РЕШЕНИЕ
№ 966
гр. Варна, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100501080 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ИЛ. АНТ. Р., изтърпяващ наказание „доживотен
затвор“ в Затвора – гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
532/02.03.2022 год., постановено по гр. дело № 20213110111300 по описа на РС-Варна за
2021 год., с което са отхвърлени предявените от въззивника ИЛ. АНТ. Р. срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ с адрес: гр. София, бул. Генерал Столетов № 21
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
Закона за защита от дискриминация: за установяване на дискриминационно отношение от
страна на администрацията на ответника, изразяващо се в неравностойното третиране на
ищеца като физическо лице; за осъждането на ответника да преустанови
дискриминационното отношение спрямо ищеца и да се въздържа от такова
дискриминационно отношение за в бъдеще; за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди,
изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение,
незачитане на права и интереси, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилен е изводът на съда, че в случая била допусната неволна грешка, в резултат на
която на ищеца не е разрешена вещ – кана за вода с филтър – която не е включена в
утвърдения Списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от
свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните
домове, затворническите общежития и арестите в затворите, а на друго лице е разрешено
1
без лекарско предписания ползването на поосочената вещ. Според въззивника ноторно
известен факт е, че водата в Затвора в гр. Варна е негодна за пиене поради което и исканата
вещ не е била каприз за ищеца И. Р., а е била важна за здравословното му състояние. Твърди
се също, че цитираният по – горе списък, утвърден от министъра на правосъдието, не е
изчерпателен, освен това не е актуализиран повече от четири години, поради което и следва
да се тълкува разширително, а не буквално.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете да бъдат уважени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът ГД „Изпълнение
на наказанията“ – гр. София, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба,
счита, че е неоснователна, а решението – правилно и настоява да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от ИЛ. АНТ. Р.,
изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора – гр. Варна, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
Закона за защита от дискриминация.
В исковата и уточняващите я молби ищецът е навел следните твърдения: От 2004 год.
изтърпява наложено му с присъда наказание в затвора в гр. Варна. В нарушение на
законоустановените норми, забраняващи дискриминационно отношение, ответникът е
поставил ищеца в по- неблагоприятно положение в сравнение с други лишени от свобода
със същия статут и присъда като неговите, като с това му причинил душевно страдание,
тормоз и нечовешко отношение. Твърди, че на 31.05.2021 г. е подал молба до началника на
затвора, с искане да получи на 02.06.2021 г. (съгласно график) 1 бр. кана за пречистване на
вода в комплект с филтри. При посещението на съпругата му, на ищеца не е позволено да
получи каната, тъй като нямал молба за това. Ищецът твърди, че ден по-рано е получил
уверение, че молбата му е придвижена. Ищецът бил посъветван от началника на групата да
подаде нова молба, с оглед получаване на каната, на дата 05.06.2021 г., когато отново
следвало да има свиждане. Въпреки отправената нова молба, на ищеца не е разрешено да
получи исканата кана, ведно с 6 бр. филтри. Излага, че през месец декември 2020 г. на друг
затворник – М. Л. Ж., е разрешено и същият е получил филтрираща кана за вода, като
ползва свободно същата. Въз основа на изложеното ищецът счита, че с действията си
ответникът го дискриминира, като го поставя в по-неблагоприятно положение в сравнение с
други лишени от свобода. В резултат на описаните действия на служители на ответника
ищецът преживял негативни емоции – чувства на унижение, отхвърленост, изолация,
пренебрежение, незачитане на права и интереси.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: 1) за установяване
на дискриминационно отношение от страна на администрацията на ответника, изразяващо
се в неравностойното третиране на ищеца като физическо лице; 2) за осъждането на
ответника да преустанови дискриминационното отношение спрямо ищеца и да се въздържа
от такова дискриминационно отношение за в бъдеще и 3) за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за търпени
неимуществени вреди, изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост,
изолация, пренебрежение, незачитане на права и интереси, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 31.05.2021 г. до окончателното и изплащане.
́
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуален представител, поддържа
предявените искове и настоява да бъдат уважени.
В пиисмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание,
ответникът, чрез процесуален представител, оспорва исковете. Счита, че не е налице
твърдяното от ищеца дискриминационно третиране. Оспорва да са извършени
дискриминационни действия, които да са в нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. Сочи,
2
че в изпълнение на чл. 122, ал. 1 ЗИНЗС е издадена Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на
министъра на правосъдието, с която е утвърден списък на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на
определените за целта места лишените от свобода в затворите, поправителните домове и
затворническите общежития. Кана с филтър не е сред разрешените вещи, поради което и
отказът да бъде внесена посочената вещ е правилен и законосъобразен. Твърди, че
предоставянето през месец декември 2020 год. на лишения от свобода М. Л. Ж. на кана за
пречистване на вода с филтри, е в резултат на допусната неволна грешка от служителя,
отговарящ за приемането и предоставянето на вещите, които лишените от свобода имат
право да държат и ползват, при обработването на големия брой молби от лишените от
свобода; след констатиране на допусната грешка, каната за пречистване на вода с филтри е
иззета от лишения от свобода М. Л. Ж..
По изложените съображения счита, че спрямо ищеца не е извършвана нито пряка,
нито непряка дискриминация и настоява за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установава и от представените писмени
доказателства, че към процесния период – м. 05-06.2021 г., ищецът изтърпява в Затвора –
Варна наложено му с влязла в сила присъда наказание по чл. 37, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК -
„доживотен затвор без замяна“.
От справка рег. №23/18/28.07.2021 г., изготвена от началник сектор „НОД“ на Затвора
– Варна, се установява, че ищецът е започнал да търпи наложеното му наказание от
01.02.2004 г., в Затвора – гр. Плевен, като от 08.12.2005 г. Е поставен на специален режим.
На дата 18.01.2018 г. ищецът е преведен в Затвора – гр. Варна, като на 24.01.2018 г. същият
е настанен в III-та група, зона със засилен надзор и охрана, в самостоятелно спално
помещение. В хода на производстовто в първата инстанция ищецът е преведен в Затвора –
Ловеч.
От горната справка е видно още, че на 31.05.2021 г. ищецът е подал молба до
началника на Затвора – гр. Варна, с искане да му бъде разрешено да получи кана за
пречистване на вода в комплект с филтри. Тъй като исканата вещ не е включена в списъка
на разрешените вещи, които лишените от свобода могат да притежават, исканото
разрешение не е дадено. В справката е посочено, че въз основа молба на лишения от свобода
М. Л. Ж. от дата 07.12.2020 г., на същия е било разрешено да получи филтрираща кана за
вода; молбата е уважена поради допускане на неволна грешка от страна на служителя
отговарящ за приемането и предоставянето на вещи, които лишените от свобода имат право
да държат и ползват. След установяване на допуснатата грешка, вещта е иззета. Със заповед
ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието, е утвърден списък с разрешените
лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат
при себе си или на определените за целта места, лишените от свобода и задържаните под
стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития и арестите в затворите. Филтриращата кана за вода не е включена като
разрешена вещ в горепосочения списък.
Видно от служебна бележка № 0015486, издадена от Затвора – гр. Варна, на
09.12.2020 год. затворникът М. Л. Ж. е внесъл за ползване кана за филтриране на вода, като
върху бележката е налице отбелязване от дата 29.07.2021 г., че със служебна бележка №
17356, поради допусната грешка, вещта е иззета от затворника М. Ж. и е внесена в склад, за
съхранение. От представеното обяснение с рег. № 6324/26.07.2021 г., дадено от инспектор
„НОТ“ до началника на Затвора – гр. Варна, на 09.12.2020 г., при приемане на техниката,
която лишените от свобода могат да ползват и държат при себе си, служителят представил
обяснението, е допуснал грешка, като на лишения от свобода М.Л. Ж. е разрешено
получаването на вещ, която не фигурира в списъка на разрешените вещи, утвърден от
министъра на правосъдието.
3
В показанията си свидетелят Н.Б. Г., инспектор „Социална дейност и възпитателна
работа“ в Затвора – гр. Варна, заявява, че познава ищеца от 2018 г., когато същият е
преведен в Затвора – гр. Варна. Заявява, че спрямо И.Р. не е било осъществявяно
дискриминационно отношение или неравностойно третиране от страна на администрацията.
Заявява, че всички лишени от свобода, които изтърпяват наказание в Затвора – гр. Варна се
третират по един и същи начин. По отношение на процесната вещ заявява, че получаването
на същата е било отказано на ищеца, тъй като тя не фигурира в списъка на разрешените
вещи, които лишените от свобода могат да притежават. Сочи, че двама служители от
затворническата администрация се занимават стриктно с пропускателния режим на вещите.
Има случаи, при които се допуска внасяне вещи извън списъка, но само след предварително
разрешение от началника на затвора. сочи, че на ищеца също е било разрешено внасяне на
вещ извън списъка – ортопедичен матрак, който е бил допуснат след одобряване на негова
молба и представяне на медицинско предписание. Според свидетеля ищецът не е третиран
по-различно от лишения от свобода М. Ж., доколкото на последния е допусната кана за
филтриране на вода, а на него не е била. Сочи, че към 04.02.2022 год. лишеният от свобода
М. Ж. има филтрираща кана за вода, но същата му е разрешена след представяне на
лекарско предписание. Преди изземването на вещта, лишеният от свобода не е имал право
да я държи и ползва. Свидетелят посещава спалните помещения на лишените от свобода по
няколко пъти седмично, като служителите от надзорно-охранителния състав също
извършват многократни проверки при затворниците. Заявява, че допуснатата грешка с
предоставянето на филтрираща кана за вода на лишения от свобода М. Ж. е установена след
като на ищеца е било отказано предоставяне на такава вещ.
В показанията си свидетелят М.Л. Ж. сочи, че изтърпява наложеното му наказание в
зона за повишена сигурност в Затвора – гр. Варна. Познава ищеца от 2018 г. Притежава кана
за филтриране на вода, която е била допусната след като подал молба за това. Знае, че И.Р.
също е искал да получи такава кана, но не му е било разрешено. Твърди, че е разговарял със
съпругата на ищеца, която била много разстроена от обстоятелството, че се наложило да
купува кана, която впоследствие не била допусната. Сочи, че водата в затвора била
некачествена. След като не било разрешено внасянето на каната, ищецът бил разстроен,
ядосвал се, че жена му се сърдела, двамата имали дрязги. Свидетелят и ищецът, до неговото
преместване, контактували често. Заявява, че от неговата кана пълнел бутилки с вода и за
ищеца.
С оглед така установеното от фактическа стрнана се налагат следните правни изводи:
Законът за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признаците по чл. 4, ал. 1. Според чл. 4, ал. 2 пряка
дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на тези признаци,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал. 3 от същия закон непряка дискриминация е
поставяне на лице въз основа на същите признаци в по-неблагоприятно положение в
сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен
ако те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на целта са
подходящи и необходими. От значение за установяване на дискриминация е наличието на
обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността,
проявен в очертаните от ЗЗДскр. форми на по-неблагоприятно третиране, независимо дали
при осъществяването на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания – в
този смисъл са Решение № 231/31.03.2010 г. по гр. дело № 204/2009 г.; Решение №
428/13.05.2010 г. по гр. дело № 1207/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 153/14.06.2010 г.
по гр. дело № 6/2009 г. на ВКС, III г. о. и др.
Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния случай не е налице твърдяното
от ищеца нарушение на забраните по чл. 4 ЗЗДискр.
От анализа на наведените в исковата и уточняващите я молби твърдения, съдът
приема, че в случая се твърди наличието на осъществена дискриминация, въз основа на
4
признака "лично положение" и изразяваща се в това, че на през времето от 31.05.2021 год.
до 29.07.2021 год., ищецът, изтърпяващ наказание "доживотен затвор без замяна" в затвора в
град Варна, е бил третиран по – неблагоприятно спрямо друго лишено от свобода лице,
също изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Варна, тъй като на
ищеца не е било разрешено да внесе и да ползва кана за филтриране на вода ведно с
филтри“, а на другия затворник е било разрешено да внесе и да ползва такава вещ. Въз
основа на това ищецът обосновава, че е третиран по-неблагоприятно смисъла на чл. 4, ал. 2
и ал. 3 ЗЗДискр в сравнение с лишения от свобода М. Ж.
За да бъде налице пряка дискриминация по смисъла на закона, следва определено
лице или лица да се поставят в по-неблагоприятно положение, което се обосновава с някой
от признаците определени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.
Неравноправното третиране в случаите на пряка дискриминация е не само обективен
резултат, но и непосредствена, афиширана цел на дискриминационните действия. Общото
във всички възможни проявления на пряката дискриминация е, че целта е определена
категория лица да се ограничат и да не получат такъв обем от права, какъвто е предоставен
на другите, само защото дискриминираните са различни от останалите членове на дадена
общност. В резултат се стига до състояние, при което мнозинството се явява
облагодетелствано, тъй като е поставено умишлено в по-благоприятно положение.
Законът цели́ установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно
положение въз основа на признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, или
на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Освен това защитата срещу пряка или непряка дискримация
не е обусловена от предпоставката единствено ищецът индивидуално да е подложен на
дискриминационно третиране. Защита по иска не може да бъде отказана по съображение, че
лица в сравнимо с неговото положение са третирани по същия начин при положение, че той
е установено дискриминационен.
От анализа на доказателствата по делото не може да се обоснове извод, че действията
на ответника представляват пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация.
Дествително, установено е по делото, че в периода 02.06.2021 год. (датата, от която
ищецът е поискал да внесе филтрираща кана за вода) до 29.07.2021 год. (когато е открита
грешката и от затворника М.Ж. е иззета филтриращата кана за вода), затворникът М.Ж. е
ползвал филтрираща кана за вода, а ползването на такава е била отказана на ищеца.
Съобразно установеното по делото, този резултат обаче не е бил непосредствена,
афиширана цел именно ищецът да бъде ограничен и да не получи право да ползва
филтрираща кана за вода, каквато е получил право да внесе и да ползва друг затворник, нито
пък ищецът е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение със затворника М. Ж.
чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Горният резултат е вследствие
на допусната от служител на Затвора – гр. Варна неволна грешка и след като тя е била
установена, филтриращата кана за вода е иззета от затворника М.Ж..
Легалната дефиниция на непряката дискриминация се съдържа в чл. 4, ал. 3 от
ЗЗДискр. Съгласно нея непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на
признаците по, ал. 1 на закона в по – неблагоприятно положение в сравнение с други лица
чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба,
критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими. Следователно в този случай
непосредствената цел на извършващия дискриминационните действия се афишира като
друга, но е налице обективно неравно третиране на определени лица по посочените в закона
признаци.
В случая не е налице и непряка дискриминация спрямо ищеца по смисъла на чл. 4, ал.
3 ЗЗДискр още повече, че за последната не се установява да е резултат от привидно
неутрална разпоредба, критерий или практика.
5
По изложените съображения съдът приема, не е налице нито пряка, нито непряка
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр на основата на признак "лично положение", при
което и не са налице и елементите на чл. 9 от закона – вероятността ищецът да е
дискриминиран, т. е., да установи факти, които да сочат на вероятност от дискриминация –
неравноправно третиране, претърпените неимуществени вреди, размер на вредите и
причинна връзка между извършената дискриминация и претърпените вреди, от което следва,
че исковете по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
С оглед неоснователността на обуславящия иск по чл. 71, ал.1, т. 1 от ЗЗДискр,
неоснователен е и обусловения иск по чл. 71 ,ал. 1, т. 3 ЗЗДискр – за заплащане на
обезщетение за търпени неимуществени вреди от дискриминационно отношение спрямо
ищеца, изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост, изолация,
пренебрежение, незачитане на права и интереси, ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от 31.05.2021 г. до окончателното и изплащане.
́
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 23 и 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на 180 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 532/02.03.2022 год., постановено по гр. дело №
20213110111300 по описа на РС-Варна за 2021 год. , с което са отхвърлени предявените от
ИЛ. АНТ. Р. ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с адрес: гр. София, бул. Генерал Столетов №
21 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3
от Закона за защита от дискриминация: за установяване на дискриминационно отношение от
страна на администрацията на ответника, изразяващо се в неравностойното третиране на
ищеца като физическо лице; за осъждането на ответника да преустанови
дискриминационното отношение спрямо ищеца и да се въздържа от такова
дискриминационно отношение за в бъдеще; за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди,
изразяващи се в породени чувства на унижение, отхвърленост, изолация, пренебрежение,
незачитане на права и интереси, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ИЛ. АНТ. Р. ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор
без замяна“ в Затвора – гр. Ловеч, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с адрес: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8, вр. чл. 23 и 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, сумата от 180 лева
(сто и осемдесет лева) – разноски за настоящото производство, съставляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7