МОТИВИ към присъда №16/25.02.2019г.,
постановена по НОХД №1411 по описа за 2018г. на ОС- Варна.
Производството е по реда на
Глава 27 от НПК, чл.371т.2 от НПК.
ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Е
ОБВИНИЛА:
Д.Н.С. в това, че
на 23.10.2017г. в
гр. Варна използвала платежен инструмент, банкова дебитна карта, издадена от
ЦКБ, като изтеглила сумата от 400 лева от банкомат на ОББ, ATM 621, находящ се
в гр. Варна, ***, без съгласието на титуляря В.Г.Д. и деянието не представлява
по-тежко престъпление- престъпление по чл.249, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение
спрямо подсъдимата Д.Н.С., като счита, че същото е доказано по несъмнен и
безспорен начин, тъй като по делото било установено чрез лицево-
идентификационната експертиза, че тя е лицето, което е изтеглило сумата от 400
лева от картата на пострадалата Д..
Доколкото спорът със защитата би бил относно размера на наказанието, то
моли съда при обективна преценка на всички обстоятелства по делото, да не
определя същото при наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
такива, а да приложи нормата на чл.58а, ал.1 от НК. При индивидуализацията му
счита, че следва да се вземе предвид изключително обремененото й съдебно
минало, независимо от обстоятелството, че са изтеглени 400лева, която сума би
могла да се тълкува като малка, но това е сумата, която би могла да бъде
изтеглена в рамките на деня преди да бъде блокирана картата. В тази връзка
следва да се вземе предвид, че предходните осъждания на подсъдимата не са
изпълнили целения превантивен ефект, поради което наказанието според държавното
обвинение, което следва да й бъде наложено е в рамките между минималния и
средния размер на предвиденото, което да бъде намалено с 1/3 по правилата на
чл.58а, ал.1 от НК. Относно гражданският иск моли съда да го уважи в
претендирания размер.
В процеса като частен обвинител е
встъпила пострадалата В.Г.Д., която е предявила и граждански иск против
подсъдимата Д.Н.С. за сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат от престъплението. В съдебно заседание поддържа
гражданския иск като моли съда да го уважи, така както е предявен. По отношение
на наказанието предоставя на преценката на съда.
Подсъдимата Д.Н.С. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Признава се за виновна, като на ДП не
е давала обяснения по обвинението. Защитникът пледира при определяне на
наказанието да се вземе предвид обстоятелството, че подсъдимата е признала
фактите. Сочи, че С. е оказала съдействие при изясняване на обстоятелствата,
въпреки, че не била дала обяснения. Акцентира, че последното осъждане на
подсъдимата било преди доста време, като понастоящем същата се водела
реабилитирана по право. Предишните осъждания за други престъпления, са извършени
преди доста време, поради което и по отношение на същата не следвало да се прилага цялата строгост на
закона, още повече, че тя била майка, гледала си децата и семейството. Предвид
това моли съда при постановяване на присъдата да прояви снизхождение и да
наложи наказание към минимума на предвиденото. В последната си дума подсъдимата
изразява съжаление.
Варненският окръжен съд, след преценка
на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Д.Н.С. е родена на ***г. в гр. Силистра,
живуща ***, българска гражданка, с начално
образование, безработна, неомъжена, осъждана.
На
23.10.2017г. пострадалата В.Д. се качила на автобусна линия №409 за една спирка
от „Катедралата“ до спирка „Тракия“. В автобуса тя показала на кондуктора карата си за пътуване, след което я сложила в
портмонето и го прибрала в чантата си, която закопчала с цип. След като слязла
от автобуса, тя посетила магазин за дрехи втора употреба, където решила да
закупи стока, при което установила липсата на портмонето си. В него тя държала
дебитната си карта, издадена от ЦКБ, като ПИН кода на същата била написана на
листче.
