Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 29.11.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през  2019 година, в следния   състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ :     СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА  в.гр.14247  по    описа   за  2018  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.247 от ГПК.

Постъпила е писмена молба от ЗК „У.“ до въззивния съд с искане да се измени постановеното въззивно решение по делото в частта заразноските, като съдът допълни диспозитива на решението си, като осъди ищеца З. „Е.“ АД да му заплати още 50 лв. разноски пред първата инстанция съобразно отхвърлената част от иска, както е приел в мотивите на решението си въззивниуя съд, но епропуснал да го отрази в диспозитива.

Въззивният съд намира, че молбата е такава по чл.247 от ГПК- за отстраняване на очевидна фактическа грешка-противоречие между мотиви и диспозитив, а не такава по чл.248 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските, тъй като във въззивното решение има мотиви относно разноските в посочения в молбата смисъл.

Въззиваемата страна-ищец З. „Е.“ АД не взела становище по молбата в срока по чл.247, ал.2 от ГПК.

Констатира се служебно от съда наличие на разместване имената на ищец и ответник във 2-рия абзац на диспозитива на въззивното решение.

Въззивният съд намира, че не се налага призоваване на страните по молбата за открито съдебно заседание, поради което следва да се произнесе по молбата в закрито съдебно заседание съгласно чл.247, ал.3 от ГПК.

Установява се следното:

По подадена от ЗК „У.“ въззивна жалба срещу решение № 446583 от 09.07.2018 г., постановено по гр.д. № 82452/2017 г. на СРС, 33 състав,  въззивният съд е постановил въззивно решение № 5707/26.07.2019 г. по настоящето дело, с което е приел, че поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции в обжалваната част, първоинстанционното решение по гр.д. № 82452/2017 г. на СРС, 33 състав следва да се отмени в частта, в която искът е уважен над сумата 1009,73лв. и за ликвид.разноски, и постанови ново в тази част, като се отхвърли иска за разликата над 1009, 73лв. до 1615,56 лв., и да се потвърди първоинстанционното решение в останалата обжалвана част- до размер 1009,73 лв. , като при този изход на спора следва да се намали отговорността на ответника за разноски по чл.78, ал.3 от ГПК до 240лв., съразмерно на уважения размер на иска, и да му се платят от ищеца още 50 лв. разноски пред първата инстанция.

            С последващия диспозитив на въззивното решение, обаче, въззивният съд е пропуснал да обективира така приетото в мотивите относно разноските, дължими още на ответника в размер на 50 лв., което разминаване между мотиви и диспозитив е отстранимо по реда на чл.247 от ГПК и молбата на ответника З. „У.“ АД в този смисъл е основателна.  Наред с това, доколкото в производството по чл. 247 ГПК и съдът по своя инициатива може да отстранява допуснати очевидни фактически грешки в постановеното от него решение, то констатираното служебно от съда разместване имената на страните във 2-рия абзац на диспозитива, не съответства на формираната воля на съда в мотивите на същото решение, нито на процесуалната роля на страните като ищец и ответник, както правилно са отразени в мотивите на възивното решение, а именно в диспозитива погрешно е посочено, че се отхвърля предявеният иск от  З. „У.“ АД, срещу З. „Е.“ АД, а процесуалното им положение е точно обратното. Следва служебно да се отстрани и това противоречие на мотиви и диспозитив на основание чл.247 от ГПК.

            Тези посочени по-горе допуснати грешки са от технически характер, не променят волята на съда, формирана в мотивите,  и  следва да се поправят, така че диспозитива на решението да съответства на формираната воля на съда в мотивите.

Воден от горните мотиви, СГС

Р Е Ш И :       

                       

            ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК, ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение № 5707/26.07.2019 г. по въззивно гр.д.№ 14247/2018 г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав, КАТО на стр.4 от решението, в 4-тия абзац на диспозитива, след израза : „сумата 47 лв. разноски за въззивната нистанция“ се добавя израза „и още 50 лв. разноски пред първата инстанция“.

            ДОПУСКА на основание чл.247 от ГПК, ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение № 5707/26.07.2019 г. по въззивно гр.д.№ 14247/2018 г. на СГС, ГО, ІІ-Г въззивен състав КАТО на стр.4 от решението, във 2-рия абзац на диспозитива, вместо израза : “ ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) иск от  З. „У.“ АД, ЕИК ********, със седалище иадрес на управление ***, срещу З. „Е.“ АД, *** да се чете вярното : “ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) иск от  З. „Е.“ АД, *** срещу З. „У.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.247, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните съгласно чл.247, ал.4 от ГПК, след което делото да се върне на първоинстанционния съд.

                                                                                                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                        2.