Р Е Ш Е Н И Е
№ V-69 13.11.2020г. Град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На девети март през две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
при участието на секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Белева гражданско
дело № 1723 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.463 ГПК.
Бургаският окръжен съд е сезиран с две жалби, насочени
срещу разпределението, изготвено с
Протокол от 30.09.2019г. по изп.д.№20138040400892 по описа на ЧСИ Делян
Николов.
Първата- вх.№22579/7.10.2019г. по описа на ЧСИ Делян
Николов, е подадена от „БАНКА ДСК“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез адв.Цепов. Изложени са съображения, че разпределението е
неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска същото да бъде отменено.
Противно на своите виждания, в изпълнение на Решение от 18.07.2019г. по
ч.гр.д.№216/2019г. на БОС, което според жалбоподателя не се ползва със сила на
пресъдено нещо, нито със задължителна сила за страните и БОС, съдебният
изпълнител включил в разпределението „ДЪГА 2004“ ЕООД като присъединен
взискател по изпълнителното дело, при което неправилно е разпределил в негова
полза сумата от 178007,28 лв. с ред на обезпечението по чл.136, т.3 от ЗЗД.
Заявява, че „ДЪГА 2004“ ЕООД не е присъединен по право взискател и няма право
да участва в разпределението, защото не е погасило вземането на банката,
обезпечено с нотариален акт за договорна ипотека № 125, т.III, рег.№7582,
дело №475 от 29.11.2011г. на нотариус Бинка Кирова, поради което не е налице
суброгация в правата на банката по гореописаната договорна ипотека. Доколкото
ипотеката е вещно неделимо право, то същата обезпечавала цялото вземане /3 500
000 евро/ във всичките му части- главница, лихви, разноски, поради което било
недопустимо да се приеме, че с погасяването на част от задължението- 57110,76
евро, била погасена именно обезпечената част от вземането на банката, а не
друга негова част. Цитирана е съдебна практика на ВКС, както и мотивите на решенията,
постановени по в.т.д.№91/2018г. на БАС, с което е потвърдено решението по
т.д.№549/2014г. на БОС, с което са отхвърлени предявените установителни искове
на „ДЪГА 2004“ ЕООД против „БАНКА ДСК“ ЕАД за признаване несъществуване на
вземанията, за които са вписани договорни ипотеки, обективирани в нотариален
акт №191, т.5, рег.№5987, н.д. №865/28.11.2011г. на нотариус Мария Василева и
нотариален акт за договорна ипотека № 125, т.III, рег.№7582,
дело №475 от 29.11.2011г. на нотариус Бинка Кирова, както и за прогласяване на
нищожност на вписаните договорни ипотеки като сключени при липса на съгласие за
обезпечаване на вземане на банката в размер по-голям от 50000 евро, както и
лихви и разноски върху тази сума. Сочи, че към датата на извършеното от „ДЪГА
2004“ ЕООД плащане, присъдените в полза на банката суми по изпълнителния лист
от 24.06.2013г., по ч.гр.д.№4966/2013г. на РС-Бургас били в значително по-голям
размер: 220 540,07 евро- неплатена редовна лихва; 143 192,51 евро-
неплатена санкционираща лихва; 136,80 лв.- разноски за нотариална покана;
149 376,06 лв.- държавна такса по заповедно производство; 75 138,03
лв.- юрисконсултско възнаграждение, както и законна лихва върху присъдената
главница в размер на 3 454 935,82 евро, считано от 19.06.2013г. до окончателното
плащане. Позовава се на разпоредбата на чл.77, ал.2 от ЗЗД в подкрепа на
становището си, че в конкретния случай с извършеното частично плащане не била
погасена обезпечената част от главницата.
На следващо място се сочи, че с влязло в сила
решение по т.д.№11/2014г. по описа на
БОС, била обявена относителната недействителност на апорта, по силата на който
„ДЪГА 2004“ ЕООД придобило от длъжника „САН СИТИ“ ООД ипотекирания недвижим
имот с идентификатор 07079.8.12, ведно със сградите в него. Намира, че „ДЪГА
2004“ ЕООД не следва да се разглежда като трето лице, предоставило свой имот в
обезпечение на чуждо задължение и като такова, отговарящо с имота си само до
размера на вземанията, обезпечени с ипотеката. С оглед на иска по чл.135 ЗЗД
банката имала право да получи удовлетворение от продажбата на горепосочения
имот не само до размера на част от вземанията по договора за кредит
№2544/10.09.2008г., за които ипотеката била учредена, а за пълния размер на
задълженията по същия договор, както и за всички останали вземания от „САН
СИТИ“ ООД. По тази причина и предвид правната същност на ипотеката като вещно
неделимо право, направеното плащане от „ДЪГА 2004“ ЕООД не довело до погасяване
на ипотечното право на банката и до суброгирането в ипотечните ѝ права.
На следващо място се сочи, че ЧСИ не е компетентен да
разрешава материално правни спорове. Цитирани са множество съдебни актове на
БОС и БАС, в които правилно и непротиворечиво съдилищата били приели, че не
могат да се произнасят по спорни материално-правни въпроси по повод
претендирани в изпълнителното производство вземания и привилегии и до
заличаване на учредената в полза на банката ипотека, същата следва да се счита
за ипотекарен кредитор и да участва в това си качеството при разпределяне на
суми от продажбата на ипотекирания в нейна полза имот. Акцентира, че според
разпоредбата на чл.179 ЗЗД ипотеката се погасява със заличаването, а дотогава,
на основание чл.173 ЗЗД кредиторът, чието вземане било обезпечено с ипотека,
можело да се удовлетвори предпочтително от цената на имота. Незаличеното
ипотечно право на ипотекарния кредитор следвало да бъде зачетено от съдебния
изпълнител, съобразно разрешенията, дадени от БОС и БАС в цитираните в жалбата
решения, някои от които касаещи същия имот, върху който пред друг ЧСИ също било
предприето принудително изпълнение, и върху който била учредена ипотеката,
обективирана в нотариален акт № 125, т.III, рег.№7582,
дело №475 от 29.11.2011г. на нотариус Бинка Кирова. Намира, че ЧСИ Николов
следвало да съобрази и тези влезли в сила съдебни решения, с които било
признато правото на банката да участва като ипотекарен кредитор, а това
изключвало „ДЪГА 2004“ ЕООД да се е суброгирало в ипотечните права на банката.
В заключение сочи, че по отношение на „ДЪГА 2004“ ЕООД е неприложима
разпоредбата на чл.459 ГПК, същото не е присъединен взискател по изпълнителното
дело и няма право да участва в извършеното разпределение. Дори да се приемело,
че е налице частична суброгация, същата според жалбоподателя е неотносима
спрямо ипотечните права на банката по отношение на ПИ с идентификатор
07079.8.12 и построените в него сгради в гр.Бургас, местността „Капчето“,
предвид разпоредбата на чл.173 ЗЗД. Не било възможно „Дъга 2004“ ЕООД да се
суброгира в правата на банката по горепосочената ипотека, тъй като щяло да бъде
налице сливане в едно и също лице на качеството ипотекарен кредитор и
ипотекарен длъжник за платената част от задължението. Затова „Дъга 2004“ ЕООД
не можело да ползва учредената в полза на банката привилегия, а именно- ипотека
върху собствения му недвижим имот. Намира за правен абсурд идеята „Дъга 2004“
ЕООД да удовлетворява вземането си спрямо „Сан сити“ ООД от продажбата на
собствения си имот. Позовава се на разрешението, дадено с ТР №5/2013 от
29.12.2014г. на ВКС, че искът по чл.135 ЗЗД няма вещно действие и при
уважаването му прехвърленото с увреждащата сделка имущество не се връща в
патримониума на прехвърлителя, за да мотивира извода си, че апортираният от
„САН СИТИ“ ООД в полза на „ДЪГА 2004“ ЕООД имот, ипотекиран в полза на банката,
не се е върнал в патримониума на длъжника „САН СИТИ“ с обявяването на апорта за
относително недействителен. На основание разрешението, възприето в т.2 от ТР
4/2017 на ВКС този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаването
на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това
имущество, имал качеството на длъжник в изпълнителното производство. Такова
качество имало и третото лице, придобило от длъжника по изпълнението обременен
с ипотека недвижим имот. Затова банката жалбоподател счита, че „ДЪГА 2004“ ЕООД
има качеството на ипотекарен длъжник по изпълнителното дело, доколкото
изпълнението било насочено срещу собствения му недвижим имот. По тази причина
намира за недопустимо същото да участва в изпълнителния процес и като взискател
и като длъжник.
Според жалбоподателя, целта на суброгацията е
удовлетворяване на регресни права, възникнали от настъпило неоснователно
обогатяване от имуществото на трети лица, а не от собственото имущество на
суброгиралото се лице. По тази причина в чл.155 ЗЗД не било споменато
имуществото на третото лице, придобило ипотекираната вещ.
На следващо място са развити доводи, че с включването
на „ДЪГА 2004“ ЕООД в разпределението като присъединен взискател с привилегия
по чл.136, т.3 от ЗЗД, се дава възможност на всяко трето лице, придобило
ипотекиран имот не само да избегне неблагоприятните последици от неговата
продан, но и да накърни законните права на хирографарните взискатели, което
противоречало на смисъла на закона. В случая, платената от „ДЪГА 2004“ ЕООД
сума щяла да бъде напълно възстановена от продажбата на собствения ѝ
недвижим имот в качеството на привилегирован кредитор, измествайки останалите
кредитори, които нямало да получат нищо от сумата 178 007,28 лв. Намира за
недопустимо рискът от евентуална невъзможност „ДЪГА 2004“ ЕООД да удовлетвори
регресните си права от друго имущество на „САН СИТИ“ ООД или от имуществото на
третите лица, посочени в чл.155 ЗЗД, да се възлага в тежест на хирографарните
кредитори. Изтъква, че „ДЪГА 2004“ ЕООД и „САН СИТИ“ ООД са свързани лица,
видно от решението по иска по чл.135 ЗЗД, при потвърждаване на извършеното
разпределение с извършеното частично плащане от „ДЪГА 2004“ ЕООД от една страна
щяло да бъде намалено задължението на „САН СИТИ“ ООД, а от друга страна-
платената от „ДЪГА 2004“ ЕООД сума щяла да бъде възстановена на дружеството.
Т.е., без дружеството да е обедняло реално, с извършеното от „ДЪГА 2004“ ЕООД
плащане ще се намали дълга на свързаното с него „САН СИТИ“ ООД, за сметка на
хирографарните кредитори. Развити са подробни съображения.
На следващо място е цитирано решение №71 от
24.07.2019г. по гр.д.№2576/2018г. на ВКС, според което в хипотезите на законова
суброгация правоприемството по чл.429, ал.1 ГПК принадлежи единствено на
поръчителя, респективно на солидарния длъжник, платили дълга, а не на всяко трето
лице, което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения
кредитор по изпълнителния лист. Всяко друго трето лице, различно от горните
две, което твърди, че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния
лист, следва да инициира производство по снабдяване с изпълнително основание-
да предяви осъдителен иск или заповед за изпълнение. Затова счита, че „ДЪГА
2004“ ЕООД не може да се суброгира по реда на чл.429, ал.1 ГПК като взискател в
процесното изпълнително дело и да участва в разпределението на сумите от
продажбата на собствения му ипотекиран недвижим имот, при положение, че не
разполага с изпълнителен титул в своя полза.
Развити са и оплаквания за допуснато нарушение на
процесуалния закон- чл.493 ГПК. А.А. подал две наддавателни предложения за
процесния имот, а банката- жалбоподател- едно. На база първото наддавателно
предложение за купувач на имота бил обявен А.. По делото било изготвено
разпределение, което било влязло в сила. Понеже А. не внесъл разпределената в
негова тежест сума, то за купувач следвало да бъде обявен следващия наддавач-
банка „ДСК“ ЕАД, която междувременно била оттеглила наддавателното си
предложение. Затова ЧСИ следвало да обяви проданта за нестанала, вместо да
премине към изготвянето на разпределение във връзка с второто наддавателно
предложение на А. за имота. Но, ЧСИ обявил А. за купувач на имота на основание
на подаденото от него второ наддавателно предложение и изготвил обжалваното
разпределение. Ето защо намира, че след като А. е обявен незаконосъобразно за
купувач на процесния имот, то и процесното разпределение също е
незаконосъобразно.
В заключение, жалбоподателят заявява, че ипотечното му
право не е погасено, поради което е следвало да бъде включен в разпределението
освен като хирографарен, така и също като ипотекарен кредитор с привилегия по
чл.136, т.3 от ЗЗД за сумата от 178 007,28 лв. , която неправилно била
разпределена на „ДЪГА 2004“ ЕООД.
Моли обжалваното разпределение да бъде отменено
изцяло.
Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.
Останалите участници в разпределението, включая длъжника
по изпълнителното дело- „САН СИТИ“ ООД, не са представили становище по жалбата.
ЧСИ Николов, чиито изпълнителни действия се обжалват,
е представил препис от изпълнителното дело, както и мотивите си към обжалваните
от банката действия, в които поддържа становище, че жалбата е неоснователна, като
е изложил подробни доводи. На първо и трето място в тях се сочи, че в
изпълнение на влязлото в сила решение №403/18.07.2019г. на БАС по
ч.гр.д.№216/2019г. ЧСИ е включил в разпределението като ипотекарен кредитор
„ДЪГА 2004“ ЕООД, а банката- като хирографарен за останалата /след частичното
плащане на задължението на длъжника от това дружество/ част от договора за
банков кредит. На второ място, намира за неоснователно оплакването за допуснато
нарушение на чл.493 ГПК, като конкретизира, че проданта е извършена в периода
преди приемане измененията на ГПК с ДВ бр.86, забраняващи един наддавач да
подава повече от едно наддавателни предложения, поради което, след оттеглянето
на наддавателните предложения на банката, правилно е било зачетено второто
наддавателно предложение на А.А..
Втората жалба- вх.№22404 от 3.10.2019г. по описа на
ЧСИ Николов, е подадена от адв.Мартин Богдев като пълномощник на А.Г.А..
Изложени са оплаквания, че разпределението е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Безспорно
било, че заложният кредитор, по аргумент от чл.10, ал.3 ЗОЗ бил присъединен по
право в изпълнителното производство.
Спорният въпрос по делото е какъв е размера на
вземането на заложния кредитор, до който същият има право да се удовлетвори в
изпълнителното производство, при условията на започнало принудително изпълнение
по отношение на недвижим имот, който е част от търговското предприятие, предмет
на залога. В предходното разпределение от 4.02.2019г. ЧСИ приел, че вземането
на заложния кредитор било в размер на 2 198 051,65 лв., а в
процесното разпределение- 651 346 лв., като този извод бил мотивиран с
вписано пристъпване към изпълнение за тази сума и съдебни решения. Същевременно,
вземането на А. било основано на вписан договор за особен залог на търговско
предприятие, а общата сума, за която бил присъединен заложния кредитор по това
изпълнително дело била 2 198 051,65 лв. Намира, че заложният кредитор следва да
бъде удовлетворен до пълния размер на сумата, за която е вписан залога.
Съгласно чл.10, ал.3 ЗОЗ изискване на закона за изплащане на сумите на заложния
кредитор било представянето на удостоверение за вписания залог и декларация с
нотариална заверка за размера на вземането на заложния кредитор, каквито
документи по делото били представени. Нямало изискване за пристъпване към
изпълнение или представяне на изпълнителен лист. Необосновано в решения на БОС
и БАС се приемало, че заложният кредитор имал право да се удовлетвори до размер
от 651 346 лв., за който заложният кредитор вписал пристъпване към
изпълнение. Не ставало ясно как следвало да се удовлетвори заложният кредитор
за останалата част до пълния размер на вземането си. Така, според него,
неоснователно били ограничени правата му. Счита, че пристъпването към
изпълнение е способ за изпълнение единствено за движимите вещи, който може да
се реализира от заложния кредитор по реда на ЗОЗ, или по чл.521 ГПК. Позовава
се на практика на ОС- Стара Загора.
На следващо място се сочи, че неправилно ЧСИ не зачел
правото му на предпочтително удовлетворение пред това на „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Залогът върху търговското предприятие бил вписан през м. септември 2013г. а исковата молба на
банката- през м.ноември същата година. Неправилно съдебният изпълнител приел,
че особеният залог е вписан след възбраната в полза на банката и на основание
ТР 2/26.05.2015г. на ВКС сумите следва да се разпределят по съразмерност между
банката и заложния кредитор. Не бил отчетен факта, че възбраната била вписана
до размер от 50000 евро, а още през 2013г. „Дъга 2004“ ЕООД- собственик на
имота заплатило сумата от 50000 евро. Намира, че възбраната била изчерпила
обезпечителната си функция, тъй като била вписана само до размер от 50000 евро,
поради което следвало да бъде вдигната. Съдебният изпълнител отказал това, а
преди да приключи обжалването на отказа му, извършил ново разпределение, като
зачел вписаната възбрана, като по този начин не зачел привилегията на особения
кредитор. Развити са съображения.
На следващо място акцентира, че вземането му е с
привилегия по чл.136, т.3 от ЗЗД по отношение на останалите кредитори, тъй като
се продава имущество на неговия длъжник „ДЪГА 2004“ ЕООД, а в негова полза бил
вписан първи по ред залог върху цялото търговско предприятие на длъжника. В
заключение сочи, че като привилегирован кредитор, чиято привилегия се
установява само от поредността на вписванията в ТР и ЦРОЗ и следва да се
удовлетвори от цялата сума, за която е присъединен по изпълнителното дело, без
да се извършва удовлетворяване по съразмерност.
Моли обжалваното разпределение да се отмени изцяло,
като се извърши ново разпределение съобразно изложеното в жалбата.
Срещу тази жалба е постъпил отговор от „БАНКА ДСК“ ЕАД,
чрез адв.Цепов. С него жалбата на А.А. се оспорва като неоснователна. Невярно
било твърдението на този жалбоподател, че има право да участва в
разпределението със сумата от 2 198 051,65 лв. Присъединяването на
заложния кредитор по отношение на процесния имот било извършено с постановление
на ЧСИ от 14.06.2016г. на основание чл.32, ал.5 от ЗОЗ /отм./. Вписването на
особения залог не съставлявало изпълнителен титул. Такъв било удостоверението
за пристъпване към изпълнение, издадено от ЦРОЗ, по аргумент от чл.32, ал.4 от
ЗОЗ /отм. Заявлението за пристъпване към изпълнение посочвало вида и размера на обезпечените
вземания, към които се насочвало изпълнението, а въз основа на него се издавало
удостоверението от ЦРОЗ. Вписаното пристъпване към изпълнение определяло обема
на изпълняемото право и съставлявало
изпълнителен титул, обосноваващ извършван е на принудително изпълнение, което
кредиторът можел да осъществи по двата способа, предвидени в чл.32, ал.5 от ЗОЗ
/отм/. В този смисъл била практиката на
БОС и БАС, с която съдилищата вече са се произнесли по спорния въпрос за
размера на вземането, с което А. може да участва в разпределението на сумите от
продажбата на имота в м.“Капчето“- 651 346 лв. Сочи се, че А. има
възможност да се снабди с изпълнителен титул по чл.10, ал.2, изр.2 ЗОЗ за
остатъка от вземането си, което да търси в рамките на изпълнителното дело или
да образува ново такова. Намира за недопустимо повторно А. да бъде
присъединяван по делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОЗ, доколкото вече бил
присъединен по изпълнителното дело с постановление на ЧСИ на основание чл.32,
ал.5 от ЗОЗ /отм/. Представената от А. декларация за актуалния размер на дълга
по чл.10, ал.3 от ЗОЗ била на повече от две години и не удостоверявала
актуалния размер на вземането му. По изпълнително дело №552/2015г. на ЧСИ Янко
Бъчваров били извършвани множество продажби на част от заложеното имущество,
което довело до намаляване размера на вземането на А. и които не били отразени
в декларацията. Тази декларация не съдържала и основанието на вземането, поради
което не отговаряла на изискването на чл.10, ал.3 от ЗОЗ и последната не била
приложима. Представя молба-съгласие за частично заличаване на договора за
особен залог, вписана в ТР, от която било видно, че вземането на А. било
значително по-малко по размер.
Невярно било и твърдението, че А. се ползвал с
привилегия по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД, поради вписан първи по ред особен
залог. Изтъква, че в полза на банката е вписана възбрана върху имота,
предшестваща вписването на особения залог. Развити са подробни съображения в
подкрепа на становището на банката, че А. има качеството на хирографарен кредитор
по отношение на имота, включително се е позовал на разрешението по т.7 от ТР
№2/2013 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ВКС, намиращо приложение по
аналогия. Жалбата на „Дъга 2004“ ЕООД срещу отказа на ЧСИ да вдигне наложената
възбрана била оставена без уважение с решение по в.гр.д.№1176/19г. на БОС.
Затова намира, че сумата над обезпеченото в полза на банката вземане следва да
бъде разпределена по съразмерност между нея и А.А. съгласно чл.460, изр.
последно ГПК.
Намира за недопустимо и невярно твърдението на
жалбоподателя, че вземането на банката, обезпечено с договорната ипотека, било
погасено, поради което била изчерпана функцията на вписаната в полза на банката
възбрана. Преповторени са доводите на страната, изложени в нейната жалба, относно
липсата на компетентност ЧСИ да разрешава материално правни спорове,
погасяването на ипотеката със заличаването ѝ, обвързаността на ЧСИ с
разпоредбата на чл.173 ЗЗД, че с извършеното от „Дъга 2004“ ЕООД частично
плащане е погасена именно обезпечената част от вземането.
Действието на възбраната било до момента на
заличаването ѝ от имотния регистър. Същата ползвала не само първоначалния
кредитор , но и присъединилите се такива, поради което всички действия на
длъжника с възбранената вещ били непротивопоставими спрямо всички взискатели по
делото. Цитирани са разрешения, дадени в т.3 от ТР №1/2015г. от 10.07.2018г. по
т.д.№1/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо моли жалбата на А.Г.А. да се остави без
уважение. Представя доказателства.
Останалите участници в разпределението не са
депозирали становища по жалбата на А..
ЧСИ Николов е изложил мотивите си и по повод втората
жалба, която намира за неоснователна. Сочи, че преценката за размера на сумата,
която да бъде заделена за А. е взета окончателно в Решение по
в.гр.д.№1541/2016г. на БОС, потвърдено с Решение по ч.гр.д.№509/2016г. на БАС,
като съдебният изпълнител е изпълнил волята на съда и е предвидил за заложния кредитор сумата по вписаното
тогава пристъпване към изпълнение. Заделянето на сумите за банката и заложния
кредитор, по съразмерност по реда на чл.137 ГПК, било потвърдено с множество
съдебни решения на БОС и БАС. На следващо място се сочи, че с постановено
решение от 30.09.2019г. било потвърдено разпореждането на ЧСИ, с което е отказано
заличаването на възбраната, поради което резултатът от това дело не влияе на
разпределението. В заключение се сочи, че са спазени съдебните решения по
предходно отменени разпределения от продажбата на имота в обжалваното
разпределение, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата
на страните и ги прецени с оглед събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело
№ 20138040400892 по описа на ЧСИ Делян Николов е образувано по молба на
взискателя „Банка ДСК“ ЕАД против „Сан Сити“ ООД, въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 24.06.2013г. по ч.гр.д.№ 4964/2013 г. на БРС, с който
длъжникът е осъден да заплати на банката сумата от 38484 евро – главница,
сумата от 532,36 евро – редовна лихва за периода 25.03.2013г. – 17.06.2013г.,
сумата от 322,26 лв. – санкционираща лихва за периода 25.04.2013г. – 17.06.2013г.,
сумата от 40,80 лв. – разноски за нотариална покана, ведно законната лихва
върху главницата, считано от 18.06.2013 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 2759,41 лв. за деловодни разноски в заповедното производство.
Вземането произтича от договор за кредит № 1794/29.08.2006 г., анекс №1 от
26.07.2007г. и анекс №2 от 21.04.2009г.
Към изпълнителното
дело е присъединено за събиране и друго вземане на банката, за което е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 4966/2013г. на БРС, за следните суми: 3 454 935,82
евро – дължима главница по договор за кредит № 2544/10.09.2008г., ведно със
законната лихва от 19.06.2013г. до окончателното плащане, 220 540,07 евро
– неплатена редовна лихва за периода 25.05.2012г.–17.06.2013г., 143 192,51
евро– неплатена санкционираща лихва за периода 14.11.2012г.– 17.06.2013г., 136,80
лв. – разноски за нотариална покана, както и 149 376,06 лв. – разноски за
заповедното производство, включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Допълнително, по
изпълнителното дело са присъединени и вземанията на банката по изпълнителен
лист по ч.гр.д.№ 4965/2013г. на БРС за сумата от 1 920 413,15 евро –
главница по договор за кредит № 1715/26.05.2006 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.06.2013г. до окончателното изплащане, сумата от
122 583,85 евро – неплатена редовна лихва по 9.1 от договора, сумата от 11 949,12
евро – санкционираща лихва по чл.21 от договора, сумата от 40,80 лв. – разноски
за нотариална покана, както и сумата от 121 124,98 лв. – съдебни разноски.
От приложеното
изпълнително дело се установява, че с нотариален акт № 125/29.11.2011 г., том III, рег.№ 7582, н.д.№ 475/2011 г. на нотариус Бинка
Кирова – рег.№ 290 (л.247-251), длъжникът „Сан Сити“ ООД е учредил в полза на
взискателя „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху процесния ПИ с идентификатор
07079.8.12 по КККР на гр.Бургас, ведно с всички подобрения, включително бъдещи,
както и подробно описаните сгради в него, за обезпечаване част от вземанията на
банката по договор за кредит № 2544/10.09.2008г.- 50 000 евро, заедно с лихвите и разноските по кредита. Ипотеката е вписана в Службата по
вписванията при РС- Бургас на същата дата- 29.11.2011г.
Процесният имот е бил
апортиран от длъжника „Сан Сити“ в капитала на „Дъга 2004“ ЕООД, с управител А.Г.А..
Видно от приложената справка по партидата на процесния имот /л.252 от ИД/, апортът
е вписан в Службата по вписванията при РС- Бургас на 29.04.2013г.
Взискателят –
„Банка ДСК“ ЕАД е насочил изпълнението върху ипотекирания имот на „Дъга 2004“
ЕООД /поискано е налагане на възбрана и пристъпване към принудително
изпълнение/ с молба, входирана в канцеларията на ЧСИ на
26.07.2013г. /л.181 от ИД/.
Първата наложена възбрана
върху процесния недвижим имот- земя и сгради, е вписана като акт №161, т.IV на 06.08.2013г.
в СВп при БРС /л.286 от ИД/- във връзка с принудителното изпълнение по
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№4964/13г. на БРС за задължение в размер
на 9 492 091,11 лв. По искане на ЧСИ Николов- изх.№26649 от
30.08.2013г. /л.462 от ИД, т.III/ и след възражение на „Дъга 2004“ ЕООД от 29.08.2013г.
/л.439 от ИД, т.III/, че имотите, предмет на
ипотеките обезпечават само част от вземанията на банката, а именно- до 50 000 евро, тази възбрана е заличена на 3.09.2013 /молба
на л.507 от ИД, входирана в СВ с вх.№10416, както и справка на л.4182, т.Х от
ИД/.
Отново на
30.08.2013г., ЧСИ Николов е отправил искане изх.№26638 /л.459 от ИД, т.III/ за вписване на нова възбрана върху същия имот във
връзка с принудителното изпълнение по изпълнителния лист, издаден по
ч.гр.д.№4964/2013г. на РС- Бургас, като е коригиран размера на обезпеченото задължение
– 50 000 евро. Тази възбрана
върху процесния имот, е вписана на 3.09.2013г. под №294, т.IV на СВп при РС- Бургас /л.519 от ИД, т.III/. Няма данни да е заличена.
Междувременно, на 29.08.2013г. е сключен договор за
особен залог (т.IV, л.671 от ИД), по силата на който за обезпечаване на
задълженията си по сключен на 28.08.2013г. договор за паричен заем /главница
500 000 лв., договорна лихва 6% на годишна база и неустойка
1 500 000 лв./, „Дъга 2004“
ЕООД е заложило в полза на А.Г.А. /негов
управител/ цялото си търговско предприятие като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения. Неразделна част от договора за залог
/съгласно чл.2.1.1/ е Приложение №1, в което са индивидуализирани отделните
елементи на търговското предприятие, представляващи движими вещи и недвижими
имоти, в които е включен и процесният ПИ /т.3.1- л.4217 от ИД, т.Х/. Договорът за особен залог е вписан в
Службата по вписванията при РС- Бургас на 12.09.2013г. /съгласно справка на л.677,
т.IV от ИД/ по
партидата на „Дъга 2004“ ЕООД. Вписан
е също в Търговския регистър на 05.09.2013 г. по партидата на залогодателя
„Дъга 2004“ ЕООД, както и в ЦРОЗ – на 19.09.2013 г. под № 2013091901603
/л.3863, т.ХIII от ИД/.
На 31.10.2013г. „Дъга 2004“ ЕООД е заплатило по
сметката на ЧСИ Делян Николов сумата от 114 221,52 евро /т.IV, л.945 от ИД/, а на 1.10.2013г. и разноските към ЧСИ
Николов /л.946 от ИД/, като е поискало
спиране публичната продажба на ипотекираните в полза на банката два имота в
гр.Царево и в м.”Капчето” гр.Бургас, един от които е процесния, както и вдигане
на вписаните възбрани.
С постановление от
5.11.2013г. /л.955 и сл., т.V/ ЧСИ Николов е
отказал да изпълнява върху процесния недвижим имот като е приел, че по всяка от
вписаните ипотеки са платени главниците от по 50000 евро, присъдените лихви и
неустойките, изчислени върху тази главница, както и разноските, изчислени върху
същата главница. Постановлението е отменено с решение от 8.01.2014г. по
в.гр.д.№2452/13г. по описа на БОС /т.VI,
л.1756 от ИД/.
