Определение по дело №819/2025 на Районен съд - Велико Търново

Мотиви към определение № 434 от 18.06.2025 год.
по ЧНД № 819/2025 год. по описа на ВТРС.
Производството е по реда на чл. 64 от НПК.
Постъпило е искане Цонко Кръстев – прокурор при ВТРП, за вземане на
мярка за неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Ц. К. З. с
ЕГН ********** от с. ***, общ. *** – обвиняем по досъдебно производство
№ ЗМ-69/2025 год. по описа на РУ – Полски Тръмбеш (прокурорска преписка
№ 2304/2025 на ВТРП).
В съдебно заседание представителят на ВТРП поддържа искането за
вземане на мярката за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”. Счита,
че от събраните по делото доказателства се установява, че са налице
кумулативно всички изискуеми, визирани в разпоредбата на чл. 63 от НПК
предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Сочи, че по безспорен и категоричен начин е установено, че е налице
обосновано предположение обвиняемият да е извършил престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност, което се установява както
чрез разпитите на полицейските служители, установили деянието, така и с
назначената по отношение на иззетата кръвна проба експертиза по Наредба №
1/2017 г. на Министъра на вътрешните работи и Министъра на
здравеопазването. Счита също така, че е налице и обосновано предположение
за реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, която се
обуславя от факта, че видно както от характеристичната му справка, така и от
свидетелството за съдимост, той многократно е извършвал деяния по чл. 343б,
ал. 1 и ал. 2 от НК. Счита също така, че е налице опасност обвиняемия З. да се
укрие, предвид обстоятелството, че той, към момента на извършване на
деянието, не е бил реабилитиран и при едно евентуално бъдещо осъждане за
деянието за което му е повдигнато обвинение, ще му бъде наложено
ефективно наказание „Лишаване от свобода“.
Защитника на обвиняемия – адв. Х. Д. от ВТАК, счита, че към момента
не са налице предпоставките за вземане на тази най-тежка мярка за
неотклонение, а именно да е налице реална опасност обвиняемия да извърши
друго престъпление или да се укрие. Излага подробни доводи в подкрепа на
твърденията си, представя писмени доказателства. Моли на подзащитния му
да бъде наложена по-лека мярка за неотклонение, като сочи, като предлага на
съда ако счете, че са налице предпоставките предвидени в закона, да наложи
мярка за неотклонение „домашен арест“. Обвиняемият лично поддържа
заявеното от защитника си. Моли съда да не му налага мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, като твърди, че трябва да се грижи за болната си
майка, както и че той също не е в добро здравословно състояние.
Съдът като разглежда постъпилото искане за вземане спрямо обв. Ц. З.
мярка за неотклонение "Задържане под стража”, като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:
1

Досъдебното производство е образувано пo реда на чл. 212, aл. 2 от НПК
за престъпление пo чл. 343б, ал. 1 от НК. B хода на разследването пo горното
наказателно производство, с постановление от 29.05.2025 год., предявено на
16.06.2025 год., е привлечен като обвиняем Ц. К. З. с ЕГН ********** от с.
***, общ. ***, за това, че на 13.03.2025 год., около 20:50 ч. в с. ***, общ. ***,
движейки се по Път***-***, км. **+***, с посока на движение от гр. *** към
гр. ***, управлявал МПС – л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туран“ с рег. №
** **** **, черен на цвят, собственост на З. И. К. от с. .****, с концентрация
на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.98 на хиляда, установено с
Протокол за химическа експертиза № ІІІ-55/14.03.2025 год. на МНТЛ при ОД
на МВР – В. Търново – престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК.
З. е отказал да дава обяснения по така повдигнатата му обвинение.
По делото са разпитани като свидетели полицейските служители, които
са установили управлението на автомобила от обвиняемия, както и лицето М.
К. М., която се е возила в автомобила, извършен е оглед на веществено
доказателство (процесния автомобил), изготвена е химическа експертиза,
установяваща концентрацията на алкохол в кръвта на обвиняемия, изготвена е
съдебно-счетоводна експертиза относно стойността на автомобила, събрани са
данни за собствеността на автомобила, както и характеристични данни и
данни за съдимостта на обвиняемия.
Съдът като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата
по делото, приема че искането за вземане на мярката за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” е неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК, мярка за неотклонение
„Задържане под стража” се взема, когато е налице обосновано предположение,
че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
В настоящото производство степента на доказване на предположението,
като предпоставка за задържане в началната фаза на процеса, на каквото е
досъдебно производство, е значително по-ниска от същата, необходима на
прокуратурата да състави обвинителен акт или на съда да постанови
осъдителна присъда.
От събраните по делото доказателства - разпит на свидетелите, както и
от изготвената по делото химическа експертиза и др., може да се направи
обосновано предположение, че Ц. З. е автор на престъплението по чл. 343б,
ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение. За същото законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до три години и глоба до
хиляда лева. От показанията на свидетелите полицейски служители,
включително и тези на свидетелката М. М., се установява, че на посочената в
постановлението за привличане на обвиняем дата, З. е управлявал МПС след
като е употребил алкохол, като след извършена проба с техническо средство, а
2

впоследствие и след извършена химическа експертиза на иззета от З. кръвна
проба, се установява концентрация на алкохол в кръвта му над 1.2 на хиляда, а
именно 1.98 на хиляда.
Така настоящия съдебен състав намира, че от събраните в хода на ДП
доказателства може да се направи заключение, че е налице обосновано
предположение З. да е извършил гореописаното престъпление.
По отношение на другите кумулативно предвидени в закона
предпоставки за да са налице основанията за прилагане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, а именно доказателствата по делото да
сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да извърши престъпление,
настоящия състав намира, че същите са налице в настоящия случай. От
доказателствата по делото се установява, че З. вече е осъждан многократно за
извършени различни престъпления, а именно за престъпления против
собствеността, както и двукратно за управление на МПС след употреба на
алкохол. На обвиняемият З. са налагани различни наказания, включително и
наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК. Горното налага извод, че изтърпените наказания,
не са го контрамотивирали да извършва противоправни деяния, като
настоящото деяние не касае изолиран случай, а свидетелства за утвърдено
престъпно поведение по отношение на управлението на МПС след употреба
на алкохол. Поради това съдът намира, че съществува реална опасност
обвиняемия да извърши друго престъпление. Действително, по делото са
налице данни, че СУМПС на обвиняемият З. е временно отнето, но
съществува реална възможност той да се качи и да управлява МПС дори и без
СУМПС и след като отново е употребил алкохол.
Съдът намира за неоснователни изложените от защитника на
обвиняемия доводи, че З. е реабилитиран към момента на извършването на
деянието на 13.03.2025 година. На първо място адв. Д. представя пред съда
писмено доказателство – заверено по реда на чл. 32 от ЗА копие от
Определение № 98/15.05.2025 год. по ЧНД № 78/2025 год. по описа на РС –
Павликени, с което З. е реабилитиран по отношение на последното му
осъждане. Същото обаче е без подпис на съдията и печат на съда, от което да
се направи извод, че същото е влязло в законна сила. Дори и да се допусне
обаче, че соченото определение е влязло в законна сила, то същото е
постановено на 15.05.2025 год., а деянието, за което З. е привлечен като
обвиняем е извършено на 13.03.2025 год., т.е. преди да е постановена
съдебната му реабилитация му по реда на чл. 87, ал. 1 от НК. Т.е. при едно
евентуално бъдещо осъждане на З., по обвинението за престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, то на същия следва да бъде наложено ефективно наказание
„Лишаване от свобода“. Това обстоятелство пък води до извод за реална
опасност З. да се укрие с оглед избягване на изтърпяване на такова
наказание.
Предвид горното и като взе предвид, че няма данни обвиняемия З. да се
е укривал, настоящия съдебен състав прие, че предложената от представителя
на прокуратурата мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се явява
несъразмерно тежка. Следва да се отчете факта, че обвиняемия има
3

регистриран постоянен и настоящ адрес в с. ***, където живее от дете и не се
е местил. Съдът отчете и обстоятелството, че З. е човека, който единствено
може да полага грижи за болната си майка, с която живее в едно домакинство,
за което са представени доказателства по делото. Поради това съдът счете, че
на Ц. З. следва да бъде наложена такава мярка за неотклонение, която
максимално да ограничи възможността той да се укрие или да извърши друго
престъпление. С оглед предотвратяване възможността обвиняемия да
извърши друго престъпление, както и възможността да повлияе по някакъв
начин на разследването, съдът прие, че на същия следва да бъде взета мярка за
неотклонение „Домашен арест“.
По изложените съображения и по реда на чл. 64 от НПК, съдът като
прецени всички обстоятелства по делото и становищата на страните, намира
че може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Ц. З. е
автор на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което е привлечен към
наказателна отговорност по Досъдебно производство № ЗМ-69/2025 год. по
описа на РУ – Полски Тръмбеш. Настоящия съдебен състав счита обаче, че
към настоящия момент не са налице предпоставките за налагане на обв. З. на
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, а именно доказателствата по
делото не сочат, че съществува реална опасност той да се укрие. Поради това
съдът счете, че искането на прокуратурата за вземане на постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на Й., е неоснователно и
като такава следва да бъде оставено без уважение. С оглед характера на
престъплението, за което е повдигнато обвинение срещу З. и с оглед
снижаване до минимум възможността същия да се укрие или да извърши
друго престъпление, настоящия състав намери, че най-подходяща мярка за
неотклонение, която да бъде приложена спрямо обвиняемия, е „Домашен
арест”. При това положение обвиняемия З. трудно ще може да се укрие, да
повлияе върху хода на делото и да извърши каквото и да е общественоопасно
деяние.
С оглед разпоредбата на чл. 62 от НПК съдът постанови тази мярка да се
изпълнява на адреса, който към момента е постоянен и настоящ за обвиняемия
– с. ***, общ. ***, ул. „***“ № **, като по този начин ще може да полага
необходимите грижи за болната си майка.
С цел контрол на изпълнение на тази мярка, съдът на основание чл. 62,
ал. 6 от НПК постанови мярката за неотклонение да се контролира чрез
средство за електронно наблюдение по реда на чл. 262 и следващите от
ЗИНСЗ.

По изложените съображения съдът постанови определението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / Емил Бобев /
4

Номер на акта:	434
Дата:	18 юни 2025 г.
Съдия:	Емил Бобев

Дело:	20254110200819
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	17 юни 2025 г.

Определение по дело №819/2025 на Районен съд - Велико Търново

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите