Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 26.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Пазарджик, XXVI
граждански състав,
в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4236 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
от С.И.М. срещу „Върбица Лес” ООД, както следва: с правно основание чл. 128, т.
2 КТ за заплащане на сумата от 4250 лв., представляваща неплатено трудово
възнаграждение за периода м. юли 2014 г. – м. юли 2016 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба – 01.12.2016 г., до
окончателното ѝ изплащане; с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 631,61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на трудово
възнаграждение за месеците февруари 2014 г. – юли 2016 г. до датата на подаване
на исковата молба – 01.12.2016 г.; с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за
заплащане на сумата от 216,58 лв., представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на предявяване на исковата молба – 01.12.2016 г., до
окончателното ѝ изплащане; с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забавено плащане на обезщетението за неползван платен годишен
отпуск от 01.08.2016 г. до 01.12.2016 г. в размер на 7,41 лв.
Ищецът С.И.М. твърди, че е работил в
ответното дружество от 30.11.2011 г. до 01.08.2016г. като „лесовъд” при продължителност на работния
ден от 4 часа. По силата на трудовия договор било определено основно
трудово възнаграждение в размер на 175 лв., което следвало да се заплаща 2 пъти
месечно: ½ авансово до 15-то число на месеца и ½ до 10-то число
на следващия месец. Ищецът поддържа, че трудовото му правоотношение било
прекратено поради системно неплащане на трудовото възнаграждение със Заповед №
96/01.08.2016 г., считано от 01.08.2016 г. Твърди се в исковата молба, че в
периода на действие на трудовото правоотношение ответникът плащал със забава и
частично. С частични плащания общо в размер на ***0 лв. (на 12.06.2014 г. – 500
лв.; на 04.02.2015 г. – ***лв.; на 01.06.2015 г. – 250лв.; на 15.03.2016 г. – 150
лв.) били погасявани/заплащани най-старите по време заплати, както следва: за
м. 02.2014 г., м. 03. 2014 г., м. 04. 2014 г., м. 05. 2014 г., м. 06.2014 г. и
150 лв. от възнаграждението за м. 07.2014 г. Посочено е, че ответникът бил в
забава ежемесечно от 10.03.2014г. (за заплатата от м. 02.2014 г.) и дължал
обезщетение за забавено плащане върху всяка месечна заплата от 175 лв. от 10-то
число на следващия месец до датата на завеждане на иска в общ размер на 631,61
лв. Също така ответникът дължал на ищеца
и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 216,58 лв. При
прекратяване на трудовия договор не било начислено и изплатено обезщетение по
чл. 224 КТ за неползвания платен годишен
отпуск за 2014 г.– 10 дни; за 2015 г. – 10 дни и за 2016 г. – 6 дни. Претендира
и обезщетение за забавено плащане върху горепосочената сума в размер на 7,41
лв. от 01.08.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба. Поддържа, че
били направени многократни опити за изплащане на дължимото, но безуспешно,
поради което от 01.08.2016 г. било прекратено трудовото правоотношение. По тези
съображения моли да бъдат уважени предявените искове. Отправя искане на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба от ответника „Върбица Лес” ООД.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От Трудов договор № 29 от 30.11.2011 г.
се установява, че ищецът С.И.М. е заемал длъжността „лесовъд” в ответното
дружество, считано от 01.12.2011 г. при уговорена продължителност на работния
ден от 4 часа и трудово възнаграждение в размер на 175 лв. Посочено е още, че
трудовото възнаграждение следвало да се заплаща 2 пъти месечно: авансово до
15-то число на месеца и окончателно до 10-то число на следващия месец. В
договора е определен и платен годишен отпуск по чл. 155 КТ от 10 работни дни.
Със Заповед № 96 от 01.08.2016 г. на
управителя на ответното дружество било прекратено трудовото правоотношение с
ищеца на основание чл. 325, ал. 1 КТ по взаимно съгласие, считано от 01.08.2016
г.
Съдът намира за необходимо да отбележи,
че работодателят не изпълни задължението си да представи всички допълнителни
споразумения към трудовия договор. С оглед процесуалното поведение на ответната страна,
която е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, и останалите
събрани по делото доказателства, съдът на основание чл. 161 ГПК, вр. чл. 190,
ал. 1 ГПК приема за доказано, че през периода 01.12.2011 г. – 01.08.2016
г. ищецът реално е полагал труд при ответника, че уговореното трудово
възнаграждение е в размер на 175 лв. месечно, както и че на работника са се
полагали 10 дни платен годишен отпуск.
От приетото като обективно изготвено
заключение на съдебно-икономическата експертиза се изяснява, че с платената от
работодателя сума от 500 лв. на 12.06.2014 г. се погасяват напълно задълженията
за трудово възнаграждение за месеците февруари и март 2014 г. и частично за
месец април 2014 г., за който остават да се дължат още 25 лв. С платените на
04.02.2015 г. от ответника *** лв. се погасявало задължението за месец април
2014 г., както и частично задължението за месец май 2014 г., от което оставали
неплатени още *** лв. Извършеното на 01.06.2015 г. плащане в размер на 250 лв.
погасявало възнаграждението за месец май 2014 г. и частично задължението за м.
юни 2014 г., от което оставали неплатени още 25 лв. Платените на 15.03.2016 г.
150 лв. погасявали задължението за месец юни 2014 г. и част от възнаграждението
за месец юли 2014 г., за който период оставали да се дължат още 50 лв. Поради
това вещото лице е достигнало до извода, че общо неплатените трудови
възнаграждения възлизали на 4250 лв., от които 50 лв. за м. юли 2014 г. и 4200
лв. за периода м. август 2014 г. – м. юли 2016 г. Експертът е изяснил, че
размерът на дължимите лихви за забавено плащане на трудовите възнаграждения за
месеците от февруари 2014 г. до юли 2016 г. възлизат на 631,61 лв. Според
заключението на съдебно-икономическата експертиза за периода 2014 г. –
01.08.2016 г. на ищеца се полагали 26 работни дни платен годишен отпуск, като
размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ бил в размер на 216,58 лв. От
експертното заключение се изяснява, че размерът на законната лихва върху сумата
от 216,58 лв. за периода 01.08.2016 г. – 01.12.2016 г. възлиза на 7,41 лв.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно чл.
128, т. 2 КТ работодателят е длъжен да
заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За да бъде
уважен този иск, ищецът следва да установи, че
е престирал реално трудовата си сила през процесния период при работодателя. В
тежест на работодателя е да докаже, че е заплатил трудовото възнаграждение.
В разглеждания случай от съвкупния анализ на представените по
делото доказателства се установява, че ищецът е полагал труд при
работодателя-ответник през периода 01.12.2011 г. – 01.08.2016 г. От
заключението на приетата
СИЕ се изяснява, че не е изплатено трудовото възнаграждение за периода м. юли
2014 г. – м. юли 2016 г., като същото възлиза на 4250 лв. Следователно, следва
да бъде уважен искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата
от 4250 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. юли
2014 г. – м. юли 2016 г., ведно със законната лихва от 01.12.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Тъй
като работодателят не е изплатил уговореното трудово възнаграждение съобразно
определените в трудовия договор срокове, той е изпаднал в забава след изтичане
на 10-число от следващия месец по отношение на дължимото възнаграждение за
предходния месец. Вещото лице, съобразявайки
определения от БНБ основен лихвен процент за съответния период, увеличен с 10
пункта, е определило, че обезщетението за забавено плащане на трудовото
възнаграждение за периода 10.03.2014 г. – 01.12.2016 г. е в размер на 631,61
лв. Следователно, този иск трябва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
За да възникне
парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да се проявени в обективната действителност
две материални предпоставки – 1. да е прекратено трудовото правоотношение и 2.
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск
за календарната година на прекратяването или за предходни години.
Предвид горното съдът приема, че в настоящия случай ищецът е
доказал, че е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 01.08.2016 г. Вещото
лице по СИЕ, като е взело предвид представения от ищеца трудов договор, в който
страните са уговорили, че на работника се полагат 10 дни платен годишен отпуск,
е достигнало до извода, че за периода 2014 г. – 01.08.2016 г. работникът е имал
право да ползва 26 работни дни платен годишен отпуск. Според експерта размерът
на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 26 работни дни възлиза
на 216,58 лв. Тъй като работодателят не е ангажирал доказателства, че отпускът
е ползван от ищеца или че обезщетението е заплатено, съдът намира, че искът по
чл. 224, ал. 1 КТ следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Предвид основателността на претенцията за заплащане на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 216,58 лв. за периода 2014 г.
– 01.08.2016 г., следва да бъде уважен и акцесорният иск за обезщетение за
забавено плащане на посочената сума, чийто размер съгласно заключението на СИЕ
за периода 01.08.2016 г. – 01.12.2016 г. възлиза на 7,41 лв.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на
744 лв., от които 720 лв. – адвокатско възнаграждение и 24 лв. – разходи за
призоваване чрез ЧСИ.
Тъй
като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по производството
на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед уважаването на предявените искове,
дължимата ДТ в размер на 320 лв. и възнаграждението за вещо лице в размер на ***
лв. следва да бъдат заплатени от ответника съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК.
Макар
решението, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, да не се ползва със сила на пресъдено
нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК то притежава изпълнителна сила, поради
което съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази
част.
Така
мотивиран, РС Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Върбица Лес” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. , ул. „***” № ***, да заплати на С.И.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 4250
лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода м. юли 2014 г.
– м. юли 2016 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване
на исковата молба – 01.12.2016 г., до окончателното ѝ изплащане; да
заплати по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 631,61 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на трудово възнаграждение за месеците
февруари 2014 г. – юли 2016 г. до датата на предявяване на исковата молба –
01.12.2016 г.; да заплати по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата
от 216,58 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2014 г., 2015 г. и 2016 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
предявяване на исковата молба – 01.12.2016 г., до окончателното ѝ
изплащане; да заплати по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД сумата от 7,41 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението за неползван платен
годишен отпуск за периода от 01.08.2016 г. до 01.12.2016 г.
ОСЪЖДА „Върбица Лес” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. , ул. „***” № ***, да заплати на С.И.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 744 лв., представляваща сторените пред настоящата
инстанция разноски.
ОСЪЖДА „Върбица Лес” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б. , ул. „***” № ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик, следните суми: 320 лв. – държавна
такса, и *** лв. – възнаграждение за вещо лице.
ДОПУСКА
на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта, в която „Върбица Лес” ООД е осъдено да заплати на С.И.М. сумата от 4250 лв., ведно със законната
лихва върху нея от 01.12.2016 г. до окончателното ѝ изплащане – по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; сумата
от 631,61 лв. – по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД; сумата от 216,58 лв.,
ведно със законната лихва върху нея от 01.12.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане – по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ; сумата от 7,41 лв. –
по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Решението в частта, в която е допуснато
предварително изпълнение, имащо характер на определение, може да бъде обжалвано
с въззивна частна жалба пред ОС Пазарджик в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото решение.
Решението в останалата част може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: