Р Е Ш Е Н И Е
Номер 846
Година 30.04.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на шестнадесети
април две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор Андрей
Червеняков
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело № 409 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на „ММ 9101“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Безово“ № 8,
ет.3, представлявано от управителя М. С. Р.против Агенция Митници. С исковата
молба се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
1200,00 лева, представляваща имуществени вреди – направени разноски за
адвокатско възнаграждение, от които 500,00 лева платени по н.а.х.д.№
1621/2018г. по описа на Районен съд Несебър, с решението по което дело е
отменено наказателно постановление № 36/14.06.2018г. издадено от заместник
началника на Митница Бургас и 700,00 лева платени по к.н.а.х.д. № 89/2019г. по
описа на Административен съд Бургас. С исковата молба се претендират и
направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Агенция Митници, редовно уведомена,
оспорва исковата претенция, като недопустима и неоснователна и прави искане да
бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява
становище за частична основателност на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
от фактическа страна, намира за установено следното:
С наказателно постановление № 36/2018 издадено на 14.06.2018г.
от зам.началника на Митница Бургас, на основание чл.124, ал.3 от Закона за
акцизите и данъчните складове (ЗАДС) са отнети в полза на държавата посочените
стоки предмет на нарушението, на „ММ 9101“ ООД е наложена имуществена санкция в
размер на 4 560,00 лева на основание чл.123, ал.2 от ЗАДС и лишаване от
право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки в описания търговски обект
за срок от едни месец, на основание чл.124а, ал.1, във връзка с чл.123, ал.2 от ЗАДС.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд Несебър и е отменено с решение № 346/21.11.2018г. постановено по н.а.х.д. №
1621/2018г.. Решението е обжалвано и е оставено в сила с решение №
205/07.02.2018г. постановено по к.н.а.х.д.№ 89/2019г. по описа на
Административен съд Бургас.
В хода на производството пред Районен съд Несебър, дружеството-жалбоподател
е представляван от адвокат С.Н., като по делото са представени пълномощно и
договор за правна защита и съдействие. В договора е посочено, че е договорено
възнаграждение в размер на 500,00 лева, платено в брой. Пред касационната
инстанция дружеството е представлявано отново от адвокат Н., като са
представени отново пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Съгласно
договора, дружеството е платило в брой адвокатско възнаграждение в размер на
700,00 лева.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени
вреди, причинени му от отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви
след отмяна на административния акт, по съответния ред.
Наказателно постановление № № 36/2018 издадено на 14.06.2018г.
от зам.началника на Митница Бургас, от което се твърди, че са произтекли вреди
за ищеца е отменено от Районен съд Несебър с решение № 346/21.11.2018г.
постановено по н.а.х.д. № 1621/2018г., оставено в сила с решение №
205/07.02.2018г. постановено по к.н.а.х.д.№ 89/2019г. по описа на
Административен съд Бургас, поради което са налице предпоставките за завеждане
на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.
Разгледано по същество исковата претенция е частично основателна.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предвидени от законодателя
предпоставки.
Дейността на администрацията по налагане на
административни наказания, по своето естество е правораздавателна и е свързана
със защита на реда в областта на държавното управление. Тя представлява форма
на административна дейност, извършвана по административен ред, чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност.
Наказателните постановления, като резултат от
упражняване на дейността по налагане на административно наказание,
представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда и при
условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по
смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това,
основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да се тълкува
ограничително като приложното и́ поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т.1 от тълкувателно постановление
от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС. Ето защо и след
като наказателното постановление от което се твърди, че са претърпени вредите е
отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, то е налице
първата от предвидените предпоставки. В случая са ирелевантни мотивите довели
до отмяна на наказателното постановление, както и дали това е поради допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното
производство или поради противоречие с материалноправните изисквания на закона,
поради което те не следва да бъдат обсъждани.
Втората предпоставка също е налице. В хода на
съдебното обжалване на наказателното постановление, от „ММ 9101“ ООД, в
качеството му на жалбоподател, са направени съдебно-деловодни разноски в общ размер
на 1 200,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат
Н., съгласно два договора за правна защита и съдействие представени и приложени
по н.а.х.д. № 1621/2018г. по описа на НРС и к.н.а.х.д.№ 89/2019г. по описа на
Административен съд Бургас. В договорите е посочена договорената и заплатена
сума за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. В първия
договор е посочен предмет – оказване на правна защита и съдействие изразяваща
се в изготвяне на жалба, участие и представителство пред НРС, като жалбоподател
против НП №36/18г. на зам.началника на Митница Бургас. Сезиращата съда жалба е
подписана от адвокат Н. и той е представлявал дружеството при разглеждане на
делото в проведеното на 14.11.2018г. открито съдебно заседание, тоест осъществено
е договореното процесуално представителство. Във втория договор е посочен
предмет – оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в процесуално
представителство пред Административен съд Бургас по к.н.а.х.д.№ 89/2019г..
Адвокат Н. е представлявал дружеството в проведеното на 31.01.2019г. открито
съдебно заседание по делото, поради което следва да се приеме, че е осъществено
договореното процесуално представителство. В производствата пред двете съдебни
инстанции от съда е прието, че е налице надлежно упълномощаване на адвокат Н.,
въз основа на представеното пълномощно, поради което за съда не е налице
съмнение, че тези договори касаят именно производството по оспорване на наказателно
постановление № 36/2018 издадено на 14.06.2018г. от зам.началника на Митница Бургас.
Съгласно т.1 от тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка. В случая са представени два договора за
правна защита и съдействие, в които е договорено плащане в брой, като е
извършено отбелязване за заплащане на цялата сума, поради което следва да се
приеме, че договорите имат характера на разписка и плащането на сумите по тях е
доказано.
В случая е налице и третата предвидена предпоставка, а
именно наличието на причинно-следствена връзка между издаденото наказателно
постановление и направените от ищеца разноски в хода на неговото обжалване.
Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното
постановление пред съда са направени във връзка с извършения му съдебен контрол
за законосъобразност. Действително процесуалното представителство в
производството по обжалване на наказателни постановления не е задължително, но
след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то
направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена
последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като,
ако не беше издадено наказателното постановление, лицето не би имало нужда,
съответно не би заплатил адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се
приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност,
а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и тълкувателно решение
№ 1/15.03.2017г., постановено по т.д.№2/2016г. на ВАС.
С оглед на изложеното, предявения от
„ММ 9101“ ООД иск е основателен но същият не следва да бъде уважен до целият претендирания
размер от 1 200,00 лева, като направеното възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар е основателно. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв.“. В случая размер на наложената имуществена санкция е 4 560,00
лева, поради което минималния размер на адвокатското възнаграждение за една
инстанция се определя на 549,20 лева. По първият договор за правна защита и
съдействие дружеството е заплатило адвокатски хонорар в размер на 500,00 лева,
тоест под предвидения в Наредбата минимум, поради което същият е дължим изцяло.
По вторият договор е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700,00
лева, който размер е над предвидения минимум. В случая, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и след като се съобрази, че пред касационната
инстанция е провеждано едно съдебно заседание, като от името на дружеството не
е депозиран отговор по касационната жалба, следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за тази инстанция в размер на минималното предвидено в
Наредбата, а именно 549,20 лева или общо за двете инстанции 1049,20 лева, като
исковата претенция следва да бъде отхвърлена в останалата и́ част.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, от
представения договор за правна защита и съдействие, се установява, че от ищеца
са направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 400,00 лева, като и 10,00 лева заплатена държавна такса за образуване
на съдебното производството. Съобразно уважената част от иска следва да му се
присъди сумата от 359,72 лева, от които 349,72 лева адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от иска и 10,00 лева платена държавна такса.
Мотивиран от изложеното, Административен съд
гр.Бургас, десети състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „ММ 9101“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Безово“ № 8,
ет.3, представлявано от управителя М. С.Р. сумата от 1 049,20 лева (хиляда
четиридесет и девет лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление № 36/2018 издадено на 14.06.2018г. от заместник началника на
Митница Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 1 200,00 лева (хиляда и двеста лева).
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „ММ 9101“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Безово“ № 8,
ет.3, представлявано от управителя М.С. Р. разноски по делото за настоящата
съдебна инстанция в размер на 359,72 лева (триста петдесет и девет лева и седемдесет
и две стотинки).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: