Решение по дело №7/2024 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 30
Дата: 2 април 2024 г.
Съдия: Вяра Атанасова Атанасова
Дело: 20241450200007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Вр., 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вяра Ат. Атанасова
при участието на секретаря НДК
като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно
наказателно дело № 20241450200007 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Г. Л. Д. от град С чрез пълномощник адв. Г. Б. от АК П е обжалвал
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № *****, издаден
от ОД на МВР град Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4
от същия закон, е наложено административно наказание глоба в размер на
300 лева. Оплакванията са в смисъл, че процесният фиш е издаден в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита се също, че
размера на наложената глоба е неоправдано завишен. На тези основания се
иска отмяна на административния акт като незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание Д., редовно призован, не се явява и не се
представлява. От същият, чрез процесуалният му представител адв. Г. Б. от
АК П, е постъпила молба, в която са развити допълнителни доводи в
подкрепа на изложените в жалбата основания за отмяна на електронния фиш.
Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение,
представен е списък по чл.80 ГПК.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не
1
е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално
допустима.
Производството е по реда на чл.189 ал.8 ЗДвП вр. чл.59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 21.02.2021 година служебен автомобил на ОД МВР Вр. и служители
на същата дирекция се намирали в извън населено място на главен път Е79
/ПП I-1/ км.***+000 /разклон за село М/ с посока на движение към град
Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа
техническото средство – стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на пътното движение /СПУКС/ тип ARH CAM S1 с фабричен номер
11743bс. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на
движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите,
когато същата превишавала максимално допустимите стойности за движение
в извън населено място, заснемало автоматично автомобила. В 17:23 часа
МПС – лек автомобил марка „М *** ***“ с регистрационен номер ******
попаднал в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело
скорост на движение на МПС 129 км/ч при максимално допустима за
движение за този пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Тъй като
автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел.
След извършената в последствие обработка на данните от техническото
средство и проверка на информацията касателно собствеността на лек
автомобил марка „М *** ***“ с регистрационен номер ******, съдържаща се
в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № ***** за нарушение
по чл.21 ал.1 ЗДвП, в който като собственик, на когото е регистрирано
МПС/ползвател бил посочен Г. Л. Д. от град С.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства и веществени доказателствени средства.
Съдът, след като прецени съдържанието на наличната доказателствена
маса, приема подадената жалба за неоснователна по следните съображения:
ЕФ е издаден на жалбоподателя за това, че на инкриминираната дата
процесният автомобил се е движил със скорост, надвишаваща максимално
допустимата за движение в извън населено място скорост 90 км/ч., с което е
2
нарушен чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране
скоростта на движение, на водача на ППС категория В е забранено да
превишава скорост на движение в извън населено място 90 км/ч. От
събраните по делото доказателства е видно, че процесният автомобил се е
движил в извън населено място със скорост над разрешената. В
административно-наказателната преписка са приложени снимки /л.7; л.32-
л.36 от делото/, снети от клип № 11743ВС/0205589, заснети със стационарно
преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/
тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743bс на 21.02.2021 година в 17:23:53
часа, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на лек
автомобил марка „М *** ***“ с регистрационен номер ****** е 129 км/ч при
максимално разрешена за движение в извън населено място скорост 90 км/ч.
Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен
номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административно-наказателния процес.
Приложеният по делото снимков материал е с много добро качество,
позволяващо да се види точно и ясно регистрационния номер, марката и
модела на заснетото МПС. Освен това в снимката съществува необходимата
информация относно скоростта /измерена, ограничение, превишена/, посоката
на движение на моторното превозно средство, координатите на мястото на
извършване на нарушението. Отчитайки изложеното дотук съдът приема
приложените снимки за годно веществено доказателствено средство. С
обжалвания ЕФ Д. е бил наказан за управление на МПС със скорост 125 км/ч,
тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
нарушителя в съответствие с указанията за работа със стационарно преносим
уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/ тип ARH
CAM S1 с фабричен номер 11743bс. Съдържанието на обжалвания
административен акт не сочи наличие на допуснати нарушения при
установяване на нарушението. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в
чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015
г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 година/ процесът на установяване и
3
заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за
видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни
изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в
ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са преодолени. С промените
в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-
горе наредба, по същество беше регламентирана работата с мобилните
технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път беше
дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически
средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които
работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени,
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното техническо
средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно, като
задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала
единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на
техническото средство. При това положение настоящият състав приема, че
описаното в ЕФ нарушение е установено в съответствие с изискванията на
чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се издава именно фиш, а не се
съставя АУАН по ЗАНН. За да е законосъобразно използването на
техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда
Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ бр. 6 от бр.
16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип;
техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;
техническото средство да е преминало през първоначална и последваща
метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение
на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да
извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с
ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени
места; да са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
4
Автоматизирано техническо средство или система. В случая са налице всички
кумулативно изисквани условия, посочени по-горе. Представено е
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване за преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с вписан № 5126 в Регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване със срок на валидност 07.09.2027
година /л.8 от делото/. По отношение валидността е приложен /на л.11 от
делото/ в заверено копие Протокол № 71-С-ИСИС/15.10.2020 година от
проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, издаден от ГД
„Мерки и измервателни уреди“ Отдел „Изпитване на средства за измерване и
софтуер“ към Български институт по метрология, от чието съдържание става
ясно, че след проведените тестове в периода 14.10.2020 година – 15.10.2020
година е установено съответствие на средството за измерване с одобрения
тип, грешките не надминават максимално допустимите грешки за типа
средство за измерване, както и че са налични всички необходими надписи и
означения върху средството за измерване. На следващо място, надлежно
попълнен е протокол за използване на АТСС /л.13 от делото/. В него е
посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия
материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното
местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на
заснеманата отсечка, наличието на пътен знак. В протокола е отразен режима
на измерване - стационарен, началото и края на работата по час и минута, в
който промеждутък от време са заснети и процесните снимки, станали
основание за издаване на електронен фиш, броя на установените нарушения.
Друг съществен момент е свързан с авторството на деянието. Тъй като
по този въпрос в съответната ОД на МВР се съдържа информация, то при
издаване на електронния фиш е било известно лицето – собственик на
процесното МПС. В тази насока на л.12 от делото е приложена справка от
АИС на Сектор ПП – ОДМВР Вр.. На база изложеното до тук, съдът счита, че
административното нарушение може да се вмени във вина на жалбоподателя,
след като е установено, че лицето може да е субект на административна
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 ЗДвП, собственикът или
този, на когото е моторното превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
5
извършеното нарушение ако не посочи на кого е предоставил МПС. От
цитираната по-горе справка е видно, че посоченият в обжалваният електронен
фиш лек автомобил е собственост на жалбоподателят Г. Л. Д.. Процесният
електронен фиш е бил връчен на жалбоподателя като същият не се е
възползвал от възможността да подаде декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП. При
това положение настоящият състав приема, че Д. правилно е възприет като
субект на административно-наказателна отговорност за извършеното
нарушение на правилата за движение.
Съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система формално
отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по
пътищата, в която разпоредба са изчерпателно изброени вида на данните,
които следва да бъдат вписани в него съобразно образеца, утвърдени със
Заповед № 8121з-931/20.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. В
този мисъл настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че
макар в чл.189 ал.11 от Закона за движението по пътищата да е предвидено
влезлият в сила електронен фиш да се смята за влязло в сила наказателно
постановление, то това приравняване следва да се приеме единствено по
отношение на последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове, но не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и
реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на
ЗАНН по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и
електронния фиш от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и
връчване следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната
законодателна уредба, но и от тяхната специфика и правна природа, както и
от целите на законодателя, преследвани с уредбата относно електронния
фиш. В конкретния случай, този съд не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения, както и неизпълнение на изискванията за
съдържание в обжалвания акт, поради което не споделя изложените в тази
насока доводи в жалбата.
За описаното във фиша нарушение на Д. е било наложено
административно наказание глоба 300 лева по силата на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП.
Имайки предвид скоростта на движение на управляваното от жалбоподателят
МПС, както и възприетата административно-наказателна разпоредба,
6
настоящият състав счита, че размерът на наложената санкция е правилно
определен и в този смисъл същият е законосъобразен.
Изложените до тук съображения мотивират съдът да приеме, че
обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен
и правилен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. чл.58д т.4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
*****, издаден от ОД на МВР Вр., с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от
Закона за движението по пътищата на Г. Л. Д. от град С е наложено, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, административно
наказание глоба в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Административен съд Вр. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.

Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
7