№ 4036
гр. София, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА-
МАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА
Административно наказателно дело № 20241110208622 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М. Е. Е., чрез адв. М. Д. - К., срещу Заповед за
задържане на лице рег. № УРИ-228зз-617 от 30.06.2023 г., издадена от
Венцислав Йорданов Митков, на длъжност командир на отделение при 04 РУ
– СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по отношение на М. Е.
Е. е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24
часа“.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 10582/2023 г. по
описа на СРС, НО, 137-ми състав, като след обезсилване на решението по това
дело от XIV касационен състав на АССГ, същото е върнато за разглеждане от
друг състав на съда, вследствие на което е образувано производството пред
настоящия съдебен състав.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт
като издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Развиват
се доводи за липса на посочени както фактически, така и правни основания за
задържане на лицето, като в заповедта е посочено единствено като текст
„извършител на проява на домашно насилие“. Поддържа се, че в заповедта не
е посочен състав на престъпление по Наказателния кодекс, нито разпоредба, в
която такова престъпление да е визирано. Твърди се нарушение на
1
материалния закон, тъй като в заповедта е посочено само бланкетно правно
основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Сочи се съдебна практика, съобразно
която задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за
извършване на престъпление от съответното лице или поне данни за
съпричастност на лицето към извършването на конкретно престъпление, като
се излагат съображения, че в конкретния случай такива данни липсват. В
жалбата се посочва още, че не са спазени изискванията на чл. 6, § 2 от
Директива 2012/13, както и на § 1 от същата разпоредба. Направени са
доказателствени искания. По изложените съображения се претендира
отмяната на атакуваната заповед за задържане, както и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят – М. Е. Е., редовно
призован, не се явява и не се представлява.
В постъпило по делото писмено становище, адв. Д. – К., пълномощник
на жалбоподателя, моли да бъде даден ход на делото. Поддържа жалбата, моли
да бъдат приети представените с жалбата доказателства и преписката по
задържането. Прави искане за присъждане на разноски и моли обжалваната
заповед за задържане да бъде отменена.
Ответникът - Венцислав Йорданов Митков, на длъжност командир на
отделение при 04 РУ – СДВР, редовно призован се представлява от юрк.
Василева – Гяурова, редовно упълномощена, която оспорва жалбата. Излага
доводи за законосъобразността на процесната заповед за задържане, тъй като
са спазени фактическите и правни основанията задържането. Поддържа, че в
заповедта не е посочено правната квалификация на престъплението, тъй като
полицейският орган не притежава юридическо образование, поради което и не
може от него да се очаква да даде правилна правна квалификация, като в
конкретния случай видно от приложените писмени доказателства
жалбоподателят е бил задържан с оглед данни за възможно съпричастие за
престъпление от общ характер - домашно насилие. Моли жалбата да се остави
без уважение. Сочи, че няма основания за отмяна на атакуваната заповед и
моли същата да бъде потвърдена като законосъобразна Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележи.
Софийска районна прокуратура – редовно уведомена, не изпраща
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № УРИ-228зз-617 от 30.06.2023 г., издадена от Венцислав
Йорданов Митков, на длъжност командир на отделение при 04 РУ – СДВР, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в 00.30 ч. на 30.06.2023 г. М. Е. Е. е
задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 04 РУ на
СДВР. Посочено е, че задържането му е във връзка с „извършител проява на
2
домашно насилие“. Заповедта за задържане е връчена на жалбоподателя, за
което свидетелства разписката към заповедта. Жалбоподателят бил освободен
на същия ден – 30.06.2023 г., в 17.30 ч.
От събраните по делото доказателства, и по-конкретно от приложеното
по делото заверено копие на досъдебно производство (ДП) № 228 ЗМ
1100/30.06.2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 31357/2023 г. по описа на
СРП, се установява, че същото е било образувано на основание чл. 207, ал. 1
от НПК, за това, че на 29.06.2023 г. в гр. София, в жилище, находящо се на
адрес – ул. „Кораб планина“ № 69, вх. А, ет. 3, ап. 7, причинил на Шенай
Шемсиева Расимова лека телесна повреда, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с
чл. 130, ал. 1 от НК. Поради това е бил задържан и срещу него било започнато
разследване.
Към административната преписка са приложени протокол за личен
обиск на М. Е. Е. от 30.06.2023 г., декларация за правата на задържаното лице
от 30.06.2023г. от жалбоподателя, разписка от 30.06.2023г. за върнати вещи на
задържаното лице, заверени преписи от материалите по образувано ДП № 228
ЗМ 1100/30.06.2023 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 31357/2023г. по
описа на СРП, от които е видно, че по случая е образувано досъдебно
производство, както и жалбоподателят е бил привлечен в качеството си на
обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК,
удостоверение за Венцислава Йорданов Митков, специфична длъжностна
характеристика за длъжността командир на отделение, от които се установява,
че длъжностното лице, издало процесната заповед притежава компетентността
да издаде същата.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, а именно: Заповед за
задържане на лице рег. № УРИ-228зз-617 от 30.06.2023 г., Протокол за обиск
от 30.06.2023; разписка за върнати вещи, заверено копие на досъдебно
производство (ДП) № 228 ЗМ 1100/30.06.2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР,
пр.пр. № 31357/2023 г. по описа на СРП, съдържащо Докладна записка
относно извършена проверка по преписка № 228000-10800/23 г., заявление от
Шенай Шемсиева Расимова, сведение от Шенай Шемсиева Расимова,
протокол за установяване на първоначални данни за извършен акт на домашно
насилие, декларация от Шенай Шемсиева Расимова, Докладна записка
относно задържано лице за домашно насилие на ул. „Кораб планина“,
протокол за предупреждение, Докладна записка за извършена проверка в
системи ЕАР-КОС и ДНСП-КОС, съдебномедицинско удостоверение, както и
от останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира доказателствения материал, събран и приобщен по
предвидения в закона ред в своята съвкупност, като го намира за
непротиворечив и допълващ се поотделно и в своята съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
3
следните изводи от правна страна:
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на
индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от
компетентен административен орган, в установената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са
приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът
с целта на закона.
С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на
полицейските органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат
за срок до 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата
на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.
Оспорената заповед за задържане е издадена от Венцислав Йорданов
Митков, полицейски служител при 04 РУ – СДВР – компетентен
административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити,
които трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта; фактически и правни
основания за задържането; данни, идентифициращи задържаното лице; датата
и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР,
както и правото му - да обжалва пред съда законността на задържането; - на
адвокатска защита от момента на задържането; - на медицинска помощ; - на
телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; - да се свърже с
консулските власти на съответната държава, в случай че не е български
гражданин; - да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
Изричното изискване по чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР към момента на
задържането в заповедта да бъдат посочени фактическите и правните
основания за задържането е проявление на разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ,
която осигурява гаранция всяко арестувано лице да знае защо е лишено от
свобода, както и за да му се даде възможност да отрече извършването на
престъплението. Посочването им в заповедта, представлява излагане на
мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви,
съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по
смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност,
преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса,
доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко могат да се свържат с посочените от издателя
4
правни норми.
В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу
България на ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се
посочват специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
свързващи го с престъпно деяние. Липсата на описание на относими към
случая конкретни факти засяга правото на защита на оспорващия, който
следва да знае за кои свои действия и/или бездействия бива задържан от
полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез оборване
на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е
самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Същевременно, съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на
ТР № 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат
да бъдат изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други
документи от административната преписка – докладни, АУАН, нарочно
съставени мотиви или други писмени доказателства. В Решение от 25.05.2023
г. на Съда на Европейския съюз, постановено по дело C‑608/21 с предмет
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се приема, че
се допуска прилагането на национална правна уредба, според която
основанията за задържане на лицата, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление, включително информацията за престъпното
деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени, могат да бъдат
изложени в документи, различни от акта за задържане. Не се допуска обаче
тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално
оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а не в
момента на лишаването от свобода или в кратък срок след началото на
същото.
В случая в оспорената заповед като фактическото основание за
задържането е посочено извършител на проява на домашно насилие, а като
правно основание - разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР – данни, че
лицето е извършило престъпление. По настоящото дело е изискан и приложен
препис от досъдебно производство, образувано на основание чл. 207, ал. 1 от
НПК, в което се съдържат и докладни записки, в които са развити
фактическите обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на акта,
като са описани събраните до този момент доказателства спрямо него,
касаещи данни за упражняване на домашно насилие от страна на
жалбоподателя М. Е. Е. срещу Шенай Шемсиева Расимова, с която живеят на
семейни начала, поради което административният акт е надлежно мотивиран,
спазени са административнопроизводствените правила по издаването му и не
са налице предпоставки за отмяната му на процесуално основание. В снетите
сведения от Шенай Шемсиева Расимова, протокол за установяване на
първоначални данни за извършен акт на домашно насилие, декларация от
Шенай Шемсиева Расимова, протокол за предупреждение и
съдебномедицинско удостоверение, са отразени събрани достатъчно данни за
съпричастност на задържаното лице към противоправни действия, насочени
5
към личността на пострадалото лице. В този смисъл съдът намира, че налице
са били всички основания да се смята, че противоправното поведение на
жалбоподателя вероятно не само ще продължи (съгласно показанията на
Расимова), но е напълно възможно и да ескалира, което обстоятелство
отнесено към упражненото домашно насилие над М. Е. Е., която към момента
е била в напреднала бременност, неизменно налага атакуваното ограничение -
Заповед за задържане на лице рег. № УРИ-228зз-617 от 30.06.2023 г.
Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има
за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след
извършването на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на
разследване срещу вероятния извършител на престъпление, като предоставя
възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез
които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно
производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на
задържаното лице към извършването на престъпление.
За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят
не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Това дава
право на административния орган, при условията на оперативна
самостоятелност, да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието за
точна квалификация на деянието, а още по-малко се изисква престъплението
да е несъмнено и категорично установено или съпричастността на лицето към
него. Въпросът дали конкретното лице е извършител на конкретно престъпно
деяние по НК и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват лицето с конкретното
престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Понятието „данни“ по
смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с „достатъчно данни“ по
смисъла на чл. 212, ал. 1 НК, нито изисква достатъчно доказателства за
извършено престъпление. Необходимо е само да се констатира наличието на
данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъпление, което не е оборено към момента на взимане на
ПАМ. Това дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя
условие за точна квалификация на деянието. Въпросът дали задържаното лице
е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно,
подлежат на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на
наказателното производство. Необходимо е данните, обосноваващи
6
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението да са установени преди извършване на задържането.
Противното би породило риск от произвол при прилагането на мярката и
необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й.
Установяването на данните е в тежест на административния орган.
Посоченото в процесната заповед фактическото основание е извършител
на проява на домашно насилие. Съдът приема, че в настоящия случай се
установи наличието на изискуемите по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР данни в тази
насока, във връзка с които е и било образувано досъдебно производство за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК. Видно от
приетите по делото доказателства – Докладна записка относно извършена
проверка по преписка № 228000-10800/23 г., заявление от Шенай Шемсиева
Расимова, сведение от Шенай Шемсиева Расимова, протокол за установяване
на първоначални данни за извършен акт на домашно насилие, декларация от
Шенай Шемсиева Расимова, протокол за предупреждение,
съдебномедицинско удостоверение, издалият заповедта орган е констатирал
към момента на издаването й, че жалбоподателят М. Е. Е. е осъществил от
обективна страна състав на престъпление с посочената правна квалификация.
С оглед на това според настоящата инстанция е приложен правилно
материалният закон.
Във всеки конкретен случай следва да се държи сметка и за целта на
закона, за конкретните фактически и правни действия, извършени от лицето и
за степента на обществената им опасност, в противен случай предоставените
със ЗМВР правомощия на полицейските органи биха се превърнали в
произвол и злоупотреба с власт. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането
на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на
съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането
на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка
„задържане за срок до 24 часа“ в случая е оправдано, като задържането е
извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на
престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност,
надделява над правилото за зачитане на личната свобода. След задържането на
жалбоподателя спрямо него са били извършени действия по разследването,
като видно от часа на освобождаването му става ясно, че същият е бил
освободен след отпадане на необходимостта от неговото задържане, поради
което последното не се явява произволно и несъответно на преследваната от
закона цел. Поради тези съображения съдът намери, че заповедта е издадена и
в съответствие с целта закона, а не произволно и при превратно упражняване
на властнически правомощия.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че административният акт
е надлежно мотивиран, спазени са административнопроизводствените правила
7
по издаването му и не са налице предпоставки за отмяната му на процесуално
основание.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не
по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна
административна мярка, която съгласно ЕКПЧ съставлява ограничаване на
правото на свобода, допустимо по изключение съобразно чл. 5, § 1, б. „с“ от
ЕКПЧ с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона
институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване
на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Също така
това задържане предоставя възможност на полицейските органи да извършат
неотложни действия, чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за
образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните
данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на
престъпление.
В обобщение, доколкото не се установиха основанията по чл. 146 от
АПК оспорвания акт следва да бъде потвърден, а жалбата против него
съответно отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Предвид изхода на делото и направеното искане, в полза на
административния орган следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на по 80 /осемдесет/ лева за разглеждане на делото
пред всяка инстанция, в общ рзмер на 240 (двеста и четиридесет) лева на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от
АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Е. Е. срещу Заповед за задържане на лице
рег. № УРИ-228зз-617 от 30.06.2023 г., издадена от Венцислав Йорданов
Митков, на длъжност командир на отделение при 04 РУ – СДВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 143 от АПК М. Е. Е., ЕГН ********** да
заплати на СДВР сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева – разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред
Административния съд - София-град в 14-дневен срок от съобщаването за
изготвянето му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9