О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260070 13.10.2020г., гр.
Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
заседание на тринадесети октомври две
хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело
№633 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по повод на подадена частна
жалба с вх.№3423/04.08.2020г. от адв. Д.Т., в качеството й на пълномощник на А.
К. срещу Определение №497/21.07.2020г., постановено по гр.д.№381/2020г. по
описа на РС- В., с което е върната искова молба с вх.№2676/24.06.2020г. на
ищеца А.Р.К., в частта по отношение на исковете по чл.33, ал.2 от ЗС, като
нередовна, като е прекратено частично
производството по гр.д.№381/2020г. по описа на РС- В..
Твърди се в частната жалба, че
с обжалваното определение, съдът е прекратил частично производството, като е
приел, че не е внесена дължимата се държавна такса.
Сочи се, че за предявените
искове по чл.33, ал.2 от ЗС е внесена държавна такса, изчислена на база на
данъчната оценка, съобразно частите, които се искат за изкупуване в размер на 4
% въпреки, че се счита, че размера на дължимата така е в размер на 1%.
Визира се, че в
обстоятелствената част на исковата молба са изложени съображения, че липсва
реално плащане и по двете сделки, с оглед на което в петитума е поискано
изкупуване на частите на действителната пазарна стойност, за която до момента
по делото няма данни.
Приема се, че със внасянето на
ДТ, съобразно данъчната оценка е изпълнено задължението, а ако това не е така,
съдът е можел да определи по негова преценка, какво още да се внесе, а не да се
прекратява производството.
Твърди се, че по отношение на
наследниците на Ш. К., същите са били посочени, с оглед изричното указание на
съда при първото разпореждане за оставяне без движение на исковата молба от
29.06.2020г. в т.6, а именно: „Да посочи трите имена и адреси на наследниците
на починалия продавач Ш. К., разпоредил се със своята собственост в нарушение
на чл.33 от ЗС, както и да ги конституира като страни по делото.“.
Приема се, че същите като
наследници на прехвърлителя разпоредил се с повече права отколкото притежава,
както и като съсобственици по иска по чл.33, ал.2 от ЗС могат да участват, в
производството, както по главния иск, така и по акцесорния.
Твърди се, че те са посочени, с
оглед разпореждането на съда, като първоначално не е смятано, че същите следва
да участват, тъй като иска е отрицателен установителен, а по отношение на
изкупуването, ако желаят да предявят претенции, да изкупят и те и втори смисъл
да са информирани за производството.
Сочи се, че поради
обстоятелството, че те не могат да бъдат конституирани като ищци без тяхно
искане се е наложило да ги посочат като ответници.
Искането е за отмяна на
определението на районния съд за частично прекратяване на делото с даване
указание за продължаване на производството.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното от фактическа страна:
Пред РС- В. е образувано гр.д.№381/2020г. по
повод на подадена искова молба от А.Р.К., чрез пълномощника му адв.Т. ***, против
З.И.Ч., О.Й.Б. и А.А.Б., с която се предявени два отрицателни установителни
иска срещу двете групи ответници, както и два иска по чл.33, ал.2 от ЗС за
изкупуване на идеални части от имоти.
Видно от Разпореждане №856/07.07.2020г.,
съдът е оставил искова молбата вх.№134/2020г. без движение. На ищецът са дадени
указания, с които да отстрани нередовности на предявените от него искове по
чл.33, ал.2 от ЗС, а именно: Да формира ясно и точно искане до съда по иска по
чл.33 от ЗС, като посочи, каква част от имота се иска да бъде изкупена от
ищеца, за каква сума се иска да бъде изкупен, поотделно за всеки от девет групи
ответници- приобретатели по НА за продажба срещу задължение за издръжка и
гледане и по последващата сделка от НА за покупко- продажба. Съобразно цената
на всеки от тези искове, която да е съобразена с продажната цена, да внесе и
държавна такса от 4% и представи доказателства за това.
Съобщението за това
разпореждане е получено от ищеца на 13.07.2020г., като същото е връчено на
адреса на пълномощника посочен в искова молба- адв. Т. срещу подпис.
От Молба от 16.07.2020г. подадена
от ищеца, чрез пълномощника му ада. Т. се установява, че в нея са посочени
идеалните части от имотите- къща и дворно място за които се иска изкупуване. Не
е посочено за каква сума се иска да бъде изкупен имота от ищеца, съобразно
продажната цена. Респективно не е посочена цена на исковете по чл.33, ал.2 от
ЗС. В тази връзка са изложени изчисления на ищеца за дължима държавна такса по
тези искове, съобразно данъчна оценка, но не и съобразена с продажната цена.
Видно от Определение
№497/21.07.2020г. е върната искова
молба с вх.№2676/24.06.2020г. на ищеца А.Р.К., в частта по отношение на
исковете по чл.33, ал.2 от ЗС, като нередовна, като е прекратено частично производството по гр.д.№381/2020г.
по описа на РС- В..
Въз основа на приетата фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275, ал.1 от ГПК,
изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК
във вр. чл.275, ал.2 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
За да прекрати частично
производството, първоинстанционният съд е
приел, че нередовностите на искова молба по отношение на исковете по
чл.33, ал.2 от ЗС не са отстранени. В
тази насока е посочено, че на 16.07.2020г. е постъпила молба от ищеца, чрез
пълномощника адв.Т., в която са посочени идеалните части на имотите- къща и
дворно място за които се иска изкупуване. Не е посочено за каква сума се иска
да бъде изкупен имота от ищеца, съобразно продажната цена. Респективно не е
посочена цена на исковете по чл.33, ал.2 от ЗС. Изложени са изчисления от ищеца
за дължима държавна такса по тези искове, съобразно данъчна оценка, но не и
съобразена с продажната цена.
Отчетено е, че според молбата
от 16.07.2020г., посочените в предходната Молба- уточнение от 06.07.2020г.
поименно 9 лица-съсобственици на процесните имоти е поискано да бъдат
конституирани като ответници по делото по исковете по чл.33, ал.2 от ЗС,
каквото процесуално качество те няма как да имат, тъй като не налице спор на
ищеца с тези лица по иска за изкупуване на съсобствен имот. Единственото
качество на съсобствениците би могло да бъде да са ищци по исковете по чл.33,
ал.2 от ЗС наред с ищеца. Ето защо и биха могли да бъдат конституирани като
ищци, в случай че искова молба в тази част е редовна, което в случая не така.
Счетено е, че срокът за
отстраняване на констатирани по- горе нередовности на молбата по отношение на
исковете по чл.33, ал.2 от ЗС е изтекъл на 20.07.2020г. /присъствен ден/, но и
до момента същите не са отстранени.
В този смисъл, след като ищците
не са изпълнили дадените им от съда указания в срок и до момента, то е счетено,
че искова молба в частта й по отношение на исковете по чл.33, ал.2 от ЗС
продължава да е нередовна и като такава следва да бъде върната в тази част.
Настоящата
инстанция в случая не споделя така изложените съображения на районния съд.
Съгласно чл.33, ал.1 от ЗС,
съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице
само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил
на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира
писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Съгласно ал.2
на същата разпоредба, ако декларацията по предходната алинея е неистинска или
ако третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно
във вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да
изкупи тази част при действително уговорените условия.
В конкретният казус,
предявеният от ищецът А.Р.К., срещу ответниците З.И.Ч., О.Й.Б. и А.А.Б., иск е
с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС е с
искане да се постанови, в качеството му на съсобственик да изкупи от З.И.
Чакалова 1/24ид.ч. от жилищна сграда в гр.Ракитово, ул.“Райна Княгиня“ №1а, с
идентификатор 62004.5.613.1 и от О. Й.Б.
и А.А.Б. 1/2ид.ч. от дворното място с идентификатор 62004.5.613 с площ от
646кв.м. и 1/24ид.ч. от жилищна сграда в гр.Ракитово, ул.“Райна Княгиня“ №1а, с
идентификатор 62004.5.613.1, по действителната пазарна цена, като евентуално,
ако се установи че същите притежават по- голяма идеална част от жилищната
сграда, да се постанови изкупуване в полза на ищеца на частта, съобразно
диспозитива по предходните искове.
В случая следва да се посочи,
че цената на иска по предявен иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС се
определя въз основа на данъчната оценка на имота към момента на предявяване на
иска по предвидения в ГПК ред при образуване на производството по делото пред
първоинстанционния съд и въз основа на нея се определя, както родовата
подсъдност, така и дължимата държавна такса в производството. В този смисъл е Определение
№481/20.10.2011г., IIг.о., гр.д.№446/2011г. ВКС.
За определяне цената на
предявения иск се прилагат разпоредбите на чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, според
които размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или
за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор е стойността на
договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот цената на
иска се определя в размерите по т.2.
Съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК
размерът на цената на иска по искове за собственост и други вещни права върху
имот се определя по данъчната оценка на имота, а ако няма такава по пазарната
цена на вещното право.
В случая, цената на иска по
чл.33, ал.2 от ЗС следва да се определи съобразно правилото на чл.69, ал.1, т.2
и т.4 от ГПК и това е данъчната оценка на имота.
В конкретния случай, цената на
иска, посочена от ищеца при предявяване на иска и удостоверена с два броя
Удостоверения за данъчна оценка, издадени от Община Ракитово.
На практика, на база тези
удостоверения с посочени данъчни оценки е и внесена дължимата се държавна
такса. След като това е реализирано в указания срок, то първоинстанционният съд
не е имал основание да приема извод, че не са изпълнени указанията дадени от
него.
Предвид изложените съображения,
съдът намира, че подадената жалба, като основателна следва да се уважи, а обжалваното
определение да бъде отменено, като делото бъде върнато на РС- В. за
продължаване на следващите се съдопроизводствените действия.
Следва да се посочи, че второто
основание което е визирано от страна на районния съд, че са посочени девет лица
в качеството им на ответници, а те могат да бъдат само ищци не следва да се
приема, че същия следва дава указания в тази насока. Това е така, тъй като
служебно следва да бъде преценявано от съда, а не да бъде посочвано от
последния, че е налице нередовност на исковата молба в какво качество следва да
бъдат посочените от ищеца 9 лица.
За пълнота следва да се посочи,
че първата инстанция следва да прецени, дали с оглед на излаганите
обстоятелства в исковата молба и подавани допълнителни молби, респективно
направени искания не следва да остави отново същата без движение.
Водим от гореизложеното, съдът,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
Определение №497/21.07.20120г., постановено по гр.д.№381/2020г. по описа на
РС- В..
ВРЪЩА делото на РС- В.
за продължаване на съдопроизводствените действия, при съобразяване с изложеното
в мотивната част на определението.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.