О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
ВИДИНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД...............гражданско отделение
в разпоредително заседание на 30 юни,
две хиляди двадесет и първа ........................година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. П.
ЧЛЕНОВЕ: В. М.
Г. Й.
при секретаря
..................................................................................
и с участието
на...................................прокурор…………….................
изслуша докладваното
от..............................СЪДИЯТА П. гр.д.№ 477 по описа
за 2020 година на ВОС.
Производството
е по чл.251 от ГПК, по молба от Б. Д. АД С. чрез
юрисконсулт Л. Л. за тълкуване на мотивите и диспозитива на определение № 112/07.11,2020г
постановено по в.ч.гр.д. № 477/2020г по описа на ОС В..
Поддържа
се в молбата , че по настоящото дело е постановено определение № 112/07.11,2020г, влязло в
законна сила, с което е обезсилено разпореждане за незабавно изпълнение от
14.11.2019г, издадения въз основа на него на 14.11.2019г изпълнителен лист и
разпореждане от 16.09.2020г всички издадени по ч.гр.д. № 3197/2019г на РС В. и
делото е изпратено по компетентност за произнасяне по заявлението на РС К.. В
обстоятелствената част на определението е посочено, че производството е по реда
на чл.419 , ал.1 ГПК. Излага се , че предметът на това производство е строго
ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение -
дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл. 417 ГПК и дали
актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
на длъжника. Според жалбоподателя разпореждането за незабавно изпълнение
подлежи на отмяна когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2 , изр.
първо и ал. 3 ГПК (чл.419, ал.З ГПК). Твърди се , че определението
разпореждането е обезсилено на основание чл.411, ал. 1 ГПК -„Заявлението се
подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника ,
който в три дневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност.
Заявление срещу потребител се подава до съда , в чийто район се намира
настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес- по постоянния."-
без съда да прецени, както че заповедта за незабавно изпълнение е издадена през
месец ноември 2019 г. преди измененията в ГПК, публикувани в ДВ бр. 100/2019 г
(процесуалните норми нямат обратно действие и действат занапред), така и
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. Съгласно т.З от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съда следва да провери дали е местно компетентен да
се произнесе по заявлението и ако такава служебна проверка не е направена и
заявлението е уважено чрез издаване на заповед за изпълнение, местната
подсъдност в заповедното производство е стабилизирана и не може да се променя,
тъй като законът не е предвидил правомощие на съда в тази хипотеза нито за
обезсилване на издадената заповед, нито за изпращане на заповедното
производство по подсъдност.
С определение № 112/07.11.2020г , влязло в законна сила,
постановено по в.ч.гр.д. № 477/2020г по описа на ОС В. е обезсилено и
постановеното на 16.09.2020г по ч.гр.д. № 3197/2019г определение за допълване
по реда на чл.250 ГПК на заповед за изпълнение № 2204 от 14.11.2019г.
Сочи се в молбата , че заявлението за издаване заповед за
парично задължение се основава на чл.417 ГПК. Систематичното място на тази
разпоредба в Глава тридесет и седма на ГПК показва, че заповедта за незабавно
изпълнение е специфичен вид заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение
издадена на някое от изчерпателно изброените основания по чл.417 ГПК, подлежи
на предварително изпълнение и съставлява изпълнително основание (чл.404, ал.1 ГПК). По реда на чл.419 ал.1 от ГПК на обжалване подлежи само разпореждането, с
което се уважава молбата за незабавно изпълнение и следователно предмет на
частното производство може да бъде само съдебният акт, с който е уважено
искането за допускане на незабавно изпълнение. Законодателят не е предвидил
възможност за съдебен контрол при уважаване на заявлението -чл.413, ал.1 ГПК ,
освен в частта за разноските, тъй като в този случай защитата на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение (освен в частта за разноските), е чрез
подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Последица
от уважаването на частната жалба срещу разпореждането на заповедния съд, с
което е допуснато незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист (какъвто е
настоящия случай), е не само отмяна на разпореждането му в тази част, но и
обезсилване на изпълнителният лист, без обаче да засяга самата заповед за изпълнение. Единственият случай, при който съда може да обезсили
заповед за изпълнение е когато заявителя не е представил доказателства, че е
предявил иск в законния срок арг.чл.415, ал.5 ГПК.
С оглед на изложеното по-горе молителят счита, че от
мотивите и диспозитива на определение № 112/07.11,2020г постановено по
в.ч.гр.д. № 477/2020г по описа на ОС В. не може да се разбере какъв е неговия
смисъл, т.е. не може да се изведе ясно и недвусмислено формулираната и изразена
воля на съда- дали се обезсилва само и единствено разпореждането за незабавно изпълнение
и издадения изпълнителен лист или се обезсилва и заповед за изпълнение № 2204/14.11.2019г
и разпореждане от 16.09.2020г, с което се допълва заповед за изпълнение №
2204/14.11.2019г, всички постановени по ч.гр.д. № 3197/2019г по описа на PC В., която неяснота налага тълкуване на определението.
Тълкуването по чл.
251 ГПК е способ за преодоляване неяснотата на съдебния акт. При този порок е
налице съмнение в съдържанието на формираната от съда воля, породено от липсата
на яснота или наличие на двусмислие във външното й обективиране. На такова
тълкуване подлежат влезлите в сила, но неизпълнени решения или определения (чл.
251, ал. 1 и 2 ГПК. То се извършва от съда, постановил съдебния акт и винаги по
искане на някоя от страните (чл. 251, ал. 1 ГПК).
Макар да е било
поискано от заявителя, в конкретния случай не е налице основание за тълкуване
на определение № 112 от 07.11.2020 г., по ч.гр.д. № 477/2020 г. на ВОС.
В същия съдебен акт волята на съда е
ясно изразена и не буди никакво съмнение -постановено обезсилване на
разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 14.11.2019 г.,
издадения въз основа на него изпълнителен лист на 14.11.2019 г. и разпореждане
от 16.09.2020 г. за допълване на издадената заповед. Съображенията, изложени от
молителя, обуславят неправилност на определението, чието тълкуване се иска,
който може да се преодолее единствено по пътя на обжалването. Тъй като
определението не подлежи на инстанционен контрол и приложението му поражда
неясноти, следва да се допусне тълкуване.
Видно от
мотивите на определението, волята на съда е за обезсилване на разпореждането,
допълнителното разпореждането, заповедта за незабавно изпълнение и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист. В съответствие с преобладаващата съдебна практика, когато не
е постановено отделно разпореждане за издаване на заповедта за изпълнение, се
приема, че липсващото разпореждане е инкорпорирано в самата заповед за
изпълнение. В случая е издадено разпореждане и допълнително такова за
издаване на заповед за изпълнение, заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист. В определението, чието тълкуване се иска е прието, че
произнасянето на ВРС е недопустимо , че съдът е следвало да прекрати
производството при себе си. ГПК не съдържа нарочни процесуални правила за
допълване/поправка на изпълнителен лист. Следователно по арг. от чл. 406, ал. 4
от ГПК, съдебният акт, по отношение на който са приложими посочените
възможности за изменение, е разпореждането за издаване на изпълнителен лист. След
като то е обезсилено, обезсилено е и допълващото разпореждане и изпълнителния
лист, заповедта за изпълнение не може да има самостоятелно съществуване.
Поради изложеното ВОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПУСКА
тълкуване на определение № 112/07.11,2020г постановено по
в.ч.гр.д. № 477/2020г по описа на ОС В., като диспозитива на определението
следва да се разбира в следния смисъл: обезсилва разпореждане за незабавно
изпълнение от 14.11.2019 г., разпореждане от 16.09.2020г, с което се допълва
заповед за изпълнение № 2204/14.11.2019г, издадения въз основа на тях
изпълнителен лист, както и заповед № 2204/14.11.2019 г. за незабавно
изпълнение, всички постановени по ч.гр.д. № 3197/2019г по описа на PC В..
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: