Р Е Ш Е Н И Е
№52 17.07.2023 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Търговище първи
касационен състав
на единадесети
юли две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
секретар : Ивалина Станкова
прокурор: В.А.
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова КАНД номер
№20237250600052 по описа за 2023 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл.
348 от НПК.
Постъпила е касационна жалба от Й.А.Н. с адрес ***, действаща чрез
пълномощника си а.. И.З. от АК - Сливен, против Решение №58/06.04.2023 г. по
АНД № 79/2023 г. по описа на Районен съд - Търговище, с което е потвърден Електронен
фиш серия К № 4819655, издаден от ОДМВР гр. Търговище, с който на Й.А.Н. за
нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1 т. 4 от ЗДвП било наложено административно наказание -“глоба” в
размер на 400.00 лева. Изложените в жалбата доводи попадат в обхвата на касационното
основание за отмяна по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - допуснато нарушение на
материалния закон. Основният аргумент на касатора се състои в това, че нарушението
на 26.04.2021 година не е извършено от нея, поради това, че същото е установено
през период на действие на Договор за лизинг, сключен на 02.01.2021г., по
силата на който Й.Н. предоставила фактическата власт и управление на описания в
ЕФ автомобил на „МОНЕ“ ЕООД. Намира за несъответстващо на закона даденото в
отговора на подаденото от касатора възражение до АНОрган указание да подаде
декларация по чл. 189 ал.5 ЗДвП, тъй като Н. не разполагала с информация за
конкретното физическо лице, управлявало МПС в деня на установеното нарушение, както
и с копие на неговото СУМПС. По този начин жалбоподателката рискувала да подаде
невярна декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, за което се носи наказателна
отговорност по чл.313 от НК. В жалбата се сочи, че погрешно въззивният съд бил
приел за необорена презумпцията по чл.189, ал.5 от ЗДвП за авторство на нарушението,
поради липсата на подадена от касатора декларация с посочени данни за друго
лице – водач, и погрешно бил приел, че автор на нарушението е Н.. Намира за
реализирана доказателствената тежест на жалбоподателката да докаже, че не е
автор на нарушението. Изтъква се, че към датата на деянието Н. не разполагала с
валидно СУМПС, за да бъде ангажирана нейната отговорност. Намира, че в случая
касаторът би могъл да бъде наказан за административно нарушение, изразяващо се
в непосочване на кого е предоставил своето МПС, но не и за управление с
превишена скорост, тъй като било доказано, че не е автор на такова нарушение. С
оглед изложеното моли за цялостна отмяна на съдебното решение на РСТ, вкл. и в
частта на присъдените разноски, и за отмяна на обжалвания ЕФ. Претендира
присъждане на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът не се
явява и не изпраща представител, но с постъпила към датата на заседанието молба
поддържа касационната жалба и претендира за присъждане на разноски за две инстанции.
Прави възражение за прекомерност на определеното по чл. 37 ЗПП възнаграждение
от представителя на ответника и моли същото да бъде намалено до минималния му
размер.
Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Търговище, не е депозирал отговор на касационната
жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност
на жалбата и счита, че обжалваното със същата съдебно решение следва да бъде
оставено в сила като законосъобразно.
Настоящият касационен състав,
след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен
контрол, приема същата за допустима.
Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на оспорване е Решение №58/06.04.2023
г. по АНД № 79/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище, с което е потвърден
Електронен фиш серия К № 4819655, издаден от ОД МВР гр. Търговище като с
последния на Й.А.Н. *** за нарушение на чл. 21 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
189 ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1 т. 4 от ЗДвП било наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400.00 лева. В мотивите на решението въззивният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 26.04.2021 година в
15.25 часа в обл.Търговище, общ. Търговище, с. Пробуда, ул. „Витоша“ до
кръстовището с ул. „Мургаш“, в населено място, е засечена и фиксирана скоростта
на л.а „Шкода Фабия“ с peг. № ....., собственост на жалбоподателката Н..
Автомобилът бил управляван със скорост 86 км/ч при разрешена такава за населено
място 50 км/ч, т.е.с превишена скорост от 36 км/ч. Скоростта била засечена и
фиксирана с автоматизирано техническо средство - стационарно преносим уред за
осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ ARH CAM S1, насочено в посока
към град София. При тези факти въззивният съд е приел за доказано извършването
на описаното в ЕФ административно нарушение, определил е като законосъобразни
квалификацията му по чл. 21 ал.1 ЗДвП и законовото основание за санкционирането
му по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП с наложено административно наказание „глоба”
в размер на 400.00 лева, съобразно размера на превишението на допустимата
скорост в пътния участък. В решението е направен анализ на събраните писмени
доказателства и снимки, които са веществени доказателствени средства по смисъла
на чл. 189 ал.15 ЗДвП. Обсъждайки съдържанието на оспорения ЕФ, въззивният съд
е констатирал, че същият отговаря на изискванията на чл. 189 ал.4 ЗДвП. Установил
е, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
АНПроизводство, предвид спазването на изискванията на Наредба
№ 8121з-532/12.05.15г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата на движение по пътищата, както
и с оглед доказаното в случая ползване на одобрено и технически изправно АТСС.
Досежно правилното приложение на материалния закон при издаване на обжалвания
ЕФ районния съд е коментирал подаденото срещу ЕФ писмено възражение
жалбоподателката и основния довод в същото за това, че тя не следва да бъде
санкционирана, тъй като не е управлявала визираното МПС в момента на извършване
на нарушението. Съдът е проследил писмената кореспонденция между касатора Н. и
директора на ОДМВР – Търговище по повод подаденото от същата възражение и
приложения към последното договор за лизинг, като е стигнал до извода, че напълно
коректно и обосновано е отговорено на жалбоподателката Н., какви са
възможностите ѝ, какво следва да предприеме, с оглед защита на интересите
ѝ, и в какъв срок. И тъй като същата не предприела действия според
дадените ѝ разяснения, съдът е приел, че ЕФ не бил анулиран именно поради
неизпълнение на изискванията по чл. 189, ал. 5 и 6 от ЗДвП. В решението е
отразено, че наложената с обжалвания ЕФ глоба е платена на 13.06.2022г.
Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по
чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК
касационни основания, прави следните правни изводи:
При извършената служебна проверка
за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри пороци, които да
водят до невалидност или недопустимост на същия, не са налице и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от
районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен
контрол.
При проверката за допуснато от
районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК
във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени обжалваното решение като
правилно поради следните съображения:
Направената от районния съд
констатация за липса на допуснати в хода на АНПроизводство съществени нарушения
на процесуалните правила се споделя от настоящия състав. Обжалваният електронен
фиш съдържа всички визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП реквизити и поради това
е редовен. В ЕФ ясно е посочено и ползваното АТСС, което е модел ARH CAM S1 с фабричен
номер 11743с4. Същото представлява преносима система за контрол на скоростта на
МПС, която се позиционира на определено място, във връзка с което се изготвя и
протокол по чл. 10 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. на МВР. Изготвеният протокол за използване на АТСС по
смисъла на чл. 10 от наредбата доказва, че на посочената дата и място е
ползвано АТСС ARH CAM S1 №11743с4. Налице са надлежни доказателства, че
използваното в случая автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1
№11743с4 е преминало през първоначална и последваща проверка по смисъла на чл.
4 от наредбата и към датата на установяване на нарушението същото е било
технически годно. В случая за нуждите на съдебния контрол върху ЕФ на основание
чл. 16 ал.3 от наредбата по делото е представено и статично изображение във вид
на снимков материал с уникален идентификационен номер, като в последния е
интегриран и фабричния номер на ползваното АТСС - 11743с4. Налице са
доказателства за спазване на изискванията за работа с ползваното АТСС, с което
е работило обучено длъжностно лице, и не са налице данни за неспазване на
процедурата предвид отразеното в протокола по чл. 10 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. на МВР.
Основното оплакване на касатора
се отнася до субекта на отразеното в обжалвания ЕФ нарушение предвид данните за
сключен на 02.01.2021г. договор за оперативен лизинг между Й.А.Н. като лизингодател и
„МОНЕ“ЕООД със седалище в гр. Варна като лизингополучател, по силата на който е
предоставен за ползване на лизингополучателя за срок от пет години, считано от
датата на подписване на договора, лек автомобил марка „Шкода“ модел „Фабия“
с peг. № ....., собственост
на Й.А.Н.. Съгласно
чл.6 от договора за оперативен лизинг лизинговата вещ се предава от
лизингодателя на лизингополучателя с подписване на този договор. От приложения
по АНПреписка препис на договора се вижда, че същият е подписан, но това не е
достатъчно да се приеме, че описаното в същия МПС е било фактически предадено
на лизингополучателя. В законния 7-дневен срок от връчване на издадения ЕФ,
касаторът Н. е подала по реда на чл. 189 ал.6 ЗДвП писмено възражение с
вх.№363000-24530/13.10.2021г. до директора на ОДМВР – Търговище с твърдението,
че не следва на нея да се налага административно наказание за установеното
нарушение, позовавайки се на приложения към възражението договор за оперативен
лизинг от 02.01.2021г. С писмен отговор изх.№ 363000-24530/13.10.2021г. до Н. чрез пълномощника
ѝ а.. И.З., директорът на ОДМВР – Търговище е разяснил нормите на чл. 189
ал.4 и ал.5 ЗДвП и е указал да представи в законоустановения срок декларация по
чл. 189 ал.4 от ЗДвП, образец от която е приложен към отговора, и копие на
СУМПС на лицето, извършило нарушението. В последвало писмо вх.№ 363000-26112/01.11.2021г. до ОДМВР-
Търговище касаторът е пояснил, че не може да представи СУМПС на конкретния
водач, тъй като не разполага с информация за същия, и по тази причина не може
да декларира и данни за него в декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, като отново
настоява АНОрган да съобрази сключения договор за оперативен лизинг. В отговор
на това писмо директорът на ОДМВР – Търговище е изпратил до Н. писмо изх.№ 363000-26699/09.11.2021г.,
в което ясно посочва, че издаденият ЕФ ще бъде анулиран, ако собственикът на
МПС представи писмена декларация, в която декларира кога, на кого, на какво
основание е предоставила МПС и че към датата на нарушението това МПС е било във
владение на лизингополучателя, като вместо копие на СУМПС на водача, извършил
нарушението, да посочи, че в подкрепа на декларираните данни е представила
копие на договор за оперативен лизинг. Въпреки тези недвусмислени разяснения,
по делото не е представена от касатора декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 188 ал.1 ЗДвП
съдържа принципното правило относно субекта на АНОтговорност по ЗДвП, а именно:
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Конкретно проявление на този принцип по
отношение на електронните фишове е регламентацията на чл. 189 ал.5 ЗДвП,
съгласно която в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Последица от реализирането на тази възможност за собственика
е издаването и изпращането на електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение
на лицето, посочено в декларацията, и анулиране на първоначално издадения
електронен фиш. Изискването на чл. 189 ал.5 ЗДвП за деклариране от страна на
собственика на МПС на лицето, което е извършило нарушението, гарантира
протичането на АНПроизводство в разумни срокове, тъй като волеизявлението под
формата на декларация позволява на АНОрган да се базира на декларираните данни
и да издаде ЕФ срещу посоченото в декларацията лице без да проверява дали това
лице е реалният нарушител. При издаването на ЕФ чрез използване на АТСС не е
възможно установяване по друг начин от страна на АНОрган на конкретното
физическо лице – нарушител. Именно в тази възможност за доказване се корени
разликата между процедурите по чл. 189 ал.5 ЗДвП /подаване на декларация от
собственика на МПС/ и по чл. 189 ал.6 ЗДвП /подаване на възражение/. При подадено възражение по чл.
189 ал.6 ЗДвП ЕФ може да бъде анулиран само в две хипотези :1. МПС е било
обявено за издирване и 2. нарушението е извършено с моторно превозно средство
със специален режим на движение, т.е. в хипотези, за наличието на които АНОрган
може да направи служебна проверка. В конкретния случай касаторът е подал
възражение, а не декларация до АНОрган, при което напълно законосъобразно
последният не е анулирал издадения ЕФ, тъй като не е била налице нито една от
двете хипотези по чл. 189 ал.6 ЗДвП и това е било разяснено писмено на
касатора. Подаването от страна на Н. на декларация по чл. 189 ал.5 ЗДвП, в
която да декларира написаното в подаденото от нея възражение, че е предоставила
ползването на МПС съгласно договор за оперативен лизинг на конкретно посочено
от нея физическо или юридическо лице за очертан във времето като крайни дати
времеви период, би представлявало основание за АНОрган да анулира издадения ЕФ
и да издаде друг срещу лизингополучателя. Наличието на подписан договор за
оперативен лизинг не води автоматично до извода, че МПС – предмет на същия, е
предадено във фактическа власт на лизингополучателя. Именно за възприемане на
факта на това предаване за целите на АНПроизводство е необходимо декларативното
изявление на собственика – лизингодател. В конкретния случай липсват твърдения
в СРМПС на лек автомобил марка „Шкода“ модел „Фабия“ с peг. № ....., да е
вписан като ползвател лизингополучателя „МОНЕ“ЕООД, а наличието на такова
вписване би дало основание за издаване на ЕФ директно срещу ползвателя. По
делото не се спори, че към датата на нарушението – 26.04.2021г., именно
касаторът Н. е била собственик на заснетото с АТСС МПС, като този факт се
потвърждава и от наличните по АНПреписка служебни справки, отразяващи, че Н. е
придобила собствеността върху това МПС на 09.02.2019г., а следващата промяна на
собствеността е от 16.06.2022г. При липсата на надлежно деклариране по чл. 189
ал.5 ЗДвП от страна на собственика, остава необорена законовата презумпция, че
нарушител се явява именно този собственик. Представените документи относно
здравословното състояние на касатора към 08.01.2015г. и удостоверението,
издадено на 18.01.2021г. от ОДМВР – Варна и установяващо, че към 29.07.2020г.
СУМПС на Н. е с изтекъл срок на валидност, нямат отношение към решаването на
настоящия казус, тъй като датират от време, значително предхождащо датата на извършване
на нарушението. Същите не са от значение за правните изводи по делото, тъй като
субект на отговорността за установеното нарушение е собственикът на МПС и без
значение е конкретният водач, управлявал това МПС, след като такова лице не е
било посочено в декларация по реда на чл. 189 ал.5 ЗДвП. Лишен от основание е
довода в касационната жалба, че касаторът би могъл да бъде наказан за
административно нарушение, изразяващо се в непосочване на кого е предоставил
своето МПС, но не и за управление с превишена скорост, тъй като било доказано,
че не е автор на такова нарушение. Непосочването в декларация по чл. 189 ал.5 ЗДвП на конкретния водач не води до санкциониране на собственика, а до
последицата, изразяваща се в запазване действието на вече издадения срещу
собственика на МПС ЕФ. Разпоредбата на чл. 189 ал.5 във вр.с чл. 188 ал.1 ЗДвП
е категорична, че ЕФ се издава и връчва на собственика на МПС. В случая
касаторът Н. е собственик на описаното в обжалвания ЕФ МПС към датата на
нарушението и след като не е декларирала друго лице – ползвател на това МПС в
деня на нарушението, тя се явява субекта, на когото правилно е наложена глобата
по чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП.
Като е стигнал до същия правен
извод, потвърждавайки обжалвания Електронен фиш серия К № 4819655, издаден от ОД МВР гр.
Търговище, РС – Търговище е постановил правилно съдебно решение, което като
краен резултат не противоречи на материалния закон и следва да бъде оставено в
сила.
По отговорността за разноски – в случая делото е разрешено в
полза на ответната страна и доколкото от същата не е направена претенция за
присъждане на разноски, съдът не следва да присъжда такива. Доколкото жалбата
се явява неоснователна и е потвърдено обжалваното със същата решение, не следва
да се присъждат претендираните от касатора разноски.
Поради изложените съображения и
на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК
във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №58/06.04.2023г., постановено по АНД № 20233530200079/2023г.
по описа на РС – Търговище, с което е потвърден Електронен фиш серия К №
4819655, издаден от ОД МВР гр. Търговище
Решението е окончателно съгласно
чл. 223 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.