.“, ул. "С.К." ** да заплати на Б. П. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С. ул. "М.К." ***, ет.**, ап.** и С. К. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А., ул. "П.Х. бл.**, вх.**, ет.** - двете
дъщери и наследници на П.Н. М., ЕГН ********** сумата над общо 240 000
лв./ двеста и четиридесет хиляди лева / до общо 300 000 лв. /триста
хиляди лева / или над 120 000 лв. до 150 000 лева за всяка от тях – т.е. за
разликата от общо 60 000 лв. или за по 30 000 лв./ тридесет хиляди лева/
за всяка от тях, представляваща обезщетение за понесените от ищците
неимуществени вреди в резултат от причинената смърт на майка им при
пътно транспортно произшествие, допуснато от Г.С.Т., управлявал
застрахован при ответното дружество лек автомобил, ведно със законната
лихва върху разликата от общо 60 000 лв. или върху по 30 000 лв. за всяка
от тях, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Е ОСЪДЕНО ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. район „С.“, ул. "С.К." ** да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса за първоинстанционно разглеждане на делото в
размер на 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/.
Е ОСЪДЕНО ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. район „С.“, ул. "С.К." ** да заплати на Б. П. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С. ул. "М.К." ***, ет.**, ап.** и С. К. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А., ул. "П.Х. бл.**, вх.**, ет.**
направени пред окръжния съд разноски за размера над общо 16 469,60 лв.
/шестнадесет хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и шестдесет
стотинки/ - или по 8234,80 лв. за всяка от тях, до размера общо от 20 786,95
лева или по 10 393,47 лева за всяка от тях,
КАТО ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата Б. П. А., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. С. ул. "М.К." ***, ет.**, ап.**, срещу ответника ЗАД „Армеец“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С. район „С.“, ул. "С.К."
** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над 120 000 лв.
15
до 150 000 лв. – т.е. за разликата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ –
претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на
нейната майка П.Н. М., ЕГН ********** настъпила при пътно транспортно
произшествие на 30.09.2020 год., допуснато от Г.С.Т., управлявал застрахован
при ответното дружество лек автомобил, ведно със законната лихва върху
разликата от 30 000 лв. считано от 16.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на ищцата С. К. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. А., ул. "П.Х. бл.**, вх.**, ет.**, срещу ответника ЗАД „Армеец“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С. район „С.“, ул.
"С.К." ** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над
120 000 лв. до 150 000 лв. – т.е. за разликата от 30 000 лв. – претендирано
обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната
майка П.Н. М., ЕГН ********** настъпила при пътно транспортно
произшествие на 30.09.2020 год., допуснато от Г.С.Т., управлявал застрахован
при ответното дружество лек автомобил, ведно със законната лихва върху
разликата от 30 000 лв. считано от 16.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 920/06.10.2022 год. по гр.д.№ 71/2022
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Б. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. ул.
"М.К." ***, ет.**, ап.** и С. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А.,
ул. "П.Х. бл.**, вх.**, ет.**, да заплатят на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С. район „С.“, ул. "С.К." ** ,
съответната част от направените пред първата инстанция съдебни разноски
съобразно отхвърлените части от исковите претенции в размер на 100 лв. /сто
лева /.
ОСЪЖДА Б. П. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. ул.
"М.К." ***, ет.**, ап.** и С. К. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А.,
ул. "П.Х. бл.**, вх.**, ет.**, да заплатят на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С. район „С.“, ул. "С.К." ** ,
съответната част от направените пред въззивния съд съдебни разноски
съобразно основателната част от жалбата, в размер на 1240 лв. / хиляда двеста
16
и четиридесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.78 от ГПК на Б. П. А. ,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С. ул. "М.К." ***, ет.**, ап.** и С. К.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. А., ул. "П.Х. бл.**, вх.**, ет.**, за
осъждане на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. район „С.“, ул. "С.К." ** да им заплати съдебни разноски
направени пред въззивния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17