Към изпълнителното
производство с постановление от 5.03.2015г. е присъединен като взискател и В.А.И.
/молба на л.3161, т.ХI от ИД/, с вземания спрямо длъжника „Сан Сити“ ООД
по изпълнителен лист №14523 от 5.12.2014г. по гр.д.№1942/14г. на БРС, общо в
размер на 26 873,68 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
19388,15 лв., считано от 12.03.2014г. до окончателното изплащане.
Паралелно с това,
за част от вземането си, а именно- 651 346 лв. /л.4255, т.ХIV/ заложният кредитор А.Г.А. е вписал пристъпване към изпълнение върху отделни активи от
търговското предприятие на „Дъга 2004“ ЕООД, подробно описани в приложеното
съгласие, сред които в т.3 е отразен и процесния имот (л.3866- гръб, т.ХIII от ИД). Вписване в Търговския регистър по партидата
на „Дъга 2004“ЕООД е направено на 03.08.2015 г., а на 04.08.2015 г. извършено
вписване и в ЦРОЗ под № 2015080400791.
На 2.10.2015г. А.Г.А.
е направил искане да бъде присъединен по изпълнителното дело на основание
чл.456 ГПК във връзка с чл.32, ал.5 от ЗОЗ, в качеството си на заложен кредитор
по договор за особен залог от 29.08.2013г. на търговското предприятие на „Дъга
2004“ ЕООД.
С постановление от
19.10.2015г. /л.3856 от ИД, т.ХIII/, ЧСИ
Николов е констатирал присъединяване на А.Г.А. по силата на закона- чл.459,
ал.1 ГПК, като взискател по делото във връзка с изпълнението върху ПИ с
идентификатор 48619.505.870 /различен от процесния/ по КККР на гр.Царево,
предвид вписана върху имота възбрана от 28.08.2015г. Със същото постановление е
отказал да го присъедини като привилегирован кредитор с учреден залог по реда
на чл.32, ал.5 от ЗОЗ спрямо горния недвижим имот, поради липса на вторично
вписване на особения залог в имотния регистър.
На 9.12.2015г. била вписана
възбрана в СВп при БРС под №32, т.VI, върху процесния имот по
искане вх.№5653/27.11.2015г. на ЧСИ Янко Бъчваров по ИД №552/2015г.- л.4205,
т.ХIV от ИД.
Цитираното изпълнително дело е с взискател А.Г.А. и длъжник „Дъга 2004“ ЕООД за
общо задължение към 27.11.2015г. в размер на 2 121 924,55 лв.
С влязло в сила Решение №
193/06.07.2015г. по т.д. № 11/2014г. по описа на БОС, постановено по иск с
правно основание чл.135 ЗЗД апортът, извършен от длъжника „Сан Сити“ ООД в
полза на „Дъга 2004“ ЕООД е обявен за относително недействителен по отношение
на „Банка ДСК“ ЕАД. Исковата молба по
това дело е била вписана в Службата по вписванията при РС- Бургас на 11.12.2013г.
/справка на л.4181 и сл. от ИД, т.ХIV/, а решението е отбелязано в същата служба на 23.02.2016г.
На 3.05.2016г. върху процесния имот е
вписана възбрана в СВп при БРС под №207, т.II /по искане
вх.№14764/28.04.2016г. - л.4097, т.ХIV от ИД/, за
обезпечение вземането на „Банка ДСК“ ЕАД по ИД №892/13г. за общо задължение по
приложените по делото изпълнителни листи в размер на 14 697 554,03
лв.
На 6.06.2016г. А.Г.А.
е направил ново искане да бъде присъединен по изпълнителното дело на основание
чл.456 ГПК във връзка с чл.32, ал.5 от ЗОЗ, в качеството си на заложен кредитор
по договор за особен залог от 29.08.2013г. на търговското предприятие на „Дъга
2004“ ЕООД /л.4250 и сл. от ИД/. Приложил е удостоверение, изд. от ЧСИ Бъчваров
по изп.д.№552/15г. за образуваното пред него изпълнително дело и размера на
дълга.
С постановление от 14.06.2016г. /л.4280 и
сл. от ИД/ ЧСИ Николов е присъединил А.Г.А.
като заложен кредитор по реда на чл.32, ал.5 ЗОЗ по отношение на процесния имот
за сумите- 498 000 лв.- главница, договорна лихва 6% на годишна база и
неустойка в размер на 1 500 000 лв., обезпечени с особения залог,
както и за суми от 2000 лв. и сумата от 40 лв. /само за последните две суми е
издаден изп.лист по ч.гр.д.№6279/2015г. на БРС /.
По отношение на
имот с идентификатор № 07079.8.12 в гр. Бургас, местността „Капчето“ по
настоящото дело е извършена публична продан, като видно от протокол от
21.06.2016г. (л.4311) за купувач е обявен присъединеният взискател - А.Г.А. с предложена цена 1 610 000 лв.
С протокол от 25.07.2016г. е извършено разпределение на основание чл.495 ГПК на
цитираната сума. Това разпределение е отменено с решение по в.гр.д.№1541/2016г.
на БОС, потвърдено с определение по ч.гр.д.№509/2016г. на АС-Бургас. На ЧСИ са
дадени указания за извършване на ново разпределение.
Следващото
разпределение от 26.06.2017г. на посочената по-горе сума отново е било
обжалвано. С решение по в.гр.д.№1110/2017г. на БОС това разпределение на сумата
от продажбата на имота в м.”Капчето” е било отменено. С решение №206 от
27.06.2018г. по ч.гр.д.№156/18г. на БАС /л.8316 и сл., т.ХХV/ решението на БОС е било отменено в тази му част, а
жалбата срещу разпределението е била отхвърлена. Така разпределението от
26.06.2017г. на сумата 1 610 000 лв. по изп.д.№892/13г. на ЧСИ Николов е влязло
в сила.
С молба от
18.12.2018г. /л.8977, т.ХХVII/ „Дъга 2004“
ЕООД е поискало да бъде включено в разпределението на цената от публичната
продажба на процесния имот, насрочено за 14.01.2019г., като присъединен по
право кредитор за сумата от 57110,46 евро, както и за сума в размер на 6360,34
лв. и сума в размер на 800 лв. за вещо лице. Сочи, че със заплащането на
обезпеченото с ипотеката вземане, на основание чл.74 вр. с чл.178 ЗЗД
дружеството се е суброгирало в правата на удовлетворения ипотекарен кредитор
„Банка ДСК“ ЕАД по нотариален акт №125 от 2011г. на нотариус Бинка Кирова.
Намира, че на основание чл.429, ал.1 ГПК не е длъжен да води иск или да
представя изпълнителен титул, а разполага със същите права, които има
първоначалния взискател.
ЧСИ Николов е
оставил молбата без уважение с разпореждане от 20.12.2018г. като е изложил подробни съображения.
На 14.01.2019г.
„Банка ДСК“ ЕАД е оттеглила своето наддавателно предложение /л.9019/ и е поискала
да се проведе нова публична продан на процесния имот.
С разпореждане от
4.02.2019г. /л.9126/ ЧСИ Николов е констатирал, че разпределението от
21.06.2016г. е влязло в сила, но в срока за плащане на дължимите съразмерни
части обявеният за купувач А.Г.А. не е извършил плащане. По тази причина е
приел, че за купувач на имота следва да бъде обявен отново А., предвид
следващото подадено от него най-високо наддавателно предложение в размер на
1 500 500 лв. /продажбата е извършена преди изменението на чл.489,
ал.2 ГПК с ДВ бр.86 от 2017г./.
На същата дата е
обявен протокол изх.№4035/ 4.02.2019г. за разпределение на цитираната сума.
Същият е обжалван от „Дъга 2004“ ЕООД и А.Г. А.. С решение от 29.03.2019г. по
в.гр.д.№291/19г. на БОС двете жалби срещу разпределението са оставени без
уважение, а без разглеждане е оставена жалбата на „Дъга 2004“ ЕООД срещу
разпореждането, с което е отказано включването на дружеството в разпределението
сумите от продажбата на процесния имот и вдигане на възбраната върху същия. С
решение №303 от 18.07.2019г. по ч.гр.д.№216/2019г. на БАС, решението на
предходната инстанция е отменено частично, като разпределението е отменено, а
на съдебния изпълнител са дадени указания за включване на „Дъга 2004“ ЕООД в
разпределението като взискател за
платеното към банката и за обосноваване на размера на включените в
разпределението суми. Решението на БОС е отменено и в частта, с която е
прекратено производството по жалбата на „Дъга 2004“ ЕООД срещу отказа на ЧСИ да
заличи възбраната върху процесния имот, като делото е върнато за произнасяне по
нея /с решение по в.гр.д.№1176/19г. на БОС жалбата е оставена без уважение/. В
останалата част решението на БОС по в.гр.д.№291/19г. е потвърдено.
С разпореждане от
20.09.2019г. /л.9634 и сл. от ИД/, ЧСИ е приел, че въпреки противното си
разбиране /подробно мотивирано/, е длъжен да изпълни дадените с решението на
БАС указания за включване на „Дъга 2004“
ЕООД в предстоящото ново разпределение, в качеството му на ипотекарен
взискател, до размера на платената сума по ипотеката.
С обжалваното разпределение
от 30.09.2019г. (л. 9636 от ИД) предложената от А. сума за процесния имот-
1 500 500 лв. е разпределена както следва:
1. Разноски по
съдебното изпълнение - сумата от 36 лв. с ДДС- за изготвяне на разпределението /т.
13 ТТРЗЧСИ/;
2. От остатъка от
1 500 464 лв., в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е разпределена сумата от 59 362,86
лв., а като основание е посочено – присъдени разноски по иск с правно основание
чл. 135 ЗЗД, за които ЧСИ е преценил, че следва да се ползват с привилегията по
чл. 136, т.1 ЗЗД.
От същата сума е
приспадната и такса от 632,31 лв. с ДДС- по т.26 от ТТРЗЧСИ с ДДС върху
събраната сума.
3. Остатъкът от
1 440 504,83 лв. е намален със следните суми:
- с привилегия по
чл. 136, т.2 ЗЗД: сумата от 15 533,43 лв. /неплатени данъци за имотите към
Община Бургас/ и сумата от 7 480,40 лв. /неплатени ТБО към Община Бургас/;
- 1 921 лв. с ДДС-
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума.
4. От остатъка от 1 415
570 лв., на основание чл.136, т.3 ЗЗД /привилегия по ипотека/ в полза на „Дъга
2004“ ЕООД е разпределена сумата от 178 007,28 лв.
Приспадната е и
сумата от 8136,18 лв. с ДДС- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
5. От остатъка от
1 229 426,54 лв., сума в размер на 44 лв. е разпределена на основание
чл. 136 т.6 ЗЗД в полза на НАП, като е приспадната и сума от 12 лв. с ДДС-
представляваща такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
6. Останалите 1 229 370,54 лв. са
разпределени на основание чл.137 ЗЗД по съразмерност /с коефициент за изплащане
0,*********/ между двамата жалбоподатели.
В разпределението същите
участват със следните вземания:
-
„Банка ДСК“ ЕАД с
вземане по този ред в размер на 8 704 724,16 лв., като след
прилагането на коефициента, разпределената по този ред сума е
1 143 784,86 лв.;
-
А.А. участва с
вземане в размер на 651 346 лв., като съобразно коефициента на същия е разпределена
сумата от 85 585,68 лв.
От тези суми съответно са приспаднати сумата от
12 190,56 лв. с ДДС- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за вземането на банката и
сумата от 2561,78 лв. с ДДС- такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за вземането на А..
Така сумата, определена за изплащане на банката е
1 131 594,305 лв., а тази за взискателя А.Г.А. е 83 023,90 лв.
-
На основание
чл.495 ГПК ЧСИ е определил и съразмерните части за изплащане от купувачът-
взискател А.А.:***- 15 533,43 лв.;
-
ТБО към Община
Бургас- 7 480,40 лв.;
-
дължима сума към
„Дъга 2004“ ЕООД- 178 007,28 лв.;
-
дължима сума към
НАП- 44 лв.;
-
дължима сума към
„Банка ДСК“ ЕАД – 1 190 921,16 лв.;
- дължими такси
и разноски към ЧСИ Николов- 25 489,83 лв., или общо –
1 417 476,10 лв.
В настоящото производство е прието като доказателство
влязло в сила Решение №122 от 27.01.2020г. по т.д.№2747 по описа за 2018г. на
ВКС, второ т.о. /л.136 и сл. от настоящото дело/, с което е отменено решение
№48 по в.т.д.№91/2018г. на АС Бургас в частта, с която е потвърдено решение
№311 по т.д.№549/14г. на ОС Бургас в частта му, с която са отхвърлени исковете
на „Дъга 2004“ ЕООД срещу „Банка ДСК“ ЕАД за установяване несъществуването на
вземанията, за които са вписани договорни ипотеки, обективирани в нотариален
акт №191, н.д.№865/11г. на нотариус Мария Василева и нотариален акт №125, т.3,
н.д. №475/29.11.2011г. на нотариус Бинка Кирова и за заличаване вписването на
посочените ипотеки. Вместо това, съставът на ВКС е признал за установено по
исковете с правно основание чл.179, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Дъга 2004“ ЕООД
срещу „Банка ДСК“ ЕАД, че вземанията, за които са вписани горепосочените
договорни ипотеки са погасени поради плащане и не съществуват, като е
постановено заличаване на вписванията на двете договорни ипотеки.
Приложена е и справка от Службата по вписванията при
БРС /л.135 от настоящото дело/, от която е видно, че на 27.02.2020г.
договорната ипотека, учредена от „Сан сити“ ООД в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за
обезпечение на вземането на банката до размер от 50 000 евро е заличена.
От приложения към отговора на „Банка ДСК“ ЕАД препис
от молба- съгласие /л.68 от настоящото дело/, се установява, че на 18.09.2019г.
А. е дал съгласие за частично заличаване на особеният залог, по отношение на
апартамент, продаден по изп.д.№552/15ч., преобразувано в изп.д.№16/19г. по
описа на ЧСИ Янко Бъчваров.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема следните правни изводи:
Производството е по реда на чл.463 ГПК във връзка с
чл.495 ГПК.
Жалбите са подадени от легитимирани лица, в
законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими,
поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл.460 ГПК разпределение се извършва тогава,
когато събраната по изпълнителното дело сума не е достатъчна за удовлетворяване
на всички взискатели. В същата разпоредба е посочен редът за извършване на
разпределението- първо се отделят суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя по
съразмерност между другите вземания.
Безспорно е, че в случая изискванията за изготвяне на
разпределение са налице, тъй като взискателите са повече от един и сумата,
предвидена за разпределение /след внасянето ѝ/ не е достатъчна за
погасяване вземанията на всички кредитори.
На първо място следва да се разгледа оплакването на
„Банка ДСК“ ЕАД, че ЧСИ е допуснал процесуално нарушение по чл.493, ал.2 от ГПК,
макар същото да е по-скоро относимо преди всичко към обжалване на
постановлението за възлагане.
Безспорно е, че публичната
продажба на имота е извършена на 21.06.2016г. Видно от протокола за извършването
ѝ в наддаването са участвали взискателите „Банка ДСК“ ЕАД и А.А.
/представляван от адв.Б./, като последният е участвал в нея с две наддавателни
предложения, което е било допустимо до изменението на чл.489, ал.2 ГПК с ДВ
бр.86 от 2017г. Първоначално А. е обявен за купувач на имота за сумата от
1 610 000 лв. Понеже тази сума не е била платена от А. след влизане в
сила на извършеното разпределение по чл.495 ГПК, а банката е оттеглила своето
наддавателно предложение, ЧСИ Николов е обявил А. за купувач на имота за сумата
от 1 500 500 лв., предложена по второто му наддавателно предложение.
Затова, по мнение на настоящият съдебен състав, като е приел, че следва да бъде
разпределена сума от 1500 500 лв., ЧСИ не е допуснал твърдяното процесуално
нарушение.
Основателно по същество е оплакването на „Банка ДСК“
ЕАД, че неправилно в разпределението е включено вземане на „Дъга 2004“ ЕООД в
размер на 178 007,28 лв. с привилегия по чл.136, т.3 от ГПК.
Настоящият съдебен състав следва да изложи
самостоятелни мотиви по този въпрос независимо, че по идентичен казус е налице
произнасяне на други състави на БОС и БАС. От една страна решенията,
постановени в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител
/чл.435 ГПК и чл.463 ГПК/ не се ползват със сила на пресъдено нещо /изрично-
мотиви към т.3 от ТР №7/14 от 31.07.2017г. по т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС/. Освен
това в случая разпределението касае сума, която е различна от разпределяната в
предходните съдебни производства, поради което не може да се приеме, че за
настоящото разпределение е налице предходно произнасяне на съда по същия правен
спор, което да е обвързващо за настоящия състав.
Първо, няма съмнение, че собственик на процесния имот, върху който е насочено принудителното
изпълнение от банката е „Дъга 2004“ ЕООД, а не длъжникът „Сан сити” ООД.
Независимо, че искът на банката с правно основание чл.135 ЗЗД срещу това
дружеството и длъжника „Сан сити“ ООД е уважен и апортът на имотите, сред които
е и процесния, е обявен за относително недействителен спрямо банката, това решение
няма вещен ефект и имотът не се е върнал в патримониума на длъжника. В този
смисъл е и задължителното разрешение, дадено в ТР № от 29.12.2014г. по
т.д.№5/2013г.
Безспорно е, с оглед СПН на влязлото в сила решение по
т.д.№2747/2018г. по описа на ВКС, което е задължително за всички съдилища,
както и за страните по цитираното дело „Банка ДСК“ ЕАД и „Дъга 2004“ ЕООД, че с
плащането на сумата от 50 000 евро, ведно с договорната лихва в размер на
7 110,76 евро и 6360,34 лв. лихви и разноски /или общо 178 007,28
лв./, „Дъга 2004“ ЕООД е погасило вземането на банката, обезпечено с ипотеката
от 2011г. върху процесния недвижим имот. Задължението е погасено през 2013г., а
ипотеката е заличена след изготвянето на разпределението. Съгласно чл.179,
ал.3, изр.1 от ЗЗД ипотеката е погасена към 27.02.2020г. /така- справката от
СВп при БРС/.
С плащането на
сумата през 2013г. /на 31.10. и 1.11/„Дъга 2004“ ЕООД се е суброгирало в правата
на банката спрямо длъжника „Сан сити“
ООД за сумата от 178 007,28 лв. /така чл.155, ал.1 ЗЗД/.
Вярно е
изложеното в разсъжденията на ЧСИ в разпореждането от 20.09.2019г. касаещи
включването на „Дъга 2004“ ЕООД в разпределението, че в мотивите на т.2 от ТР
№4/2017г. от 11.03.2019г. по т.д.№ 4/2017 на ОСГТК е посочено следното
разрешение, касаещо положението на ипотекарния длъжник и основанията, с които
разполага същия за обжалване на действията на съдебния изпълнител и по-конкретно постановлението за възлагане:
„Залогодателят
и ипотекарният длъжник са обвързани от субективните предели на издадения срещу
длъжника изпълнителен лист съобразно разпоредбата на чл.429, ал.3 ГПК. По тази
причина те имат идентични на длъжника в изпълнителното производство процесуално
качество, съответно права и задължения…
Длъжникът в
процеса има право да участва в наддаването – той има правен интерес да плати
чуждия дълг и така да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и в
изпълнителния лист, като по този начин осуети проданта. Не може да бъде
отречено правото му да избере да участва в проданта, ако счита, че цената на
имуществото, с което отговаря е по-ниска от дълга, и така да се суброгира само
до размера на платеното от него. Той не купува свой имот и не плаща, за да
придобие своята вещ, защото се суброгира в правата на удовлетворения кредитор –
всъщност той купува дълг – имотът си остава негов, защото кредиторът вече е
удовлетворен. Неговото право да участва в наддаването не може да бъде отречено,
поради възможността да възникне конкуренция с първоначалния кредитор, ако част
от вземането не е обезпечена и двамата кредитори се окажат в положението на
хирографарни, тъй като първоначалният кредитор би бил поставен в същото правно
положение, и когато трето лице купи имота – суброгацията ще настъпи по право с
отчуждаването на имота, ще е за платената цена и конкуренцията между
хирографарните кредитори ще е същата. Това е разликата с правното положение на
поръчителя и другите лично задължени лица, които не могат да се конкурират с
първоначалния кредитор, когато отговарят за целия дълг.“
Тези доводи
обаче не дават основание да се приеме, че в конкретния казус е настъпило частно
правоприемство на „Дъга 2004” ЕООД в правото на „Банка ДСК” ЕАД да участва в
разпределението на сумата от продажбата на конкретния имот.
На първо
място следва да се подчертае, че цитираното по-горе разрешение, дадено от ВКС,
макар и по различен повод /право да се обжалва публична продажба, а не
разпределение на суми/, касае само хипотезата, при която ипотекарен длъжник
/приравнен на който е лицето, придобило ипотекиран имот/ плати дълга на
длъжника и участва в разпределението с платената от него цена като суброгирал
се в правата на банката.
Фактите в
случая са различни- „Дъга 2004” ЕООД не е участвало в публичната продан, нито
дължи сумата от публичната продажба, подлежаща на разпределение. Купувач и
дължащ тази сума /след влизане в сила на разпределението по чл.495 ГПК/ е
заложният кредитор А.А., а не „Дъга
2004” ЕООД. Следователно горното разрешение на ВКС е неотносимо за
настоящия казус.
Плащането на
обезпечения с ипотеката дълг от страна на „Дъга 2004” ЕООД е извършено три
години преди процесната продажба /21.06.2016г./, сумата от която се разпределя,
несъмнено при наличие на правен интерес- да се избегне принудителното
изпълнение върху имота. С плащането „Дъга 2004” ЕООД се е суброгирало на
основание чл.74 ЗЗД вр. с чл.155, ал.1 ЗЗД ex
lege в правата на банката срещу длъжника, който обаче е „Сан сити” ООД. При това положение „Дъга 2004” ЕООД разполага
единствено с право на принудително удовлетворение от останалото /след апорта/
имуществото на длъжника, но не и спрямо
процесния имот. Видно от разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗЗД лицето,
придобило ипотекиран имот от длъжника, след плащането на дълга встъпва в
правата на кредитора спрямо длъжника, поръчителите и трети лица само по отношение на други вещи на длъжника, заложени или ипотекирани за същото задължение, които са придобити
от тези трети лица след него. Разпоредбата на чл.178 ЗЗД е също неприложима,
тъй като „Дъга 2004” ЕООД не е придобило имота възмездно и не е платило
цената му за погасяване на задължението към банката, а според настоящият
съдебен състав е неприложимо прилагане по аналогия на императивни правни норми,
създаващи привилегии по смисъла на чл.136 ЗЗД.
Вярно е, че принудителното
изпълнение спрямо процесния имот, който не е собствен на длъжника по
изпълнителното дело, е продължило не само на основание уважения иск по чл.135 ЗЗД, по силата на който банката има право да се удовлетвори принудително от
стойността на апортирания имот, а и с оглед на вписаната и незаличена до
м.февруари 2020г. ипотека /тъй като банката е отричала погасяването на
обезпеченото с нея задължение/.
Формалното наличие
на ипотека върху имота в полза на „Банка ДСК” ЕАД /тъй като с погасяването на
обезпеченото вземане през 2013г. се е погасило и акцесорното ипотечно право/
обаче не дава право на „Дъга 2004” ЕООД, суброгирало се в правата на банката за
сумата от 178 007,28 лв. срещу длъжника „Сан сити” ООД, да
участва в разпределението на сумата от продажбата на имота на А.А.. В
разпределението на сумата от продажбата на този имот, който не е собственост на
„Сан сити” ООД, а на „Дъга 2004” следва
да участват само лицата, които имат признато право да се удовлетворят
принудително от продажбата на този имот- банката /поради уважения иск по чл.135 ЗЗД/, и кредиторите на „Дъга 2004”, в случая това е купувача А.А. /в чиято
полза на „Дъга 2004” е учредило особен залог/, както и другите присъединени по
право взискатели- НАП и Община Бургас. Сред тях не са „Дъга 2004” ЕООД и В.А.И..
Затова, по мнение на настоящия съдебен състав, след
като с влязло в сила решение между страните по настоящото дело е установено, че
вземането на банката за обезпеченото с ипотеката вземане е било погасено още
през 2013г., то следва да се приеме, че неправилно
„Дъга 2004” ЕООД е включено в процесното
разпределение от 2019г. на сумата от публичната продажба на процесния имот, още
повече с привилегията по чл.136, ал.3 ЗЗД.
Това е основание за отмяна на процесното разпределение.
Именно с оглед СПН на влязлото в сила решение по
т.д.№2747/2018г. по описа на ВКС, което е задължително за всички съдилища,
както и за страните по цитираното дело „Банка ДСК“ ЕАД и „Дъга 2004“ ЕООД, че с
плащането на сумата от 50 000 евро, ведно с договорната лихва в размер на
7 110,76 евро и 6360,34 лв. лихви и разноски /или общо 178 007,28
лв./, „Дъга 2004“ ЕООД е погасило вземането на банката, обезпечено с ипотеката
от 2011г. върху процесния недвижим имот, а тази ипотека /съществувала формално
в периода от 2013г. до 2020г., поради ефекта на вписването и с оглед
оспорването на обстоятелството за погасяването на дълга от страна на банката/ понастоящем
е заличена, неоснователни се явяват оплакванията на банката, че същата следва
да участва в разпределението като ипотекарен кредитор до размера на всичките си
вземания по договора за кредит №2544/10.09.2008г.
Във връзка с жалбата на заложния кредитор А.А. следва
да се посочи още и следното.
Действително, с оглед разпоредбата на чл.10, ал.3 от
ЗОЗ същия има качеството на присъединен по право взискател на „Дъга 2004” ЕООД
в настоящото производство, тъй като принудителното изпълнение е насочено срещу
имота, за който е учреден особен залог. В този смисъл е и разпоредбата на
чл.459, ал.2, предл.2 от ГПК.
Съгласно чл.10, ал.3,
изр.2 от ЗОЗ, в тези случаи /когато срещу имота е насочено принудително
изпълнение по ГПК и ДОПК от друг кредитор или правоимащо лице, както е в
случая, предвид уважения иск по чл.135 ЗЗД/ обезпеченото вземане се счита
изискуемо до размера на сумата по разпределението, а заложният кредитор
упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи
сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан
залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. В този случай не е необходимо
заложният кредитор да е пристъпил към изпълнение, нито да представя
удостоверение за това /такива са необходими само когато той се възползва от
правото си сам да продаде имота п на основание чл.32 от ЗОЗ или да възложи
по чл.18, ал.4 ЗЧСИ на съдебен
изпълнител продажбата му по реда на ГПК- така чл.10, ал.2 от ЗОЗ, като в
последната хипотеза не се касае за същинско изпълнително производство/.
С оглед изложеното,
принципно основателно е оплакването на А.А., че в определената му по
съразмерност сума не е изчислена върху пълния размер на вземането /върху целия
размер на дълга на „Дъга 2004” ЕООД по договора за особен залог, намален с
погасените вземания, реализирани в изпълнителното производство на ЧСИ Янко
Бъчваров, каквито очевидно на налице, видно от приложената от банката
декларация- съгласие за частично заличаване на особения залог/. В настоящото
производство не могат да се разглеждат доводите на банката за нищожност поради
противоречие с добрите нрави на клаузите за неустойка по договора за особен
залог.
Основателно обаче е и възражението на банката, че по
делото липсва актуална нотариално заверена декларация от А.А. по чл.10, ал.3,
изл.3 от ЗОЗ, за актуалния размер на дълга. По тази причина и разпределението е
изготвено при липса на достатъчно данни за размера на вземането на заложния
кредитор, поради което се явява незаконосъобразно.
Вярно е, че ЧСИ е изпълнил указанията, дадени от съда
по предходни разпределения на други суми. Но, същите не са задължителни за настоящия
съдебен състав, доколкото касаят разпределение на друга сума, макар и от
продажбата на същия имот, а освен това за приложението на императивни правни норми,
каквито са тези на чл.459 ГПК съдът следи служебно.
Неоснователно е оплакването в жалбата на А.А., че за
разпределената му сума не е отчетена привилегията по чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД.
Правилно, ЧСИ се е позовал на задължителното разрешение, дадено в т.7 от ТР №2/15г.
по т.д.№2/13г. на ОСГТК, съгласно което при вписана по-рано възбрана /в случая
тази от 3.09.2013г. в полза на банката, която е вписана преди вписването на
особения залог в Службата по вписванията при БРС- на 12.09.2013г./, при
конкуренция между кредитори, единият от които с вписана възбрана /банката/, а
другия с особен залог /А.А./, двамата следва да се удовлетворят по съразмерност
като хирографарни кредитори.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя А., че
възбраната е с отпаднало значение, предвид установяването на несъществуването
на вземането, за чието събиране е била вписана тази възбрана. До настоящия
момент няма данни тази възбрана да е заличена, поради което следва да бъде
зачетена. Освен това с оглед разпоредбата на чл.433, ал.3 ГПК вдигането
на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени
в хода на изпълнителното производство, има действие занапред, т.е. дори
процесната възбрана да бъде заличена, същата запазва действието си.
В заключение, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното разпределение е незаконосъобразно /неправилно „Дъга 2004” ЕООД е
включено в разпределението за вземане срещу „Сан сити” ООД; не е изискана
нотариално заверена декларация от А. за актуалния размер на вземането му/,
поради което следва да бъде отменено за изготвяне на ново разпределение,
съобразно горните указания.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.463 ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределението, изготвено с Протокол от 30.09.2019г. по изп.д.№20138040400892 по описа на ЧСИ Делян Николов, на сумата от 1500 500 лв. от продажбата на ПИ с идентификатор 07079.8.12 по КККР на гр.Бургас, м.”Капчето” .
ВРЪЩА делото на ЧСИ Делян Николов за извършване на ново разпределение съобразно указанията, дадени в настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.