№ 143
гр. Пловдив, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330205944 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № BG27032022/5800/P8-
503/14.09.2022г. издадено от Г. А. Т., на длъжност *** Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Р. Д.
Д., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.3а от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.179, ал.3а
от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно
и незаконосъобразно, като са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно отразяване на
фактическата обстановка. Предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В
допълнителна молба процесуалният представител на жалбоподателя –
адвокат С. поддържа жалбата на изложените основания, отново предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната страна – *** Национално тол управление към Агенция
1
„Пътна инфраструктура“ – гр.София, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт В., оспорва жалбата, като предлага наказателното
постановление да бъда потвърдено като правилно и законосъобразно, както и
да бъдат присъдени разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 27.09.2022г., видно от
приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив
чрез Национално тол управление на 04.10.2022г., съгласно отразения входящ
номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.03.2022г., в 10:00 часа, на път А-1, км. 107 + 663 – път, за който се
събира такса за изминато разстояния – тол такса, съгласно Приложение към
т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за
приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние – тол такса, с електронна система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП било установено движение по същия път на МПС – товарен автомобил
„ВОЛВО ФХ“, с рег.№ „***“ с обща техническа допустима максимална маса
над 12 тона, за което ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата.
На 27.03.2022г., в 10:47 часа, на ГКПП Кула, свидетелят И. Г. С. – в
качеството му на *** ТД Митница София, направила проверка на МПС –
товарен автомобил „ВОЛВО ФХ“, с рег.№ „***“, което тогава било
управлявано от жалбоподателя Р. Д. Д. и установил, че на електронната
система за същото излизал „червен надпис“, а именно – във връзка
установеното на 08.03.2022г., в 10:00 часа, на път А-1, км. 107 + 663
2
движение на МПС, без заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата.
На място свидетелят И. Г. С. съставила АУАН № BG27032022/5800/P8-
503 от 27.03.2022г. срещу жалбоподателят Р. Д. Д. за нарушение на чл.179,
ал.3а от Закона за движението по пътищата, който жалбоподателят подписал,
като отразил, че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел И. Г. С.. Последния помнят случая,
като описва извършената проверка и констатациите при същата, включително
– че е съставил АУАН изцяло и единствено по данни на електронната
система.
Показанията на свидетеля С. по никакъв начин не противоречат и на
изнесеното от свидетеля Д. С. М. – *** на дружеството, който не е присъствал
на мястото на твърдяното нарушение, но изнася данни относно начина на
отчитане и разчитане информацията от електронните тахографи на МПС на
дружеството.
Съдът намира показанията на свидетеля И. Г. С. и Д. С. М. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От
същите показания се установява начина на констатиране твърдяното
нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява още от генерирания запис
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , ведно със снимков
материал (видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, от което се
установява, че на 08.03.2022г., в 10:00 часа, на път А-1, км. 107 + 663 – път, за
който се събира такса за изминато разстояния – тол такса се е движело на
МПС – товарен автомобил„ВОЛВО ФХ“, с рег.№ „***“, без заплатена пътна
такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
3
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган се установява от приложената Заповед №
РД – 11 – 167/08.02.2021г. на председателя на ***ния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, а тази на актосъставителя – от Заповед № ЗАМ –
332/32-66544 от 28.02.2020г. на директора на Агенция „Митници“. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание
санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните
изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на
акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки това съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Р. Д. Д., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата
– за това, че на 08.03.2022г., в 10:00 часа, на път А-1, км. 107 + 663 – път, за
който се събира такса за изминато разстояния – тол такса, е управлявал пътно
превозно средство– товарен автомобил „ВОЛВО ФХ“, с рег.№ „***“, за
което не са изпълнение законовите изисквания за преминаване по
републиканската пътна мрежа, свързани със заплащане на дължимите пътни
такси.
В този смисъл, на първо място, за да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя Д., то на първо място следва да се установи, че на
08.03.2022г., в 10:00 часа, на път А-1, км. 107 + 663, същият е управлявал
ППС с рег.№ „***“. Такива данни по административната преписка изцяло
липсват, нито се сочат от въззиваемата страна.
Същото МПС не е било спряно за проверка на08.03.2022г., в 10:00 часа
и не установен неговия водач.
4
Актосъставителят С. от своя страна сочи, че единствено е възпроизвела
в АУАН данните от електронната система, не твърди никога да е
установявала по какъвто и да е начин кой е управлявал ППС с рег.№ „***“.
Също очевидно е, че само от обстоятелството, че жалбоподателят Д. е
управлявал ППП с рег.№ „***“ повече от две седмици след датата
08.03.2022г., трудно може да се направи несъмнен извод, че същият е
управлявал това ППС и на 08.03.2022г..
Още ясно е, че единствено факта, че жалбоподателя не записал в АУАН
да има възражения, не „освобождава“ актосъставителя и
административнонаказващия орган от задължението им да установят
съставомерните по нарушението факти, още повече – може да служи за
„доказателство“ на тези факти.
Напротив – по делото са приобщени данни, включително – от
електронната карта на водача, то която се установява, че същият не е
управлявал МПС на 08.03.2022г..
Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл.187а, ал.1
от ЗДвП – при установяване на нарушения по чл.179, ал. 3 - 3б в отсъствие на
нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от
собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.
Също така, съгласно чл.187а, ал.2 от ЗДвП – ако собственикът на
пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за
допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена
санкция.
В конкретния случай, съгласно приложеното заверено копие от
Свидетелство за регистрация – собственик на ППП с рег.№ „***“ е
юридическо лице е „Уникредит Лизинг“ ЕАД, а ползвател – друго
юридическо лице – „***“ ООД, a жалбоподателят Д. не е нито собственик,
нито лице, вписано в Свидетелството за регистрация, за да бъде ангажирана
отговорността му факта на управление на ППС на 08.03.2022г..
5
При това остава неясно както основанието на твърдението, че
08.03.2022г. жалбоподателят Д. е управлявал ППП с рег.№ „***“, както и
защо не е приложен реда на чл.187а, ал.2 от ЗДвП, а е ангажирана
отговорността на водача.
В този ред на мисли следва да се отбележи, че по описания от
актосъставителя начин на съставяне на АУАН, то за нарушението на
08.03.2022г. АУАН би бил съставен на всеки един водач , които на
27.03.2022г. е пристигнал на ГКПП Кулата с ППП с рег.№ „***“, без
значение на неговата личност, което очевидно е съвсем произволен начин
за „определяне“ на нарушителя.
Горното мотивира отмяна на обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно, а именно – по същество неправилно, доколкото не се
установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение, в който
смисъл изцяло липсват доказателства.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 650 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно
искане за присъждане на разноските в настоящото производство, като е
представен и оправдателен документ за тяхното извършване – Договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено договорено и изплатено
възнаграждение в размер на 650 лева /лист 48 - 49/.
Същевременно – не е направено искането на въззиваемата страна за
намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG27032022/5800/P8-
503/14.09.2022г. издадено от Г. А. Т., на длъжност *** Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Р. Д.
Д., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.3а от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.179, ал.3а
от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ да ЗАПЛАТИ на Р. Д. Д., ЕГН:**********, сумата в размер
на 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща възнаграждение в
настоящото производство за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7