Р E Ш Е Н И Е
град София, 05.11.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на единадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 900 по описа за 2018 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 173161 от 17.07.2017 г., постановено по гр. дело № 41089 по описа за 2016 г., Софийският районен съд, III ГО, 149-ти състав, е изменил, на основание чл. 150, вр. с чл.
143, ал. 2 СК, издръжката, определена с Решение от 14.10.2010 г. по
гр. дело № 398/2009 г. на Окръжен съд – Враца, като я е увеличил от 80.00 лева на 160.00 лева. Осъдил е Ю.Г.К., ЕГН
**********, да заплаща на малолетното си
дете В.В.И., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител
В.И.Г., ЕГН **********, месечна издръжка
в размер на 160.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба –
21.07.2016 г., до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до пълното й изплащане. Отхвърлил е
иска по чл. 150, вр. с чл. 143, ал. 2 СК за сумата над 160.00 лева до пълния
заявен размер от 200.00 лева. Осъдил е, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю.К. да
заплати на В.В.И., действащ чрез своя баща и законен представител В.И.Г., сумата от 240.00 лева – разноски за
първата инстанция. Осъдил е, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.В.И.,
действащ чрез своя баща и законен представител В.И.Г., да заплати на Ю.К. сумата от 80.00 лева – разноски за първата
инстанция. Осъдил е, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, Ю.К. да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 115.20 лева – държавна такса. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
Решението в частта за присъдената
издръжка.
Ответницата Ю.Г.К.
(въззивница в настоящото производство) е останала недоволна от така постановеното Решение и го е обжалвала, с въззивна жалба, вх. № 5140607 от 27.09.2017 г. по описа на
Софийски районен съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт, в частта, с
която ответницата е осъдена да заплаща месечна издръжка за сумата над 115.00 лева до уважения размер от 160.00 лева, като
се поддържат нарушения на материалния и процесуалния закон, както и
необоснованост. Въззивницата изтъква, че размерът на дължимата от нея издръжка
бил неправилно определен и несъобразен с възможностите й да плаща така
определената издръжка. Ю.К. била с 50% трайна неработоспособност; не работела,
не притежавала никакво имущество и въпреки нарасналите нужди на детето не била
в състояние да заплаща издръжка над сумата от 115.00 лева. Поддържа се, че
възможностите й не били променени от момента на определяне на първоначалната
издръжка. Съобразно с изложеното моли въззивния съд да отмени Решението и
вместо него да постанови друго, с което да определи Ю.Г.К. да заплаща на
малолетното си дете месечна издръжка в размер на 115.00 лева. Поддържа
оспорването си в съдебно заседание във въззивната инстанция, чрез пълномощник. Претендира
присъждане на разноски.
Ищецът В.В.И. (въззиваем в настоящото
производство), действащ чрез своя баща и законен представител В.И.Г., чрез
пълномощник, е подал отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил същата като неоснователна по изложените
в нея оплаквания за неправилност на съдебния акт в обжалваната част. Не претендира
разноски за въззивното производство. Не се яви в съдебно заседание и не заяви
становище.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваната част съдебен
акт.
Решението в частта, с която е осъдена ответницата Ю.К. да заплаща месечна издръжка до сумата от 115.00 лева, в
отхвърлителната му част за сумата над 160.00 лева до заявения размер от
200.00 лева, и в частта, с която е
допуснато предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, като необжалвано е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени
доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на
въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така
очертания от жалбите предмет на спора, прие
следното:
Въззивната жалба е
основателна.
Уважаването на иск по чл. 150 СК
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса от
детето, което е ищец по този иск, на следните предпоставки: – че ответникът е
негов родител; нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер,
материалната възможност на родителя да дава издръжка в претендирания размер и
наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена
първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия
от издръжка в претендирания размер и/или промяна на материалните възможности на
родителя). В процесния случай между страните не е спорно, а и се установи от
доказателствата по делото, че въззивницата Ю.К. е майка на въззиваемия В.И. (удостоверение
за раждане - дубликат, издадено въз основа на Акт за раждане № 0004 от
05.01.2009 г., съставен в град София, Район “Триадица“). Нуждата от издръжка
също е установена по делото с оглед периода от време, който е изтекъл от
първоначалното определяне на издръжката в размер на 80.00 лева с влязло в сила
Решение от 14.10.2010 г. по гр. дело № 398 по описа за 2009 г. на Окръжен съд –
Враца (л. 7 от първоинстанционното дело). Следва само за пълнота да се
отбележи, че нуждата от издръжка и нарастването на потребностите на
подрастващите се предполага – обстоятелство, което не се и оспорва от
въззивницата. Следователно е налице и трайно изменение в обстоятелствата, при
които е определена първоначалната издръжка по отношение нарастване нуждите на
правоимащия – въззиваемия - ищец В.И..
Недоказана по делото обаче е останала възможността
на ответницата – въззивница да дава издръжка в претендирания размер. С ППВС № 5/1970
г. (което не е загубило силата си) са дадени указания на съдилищата, че възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните
доходи, имотно състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на
родителя, отглеждащ детето. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие,
възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите му така, както те биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно (в
този смисъл и Решение № 77 от 21.03.2012 г. по
гр. дело № 863/2011 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.). Родителят, който възразява, че е в обективна невъзможност да дава
издръжка, следва да установи този факт в процеса. При така разпределена
доказателствена тежест, въззивният съд намира, че въззивницата е ангажирала
достатъчно надлежни доказателства, установяващи, че не е в състояние да заплаща
издръжка в определения от първостепенния съд размер и над сумата от 115.00 лева
месечно. Опора на този извод на настоящия състав са следните доказателства: в
първата инстанция са приетите по делото Справки, съдържащи данни за осигурени
лица за периода 2005 г. – 2017 г. от НОИ – Дирекция“ Информационни системи и
моделиране на бизнес процеси“ относно Ю.К. (л. 45 и л. 70) и Експертно решение № 5403/150 от 01.11.2016 г. видно от което на ответницата са определени
50% трайно загубена работоспособност, поради рецидивиращо депресивно
разстройство с умерено тежък период; и във въззивната инстанция са приетите по
делото: Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Ю.Г.К.;
Амбулаторен лист № 001365 от 26.09.2017
г.; Амбулаторен лист № 001817 от 14.12.2017 г.,
Амбулаторен лист № 001359 от 08.10.2018 г., Етапна епикриза на Ю.Г.К.,
изготвена от АСИМП по психиатрия, град Враца, д-р Л.С.. При положение, че
задълженият родител е в невъзможност да доставя търсената издръжка,
правоимащото лице може да я потърси от лицата от следващия ред, съобразно
установения ред в чл. 140, ал. 1 СК.
Съобразно с изложеното и
поради това, че изводите на първата и въззивната инстанция не съвпадат, първоинстанционното
Решение е неправилно в обжалваната част и следва да се отмени в
частта, с която е осъдена Ю.Г.К. да заплаща месечна издръжка на В.И. за сумата
над 115.00 лева до уважения размер от 160.00 лева, като предявеният иск за увеличение
на издръжката следва да се отхвърли за този размер, считано от 21.07.2016 г. –
като неоснователен.
По разноските.
Предвид изхода на спора първоинстанционното Решение ще следва да се
ревизира и в частта относно присъдената държавна такса по издръжката, както и в
частта за разноските, както следва: в частта относно държавната такса съобразно
уважената част от иска Решението следва да се отмени за сумата над 50.40 лева
до постановения размер от 115.20 лева; както и в частта, с която ответницата е
осъдена да заплати на ищеца разноски съобразно с уважената част от иска
Решението следва да се отмени за сумата над 116.67 лева до присъдения размер от
240.00 лева.
Предвид изхода на делото,
въззиваемата страна дължи разноски на въззивницата в общ размер на 432.40
лева (от които 32.40 лева – заплатена държавна такса
за въззивната жалба, и 400.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство).
Именно предвид
изхода на спора, ищецът дължи на ответницата допълнително и разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно с отхвърлената от настоящата инстанция част от иска, в
размер на 203.33 лева.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, предвид ограничението на чл. 280, ал.
3, т. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение,
II-ри въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 173161 от 17.07.2017 г., постановено по гр. дело № 41089 по описа за 2016 г. на Софийски
районен съд, III Гражданско отделение, 149-ти
състав, в частта, с която е осъдена, на основание чл.
150, предл. 1 и предл. 3, вр. с чл. 143, ал. 2 СК, Ю.Г.К., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете В.В.И., ЕГН **********, действащ чрез
своя баща и законен представител В.И.Г., ЕГН **********, месечна издръжка за сумата над 115.00 лева до присъдения размер от
160.00 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 21.07.2016 г.,
до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната
лихва върху отменената разлика от 115.00 лева до 160.00 лева; в частта, с която Ю.К. е осъдена да
заплати по сметка на Софийски районен
съд държавна такса върху увеличената издръжка за сумата над 50.40 лева до присъдения размер от 115.20 лева; в частта, с която е
осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Ю.К. да заплати на В.И. разноски за
първата инстанция за сумата над 116.67 лева да
присъдения размер от 240.00 лева, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.И., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител В.И.Г.,
ЕГН **********, срещу майка му Ю.Г.К., ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 150,
предл.1 и предл. 3, вр. с чл. 143, ал. 2 СК - за увеличаване на присъдената му
с Решение от 14.10.2010 г., постановено по гр. дело № 398/2009 г. на Врачански
окръжен съд, месечна издръжка за разликата над 115.00 (сто и петнадесет) лева
до 160.00 (сто и шестдесет) лева, считано от 21.07.2016 г., ведно със законната лихва върху отхвърлената разлика, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.И., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител В.И.Г.,
ЕГН **********, да заплати на Ю.Г.К.,
ЕГН **********, сумата
от 203.33 лева - разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В.В.И., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител В.И.Г.,
ЕГН **********, да заплати на Ю.Г.К.,
ЕГН **********, сумата
от 432.40 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО,
съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.