След
като установила липсата на портмонето си, пострадалата веднага посетила офис на
ЦКБ в гр. Варна, с цел да блокира картата си. Служителката в банката й
обяснила, че вече е била извършена транзакция от картата й, като била изтеглена
сумата от 400 лева. Служителката казала на пострадалата на следващия ден да
отиде, за да й бъде предоставен документ за това. Веднага след като установила,
че сумата е изтеглена от банковата й карта Д. депозирала жалба в полицията,
като в хода на започналото разследване по досъдебното производство тя предоставила на органите на
разследването извлечение от банковата си сметка, видно от което транзакцията,
която била извършена след кражбата на портмонето й е била осъществена на
23.10.2017г. в 11,04 часа на АТМ 621 на
ОББ, находящ се на ***, гр. Варна. След даване на съгласие за разкриване на
банкова тайна от страна на пострадалата Д.,
ЦКБ е предоставила извлечение от банковата сметка на същата на разследващите
органи, в което било потвърдено тегленото на инкриминираната сума от 400 лева в
11,04 часа на 23.10.2017г. От банката била
изискана информация дали на процесния банкомат на ОББ, АТМ 621 е имало
поставена охранителна камера, като ведно с тази информация бил предоставен и
диск със запис от инкриминираната дата. Този диск бил предоставен на св. Д.М.,
който след прегледа му разпознал като извършител на деянието подс. Д.С. ***. В
хода на разследването била назначена и изготвена лицево- идентификационна
експертиза, вещото лице по която е заключило, че записаните върху диска файлове
не са манипулирани. Изготвен бил и фотоалбум към експертизата. Вещото лице след
изземване на сравнителни образци- фотоснимки на подсъдимата Д.С., е дало
заключение, че на снимковия материал, приложен по експертизата е заснето най-
вероятно едно и също лице, а именно Д.Н.С., ЕГН **********. Видно от
изследвания запис от поставената охранителна камера на банкомат АТВ 621,
находящ се на *** в 11.00.24 часа на 23.10.2017г. подс. С. преминава за пръв
път в обхвата на камерата, с гръб. Секунди по- късно тя се връща, като при това
преминаване е заснето и се вижда лицето й. В 11.02.24 часа подс. С. застава
пред банкомата и се оглежда във всички посоки. Вади банкова карта, която
поставя в устройството и започва да борави с него. В 11.04.26 часа тя взема
банкнотите от банкомата и секунди по- късно излиза от обхвата на камерата.
Анализът на писмените и гласните доказателствени
средства налага следния правен извод:
От
обективна страна подсъдимата Д.Н.С./ М.Б./е осъществила състава на престъпление
по чл.249ал.1 от НК, тъй като 23.10.2017г.
в гр. Варна използвала платежен инструмент, банкова дебитна карта, издадена от
ЦКБ, като изтеглила сумата от 400 лева от банкомат на ОББ, ATM 621, находящ се
в гр. Варна, ***, без съгласието на титуляря В.Г.Д. и деянието не представлява
по-тежко престъпление.
Съдът
намира, че описаната по-горе фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин въз
основа показанията на разпитаните по делото свидетели, дадени на ДП и приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК, заключението по назначената лицево –
идентификационна експертиза, както и писмените доказателства на ДП и тези
приобщени към доказателствения материал в хода на съдебното производство/
справката за съдимост/. Подсъдимата признава изцяло фактите, описани в
обвинителния акт, като на ДП не е давала
обяснения. От показанията на пострадалата
се установява, че на инкриминираната в обвинителния акт дата в портмонето си
държала дебитна карта, като на листче бил написан ПИН кода на същата.
Портмонето се намирало в дамската й чанта. Същия ден се качила в автобус №409
от спирка „Катедралата“ до спирка „Тракия“, като в превозното средство показала
картата си за пътуване, която била в портмонето, след което го прибрала в
чантата си. След слизането влязла в магазин да пазарува, като чантата си
държала на рамо. Когато решила да закупи стока от магазина видяла, че
портмонето й го няма. Установявайки липсата му, веднага предприела действия за
блокиране на банковата си карта, като в банката разбрала, че от нея вече била
изтеглена максимално възможната за деня сума от 400 лева, както и местоположението
на АТМ устройството, от което било сторено това. Съдът кредитира показанията на
свидетелката като обективни. Същите кореспондират със заключението по назначената
лицево- идентификационна експертиза, видно от която в посочения в обвинителния
акт час и АТМ – устройството, находящо се на *** друго лице, а не пострадалата е изтеглило сумата от 400 лева от нейната
банкова карта. От видеозаписите, направени от охранителната камера, поставена
на процесното АТМ- устройство в този час е записано лицето, което е сторило
това. Вещото лице по лицево-
идентификационна експертиза е категорично, че предоставените за изследване
видеофайлове от камерата, поставена на АТМ- устройството не са манипулирани,
като в заключението си сочи конкретните действия на това лице. Записът преди
това е прегледан от св. М., който сочи в показанията си, че на същия е
разпознал лицето, което в 11,04 часа се оттегля от банкомата като Д.Н.С., която
му е позната от криминалния контингент. Вещото лице, снело сравнителен материал
от подсъдимата/ снимков/, като счита, че най- вероятно на извлечените снимки от
видеозаписа е заснето едно и също лице, а именно подс. С.. Горното според съда
по несъмнен начин в съвкупност с всички доказателства по делото установява
механизма на извършване на деянието, както и че негов автор е подс. Д.С.. В тази връзка съдът възприема заключението на
вещото лице по лицево- идентификационната експертиза като обективно и компетентно
извършено, а и същото кореспондира с показанията на св. М., който преди това е
разпознал подсъдимата като лицето, което извършва действия пред банкоматното устройство
и то в часа, посочен в банковите извлечения от сметката на пострадалата,
предоставени от ЦКБ.
Предвид
горното, съдът намира, че от обективна страна по несъмнен начин се установява,
че на 23.10.2017г. подс. С. е използвала и употребила по предназначение
платежния инструмент- дебитна карта. Това тя е осъществила чрез въвеждане на
картата в терминалното устройство /АТМ/,
чрез избиране на една от няколкото възможни операции, които банкоматът
позволява да бъдат извършени чрез набиране на съответния ПИН-код като потвърждение, че тегленето на сумата се
осъществява от оторизирано лице.
Ползването на картата не е станало със съгласието на титуляра й- св. В.Д.,
която е оправомощен ползвател на платежните услуги и като такава е разполагала
с персоналния идентификационен номер, определен от издателя на картата, тъй
като същата й е била открадната. С оглед горното деянието е осъществено от
подс. С. от обективна страна, тъй като
държателят на банковата карта е този, който ползва същата лично в съответствие
с условията на нейното издаване и ползване, като деянието не разкрива признаци
на по- тежко престъпление
При
осъществяване на деянието подс. С. е действала с пряк умисъл. Съзнавала е, че
използва дебитна карта, която не й е предоставена от нейния държател и не е
нейна, както и че няма право да използва такава, издадена на друго лице, а в
случая е сторила това и то без съгласието на собственика на банковата сметка.
Подсъдимата е съзнавала всички обективни
елементи от състава на извършеното престъпление, съзнавала е общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици от него и е
искала и целяла настъпването им. В случая подс. С. е изтеглила максимално
възможната сума за деня от сметката на пострадалата.
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. Д.Н.С. за извършеното
от нея престъпление по чл.249ал.1 от НК,
съдът намира, че като смекчаващо
отговорността обстоятелство не следва да бъде отчетено самопризнанието за извършеното,
тъй като такова не е било налице на ДП, предвид обстоятелството, че подс. С. е
заявила, че не се признава за виновна и с цялостното си поведение не е
съдействала за разкриване на обективната истина по делото. Освен формално
изразеното съжаление, съдът намира, че липсват други смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като такова не следва да се третира и обстоятелството, че има
две деца, тъй като същите са пълнолетни и тя от гледна точка на закона няма
задължения да ги гледа и издържа. Налице са единствено отегчаващи такива. В
тежест на подсъдимата С. следва да бъде отчетено обремененото й съдебно минало.
Видно от справката за съдимост, към момента на извършване на настоящото деяние,
С. не е реабилитирана по право. Реабилитация би могла да настъпи в хипотезата
на чл.88а от НК, предвид предходните осъждания, но по последното осъждане присъдата
е влязла в сила на 16.06.2010г. Със
същата по отношение на нея е наложено наказание
Лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, чието
изпълнение на основание чл.66ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три
години, както и Глоба в размер на 5000 лева. За да настъпи реабилитация за това
осъждане е необходимо да е изтекъл изпитателния срок съобразно нормата на чл.88а,
ал.3 от НК и след изтичането му следва да изтече срокът по чл.82ал.1т. 4 от НК,
който е 5 години. Към 23.10.2017г. не е изтекъл 8 годишният срок/ 3г. изпитателен
и 5 години по чл.82ал.1т.4 от НК/, за да се счита подс. С. реабилитирана по
право. Предвид горното, по отношение на същата в случая е неприложим институтът
на условното осъждане, тъй като реабилитацията би настъпила на 16.06.2018г. ако
същата не бе извършила престъпление.
Действително последното осъждане спрямо нея е за престъпление, извършено
преди значителен период от време, но наложеното й наказание по това осъждане е
следвало да изиграе своя превантивен и възпиращ ефект- да се въздържа от противоправни
прояви, което явно не е сторено. Горното разкрива подсъдимата като личност със
сравнително висока степен на обществена опасност. Нещо повече, като отегчаващо
отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено и обстоятелството, че подс.
С. е придобила дебитната карта на пострадалата
по неправомерен начин, тъй като портмонето на същата й е било откраднато
от чантата й, ведно с други вещи, които са се намирали в него и парична сума,
което представяла отегчаващо отговорността обстоятелство. Като такова следва да
бъде отчетено и размера на изтеглената сума, която е максимално възможната за
теглене за деня и не може да бъде третирана като пренебрежимо малка, още
повече, че пострадалата е пенсионер. Предвид изложеното съдът намира, че
наказанието по отношение на подс. С. следва да бъде определено при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл.54 от НК, над минимума
на предвиденото, а именно „Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ”. Намалявайки същото с една
трета по правилата на чл.58а,ал.1 от НК, на подсъдимата следва да се наложи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ
ДВЕ ГОДИНИ, което същата да изтърпи при първоначален ОБЩ режим. По отношение на
подсъдимата следва бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание Глоба,
като размерът на същото, съобразен с посочените по- горе обуславящи
отговорността обстоятелства съдът определи в размер на 600 лева. Съдът счита,
че с този размер на наказанията ще се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК
и ще се въздейства спрямо подсъдимата превъзпитаващо и възпиращо в извършване
на други престъпления като се изолира за продължителен период от време от
обществото.
С оглед
наказателно правната част на присъдата, предявеният от пострадалата Д. граждански
иск в размер на 400лева следва да бъде уважен изцяло. Същият намира своето
правно основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. От
доказателствата по делото се установява, че именно подс. С. е ползвала
платежния инструмент / по смисъла на чл.93т.24 от НК/, а именно дебитна карта,
издадена от ЦКБ на името на В.Г.Д. без съгласието на титуляра картодържател,
вследствие на което на последната са причинени имуществени вреди. Същите, видно
от приложените извлечения от банковата сметка на пострадалата възлизат на 400
лева, поради което и предявеният от същата граждански иск против подс. С.
следва да бъде уважен в този размер.
С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Д.Н.С. следва да заплати
направените по делото разноски на
досъдебното производство в размер на 229,73лева в полза на
Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна, както и сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса върху размера на
уважения граждански иск.
Мотивиран така, съдът се произнесе с
присъдата си.
СЪДИЯ: