№260035
гр.
Силистра, 03.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Галина Йовчева, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 17/2020 год. по
описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците
– М.Д.С. и А.Д.А. чрез процесуален представител и съдебен адрес молят съда да
постанови решение, с което да
1.
осъди ответника ЗК „Лев Инс" АД на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да
заплати на ищцата М.Д.С. - сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея морални болки и страдания от
загубата на майка й - Фатме Риза Гюбел, ведно със
законната лихва от 27.12.2019г., до окончателното й изплащане, както и да
заплати направените разноски по делото.
2.
осъди ответника ЗК „Лев Инс" АД на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да
заплати на ищеца А.Д.А., - сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него морални болки и страдания от
загубата на майка му - Фатме Риза Гюбел, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й
изплащане, както и да заплати направените разноски по делото.
В
допълнителната искова молба представителят на ищците е посочил, че предявения
от тях акцесорен иск за лихви за забава включва сумата от 1689.02 лв. /хиляда
шестстотин осемдесет и девет лева и две стотинки/, представляващи лихва за
забава върху платената от ответника главница от общо 32000 /тридесет и две
хиляди/ лева от 27.-12.2019г. – датата, на която застрахователя е следвало да
плати обезщетението до 03.07.2020г. – датата на погасяването на главницата.
Ответникът – ЗК "Лев
Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 51 Д, редовно уведомен в срок депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и активната
процесуална легитимация на ищците, но твърди 90 % съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на тяхната загинала близка. Оспорва размера на исковите
претенции позовавайки се освен на твърдяното съпричиняване, но и на преклонната
възраст на починалата майка на ищците и липсата на силна духовна близост
предвид факта, че те /ищците/ са живели отделно от майка си в собствени
семейства. Ответникът сочи, че вече е бил сезиран извън съдебно от ищците и им
е заплатил обезщетение от по 16000 /шестнадесет хиляди/ лева на всеки един от
тях, като счита, че така изплатените суми са напълно достатъчни, като
репарация. По тези съображения моли съда да отхвърли ищцовите претенции изцяло.
Оспорва претенцията за мораторна лихва с довода, че тя е претендирана върху
общо начислена главница, което не кореспондира с двата индивидуално предявени
иска.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното
от фактическа страна:
На
21.08.2019г., около 14:40 часа, в с. Черник, на ул. „Тимок" № 37, пред дом
№ 37 и дом № 26, Елиф Ибрям Хюсеин управлявайки микробус марка „Мерцедес",
модел „Спринтер" с рег. № СС4788АН, предприела
маневра „движение на заден ход" прегазила с намиращата се зад микробуса
Фатме Риза Гюбел– майка на ищците.
След
произшествието пострадалата е настанена по спешност в МБАП
- Силистра, с множество тежки травматични увреждания вследствие, на които на
28.08.2019г. е починала в лечебното заведение.
От
влязлата в законна сила Присъда № 5, постановена по н.д. № 6/2020г. на ОС –
Силистра е видно, че наказателният съд е признал подсъдимата ЕЛИФ ИБРЯМ ХЮСЕИН,
родена на ЗА ВИНОВНА в това, че:
На
21.08.2019 г., в с. Черник, общ. Дулово, обл.Силистра, по ул. „Тимок“, пред дом
№ 37, при управление на моторно превозно средство- товарен автомобил марка
„Мерцедес", модел „Спринтер", с per. № СС 4788 АП е нарушила правилата за движение по
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно:
- по чл. 40. ал. 1 от ЗДвП: Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението;
- чл. 40, ал. 2 от ЗДвП: По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, и когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, в
резултат на което допуснала пътно - транспортно произшествие с пешеходец -
Фатме Риза Гюбел от с. Черник, общ. Дулово, обл. Сс,
ул.„Тимок"№37, на която по непредпазливост причинила смъртта, настъпила на
28.08.2019 г. в МБАЛ – Силистра.
От
мотивите към присъдата може да се установи, че според наказателния съд извън
всякакво съмнение, с оглед доказателствената съвкупност е, че допуснатите
нарушения на правилата за движение от страна на подс. Хюсеин, са в пряка
причинна връзка със съставомерния резултат - причинената смърт на пострадалата Гюбел. Безспорно е установено също така, че смъртта на Гюбел настъпила на 28.08.2019г. в МБАЛ-Силистра, е в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка с получените от нея травматични
увреждания, вследствие на допуснатото ПТП. Горния извод се извлича от
заключенията на изготвените СМЕ на труп и СМЕ по писмени данни. От субективна
страна деянието е извършено по непредпазливост, при форма на вината несъзнавана
непредпазливост /небрежност/, тъй като подсъдимата не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но с оглед конкретните
обстоятелства е била длъжна, и е могла да ги предвиди. Деянието е извършено при
изключително благоприятни пътни и атмосферни условия, като не са били налице
никакви обективни причини, които да оправдаят неправомерното й поведение, т.е.
тя освен, че е имала възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат,
но е била длъжна да го стори. Създалата се непредотвратима пътна ситуация, е
изцяло вследствие неправомерното поведение на подс. Хюсеин и проявеното от нея
нехайно отношение към основни правила от движението по пътищата, каквито са
задълженията й свързани с управление за автомобила на заден ход.
Видно
от Констативен протокол с пострадали лица от 21.08.2019г. с УРИ от №
259р-6668/28.08.2019г. и от справка от информационната система на Гаранционен
фонд, управляваният от Елиф Ибрям Хюсеин микробус марка „Мерцедес", модел
„Спринтер" с рег.№ СС 4788 АН, има валидно
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" със
ЗК „Лев Инс" АД с полица № BG/22/119001098098
валидна от 21.04.2019г. до 20.04.2020г. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение не се оспорва от ответника.
С
молба с вх. № 12622/26.09.2019г. ищците са сезирали ответника с искане за
изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - морални
болки и страдания вследствие на загубата на техния наследодател, ведно с
приложени банкови сметки. В тази връзка съдът приема, че срока по чл. 409, във
вр. с чл. 108, ал. 3 във вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ, за изтекъл на
26.12.2019г., от който момент се следва законна лихва върху размера на
обезщетението.
От
представените от ответника книжа може да се установи, че молбите на ищците били
разгледани и на същите едва на 03.06.2020г. /три месеца след подаване на
исковата молба/ е изплатено обезщетение в размер по 16 000 /шестнадесет
хиляди/ лева на всеки един от тях. Получаването на тези суми е признато за
установено по делото.
По
твърдения на ищците те преживяват много тежко загубата на своя майка, към която
били силно привързани. Връзката между тях била изключително силна. Със загубата
на загиналата си майка ищците са загубили моралната си подкрепа и опора
завинаги. Те непоносимо тежко понасяли внезапната смърт на Фатме Риза Гюбел, починала в резултат на горецитираното
пътно-транспортно произшествие.
Ищците
сочат, че парична сума в какъвто и да било размер не може да намали или
премахне мъката им по преждевременно и
нелепо загиналата им майка, но претендират спрямо застрахователя конкретно по 150000 лева /сто и петдесет
хиляди лева/ за всеки един от тях, която сума считат за справедливо
обезщетение, което съответства на причинените им неимуществени вреди
претърпените от тях морални болки и
страдания от загубата на тяхната майка, съответства на обществения критерий за
справедливост, и е съобразен с икономическата конюнктура и инфлационните
процеси в страната.
От
заключението на вещото лице изготвило назначената от съда САТЕ се установява
механизма на ПТП. Заключението на експерта преповтаря установеното в
проведеното и завършило с влязла в сила присъда наказателно производство.
Загиналата близка на ищците е прегазена от микробус управляван от Елиф Ибрям
Хюсеин, която извършвала с автомобила маневра движение на заден ход. Експертът
е установил, че ПТП е предизвикано в светлата част на денонощието при ясна
видимост. Целта на маневрата на водачката на микробуса била да утъпче разстлания по пътното платно боб собственост на
пострадалата. Не е спорно, че тази дейност е била извършвана именно по молба на
загиналата близка на ищците. Според експерта пострадалата е навлязла в опасната
зона зад автомобила без да предупреди за това водачката, която пък без да се
увери, че пътя зад микробуса е свободен и безопасен предприела маневра движение
на заден ход, което довело да съприкосновение между пострадалата и превозното
средство.
По
данни от заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ може се
установяват получените от Фатме Риза Гюбел травми,
които довели до нейната смърт. Експертът е категоричен, че именно травмите
получени в коментираното ПТП са причина за смъртта на майката на ищците.
От
данните събрани при разпита на свидетеля Бирсен А. – съпруга на ищеца се
установява, че тя, ищеца и покойната Фатме Гюбел
живеели в едно домакинство, а ищцата живеела отделно в друго населено място в
гр. Дулово. Свидетелката съобщава, че семейството било много сплотено всички
много се обичали и си помагали. Съобщава също, че ищецът работел в чужбина
по-вече от 10- 12 години, като си идвал при семейството на всеки 3-4 месеца. От
показанията й се установява, че когато ищецът отсъствал от страната в къщата
живеели заедно само тя /свидетелката/ и покойната Гюбел.
От думите й се установява, че взаимно са си помагали със средства. Свидетелката
съобщава, че след инцидента разговаряла с покойната Гюбел,
която й съобщила, че Елиф Хюсеин няма вина за ПТП без да може да обясни как
така се е случило.
От
разпита на свидетелката Елиф Ибрям Хюсеин се установява, че същата е далечен
роднина с ищците. Свидетелката в качеството си на участник в ПТП подробно
разказва как се е случило. Съобщава, че се уговорили с покойната Фатме тя
/Елиф/ да помогне на домакинството, като с микробуса си утъпче
разстлания по пътното платно боб произведен от семейството. Уговорката между
двете била Фатме да стои на безопасно разстояние от микробуса и да сигнализира
при появата на пешеходци или някакви други препятствия при движението на
автомобила на заден ход. Свидетелката твърди, че не разбрала, как Фатме се е
озовала под гумите на микробуса, след инцидента веднага откарали пострадалата в
болница, където последната постоянно повтаряла, че вината си е изцяло нейна /на
Фатме/. Свидетелката съобщава още, че всеки път когато предприемала движение на
заден ход поглеждала в огледалата за обратно виждане за да се увери, че пътя
назад е чист, последния път обаче не видяла Фатме в огледалата, но въпреки това
потеглила.
От
разпита на свидетеля Гюлстун А. Алекбер
се установява, че същата не е била пряк очевидец на инцидента, но впоследствие
отишла в Бърза помощ, където разговаряла с пострадалата Фатме, която й
съобщила, че вина за произшествието има единствено тя самата, но не и водачката
на лекотоварния автомобил. От показанията й се потвърждават и данните, че
семейството било сплотено макар реално дъщерята на пострадалата да живеела в
друго населено място, а синът и работел предимно в чужбина,като шофьор.
От
разпита на свидетеля Анифе Юсуф Ахмед се
установява, че и тя не е присъствала на ПТП, но видяла пострадалата преди
смъртта й в болницата, където последната твърдяла, че вината за инцидента е
изцяло нейна, а не на водачката на микробуса.
от
правна страна:
Съдът се е произнесъл по допустимостта
на исковите претенции с четеното в закрито съдебно заседание Определение №
2600010 от 18.08.2020г.. Разгледани по същество ОС намира исковете за частично основателни
по следните причини:
По делото липсва спор относно наличието
на твърдяното ПТП, и причинно следствената връзка между него и причинената
смърт на майката на ищците. Липсва спор и относно наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила марка „Мерцедес", модел
„Спринтер" с рег. № СС4788АН, което ангажира
пряката отговорност на ответника в качеството му на застраховател.
Оспорват
се изключителната вина на водача на товарния автомобил за предизвикване на ПТП с
довода за голям процент съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
загиналата майка на ищците. Процесуалният представител на ответника приема, че
загиналата Фатме пренебрегвайки правилата за безопасност сама се поставила в
рискова ситуация заставайки зад микробуса управляван от Елиф Хюсеин без да
предупреди водачката знаейки, че предстои последната да предприеме маневра –
движение на заден ход. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение, като
завишено, несправедливо и не кореспондиращо с реално понесените от ищците щети
с довода, че връзката между тях и покойната им майка не била твърде близка
предвид обстоятелството, че ищцата живеела в отделно домакинство в друго
населено място, а ищеца от дълги години работел като международен шофьор и с
месеци отсъствал от дома, където живеела майка му.
По отношение на вината на Елиф Хюсеин,
за настъпване на процесното ПТП съдът по реда на чл. 300 от ГПК, задължително
следва да възприеме влязлата в сила Присъда № 5, постановена по н.д. № 6/2020г.
на ОС – Силистра, според която „извън всякакво съмнение, с оглед доказателствената
съвкупност е, че допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на
подс. Хюсеин, са в пряка причинна връзка със съставомерния резултат -
причинената смърт на пострадалата Гюбел“.
По делото бе установено, че автомобила
управляван от Елиф Хюсеин е оборудван само с външни огледала за обратно
виждане, тъй като конструктивно купето няма вътрешно огледало за обратно
виждане, а задната товарна част на фургона е с непрозрачни страни, съответно
водача няма пряка видимост в зоната, непосредствено към задните врати.
Автомобилът не е разполагал и с камера, подпомагаща движението на заден ход.
Това обстоятелство именно е задължавало подсъдимата да прояви по-голяма
бдителност при управление на автомобила при движение на заден ход и да осигури
лице, което да следи и сигнализира за евентуално възникване на опасност за
движението. Това е било наложително, предвид наличната „мъртва зона“ на
видимост зад автомобила, с оглед конструктивните му особености. По твърдения на
свид. Хюсеин събрани и в настоящото производство и в дадените от нея обяснения
в хода на досъдебното производство тя е
натоварила с тази отговорност именно пострадалата, но предвид настъпилия
резултат, това или не отговаря на действителността, или тя не е успяла да
обясни убедително, какво се изисква от пострадалата Гюбел.
Това е така, след като последната съвсем безконтролно се е озовала в зоната на
движение на автомобила назад, не е била възприета от подсъдимата, вследствие на
което се е стигнало до фаталното съприкосновение. Предвид така установеното
наказателния съд е приел, че „При особеностите на извършваната операция
/включваща предвижване на автомобила напред-назад/, конструктивните особености
на автомобила, и конкретния пътен участък /намиращ се в населено място,
предполагащ появата и на други пешеходци освен пострадалата/, подсъдимата е
била длъжна да прояви особена бдителност при осъществяване на движението си, и
особено при всяко предвижване на заден ход да се убеди, че ще го извърши
безопасно, и с това няма да създаде опасност за другите участници в движението.
Подсъдимата е имала техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествие и съприкосновението с пешеходката Гюбел,
ако при движението си на заден ход е ползвала помощта на друго лице, за да й
оказва помощ при движение на заден ход. ПТП на конкретното място, и при
конкретните климатични условия е било нормално предотвратимо, и причина за
допускането му е единствено неправомерното субективно поведение на Елиф Хюсеин, която е предприела маневра
„движение на заден ход“, без да се убеди и осигури безопасното й извършване“.
Съобразявайки изложеното и задължението
по чл. 300 от ГПК, възражението на ответника за липса на деликтна отговорност у
водача Хюсеин, респективно наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
отстрана на пострадалата Фатме Гюбел не се възприема
от съда и следва да се отхвърли.
Другият спорен въпрос по делото е
размерът на следващото се обезщетение за причинени неимуществени вреди, който
ответникът, дължи на ищците.
Ищците претендират пълния размер на посоченото
в исковата молба обезщетение намирайки, че трагичния инцидент довел до
преживените във връзка със загубата на тяхната майка душевни болки и страдания
са предизвикани изцяло от ПТП, което обуславя отговорността на застрахователя
за репариране на вредите.
Съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно,
а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне
на размера на обезщетението
– възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди /ППВС № 4/1968 год./, включително настъпилите в страната в обществено-икономически
план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.2005 год. по
гр.д. № 876/2004 год. на ВКС,
IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о.
и решение № 124/11.11.2010 год. по
т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./,
стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./.
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума
на увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на психически болки и душевни страдания, търпени от ищците
– син и дъщеря на починалия Марио Георгиев.
Смъртта поставя край
на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими,
а от друга – най-големи,
поради което за това житейско събитие
следва да се определи по справедливост по-висок размер на обезщетение, отколкото за търпени неимуществени вреди от телесни повреди.
В случая характерът
и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите – ищците са преживели тежко загубата на своята
майка, с която ищеца живеел в едно домакинство, а
ищцата поддържала чести контакти и са имали близки човешки
взаимоотношения. Съдът отчита
както вида на родствената връзка между починалия и ищците, така и болезнено изживяната загуба от страна на последните. Макар
пострадалата Гюбел при смъртта си да е била с
навършени 68г., по сведения на свидетелите е била изключително жизнена,
физически много здрава.
В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на близък, съдът намери,
че за репатриране на неблагоприятните
последици от увреждащото събитие
съобразно възприетия с чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливостта, необходимата сума, която ответникът следва да заплати
на всеки
един от ищците, е в размер на по
100 000 /сто хиляди/ лева на всеки един от тях, а след приспадане на
платените вече по 16000 /шестнадесет/ хиляди съдът приема основните искове за
основателни до размера от по 84 000 /осемдесет и четири хиляди/ лева на
всеки един от ищците.
Предвид основателността на основния иск
съдът намира за основателни и акцесорните претенции за лихви. В настоящия
случай ищците са предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение на 26.09.2019г. поради което и предвид разпоредбите на
чл. 409, във вр. с чл. 108, ал. 3 във вр. с чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за
изплащане на обезщетение е изтекъл на 26.12.2019г. В тази връзка и предвид
обстоятелството, че ответника е изплатил на ищците по 16000 /шестнадесет
хиляди/ лева на всеки на 03.06.2020г. съдът приема, че на всеки един от ищците
са следва законна лихва върху главница от 100 000 /сто хиляди/ лева
начислена за периода от 27.12.2019г. до 03.06.2020г., и законната лихва върху
главница от 86 000 /осемдесет и шест хиляди/ лева от 04.06.2020г. до
окончателното събиране на сумите.
Предвид изхода на делото, направеното
искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2, и §
2а от ЗА, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на процесуалния
представител на ищците сумата от 6024 /шест хиляди двадесет и четири/ лева с
ДДС. Размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е съобразен с чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът не кредитира ответниковото възражение за неоснователност на претенцията
присъденото на представителя на ищците адвокатско възнаграждение да бъде с
начислен ДДС предвид съдържащото се в делото /лист № 181/ доказателство за
регистрация на същия по ЗДДС.
Предвид изхода на делото и разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, а
именно сумата от 3012 /три хиляди и дванадесет/ лева. Съдът не кредитира
ищцовото възражение за прекомерност на платеното на един адвокат възнаграждение
предвид обстоятелството, че същото е изцяло съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След направена компенсация съдът приема,
че следва да осъди ответника да плати на представителя на ищците сумата от 3012
/три хиляди и дванадесет/ лева.
Предвид
изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да плати в приход на държавния бюджет по сметката на ОС – Силистра
сумата от 8266.67лв. /осем хиляди двеста шестдесет и шест лева и шестдесет и
седем стотинки/ представляваща сбор от сумите 8000 /осем хиляди лева дължима държавна
деловодна съобразно уважената част от иска 266.67лв. /двеста шестдесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки/ платено възнаграждение на вещи лица.
Водим от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗК
"Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на М.Д.С. - сумата от 84 000
/осемдесет и четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от
нея морални болки и страдания от загубата на майка й - Фатме Риза Гюбел, ведно със законната лихва върху главница от
100 000 /сто хиляди/ лева начислена за периода от 27.12.2019г. до
03.06.2020г., и законната лихва върху главница от 86 000 /осемдесет и шест
хиляди/ лева от 04.06.2020г. до окончателното събиране на сумите.
ОСЪЖДА
ЗК
"Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на А.Д.А., - сумата от 84 000
/осемдесет и четири хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от
нея морални болки и страдания от загубата на майка й - Фатме Риза Гюбел, ведно със законната лихва върху главница от
100 000 /сто хиляди/ лева начислена за периода от 27.12.2019г. до
03.06.2020г., и законната лихва върху главница от 86 000 /осемдесет и шест
хиляди/ лева от 04.06.2020г. до окончателното събиране на сумите.
ОСЪЖДА
ЗК
"Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати на адв. В.В.О.,
и адрес гр. София, ул. "Цар Самуил" № 38, партер, ап. 2, сумата от
3012 /три хиляди и дванадесет/ лева с ДДС, адвокатски хонорар съобразно
уважената част от иска и направена компенсация.
ОСЪЖДА ЗК
"Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, да заплати в приход на държавния бюджет по
сметката на ОС – Силистра, сумата от 8266.67лв. /осем хиляди двеста шестдесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки/, деловодни такси и разноски.
ОТХВЪРЛЯ
исковите претенции в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:…………