Решение по дело №28281/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7364
Дата: 30 юни 2022 г.
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20211110128281
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7364
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110128281 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от ЗАД ........, против
ЗД „................... с предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за сумата
от 1279,02 лв., представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски по полица № .............. със срок на застрахователното покритие от 22.11.2019
г. до 21.11.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 20.05.2021 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско“ по полица №
.............. е заплатил на застрахования сума в размер на 1279,02 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети по л.а. ................... в резултат на ПТП, настъпило
на 29.01.2021 г. в гр.София, в района на кръстовището на ул. .............. Виновен за ПТП
бил водачът на МПС „................., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП
била застрахована при ответното дружество. Ищецът изпратил регресна покана до
ответника за възстановяване на сумата в размер на 1279,02 лв. застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски при отчитане на 50% съвина, но плащане не
последвало. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Оспорва застрахованият при ответника водач да има
вина за ПТП. Твърди, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на застрахования
при ищцовото дружество лек автомобил. Поддържа, че липсва причинно-следствена
връзка между всички увреждания по МПС и процесното ПТП. Твърди, че претенцията
е завишена. Оспорва представения с исковата молба двустранен констативен протокол.
1
Релевира възражение за съпричиняване при условията на евентуалност. Моли съда да
отхвърли исковите претенции и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно
сключването на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена
застраховка със съответните клаузи за покриване на реализирания риск, в срока на
който е настъпило процесното ПТП, и неговия механизъм; причинените вследствие на
ПТП щети на застрахования при ищеца автомобил и наличие на причинно-следствена
връзка с пътнотранспортното произшествие, причинено по вина на водача, чиято
гражданска отговорност е ангажирана от ответника, размера на причинените щети и
плащането на обезщетението в полза на увреденото лице.
В тежест на ответника е да докаже наличие на правоизключващи или
правопогасяващи вземането обстоятелства, респ. да докаже пълно и главно
възражението си за съпричиняване, както и плащане.
Между страните не се спори, че на 29.01.2021 г. в гр. София е реализирано ПТП с
участието на л.а. „............... и л.а. „................., към датата на което за автомобил
„............... е била валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество,
както и че към същата дата гражданската отговорност на водача на автомобил
„................. е била застрахована при ответното дружество. Не се спори, че ищецът е
обезщетил застрахования при него собственик на автомобил „............... за
реализираната щета по автомобила със застрахователно обезщетение в размер на
2508,04 лв.
Посочените безспорни между страните обстоятелства се установяват и въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за
ПТП (л. 17), полица за имуществена застраховка „Каско“ (л. 22-24; 29), както и
платежно нареждане по щета № ............... за сумата от 2508,04 лв. (л. 30).
За установяване на механизма на ПТП са разпитани свидетелите Т.Д., водач на
автомобила „.......“ (по делегация пред РС -Монтана в о.с.з. на 14.01,2022 г. – л. 109-
110), и А.В., водач на автомобила „........... (в о.с.з. на 09.02.2022 г. – л. 113-114). Съдът
кредитира показанията им като съответстващи на съдържанието на подписания и от
двамата водачи двустранен констативен протокол. Въз основа на тези показания, на
констативния протокол за ПТП и на кредитираното от съда заключение на
съдебноавтотехническата експертиза (л. 123-129) се установява, че на 29.01.2021 г.,
около 21.56 часа, лек автомобил „............... се движи по ул. .............. с посока от
................“ и на кръстовището с последната водачът предприема маневра за десен
завой, при която реализира ПТП с движещия се частично в лентата за насрещно
2
движение и идващ от дясната му страна лек автомобил „..................
Въз основа на заключението на САТЕ се установява, че в резултат на този
механизъм на произшествието са настъпили увреждания по имуществено
застрахования при ищеца автомобил „.......“, изразяващи се в отразените щети в описа,
изготвен от представители на ищеца в качеството му на застраховател (л. 36-37).
За да се установи причината за реализиране на тези вреди, е необходимо да се
извърши преценка за съобразяване на водачите на двете превозни средства с правилата
за навлизане в пътна лента за насрещно движение, маневриране и разминаване.
От показанията на двамата водачи не се установява по недвусмислен начин
причината за това водачът на автомобила „........... да се движи частично в пътната
лента за насрещно движение. Независимо от липсата или наличието на обективна
необходимост за навлизане в лентата за насрещно движение, с оглед на другите
събрани по делото доказателства относно фактическата обстановка, непосредствено
предхождаща реализирането на произшествието, поведението на водача на автомобила
„Ауди А3“ се явява противоправно. При липса на обективна необходимост за
навлизане в лентата за насрещно движение, неговото поведение е в нарушение на чл.
16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съобразно която разпоредба на пътно платно с двупосочно
движение и с две пътни ленти на водача на пътно превозно средство е забранено да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне. От друга страна, дори и при наличие на обективна необходимост за
навлизане в лентата за насрещно движение – препятствие или стеснение, и при
невъзможност за безопасно разминаване, задължение на водача е да намали скоростта
или да спре – чл. 44, ал. 2 ЗДвП. В настоящия случай не се установява водачът на
автомобила „........... да се е движил със съобразена по смисъла на чл. 44, ал. 2 ЗДвП
скорост или да е спрял, за да пропусне насрещно движещия се автомобил „.......“.
Предвид това, дори на водача на „........... за продължаване на движението да се е
наложило частично навлизане в пътната лента за насрещно движение, с поведението си
съобразно конкретната фактическа обстановка същият е нарушил закона.
От своя страна водачът на автомобила „.......“ не се е съобразил с обстоятелството,
че за продължаване движението по избрания път чрез извършване на десен завой
следва да се размине с навлязъл в насрещната пътна лента автомобил, и не е спрял,
преди да пресече траекторията на движение на автомобила „............ С това поведение
същият е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съобразно която
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме маневра за завиване надясно
или наляво по друг път, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Предвид изложеното се установява, че с поведението си двамата водачи, като са
3
нарушили правилата за движение, са съпричинили процесните вреди. На осн. чл. 51,
ал. 2 ЗЗД съдът определя техния принос за равностоен. Ето защо, гражданска
отговорност за репариране на 50 % от настъпилите при произшествието увреждания на
автомобила „.......“ носи водачът на автомобила „..........., а ответникът като
застраховател на тази гражданска отговорност има задължение да заплати обезщетение
на увредения собственик, съответно на суброгиралия се в неговите права
застраховател.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за
обезщетение, съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни
пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между
застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по
имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски – чл. 411 КЗ.
Установява се от заключението по САТЕ, че към датата на процесното ПТП, л.а. „.......“
е бил в експлоатация 1 година, 3 месеца и 26 дни. Вещото лице посочва, че стойността
на ремонта по пазарни цени на части и труд възлиза на 2639,87 лв., която сума
надвишава заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2508,04 лв.
Предвид това, на ищеца се следва съобразно приетото за основателно възражение по
чл.51 ал.2 ЗЗД регресно обезщетение в размер на 50 % от така заплатеното
обезщетение –1254,02 лв. Ведно с регресното обезщетение ответникът следва да
заплати на ищеца и обичайните ликвидационни разноски по регресна претенция на
основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ, чийто размер съдът не намира за прекомерен.
С оглед на изложеното предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда единствено за ищеца.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 864,60 лв., от които 51,16 лв. за
платена държавна такса, 400 лв. депозит за вещо лице, 30 лв. депозит за разпит на
свидетел по делегация и 383,44 лв. адвокатско възнаграждение. Релевираното
възражение за неговата прекомерност е неоснователно, тъй като претендираният
размер съответства на минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размерни на адвокатските възнаграждения
при съобразяване на начисления върху него ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „................... да заплати на ЗАД ........, сумата от 1279,02 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
4
............... за вредите, причинени на л.а. „............... при ПТП, настъпило в гр. София на
29.01.2021 г., в резултат на виновно противоправно поведение на водач на л.а.
„................. със застрахована гражданска отговорност при ЗАД ........ ведно със
законната лихва от 20.05.2021 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД ..............., да заплати на ЗАД ........,
сумата от 864,60 лв., представляваща разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5