Решение по дело №2811/2019 на Районен съд - Видин

                             Р Е Ш Е Н И Е № 14

 

                                гр. Видин, 07.02.2020 г.

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                                                                          

                                                       Председател: ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ

                                                

при секретаря Оля Петрова и в присъствието на прокурора ....................., като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2811 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на К.Б.К., ЕГН **********,***, с която против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171А е предявил искове с правно основание  по чл. 140 КТ, във вр. чл. 179, във вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че по силата на възникнало между ищеца и ответника служебно правоотношение ищецът е назначен и работи на длъжност Мл. експерт – Н-к на ДС в РС ПБЗН - Видин повече от три години, като служебните си задължения изпълнява на 24 часови дежурства, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.

Излага че, ответникът не му е заплатил извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Сочи, че е налице и забава в плащането на този извънреден труд.

Твърди се, че по силата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014г. /отменена/ за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Поддържа се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Сочи се, че в Наредба № 81213-592/25.05.2015г. и Наредба № 81213-776/29.07.2016г. на МВР липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31. ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Сочи се също, че при липсата на такава норма не следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. В случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди се, че разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Р. България утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.

Поддържа се, че трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобра­зяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения. В случая обаче на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия период, но не и извънреден труд от нощен труд за исковия период, съобразно общия брой денонощни дежурства, положени от ищеца и преизчислени в действително отработени часове чрез превръщането им в дневен труд с коефициент 0.143. Съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР извънредният труд по чл.187, ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, от което следва, че при изчисляването на дължимото възнаграждение на ищеца за извънреден труд, следва да е съобразено и това увеличение.

Сочи, че за периода от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал нощен труд, като възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни не му е заплащано.

След допуснато изменение се иска от съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1840.36 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд от нощен труд, при сумирано изчисляване  на работното  време,  при  превръщане  на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време – за тригодишен исков период, считано от 30.09.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и сума в размер на 223.92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за процесния период /30.09.2016 г. до 30.09.2019 г./ от датата на падежа им до датата на входяване на исковата молба.

Претендират се направените по делото разноски.

         В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Не оспорва, че през исковия период ищецът се е намирал в служебно правоотношение с ГДПБЗН в МВР. Твърди, че на ищеца е било изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден труд и нощен труд през процесния период. Подържа, че ищецът е служител на МВР и в тази връзка е приложим единствено ЗМВР, а не Закона за държавния служител и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

            По делото са събрани писменни доказателства, назначена и  изслушана е съдебно- счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и ангажираните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

         Между страните не е налице спор, че през исковия период от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника, като се представени справки за трудовото  възнаграждение на ищеца.

         От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е отработил 227  нощни дежурства по 8 часа или 1816 часа нощен труд. Вещото лице е посочило, че при преизчисляване на нощните часове с коефициент 1,143 и превръщането на нощните часове в дневни допълнителните часове положен труд са в размер на 259.69 часа. В заключението е отразено, че допълнителното възнаграждение, представляващо възнаграждение за действително положен извънреден труд от нощен, възлизало на 1840.36 лв., а размерът на обезщетението за забава за исковия период, изчислен  по периоди на възникване /по тримесечия/  до 30.09.2019г., възлиза на 223.92 лв.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

         В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

          Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

          С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

          От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

         В случая, предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на  правния спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд.

           В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

          За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.).

          От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.

          От 02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).

          Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

          Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143.

          В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

          Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

          При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143,тъй като в противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

         По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.  

           От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 259.69 ч. /положен извънреден труд от нощен труд/, като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1840.36 лв.

Предвид изложеното предявения главен иск следва да бъде уважен в пълен размер, а именно за сумата от 1840.36 лв., ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

         Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.

          На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко дължимо вземане до 30.09.2019 г. ,като съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза за исковия период обезщетението за забава възлиза в общ размер от 223.92 лева, който съвпада се претендирания, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода от спора, ищецът има право на разноски, които, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 700.00лв. за платено адвокатско възнаграждение. 

Съдът дължи произнасяне по възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 658.82 лева за двата иска, а платеното такова от ищеца е в размер на 700.00 лева – малко над минималния размер, поради което съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение,с оглед фактическата и правна сложност на делото.

С оглед на изложеното, ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по уважените искове в общ размер на 123.61 лв., както и разноските за вещо лице в размер на 80.00 лв.

Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171А  да заплати на К.Б.К., ЕГН **********,***, следните суми: сумата от 1840.36 лева /главница/, представляваща дължимо  възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 30.09.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 30.09.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171А  да заплати на К.Б.К., ЕГН **********,***, сумата в размер на 223.92 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1840.36 лева, считано от падежа на всяко дължимо за исковия период възнаграждение  до 30.09.2019 г.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171А  да заплати на К.Б.К., ЕГН **********,***, сумата от 700.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171А  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Видин сумата в общ размер от 123.61 лева, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 80.00 лева, направени от бюджета разноски за  възнаграждение на вещо лице.  

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: