Решение по дело №513/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Административното дело е образувано по искова молба /ИМ/ на А. А. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Белене, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 000 /два милиона/ евро, за периода от 20.08.2020 г. до 09.05.2022 г., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация по време на престоя му в Затвора Белене.

Първоначално по исковата молба е било образувано АД № 386/2022 г. по описа на Административен съд – Плевен с предмет - иск за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 2 000 000 евро, с който се иска обезщетение за нанесени вреди и нарушаване на европейските закони, като вредите се претендират от международен окръжен съд Варшава.

С определение № 2226/04.11.2022 г., съдът е прекратил производството пред Административен съд – Плевен и го изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Плевен. Впоследствие, след направено уточнение на исковата молба от назначения на ищеца от Окръжен съд – Плевен служебен защитник адв. Л. П. от АК-Плевен, искът е предявен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с правно основание чл. 3, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 000 евро за периода от 20.08.2020 г. до 19.12.2022 г, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация по време на престоя му в Затвора Белене.

С определение № 533/10.03.2023 г. Административен съд – Плевен е приел, че първоначалната искова молба от ищеца е подадена на 09.05.2022 г., поради което за периода от 20.08.2020 г. до 09.05.2022 г. исковата молба е допустима и е върнал исковата молба за периода от 10.05.2022 г. до 19.12.2022 г. и е прекратил исково адм. дело № 386 по описа за 2022 година на Административен съд – Плевен, в тази част.

С последваща молба вх. рег. № 1693/22.03.2023 г. л.св. А. А. А. е посочил, че претенцията му е за неимуществени вреди за периода от 01.08.2017 г. до 01.05.2022 г., поради неприложена кумулация на присъди, като вредите се претендират от Международен съд Варшава. Предвид това, производството от исково адм. дело № 386/2022 г е прекратено от Административен съд - Плевен и делото е изпратено за разглеждане на Окръжен съд - Плевен, който от своя страна е повдигнал спор за подсъдност и с определение № 1650/14.06.2023 г. на смесен 5-членен състав на ВКС и ВАС по дело № 1915 по описа на 2023 г. на ВКС, е постановено, че компетентен да разгледа делото е Административен съд – Плевен.

В резултат на това е образувано АД № 513/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен.

В исковата молба, изготвена от служебно назначения на ищеца защитник адв. Л. П. от Адвокатска колегия – [населено място] се сочи, че А. А. изтърпява наказание лишаване от свобода в затвора в [населено място], като преди това е бил в затвора в [населено място], Полша, където е отключил заболяване - рецидивиращ пролапс на ректума. Твърди се, че това заболяване е причина да му бъде прекъснато изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за лечение в болницата „Света Анна“ в [населено място], която операция, обаче, не е била успешна и състоянието му се е влошило допълнително. Това е наложило от м. май до м. октомври 2022 г. да бъде изпратен в болницата към Затвора в [населено място], където да му бъде оказана помощ, направен му е преглед във ВМА, където са му казали, че за да бъде излекуван е необходимо да му бъде направена нова операция, която струва 3 300 лв., а ищецът не разполага с посочената сума.

Посочва се, че А. се е обръщал за помощ към Омбудсмана на Република България, като са проведени разговори и е обещано съдействие. От страна на представители на администрацията на ГДИН също му е било казано, че операцията ще бъде заплатена, но това така и не се е случило.

Навеждат се доводи, че това е довело до отчаяние ищецът, тъй като със заболяването, което той има, не би могъл да води нормален живот - заболяването не само не му позволява да полага труд, за да получава пари, тъй като няма близки, на които да разчита за финансова помощ, но и е свързано с голям физически дискомфорт за него – болки, не му позволява да се храни нормално, затова и в отчаянието си е започнал гладна стачка, докато е бил хоспиталиризан в болницата към затвора в [населено място]. Твърди се, че за да не се занимават с него и неговата гладна стачка, от затвора в [населено място] насила са го вдигнали /изправили, което е абсолютно противопоказано за неговото заболяване/ и са го натоварили да бъде закаран в затвора в [населено място].

Сочи се, че А. и към момента не е излекуван, като заболяването, с което е диагностициран не му позволява да води нормален живот - не му позволява да полага труд в затвора, да участва в програми и пр. Навеждат се доводи, че при изпълнение на наложеното му наказание, на А. А. се причиняват физическо страдание и бива унизено човешкото му достойнство - същият изпитва болки, не се храни нормално и чувства, че бива смачкан от системата, като последното поражда у него чувство за безнадеждност и отчаяние, загуба на вяра в институциите.

Излагат се аргументи, че в чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Твърди се, че е налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал.1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС по отношение на ищецът А. А. А., изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, чрез бездействие - неосигуряване от администрацията на ответника-ГДИН на необходимото медицинско обслужване и лечение, незаплащане на необходимата операция, както и чрез унизително отношение. В резултат на това А. търпи неимуществени вреди, изразяващи се в чувство, че бива смачкан от системата, безнадеждност и отчаяние, както и загуба на вяра в институциите. В резултат на това се сочи, че същият е претърпял и продължава и към днешна дата да търпи вреди - здравословното му състояние се влошава, не може да се храни нормално, поради характера на заболяването, с което е диагностициран, не може да полага труд, т.к. постоянно се налага да се лекува, чувства се отчаян, унизен и смачкан от институциите и тяхното безхаберие към него, загубил е всякаква вяра, че някога ще може да води нормален живот.

С оглед постъпила молба от л.св. А. А. А., както и молба вх. рег. № 1693/22.03.2023 г. (лист 128 от АД № 386/2022 г.) на адв. Л. П. от Адвокатска колегия – Плевен, съдът с определения е освободил като служебен защитник адв. П. и е назначил адв. П. А. от Адвокатска колегия – Плевен за служебен защитник на л.св. А. А. А..

От ответника е постъпил писмен отговор, в който се оспорва предявената претенция. Излагат се доводи, че исковата претенция за вреди, причинени поради вида и качеството на медицинската помощ е недопустим, тъй като е налице разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Посочва се, че дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява „административна дейност“ по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като се позовава на разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г., препращаща съм чл. 5 от ЗЛЗ, както и на установената трайната съдебна практика. Счита се, че твърдяната липса на „адекватно медицинско обслужване, незаплащане на хирургична интервенция“, изобщо не може да бъде определено като такова „при и/или по повод осъществяване на административна дейност“ по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което не може да се ангажира отговорността на държавата по този законов текст. Навеждат се доводи, че претенцията за претърпени вреди, произтичащи от липса на ефективни медицински грижи не ангажира отговорността на ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, тъй като не касае дължима и неосъществена административна дейност. Посочва, че дължимата административна дейност съставлява изпълнение на задължението по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, за създаване на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, но в конкретния случай не са ангажирани доказателства, че са допуснати незаконосъобразни бездействия, както и действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и диагностициране.

Излага се становище, че отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3 ал.1 от ЗИНЗС/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС/. Посочва, че за квалифицирането на едно бездействие/действие като незаконосъобразно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Във връзка с горното счита, че от приложените по делото доказателства е видно, че няма извършени незаконосъобразни действия или бездействия по отношение на ищеца за исковия период.

Сочи, че съгласно разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като конкретните условия и ред за медицинско обслужване са определени с Наредба № 2/22.03.2010 г. на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, като при така установената нормативна регламентация на медицинското обслужване, счита, че от страна на администрацията на затвора Белене няма извършени незаконосъобразни действия/бездействия, ангажиращи отговорността на ответника по чл. 284 от ЗИНЗС.

Моли се да бъде оставен без разглеждане предявения от А. А. А. иск, като недопустим, алтернативно да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и на основание чл.78, ал.8 от ГПК да бъдат присъдени в полза на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лв., съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от назначения служебен защитник адвокат П. А. от Адвокатска колегия-Плевен, който пледира да бъде уважена исковата претенция напълно като основателна и доказана по размер. Счита, че от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, включително и приетото заключение на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, по безспорен начин се установяват и доказват подробно развитите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, относно заболяването на ищеца и неполагането на достатъчно грижа от страна на затворническата администрация за лекуване на това заболяване, което в случая е довело до жестоко, нечовешко и унизително отношение към ищеца по смисъла на чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС, доколкото в следствие на това същия е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, изразяващи се в бездействие от страна на затворническата администрация, а именно неосигуряване от страна на същата на необходимото и подходящо медицинско обслужване и лечение. Посочва, че по делото се е установило, че не са му осигурени нужните средства за своевременна медицинска интервенция на заболяването, както и подходящо лечение на в последствие развилата се болест на Крон, за която вещото лице твърди, че е възможна връзка между първоначалното заболяване и вторичното такова, доколкото инфектирането при първото заболяване би могло да доведе до получаване на второто заболяване.

Ищецът А. изразява становище, че преди 3 години е депортиран от Полша, за да се лекува в България, като тогава здравословният му проблем е бил малък, но за 3 години е станал много голям. Сочи, че му е разрешено прекъсване на присъдата, заплатил е 3 хиляди лева за операция, но същата е била несполучлива и състоянието му дори се е влошило. Твърди, че впоследствие е излизал чрез прекъсване изтърпяване на наказанието многократно, но поради обявената епидемиологична обстановка в страната не е могъл да се оперира, въпреки че негови приятели са събрали парите за да бъде платена повторна операция. Ходил от болница на болница и парите свършили. Било му обещано от началника на затвора, омбудсмана на Република България и началника на ВМА-София, че там ще му бъде извършена повторна операция, която ще бъде заплатена от ГДИН, но в последствие му е съобщено, че е отказано заплащането на операцията и е върнат в затвора Белене. Твърди, че сега не го пускат в прекъсване, поради което няма възможност да събере пари – 3 300 лева и е получил друга болест, за която лекарствата струват 270 лева на месец и администрацията на затвора отказва да му ги закупува. Признава, че не му позволяват прекъсване на наказанието, тъй като е бил заловен при предходно прекъсване да напуска територията на Република България и отива в Румъния при приятелката си. Моли съда да отсъди реално, според събраните доказателства.

В съдебно заседание, на осн. чл. 214 ГПК, съдът е приел изменение на предявения иск срещу ГДИН, като същия се счита предявен за сумата 100 000 лева, представляващи претенция за неимуществени вреди за периода от 20.08.2020 г. до 09.05.2022 г.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н. Б., която изразява становище да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен. Излага доводи, че по никакъв начин не са установени и доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди, които да са следствие от акт, действие или бездействие на затворническата администрация, най-малкото пък от качеството на медицинската грижа, която му е била дължима, като твърди, че такава му е била оказана. За тези си изводи се позовава на съдебно-медицинската експертиза, в която са изброени множеството документи. Също така посочва, че никъде по делото не са постъпили жалби за лоши условия. Счита, че предявеният иск трябва да бъде редуциран относно периода. Приложена е документация, от която е видно, че има прекъсвания, когато е лекуван, в период от 3-4 месеца и тогава не е пребивавал в затвора Белене. Счита също и поддържа становището, че искът е недопустим за предявяване по отношение качеството на медицинската грижа.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че за да възникне законовата отговорност за вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт, действие или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Сочи, че последната се предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от същия закон. Твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че липсва пряка причинна връзка между незаконната дейност на държавния орган – ГДИН и длъжностното лице и моли съда да отхвърли иска.

Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената справка на л. 35 от делото, ищецът А. А. А. постъпва в затвора [населено място] на 02.11.2020г. (трансфер от Р. Полша) и на 04.12.2020 г. е приведен в затвора Белене, за изтърпяване на наказание в размер на 12 год. „лишаване от свобода“. С Присъда на PC-Г. Т. е осъден на още 6месеца „лишаване от свобода“, което наказание е присъединено към неизтърпяната част от наложеното общо наказание. Първоначално е постановен строг режим от 02.11.2020 г., който е заменен на Общ със Заповед № Л-2571/09.08.2022 г. Настанен е в 6-та група за неработещи, поради здравословното му състояние в спално помещение № 411 с още 5 лишени от свобода.

Видно от приложената медицинска справка № ИЗ7925/15.08.2023 г. (лист 51 от делото) за периода от 03.12.2020 г. до 09.05.2022 г. по повод оплаквания от пролапс на ректума на ищеца А. А. А. са осъществени множество прегледи от специалист и лечение в отделение в СПО-Плевен, П. коремна хирургия – УМБАЛ – Плевен, МБАЛ „Света Ана“ – [населено място] и СБАЛЛС-София.

Видно от приложената по делото епикриза (лист 109 от делото) от пролежаване на 09-12.03.2021 г. в МБАЛ „Св. А. – Варна“ АД, Клиника/отделение: П. коремна хирургия, А. е с диагноза илеус, пролапс на ректум. От същата епикриза е видно, че от години е с пролапс на ректума, който е получил поради постоянен запек.

От последваща епикриза (лист 114 от делото) от пролежаване на 31.05-08.062021 г. в МБАЛ „Св. А. – Варна“ АД, Клиника/отделение: П. коремна хирургия е видно, че А. е с диагноза пълен пролапс на ректума и му е извършена лапароскопска ректопексия кум меш, лаваж. Постъпил е за оперативно лечение по повод пролапс (свличане) на дебелото черво – 20 см пълен пролапс. След обсъждане на колегиум е взето решение за планово оперативно лечение с умерен оперативен риск. Изписан в подобрено общо състояние.

От медицинска документация – множество амбулаторни листи и данни от лист за преглед на пациент е видно, че ищецът многократно е постъпвал по спешност в различни лечебни заведения с диагноза пролапс на ректума.

По делото е приложена и етапна епикриза с период на пролежаване 04-06.12.2023 г. на А. А. А. от УМБАЛ „Д. Георги Странски“ – Плевен /л.82-л.83/, от която е видно, че след извършени изследвания на А. му е поставена и диагноза „Морбус Крон“.

Видно от приложен по делото Протокол № 90 от ЛКК на СБАЛЛС – София (лист 106 от делото) изх. № 213/25.05.2022 г. се касае за пациент с пълен пролапс на ректума от около три години. Хоспитализиран е на 31.05.2021 г. в МБАЛ „Св. А.“ – Варна с цел лапароскопска оперативна интервенция на ректума. Дехоспитализиран е на 08.06.2021 г. след протекъл гладък следоперативен период и първично зарастване на оперативната рана. На 20.10.2021 г. е хоспитализиран в хирургично отделение на СБАЛЛС – София по повод рецидив на пролапса. При пролежаването са установени три пролапса на ректума, заклещени, които са репонирани с локална анестезия, без последващи усложнения. Заключението на ЛКК при СБАЛЛС- София е, че е уместно да бъде прекъснато изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 дни, от дата 03.06.2022 г., с цел извършване на оперативна интервенция на ректума с последващ възстановителен период.

Приложен е и Протокол № 162 на ЛКК при СБАЛЛС-София (лист 111 от делото) от 14.12.2021 г., като заключението на ЛКК при СБАЛЛС – София отново е, че е уместно да бъде прекъснато изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 30 дни, от дата 21.12.2021 г., с цел извършване на оперативна интервенция на ректума с последващ възстановителен период.

По делото са приобщени пет постановления на ОП-Плевен за отказ да бъде прекъснато изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, съответно от 01.04.2021 г. (лист 102 от делото), 30.07.2021 г. (лист 124 от делото), 15.06.2021 г. (лист 128 от делото), 30.08.2021 г. (лист 148 от делото) и 23.07.2021 г. (лист 161 от делото). В последното е налице становище, че видно от предоставяната на ищеца неколкократно възможност, чрез прекъсване изпълнението на наложеното му наказание, А. не предприема необходимото, за успешно провеждане на лечението. По мнение на лекуващите го лекари, същият не спазва предписания му хигиенно-диетичен режим и не приема предписаните му медикаменти и по този начин сам, целенасочено влошава здравословното си състояние. Указано е на ръководството на затвора Белене, при необходимост от провеждане на спешно лечение на А., същото да бъде организирано съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗИНЗС в УМБАЛ „Георги Странски“ – Плевен. Подобни указания са налични и в останалите 4 бр. постановления. Няма данни тези постановления да са обжалвани по посочения в тях ред.

От лекаря и фелдшера към МЦ на З. Б. са издадени множество медицински становища (от 05.04.2021 г. /л. 100/, от 02.04.2021 г. /л. 126/, от 07.04.2021 г. /л. 133/, от 15.03.2021 г. /л. 157/, от 28.06.2021 г. /л. 159/ и от 26.03.2021 г. /л. 160/, в които се сочи, че на А., след извършени прегледи е установено, че следва да се извърши планова операции.

Със заповеди № Л-1862/11.05.2022 г. /л.98/ и № Л-3525/08.10.2021 г. /л.116/ е наредено А. да бъде изпратен за лечение в СБАЛЛС [населено място]. От изготвените след изписването му епикризи /л. 99 и 101/ е видно, че в СБАЛЛС не се извършват оперативни интервенции и му е провеждано лечение с медикаменти и репонирания.

По делото са разпитани двама свидетели – С. С. Ш. и Т. Е. Х., които са пребивавали с А. в една килия и са запознати със здравословния му проблем. И двамата свидетелстват, че многократно се е налагало извеждането на А. със спешна помощ. Посочват, че ищецът няма денонощно достъп до топла вода, тъй като топла вода има само в общите санитарни възли на етажа, а в килията е само студена вода.

По делото е назначена съдебно медицинска експертиза /СМЕ/ с вещо лице – специалист съдебна медицина, заключението на която е приобщено на л.л. 219-227. Съгласно последното, А. А. страда от пълен пролапс на ректума от 2017 г., като заболяването е потвърдено от многобройни инциденти на ано-ректален пролапс в следващите години. Вещото лице посочва, че лечението при това заболяване е консервативно и оперативно, като консервативното лечение е приложимо само в първоначалните стадии. Заболяването протича в четири стадия, в зависимост от това каква част от червото е пролабирала, каква е причината за настъпилото изпадане и нужна ли е медицинска помощ за репониране. Сочи, че състоянието на пациента А. е напреднало и лечението е само оперативно. Описва симптоматиката на заболяването, изразяваща се в болка в ануса при физическа работа или дефекация, тенезми, гадене и дискомфорт в корема, диария или запек, сърбеж в аналната област. В напредналите стадии може да се развие инконтиненция на сфинктера. Заболяването крие също риск от развитие на усложнения – инфектиране, възпаление, разязвяване и др., като изброените симптоми нарушават и ограничават нормалния начин на живот, тъй като не може да се полага физически труд, защото коремното напрежение може да доведе до пролапс, подходяща диета, за да се избегне развитието на диария или запек и строги хигиенни изисквания. Посочва, че лечението не може да се провежда в здравната служба в затвора, тъй като подходяща помощ и лечение при епизоди на пролапс може да се окаже само от хирург. Относно поставената в края на 2023 г. диагноза на А. „морбус крон“, вещото лице разяснява, че това заболяване е възпалително заболяване на червата – дебелото черво и края на тънките. Тя е тежко и хронично заболяване, протича с ремисии и обостряне, като към настоящия момент няма методи за окончателно излекуване и обикновено изисква лечение и поддържане през целия живот. Посочва, че заболяването е с ненапълно изяснени причини – основно се предполага автоимунен характер и генетично предразположение, като при някакъв отключващ фактор (например инфекции) настъпва нарушение на имунната регулация в чревната лигавица. Във връзка с това се посочва и възможна връзка с пролапс на ректума. Посочено е, че експертизата е изготвена по наличните в делото медицински материали.

С оглед на така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Искът за неимуществени вреди е процесуално допустим. Твърдят се претърпени неимуществени вреди от ищеца за периода от 20.08.2020 г. до 09.05.2022 г., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация по време на престоя му в З. Б..

Съдът обаче намира, че исковата претенция е неоснователна.

Според специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.

Искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГДИН – София, произтича от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието в Затвора Белене в исковия период, което според ищеца, представлява нарушение на забраната за подлагане на осъдените на жестоко и нечовешко отношение по смисъла на чл. 3 ал.2 ЗИНЗС, в резултат на което ищецът твърди, че е претърпял твърдените неимуществени вреди – болки и страдания.

Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, каквито са следствените арести и затворите и затворническите общежития към тях, които са териториални звена на ГДИН.

Затова исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник.

Според приложените справки от затвора, ищецът е постъпил в затвора Белене на 04.12.2020 г. като превод от затвора Варна, където на 02.11.2020 г. е постъпил чрез трансфер от Р. Полша за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 12 години. В последствие, към неизтърпяната част от наложеното общо наказание е добавено и наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, като ищецът следва да изтърпи наказание в размер на 5 години, 9 месеца и 6 дни „лишаване от свобода“, като наказанието е приведено с начало - 19.11.2022 г. при постановен първоначално строг режим, заменен с общ на 26.08.2022 г.

От приложените справки е видно, че ищецът е настанен в 6 НР затворническа група, обособена за лица със здравословни проблеми, в спално помещение № 411, заедно с още 5 лишени от свобода, като капацитета на помещението е 25 кв.м., с жилищна площ 24,8 кв.м. Според данните в спалното помещение има санитарен възел и постоянно течаща вода, отоплението е с локално парно, прозорците са с ПВЦ дограма, осигуряващи достатъчно дневна светлина. Посочено е, че ищецът не е подавал оплаквания или жалби по отношение на условията на изтърпяване на наказанието или осигуряване на медицински грижи. Често лишения от свобода е подавал молби до ОП – Плевен с искане за прекъсване на наказанието с цел лечение, като на територията на затвора Белене му е оказвана медицинска помощ, а при необходимост е извеждан до Спешна помощ или е бил посещаван на място от екип на СМП – Белене.

От приложената медицинска справка е видно, че за периода 20.08.2020 г. - 09.05.2022 г. по повод оплаквания от пролапс на ректума на ищеца са съществени прегледи от специалист и лечение в отделение, както следва: на 31.12.2020 г. е транспортиран до Спешно отделение-Плевен, където е репониран и насочен за планово оперативно лечение; на 26.01.2021 г. е транспортиран до Спешно отделение-Плевен, където е репониран и е насочен за планово оперативно лечение; в периода 09.03-12.03.2021 г. е хоспитализиран в П. коремна хирургия на УМБАЛ Плевен, където му е проведено консервативно лечение; на 31.03.2021 г. е транспортиран до Спешно отделение-Плевен, като е насочен за оперативно лечение и е отбелязано в амбулаторния лист от СПО, че лицето настоява оперативното лечение да бъде проведено в [населено място]; на 06.04.2021 г. е транспортиран до Спешно отделение-Плевен, където е репониран и е насочен за планово оперативно лечение; в периода 31.05-08.06.2021 г. е хоспитализиран в МБАЛ „Света Анна“ – Варна, където е извършено оперативно лечение на пролапса; на 10.08.2021 г. с рецидивиращ пролапс е транспортиран до Спешно отделение-Плевен, където е насочен за планово оперативно лечение; на 23.08.2021 г. е транспортиран до Спешно отделение-Плевен, където е репониран и е насочен за планово оперативно лечение; в периода 20.10.2021 г.-14.01.2022 г. е хоспитализиран в СБАЛЛС – София, Хирургичен сектор, където е провеждано консервативно лечение; на 13.04.2022 г. е транспортиран до Спешно отделение-Плевен, където е репониран и е насочен за планово оперативно лечение.

По делото е приложено медицинското досие на ищеца. С помощта на назначената съдебно-медицинска експертиза и наличните в досието медицински документи може да се направят следните изводи:

Ищецът е бил диагностициран с „пълен пролапс на ректума“ от 24.07.2017 г. Извършвани са многократни медицински прегледи и лечение в различни медицински заведения в страната. Заболяването на ищеца е в напреднал стадий и лечението е единствено и само оперативно в този случай. На ищеца е направена оперативна интервенция през 2021 година, на която се е получил рецидив, като според вещото лице, поначало такъв тип операции са успешни, но рядко се получава и рецидив. Няма закъснение при извършване на операцията, тъй като заболяването не е директно животозастрашаващо, но са възможни усложнения, възпаления, възможно е разязвяване, което може да доведе до опасност за живота. Невъзможно е това състояние да доведе до появата на туморно образувание. Относно новооткритото заболяване на ищеца „морбус крон“ и връзката му с пролапса на ректума от експертизата става ясно, че тази болест не е с напълно изяснена картина, допуска се, че има автоимунен характер и наследствен елемент. Пролапсът на ректума не води до тази болест на Крон, но при наличие на някакво възпаление, може да се инициира развитието й. Възможна е евентуална връзка между ректалния пролапс и болестта на Крон, като причините за появата на пролапс на ректума са различни – слабост на аналния пръстен, която може да е по рождение или да се развие в последствие, неспазване на хигиена, чест запек или диария, механична травма, слабост на мускулатурата в малкия таз, тежък физически труд или нерационално и лошо хранене.

По делото са разпитани свидетелите – С. С. Ш. и Т. Е. Х., които са пребивавали с А. в една килия и са запознати със здравословния му проблем. Според С. С. Ш. от медицинския център на затвора са давали хапчета на ищеца, като същия заявява и че на ищеца е била осигуряване диета при храненето му. Свидетелят Т. Е. Х. твърди, че не е виждал на ищеца да му дават лекарства, както и че следвало да си плати за операция, като не е обърнал внимание на ищеца е била осигуряване диета при храненето му. И двамата свидетелстват, че многократно се е налагало извеждането на А. със спешна помощ, както и че същият е изпитвал болки. Посочват, че ищецът няма денонощно достъп до топла вода, тъй като топла вода има само в общите санитарни възли на етажа, а в килията е само студена вода.

Според съда, показанията на свидетелите, в частта, че ищецът многократно се е налагало да бъде извеждан със спешна помощ, както и че същият е изпитвал болки, следва да се кредитират, доколкото тези факти и обстоятелства се потвърждават и от писмените доказателства по делото, но свидетелските показания, в частта, дали на ищеца са предоставяни лекарства от МЦ на затвора Белене, както и дали му е осигурявана диета при храненето са противоречиви и не следва да се кредитират от съда – според свидетеля Ш. от медицинския център на затвора са давали хапчета на ищеца, като същия заявява и че на ищеца е била осигуряване диета при храненето му, а свидетеля Х. твърди, че не е виждал на ищеца да му дават лекарства, с изключение на аналгин, като не е обърнал внимание на ищеца е била осигуряване диета при храненето му.

От посоченото по- горе, се установява, че липсват доказателства, че е налице действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС, която е задължителната първа предпоставка, за да се ангажира отговорността на ответника. Напротив, по делото са представени множество писмени доказателства, свидетелстващи, че на ищеца е осигурявано медицинско обслужване, както и че изтърпяването на наказанието му е прекъсвано, с оглед адекватното му лечение на заболяването.

Съдът намира, че не е налице „безчовечно или унижаващо отношение“ по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява, че А. А. А. е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му в Затвора Белене, а напротив в исковия период многократно му е оказвана необходимата медицинска помощ.

Ищецът не е доказал и претърпени от негова страна неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между неправомерни действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията и такива вреди.

С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, не е приложима презумпцията по чл. 284, ал. 5 от същия закон и исковата претенция на А. А. А. е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, като предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху тази сума.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника в писмения отговор на л.л. 32-34 за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, в размер на 300 лева и съобразно Наредбата за правна помощ, е неоснователно.

Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение и независимо от изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм. д. № 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС А. съд – Плевен, осми състав,

РЕШИ:

Отхвърля исковата молба на А. А. А., [ЕГН], изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора-Белене, с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева и законната лихва върху сумата, считано от завеждане на ИМ до окончателното  изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца за периода от 20.08.2020 г. до 09.05.2022 г., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация по време на престоя му в Затвора Белене.

Оставя без уважение искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на А. съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на страните.