№ 101
гр. Чирпан, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. В.
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20225540100893 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител изнася в ИМ; че ответника по
делото А. Т. А. е сключила с Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор
България ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 19.7.2019
г. Длъжникът не бил изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те били
прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор
България ЕАД) на 19.10.2020 г. (за договора за лизинг -чл. 11, ал. 1 от общите условия на
договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите условия) (приложение
към заявлението). Предвид това, към 25/10/2020 година длъжникът е имал задължения за
преходни периоди в размер на 752,96 лв. Като последица от посоченото неизпълнение били
начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 99,5 лв.
по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* от 21.8.2019 г., представляваща три месечни такси.
Изнася още, че процесиите клаузи, в които е заложено правото на кредитора на
неустойка, са обективирани в т. 11 от договора за мобилни, сключен с длъжника. Те
предвиждат, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя,
последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на всички месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството в брой, без абонамент,
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато
съответства на оставащия срок на договора.
Задълженията за предходен период в общ размер на 752,96 лв. били обединени във
Фактура № **********/25.03.2020г., Фактура № **********/25.04.2020 г. и Фактура №
1
**********/25.05.2020 г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано
вземането (приложения към заявлението). Общо дължимата сума по цитираните фактури е в
размер на 762,9 лева, от които са приспаднати 9,94 лева, които са предплатени от длъжника
при подписване на договорите, надплатени са от него в предходен период или са частично
плащане след издаване на фактурите. В следствие на това, към настоящия момент
длъжникът имал задължение за предходен период в размер на 752,96 лв., формирано както
следва:
62,02 лв., дължими за период 25/05/2020-24/06/2020 г., дължими по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 19.7.2019 г.5 от които сума в размер
на 27,98 лв. представляваща абонаментна такса за мобилни услуги и сума в размер на 43,98
лева, представляващи дължими еднократни такси за Разговори, данни, съобщения и други
таксувани услуги.
662,96 лв., дължими за период 25/06/2020-24/07/2020 г., дължими по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 19.7.2019 г., от които сума в размер
на 27,98 лв. представляваща абонаментна такса за мобилни услуги и сума в размер на 634,98
лева, представляващи дължими еднократни такси за Разговори, данни, съобщения и други
таксувани услуги
27,98 лв., дължими за период 25/07/2020-24/08/2020 г., представляваща абонаментна
такса за мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 19.7.2019 г.
За пълнота на изложението, следвало да се има предвид, че при сключването на
договор с Йеттел България ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера,
под които Йеттел България ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента
договори на конкретното лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под
един клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но всички те
получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения
клиентски номер. Във всяка издадена от Йеттел България ЕАД фактура имало подробно
описване на вида услуги, на база на които се формира задължението, индивидуализирано по
вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени
задължения от предходен период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената
фактура като „задължения от предходен период". При констатиране на неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски
номер, услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивирали, а
непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в една фактура като
дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и съответните неустойки.
В системата на Теленор България ЕАД длъжникът А. Т. А. била с клиентски номер
*********. Всички непогасени и изискуеми задължения на А. Т. А. в размер на 852,46 лева
били обединени във Фактура №**********/25.10.2020 г. за клиентски номер *********, със
срок на плащане 15 дни от дата на издаването и.
Изнасят още, че км момента на депозиране на ИМ в районен съд посочената сума не
била заплатена изцяло от длъжника. А. Т. А. била извършила плащания към заявителя в
размер на 467,46 лв. след подаването на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, като чрез тези действия длъжникът признавал наличието на
валидно възникнало и изискуемо задължение. Към настоящия момент А. Т. А. дължала сума
в размер на 385 лв. остатък по главницата.
Молят съда, да признае за установено, че А. Т. А., с ЕГН ********** дължи на
Йеттел България ЕАД( предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг: сумата от
385,0 лв. (триста осемдесет и пет лева), от които: 285,5 лева, дължими за период 25/05/2020-
2
24/08/2020 г. и представляващи сбор от дължима абонаменти такси и потребление на
мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
19.7.2019 г.; 99,5 лв., неустойки за предсрочно прекратяване по допълнително споразумение
към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 21.8.2019 г.,
представляваща три стандартни месечни такси; както и дължима законова лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, както и да
осъди ответника за направените в настоящото исково производство разноски, както и за
разноските, направени по ч.гр.д. № 20225540100560/2022 по описа на РС Чирпан.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание, ответникът чрез процесуалния си представител заявява, че
признава иска и същата е извършила плащане на дата 23.05.23год. съгласно петитума на ИМ
за което представя заверено копие от преводно нареждане и моли съда да го приеме и
приложи по делото. Моли съда, да отхвърли предявени иск, тъй като следвало да се вземат
предвид новонастъпилите обстоятелства, а именно плащане към ищцовото дружество
обхващащо искането за главница в размер на 285,50лв. и 99,50ст. неустойки за предсрочно
прекратяване на допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от Йеттел
България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг чрез адв. С. В.
М. - САК, със служебен адрес: гр. София 1680, бул. България № 56А, ет. 3, офис 3, Съдебен
адрес/адрес за съобщения и призовавания: гр. София 1680, бул. България 56А, ет. 3, офис 3
чрез адв. Людмил Г.ев против А. Т. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ** с правно
основание: чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1, т, 2 ГПК.
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 560/2022г по описа на РС Чирпан
безспорно се установява, че в резултат на заявление по смисъла на чл. 410 от ГПК, РС
Чирпан е издал Заповед № 369/ 11. 07. 2022 г., с която е разпоредил и осъдил длъжника и
ответник по настоящото дело А. Т. А. да заплати сумата 752,96 лева (седемстотин петдесет
и два лева и 96 стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от
08.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 99,50 лева (деветдесет и девет лева и 50
стотинки), представляваща неустойка, както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева (триста и
шестдесет лева).
Изрично в тази заповед е посочено, че произтича от неизпълнени парични
задължения на длъжника, произтичащи от Договор за Номер: за мобилни услуги с
предпочетен номер +359*********/19.07.2019
Тъй като лицето не е било открито на посочения адрес, няма регистрирани трудови
договори, е осъществена процедурата по чл. 47 от ГПК и съдът с определение от
10.10.2022г. на основание чл. 415 ал. 1 и ал. 2 от ГПК е указал на Йеттел България ЕАД, че
може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Именно в определения законов срок е предявен иска.
От всичко гореизложено съдът приема, че е налице активната и пасивната
легитимация на страните. Видно от представените по делото доказателства безспорно се
установява, че между страните е възникнало облигационни отношения по силата на сключен
3
между страните договор.
Предявен е положителен установителен иск да бъде установено вземането по
цитираното по- горе ч.гр.д.
Съдът приема за безспорно установено, че между А. Т. А. и Йеттел България ЕАД
(предходно наименование Теленор България ЕАД) е бил сключен Договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 19.7.2019 г. Длъжникът не е изпълнил
задълженията си по договорите, в следствие на което те били прекратени едностранно от
Йеттел България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) на 19.10.2020 г. (за
договора за лизинг -чл. 11, ал. 1 от общите условия на договор за лизинг; за договора за
мобилни услуги: т. 196 от Общите условия) (приложение към заявлението). Предвид това,
към 25/10/2020 година длъжникът е имал задължения за преходни периоди в размер на
752,96 лв. Като последица от посоченото неизпълнение били начислени договорени
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 99,5 лв. по допълнително
споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от
21.8.2019 г., представляваща три месечни такси.
По горното не се спори между страните.
Напротив по делото се представят доказателства за извършени плащания от
ответницата след постановяване на Заповедта за изпълнение.
По делото се представиха доказателства, че ответникът е заплатил на 23.05.2023 г.
на ищеца сумата от 385,00 лв.Извършеното плащане в хода на процеса следва да бъде
съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която норма съдът взема
предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. Доколкото обаче ищцовата страна не е посочила ясно кои вземания (главница и/или
обезщетение за забава) погасява сумата от 385,00лв., то съдът следва да определи
поредността при погасяване на задълженията. Съгласно задължителните постановки на т. 1
от ТР № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато извършеното плащане не е достатъчно,
погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение
настъпва при условията и реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Посочената разпоредба предвижда, че
условие за прихващане е съществуване на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елемента, в случая - от главница и лихва. В тълкувателното решение се приема,
че законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или
обезщетителна, договорна или законна. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо
вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на
главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни
лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасяват
лихвите, а непогасената главницата да продължи да се олихвява, както и предвид уредената
по-кратка погасителна давност за вземанията за лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД в сравнение с
общата погасителна давност за главницата.
