№ 4959
гр. Варна, 30.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100502295 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Община
Варна против решение № 3075 от 14.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 3852 по
описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, десети състав, с което е признато за
установено в отношенията между П. К. Д., Светлозара Д. Д., В. Х. Д., В. Х. К.,
В. Г. П., П. Г. П. и Община Варна на основание член 108 от ЗС, че П. К. Д.,
Светлозара Д. Д., В. Х. Д., В. Х. К., В. Г. П. и П. Г. П. са собственици на
поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 10135.1506.1045, по кадастралната карта
и кадастралните регистри /КККР/ на град Варна, одобР. със заповед № РД-18-
98 от 2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на ПИ в град Варна
- ул.“***, с площ от 140 кв.м, при съседи: ПИ с идентификатори №№
10135.1506.1046, 10135.1506.683; осъдена е Община Варна да предаде
владението върху описания процесен имот на П. К. Д., Светлозара Д. Д., В. Х.
Д., В. Х. К., В. Г. П. и П. Г. П.; осъдена е Община Варна на основание член 59
от ЗЗД да заплати на П. К. Д. сумата от 11 856,49 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот - ПИ с
идентификатор 10135.1506.1045 по КККР на град Варна, с адрес на
поземления имот в град Варна - ул. ***, с площ от 140 кв.м, за периода от
08.12.2020 г. до 28.03.2024 г., съобразно притежаваната квота от П. Д. в
съсобствеността ведно със законната лихва считано от датата на завеждането
1
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;
осъдена е Община Варна на основание член 59 от ЗЗД да заплати на
Светлозара Д. Д. сумата от 11 856,49 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на процесния недвижим имот - ПИ с идентификатор
10135.1506.1045 по КККР на град Варна, с адрес на поземления имот в град
Варна - ул. ***, с площ от 140 кв.м, за периода от 08.12.2020 г. до 28.03.2024 г.,
съобразно притежаваната квота от Светлозара Д. в съсобствеността ведно със
законната лихва считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението; осъдена е Община Варна на
основание член 59 от ЗЗД да заплати на В. Х. Д. сумата от 5 928,24 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния
недвижим имот - ПИ с идентификатор 10135.1506.1045 по КККР на град
Варна, с адрес на поземления имот в град Варна - ул. ***, с площ от 140 кв.м,
за периода от 08.12.2020 г. до 28.03.2024 г., съобразно притежаваната квота от
В. Д. в съсобствеността ведно със законната лихва считано от датата на
завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението; осъдена е Община Варна на основание член 59 от ЗЗД да
заплати на В. Х. К. сумата от 5 928,24 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на процесния недвижим имот - ПИ с идентификатор
10135.1506.1045 по КККР на град Варна, с адрес на поземления имот в град
Варна - ул. ***, с площ от 140 кв.м, за периода от 08.12.2020 г. до 28.03.2024 г.,
съобразно притежаваната квота от В. К. в съсобствеността ведно със
законната лихва считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението; осъдена е Община Варна на
основание член 59 от ЗЗД да заплати на В. Г. П. сумата от 5 928,24 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния
недвижим имот - ПИ с идентификатор 10135.1506.1045 по КККР на град
Варна, с адрес на поземления имот в град Варна - ул. ***, с площ от 140 кв.м,
за периода от 08.12.2020 г. до 28.03.2024 г., съобразно притежаваната квота от
В. П. в съсобствеността ведно със законната лихва считано от датата на
завеждането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението; осъдена е Община Варна на основание член 59 от ЗЗД да
заплати на П. Г. П. сумата от 5 928,24 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на процесния недвижим имот - ПИ с идентификатор
10135.1506.1045 по КККР на град Варна, с адрес на поземления имот в град
2
Варна - ул. ***, с площ от 140 кв.м, за периода от 08.12.2020 г. до 28.03.2024 г.,
съобразно притежаваната квота от П. П. в съсобствеността ведно със
законната лихва считано от датата на завеждането на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението; осъдена е Община Варна да
заплати на П. К. Д., Светлозара Д. Д., В. Х. Д., В. Х. К., В. Г. П. и П. Г. П.
сумата от 6 785 лева, представляваща стоР. от последните разноски в
производството пред първата инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното решение. Счита се, че по делото не са
събрани категорични доказателства, че Община Варна упражнява фактическа
власт върху имота. обстоятелството, че имотът се ползва от ответника като
зона за кратковременно платено паркиране и са реализирани
благоустройствени мероприятия не могат да обосноват упражняване на
владение от страна на ответника. Макар територията формално да попада в
обхвата на „синя зона“, той не е сред обозначените места за платено
паркиране, тъй като липсват обособени паркоместа. Няма и доказателства
ответникът да е събирал такса за паркиране точно върху този имот.
Показанията на разпитаната в хода на първоинстанционното производство
свидетелка Д.а не са относими към процесния период, доколкото дата на
нарушението, когато й е поставена скоба е 16.01.2025 г. Като резултат се
смита, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен, както и този по
член 59 от ЗЗД, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено.
Въззиваемите страни в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала
отговор по така подадената жалба чрез адвокат Т. Г., с който същата се
оспорва, като подробно се излага, че решението е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено. Основно се набляга, че безспорно е установено
по делото, че имотът – собственост на ищците – се ползва от ответника като
зона за кратковременно паркиране, който реализира печалба от това.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна
проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е
от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в законовоопределения срок, отговаря на изискванията за
3
редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Не са направени искания за събиране на доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 15.12.2025 г. от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват
страните по делото.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от
ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че
постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от
тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
член 78, алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5