Решение по дело №715/2019 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 26 май 2020 г.)
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20197160700715
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№556

гр. Перник, 31.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА

 

         При секретаря Н. С., като разгледа административно дело № 715/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

         Образувано е по жалба, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Д.К. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С139-0395614/13.11.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. Перник, кв. ***, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

         Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна.

         В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не е изпратил представител.

         В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К., оспорва жалбата. Искането към съда е да я отхвърли като неоснователна.

         Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от административния акт, срещу подлежаща на съдебно оспорване заповед, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

         На 26.10.2019 г. инспектори по приходите при главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка на търговски обект – бърза закуска, стопанисван от „***“ ЕООД, находящ се в гр. ***. Констатациите от нея са отразени в протокол за извършена проверка № 0395614/26.10.2019 г. Той е съставен от орган по приходите в изпълнение на правомощията му. Обективиран е в писмена форма и е със съдържание и реквизити съгласно чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Подписан е от съставителя и управителя на проверяваното търговско дружество съгласно чл. 50, ал. 4 от ДОПК. Затова на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има доказателствена сила за отразените действия, изявления и обстоятелства. От него се установява, че в хода на проверката, органите по приходите са извършили две контролни покупки на един брой меню „Фитнесманиаци“ на стойност 4.60 лв. и на един брой бургер „Специал“ на стойност 4.70 лв. За продажбите не са издадени фискални бонове от фискалните устройства в обекта - модел ***, с ИН на ФУ DT *** и ФП № *** и ФУ модел ***, с ИН на ФУ *** и ФП *** или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г. Издадени са служебни бонове, с №№ 0208102 за сумата от 4.60 лв. и № 0208104 за сумата от 4.70 лв. След легитимация на проверяващите, от фискалното устройство са представени копия на издадените фискални бонове за дата 26.10.2019 г., от които е видно, че за контролните покупки не са издадени фискални бонове.  

         За така установеното е съставен АУАН № F520786/31.10.2019 г., с който е образувано административно-наказателно производство за осъществено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Той е подписан от съставителя и представителя на „***“ ЕООД, без да са изложени възражения.

         Въз основа на констатациите в протокола за извършена проверка,  административният орган – началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С139-0395614/13.11.2019 г. Същата е връчена на адресата и - „***“ ЕООД на 17.11.2019 г. и е оспорена от него в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

         В хода на съдебното производство страните не са направили доказателствени искания, поради което съдът изцяло възприема фактите, следващи от събраните в административното производство доказателства.

         При горните фактически установявания, настоящият състав на Административен съд – Перник, намира от правна страна, следното:

         Оспорената заповед издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага от орган по приходите или упълномощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1 от ЗНАП очертава кръга на органите по приходите. В т. 3 от същата разпоредба, като такива са посочени началниците на отдели. Оспореният административен акт е издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в съответствие с предоставената му компетентност по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1 от ЗНАП.

         Същият е издаден в изискуемата писмена форма и е с предвиденото в чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. Отговаря на изискването по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност. В обстоятелствената част ясно и точно са изложени фактите, послужили като основание за прилагането на принудителната административна мярка, както и тези, относими към преценката за продължителността и.

         В проведеното административно производство не са нарушени административно-производствените правила. Адресатът на административния акт е уведомен за започването му с връчването на протокол за извършена проверка № 0395614/26.10.2019 г. и по този начин му е осигурена възможност да участва в него.

Оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Като основание за издаването и е посочена разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. А от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗЗДС според които принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не изпълни задължението си да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е регламентиран в Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. В настоящия случай безспорно е установено, че жалбоподателят не е издал фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, за извършените в стопанисвания от него търговски обект на 26.10.2019 г. два броя продажби. Затова съдът намира, че оспорената заповед е издадена при наличие на основанието по чл. 118, ал. 1, във вр. с чл. 186, ал. 1, б. А от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка – запечатване на обекта, в който е осъществена продажбата и следващата от нея на основание чл. 187, ал. 1, изр. 1 от ЗДДС забра на достъпа до него. При осъществяване предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А от ЗДДС компетентният административен орган по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС действа при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да приложи принудителна административна мярка. Той разполага с оперативна самостоятелност при преценка продължителността на мярката, която не може да превишава 30 дни. В случая, тя е приложена за срок от 14 дни. Настоящият състав счита, че административният орган законосъобразно е приел, че с оглед вида и размера на настъпилата вреда, и причините, и обстоятелствата при реализирането, тази продължителност не се явява несъразмерна за постигане на целения резултат - промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект съобразно нормативните изисквания.

Предвид всичко изложено, Административен съд – Перник намира, че по отношение на оспорената заповед не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, затова подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя В.Д.К. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С139-0395614/13.11.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. А, във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бърза закуска, находящ се в гр. Перник, кв. ***, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

         ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *** за заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        СЪДИЯ:/п/