С оглед изложените задължителни постановки и доколкото платената от ответника
сума в размер на 385,00 лв. не е достатъчна да погаси задълженията за главница и законна
лихва, то следва с посочената сума да се извърши погасяване по предвидения в чл. 76, ал. 2
ЗЗД ред, а именно – първо да се погаси обезщетението за забава, а след това – главницата.
Дължимата лихва за забава за периода от 08.07.2022 г. (датата на подаване на заявлението за
4
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК) до 23.05.2023 г. (деня на плащане) е в
размер на 36.39 лева., изчислена с он-лайн лихвен калкулатор на интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html. Тази сума следва да се погаси изцяло с
извършеното плащане ( 385,00 лв. - 36.39 лева., лв. = 348,61 лв.). С остатъка следва да се
погаси частично главницата (385,00 лв. – 348,61 лв.). След извършените погашения остава
неплатена главница в размер на 36,39 лв. Върху остатъчната главница ищецът има право на
обезщетение за забава, което е дължимо след момента на извършване на плащането – от
23.05.2023 г., доколкото длъжникът вече е погасил лихвата за забава за периода от подаване
на заявлението до плащането. Поради изложените съображения искът за главница следва да
се уважи до размера на сумата от 36,39 лв., ведно със законната лихва считано от 23.05.2023
г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата от 36,39 лв. до 385,00 лв.
искът за главницата подлежи на отхвърляне именно поради извършено плащане. Следва да
се отхвърли и искането за присъждане на обезщетение за забава за периода от 08.07.2022г.
до 23.05.2023 г. в размер на 36,39 лв.
По отношение на разноските:
При отхвърляне на исковете поради плащане в хода на процеса, при констатирана
дължимост на платените суми, право на разноски има ищецът. Така изрично определение №
688 от 02.10.2014 г. по ч. пр. д. № 2337/2014 г. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч.
гр. дело № 597 по описа за 2011 г. на ВКС, IV г. о., определение № 349 от 06.06.2011 г. по ч.
пр. д. № 296/2011 г. на ВКС.
Отделно от това следва да се отбележи, че макар искът да се отхвърля частично,
ответникът ще понесе отговорността за разноски изцяло. Извършените плащания в хода на
делото не се отразяват на правото на ищеца на разноски. В този смисъл е практиката на ВКС
– определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 1960 по описа за 2016 г., ВКС,
III г. о. По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на правния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди и
в духа на закона се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си,
изцяло или отчасти – върнал е дадените му в заем пари – така Тълкувателно решение №
119/01.12.1956 г. по гр. д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС.
Поради изложеното на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат на ищеца в
размер на 505,00лв. от които 480,00 лв. адвокатско възнаграждение и 25,00 лв. ДТ
Съдът счита, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора приема, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати и разноските и в заповедното производство /в тази насока виж т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК /.
Водим от горното и и на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК и чл. 235 от ГПК , съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника А. Т. А., с ЕГН
********** с постоянен адрес ** съществуването на вземането на ищеца Йеттел България
ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда
6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг чрез адв. С. В. М. - САК, със
служебен адрес: гр. София 1680, бул. България № 56А, ет. 3, офис 3, Съдебен адрес/адрес за
съобщения и призовавания: гр. София 1680, бул. България 56А, ет. 3, офис 3 чрез адв.
Людмил Г.ев по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 369/
11.07.2022 г. по ч.гр.д. № 560/2022 г. по описа на Районен съд-Чирпан, ГК, против длъжника
- ответник А. Т. А., с ЕГН **********, за сумата в размер на 36,39 лв.- главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер на 385,00 лв.- главница и
за законна лихва за периода от 08.07.2022 г. до 23.05.2023 г. , поради извършено плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА А. Т. А., с ЕГН ********** с постоянен адрес ** да заплати на Йеттел
България ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг чрез адв. С. В.
М. - САК, със служебен адрес: гр. София 1680, бул. България № 56А, ет. 3, офис 3, Съдебен
адрес/адрес за съобщения и призовавания: гр. София 1680, бул. България 56А, ет. 3, офис 3
чрез адв. Людмил Г.ев направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на
505,00 лв., както и направените съдебни и деловодни разноски в размер на 385,00 лв.,
включени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 369/ 11. 07.
2022 г. по ч. гр. дело № 560/ 2022 г. по описа на РС Чирпан.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
6