Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 18
гр. Пловдив, 11.01. 2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети
състав, в открито заседание на дванадесети декември, през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР
КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 636
по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната
жалба на „С.“ ООД против решение № 278 от 05.06.2018 г., постановено по търг.
дело № 140 по описа за 2017 г.
на Старозагорския окръжен съд, с което е:
- признато за установено, че „С.“ ООД ЕИК ***, дължи на Д.Р. италианска гражданка,
сумата в размер на 35 204,94 лева, представляваща неизплатено задължение
по запис на заповед от 31.12.2009 г. с падеж 31.05.2016 г., ведно със
съответната законна лихва от 07.12.2016 г. до изплащане на вземането, съгласно
издадена Заповед за изпълнение № 3523 от 08.12.2016 г. по ч.гр.дело № 5713/2016
г. по описа на Районен съд - С.З.;
- осъдено е „С.“
ООД ЕИК ***, да заплати на Д.Р.
италианска гражданка сумата 3164,96 лв. - разноски в производството пред
Старозагорския окръжен съд, както да й заплати и сумата 1 497,17лв. - разноски в заповедното производство.
Въззивникът „С.“ ООД чрез процесуалния си представител
изразява становище, че обжалваното решение е неправилно поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение
на материалния закон и е необосновано. Искането е решението да се отмени и да
се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск, като му се присъдят
направените деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемата Д.Р., чрез процесуалния си представител е
оспорила въззивата жалба. Моли да се потвърди обжалваното
решение, както и да й се присъдят направените деловодни разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и
възражения на страните, приема за установено следното:
Производството
пред Старозагорския окръжен съд е образувано по предявен от Д.Р. против
„С.“ ООД иск за
установяване, че ищцата има валидно и изискуемо вземане към ответника за сумата
от 35 204,94 лева, произтичащо от запис на заповед, издаден на 31.12.2009 г.
с падеж 31.05.2016 г., ведно със съответната законна лихва от 07.12.2016 г., за
което е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №3523 от
08.12.2016 г. по ч.гр.дело № 5713/2016 г. по описа на Районен съд - С.З. въз
основа на документ по чл.417 от ГПК.
Ищцата е основала иска си на издаден на 31.12.2009
г. в гр.
С.З., от ответника „С.“ ООД
запис на заповед, с който търговското дружество, представлявано от управителя К.Т., като
издател безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на поемателя
Д.Р. сумата от 35204.94 лв. Падежът на поетото със
записа на заповед паричното задължение е 31.05.2016 г., а като мястото на
плащане е посочен гр. С.З..
Въз основа на описания запис на заповед, ищцата се е снабдила със
заповед за изпълнение на парично задължение № 3523/08.12.2016 г. и изпълнителен
лист срещу ответника за сумата от 35204.94 лева
по ч.гр.д. № 5713/2016 г. на Старозагорския районен съд. Срещу посочената
заповед е подадено своевременно възражение от „С.“
ООД, което е обусловило и
правния интерес от предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Самият запис на заповед е редовен от външна страна и доколкото в случая
са спазени всички изисквания по отношение на формата и реквизитите му
- чл. 535, т. 2, във вр. с чл. 455 т. 3 и чл. 537 ТЗ,
съдът приема, че по несъмнен
начин са установени както безусловно
поетото задължение да се плати определена сума, така и лицето, в чиято тежест е възникнало менителничното задължение към поемателя.
Във въззивното производство ответникът
поддържа възраженията си против предявения иск, като оспорва възникването на
каузалното правоотношение – сключен договор за заем между страните, чието
изпълнение се обезпечава с издадения запис на заповед.
Доколкото наличието на предшестващия процесния
запис на заповед договор за заем, както
и връзката между тях, са въведени като релевантни за спорното правоотношение
факти от самата ищца още с исковата молба, поддържаните от ответника възражения
срещу съществуването на обуславящата менителничния
ефект каузална сделка, също са относими към спора и
следва да бъдат разгледани. Тези възражения са насочени към съществуването на
твърдения договор за заем от 05.01.2009 г., като в тази връзка ответникът
оспорва, както сключването на такъв договор между страните, така и реалното
предаване на сумата от 35204.94 лева
от ищцата на ответното дружество.
Възраженията са неоснователни.
Наличието на твърдяното заемно
правоотношение между страните се установява от приетия по делото договор за
заем /л.330 - л.334/, сключен на 05.01.2009 г., между Д.Р. като заемодател и „С.“ ООД като заемател, като
автентичността на този документ е установена категорично от приетото по делото
и неоспорено от страните заключение на съдебно - почерковата
експертиза. По силата на този договор, ищцата Р. се е задължила да предоставя
на разположение по банковата сметка на заемателя „С.“ ООД
определена сума, за покриване разходите за оперативна дейност на дружеството в
рамките на фискалната година. Уговорено е, сумата да се предоставя в срок до
седем дни от писмено или устно направено искане от заемателя,
като връщането й е следвало да се извърши в срок до 31.05.2016 г.
Страните са се съгласили също, че за
реално получената от заемателя сума, в края на
фискалната година /31.12.2009 г./ да съставят и подпишат двустранен протокол,
както и съответен запис на заповед за предоставената и изразходвана сума, с
падеж на уговорения в договора срок на връщане. Договорът е подписан от Д.Р. и
от представляващия „С.“ ООД К.Т., като авторството на документа по
отношение на заемателя, е установено със заключението
на съдебно-почерковата експертиза.
Неоснователно е поддържаното от ответника
възражение, че тъй като оригиналът на договора се различавал от представеното с
исковата молба заверено копие на същия, този оригинален екземпляр представлявал
ново писмено доказателство, поради което било прието в нарушение на
изискванията на чл.147 ГПК и чл.159 ГПК.
Писменото доказателство във връзка с твърденият от ищеца релевантен за
спора факт – сключен договор за заем между страните от 05.01.2009 г. е
представен в заверен от страната препис, съобразно с предвидената в чл.183,
пр.1 ГПК възможност още с исковата молба т.е. в срока по чл.127, ал.2 ГПК.
Оригиналът на договора за заем от между
страните от 05.01.2009 г. е представен и
приет по делото по искане на самия ответник, съобразно изрично предвидената
процесуална възможност по чл.183, пр.2 ГПК, и в определения от съда срок за
представянето. Затова и евентуалните различия между съдържанието на преписа и
представения оригинал на документа не дефинират по-късно представеният документ
като ново доказателство по смисъла на чл.147 ГПК.
Независимо от изложеното, наличието на
твърдяната от ищцата облигационна връзка по договор за заем с ответното
дружество се установява и от други събрани по делото доказателства.
От приетото по делото и неоспорено от
страните заключение на съдебно-икономическа експертиза се установява, че
съгласно предоставеното от „Р.Б.“ АД банково извлечение за периода от 2005 г.
до 2011 г. включително, по банковата сметка на „С.“ ООД от Д.Р. са постъпили
общо 377891 евро, чиято левова равностойност възлиза на 739090.55 лева. Ос същото заключение, а и
от приетите по делото платежни нареждания /л.241 – л.247/ се установява, че за
2009 г., през периода от 18.06.2009 г. до 21.12.2009 г., ищцата Д.Р. е превела
по банкова сметка *** „С.“ ООД общо сумата от 18000 евро на четири вноски както
следва: 5000 евро на 18.06.2009 г. получени на 22.06.2009 г.; 5000 евро на
28.07.2009 г., получени на 31.07.2009 г.; 5000 евро на 03.08.2009 г., получени
на 05.08.2009 г. и 3000 евро на 21.12.2009 г., получени на 23.12.2009 г.
Ответникът оспорва връзката на така извършените преводи с твърдяното
заемно правоотношение, позовавайки се на липсата на подобно основание в
описаните банкови документи. Наличието на такава връзка обаче се потвърждава от
приетия по делото и неоспорен от ответника протокол от 31.12.2009 г. /л.13 –
л.14/ към договора за заем от 05.01.2009 г., съставен и подписан от страните, в
съответствие с уговорката по чл.2 от Договора за заем. С този протокол не само
се потвърждава извършването на описаните по-горе преводи и получаването на
сумите от ответното дружество, но изрично се сочи и основанието на извършените
преводи – договора за заем от 05.01.2009 г.
Освен тези обстоятелства, в
протокола изрично е отбелязано и издаването на процесния
запис на заповед с издател „С.“ ООД, за левовата равностойност на
предоставената през 2009 г. заемна сума – 35 204.94 лева, също съобразно
съдържащата се в чл.2 договора за заем от 05.01.2009 г. уговорка. Съответствието
между съдържанието на тази уговорка със съдържанието на процесния
запис на заповед, както и изричното изявление на страните, съдържащо се в
протокола от 31.12.2009 г., налагат извода за обезпечителната функция на
издадения запис на заповед относно произтичащото от сключения между страните
договор за заем задължение на заемодателя „С.“ ООД да върне получената в заем
сума. Доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, а и не твърди да е
изпълнил произтичащото от описаното каузално правоотношение и обезпечено с процесния запис на заповед парично задължение, следва да се
приеме, че предявеният иск е основателен.
Предвид изложеното,
Пловдивският апелативен съд намира, че обжалваното решение представлява
законосъобразен отговор на повдигнатия правен спор, поради което следва да се
потвърди.
Въззиваемата
Д.Р. е поискала да й се присъдят направените във въззивното
производство деловодни разноски в размер на 900 лева. По делото обаче не са
представени доказателства за уговорено и заплатено в посочения размер
адвокатско възнаграждение, конкретно за настоящото производство. От приложеното
към списъка за разноски копие от извлечение от банков превод, не може да се
изведе, че общо преведената на 07.11.2008 г. по сметка на адвокат М.Н. сума в
общ размер 1000 евро, предназначена, според отбелязаното, „за плащане по дела С.З.“,
представлява или включва заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело. Ето защо претендираните
от тази страна разноски не следва да се присъждат.
В съответствие с изложеното, Пловдивският
апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 278 от 05.06.2018 г., постановено по търг. дело № 140 по описа за 2017 г. на Старозагорския окръжен съд.
Решението е неокончателно и може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: