ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 181
гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20225200900102 по описа за 2022 година
Производството е по чл.232 от ГПК и чл.81 от ГПК.
Делото е образувано по повод искова молба с вх. №4114/20.06.2022 г., подадена от 1) В.
А. П., ЕГН **********; 2) М. А. В., ЕГН **********; 3) Л. А. С., ЕГН **********; 4) А. Р.
П., ЕГН **********; 5) А. Р. Т., ЕГН **********; 6) Л. Р. К., ЕГН ********** и 7) П. Р. П.,
ЕГН **********, чрез пълномощниците им - адв.И.М. и адв.Р.З. (ПзАК) против 1)
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* и П. Л. Б., ЕГН
**********, с която са предявени исковe по реда на чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.86 ЗЗД (против
първия ответник) и евентуални претенции с правно основание на чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.86 от
ЗЗД (против втория ответник).
От страна на ищците В. А. П., М. А. В. и Л. А. С. предявените искове против двамата
ответници (главен и евентуален) са за присъждане на главници от по 100 000 лв., а от
ищците А. Р. П., А. Р. Т., Л. Р. К. и П. Р. П. – са за главници от по 25 000 лв.,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, описани подробно в петитума на
исковата молба.
По делото е извършена размяна на книжата по чл.367 - чл.373 ГПК, а с определение №
117/04.04.2024 г. съдът се е произнесъл и по реда на чл.374 ГПК.
От страна на ищците, чрез пълномощниците им - адв.И.М. и адв.Р.З. е постъпило
заявление с вх. № 4733/17.05.2024 г., с която се оттеглят претенциите и се иска прекратяване
на производството по делото.
Съдът е сезиран с искане вх. № 3135/03.04.2024 г. от пълномощника на ответника П. Б.
– адв. В. П., за присъждане на сторените разноски по делото, към което е приложен и списък
по чл. 80 ГПК.
Списък по чл. 80 ГПК е представен и от представителят на ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД – юрисконсулт Б. Г...
Съдът, като взе предвид депозираната молба по чл. 232 ГПК, намира следното :
Съобразно разпоредбата на чл.232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без
съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В настоящия
случай молбата по чл.232 ГПК е депозирана преди провеждане на първото съдебно
заседание, поради което при оттегляне на претенциите, не е необходимо изискване
съгласието на ответниците. Съдът приема, че изрично отправената от пълномощниците на
ищците молба за оттегляне на иска надлежно десезира настоящата инстанция от
1
разглеждане на исковете, поради което молбата се явява основателна и ще следва да бъде
уважена.
По разноските:
Съгласно чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнА. и по искането за разноски с оглед изхода на спора. Такива искания за
присъждане на разноски са направени и от двамата ответници, поради което съдът дължи
произнА.не и по тяхната основателност.
В разглеждания случай процесуалния представител на ЗД „Евроинс“ АД (упълномощен
съгласно пълномощно на стр.174) претендира юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 3150 лв., които изрично е посочен и в приложения списък по чл.80 ГПК (стр. 293).
Пълномощникът на ответника П. Б. - адв.В. П., претендира адв. възнаграждение при
условията на чл.38, ал.2 от ЗА в общ размер на 36 550 лв., от които искането е съответно по
8650 лв. да бъдат възложени в тежест на ищците В. А. П., М. А. В. и Л. А. С. и по 2650 лв. –
в тежест на ищците А. Р. П., А. Р. Т., Л. Р. К. и П. Р. П.. По делото е представено изрично
пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 07.10.2022 г. (стр.167-168), от
които е видно, че в случая между ответника П. Б. и адв. П. не е било договаряно
изплащането на възнаграждение в полза на адвоката, а в договора като основание за тази
договорка за безплатно представителство е посочена разпоредбата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2
от ЗАдв.
Съдът намира, че в полза на ответното АД дължимите от ищците разноски за
юрисконсултско възнаграждение при прекратяване на производството, следва да се
определят при условията чл.78, ал. 4 ГПК вр. ал.8 ГПК, съобразявайки предвидените в чл.37
ЗППр вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП) параметри
в границите по ал.1 от 100 до 360 лв. Настоящия съдебен състав намира че възможността за
увеличение на възнаграждението по реда на чл.25, ал. 2 от НЗПП не следва да се прилага в
настоящия случай предвид обстоятелството, че делото приключва при условията на чл.232
ГПК без в производството да са провеждани о.с.з. за събиране на доказателства ,при
направено възражение за прекомерност на претендирани разноски. Ето защо и при тези
данни съдът намира, че на ЗД „Евроинс“ АД следва да се присъди възнаграждение в общ в
размер на 1300 лв., от които по 300 лв., съответно ще бъдат дължими за представителството
от юрисконсулта за предявените против дружеството искове от първите трима ищци и
съответно по 100 лв. – за останалите четирима ищци с оглед обема и сложността на
свършена работа и етапа, при който производството приключва.
Съдът приема, че на адв.В. П. следва да се присъди възнаграждение при условията на
чл. 38, ал.2 ЗАдв във вр. с чл. 78, ал.4 ГПК, което е в общ размер на 18275 лв., от които по
4325 лв., съответно ще бъдат дължими от всеки от ищците В. П., М. В. и Л. С. във връзка с
предявените от тях искове /при условията на евентуалност/ и съответно по 1325 лв. – от
всеки от останалите четирима ищци - във връзка с предоставената правна защита и
съдействие по отношение на предявените от тях претенции./при условията на евентуалност/.
За определянето на тези размери на възнагражденията съдът съобрази, че предоставената
безплатна правна помощ от адвоката се изразява единствено в депозиране на отговор на
исковата молба, при което претендираните минимални размери, детайлно описани в
искането на адвоката (съгласно молба вх. № 3135/04.04.2024 г.) се явяват прекомерни и
непропорционални спрямо обема и сложността на извършената работа ,видът на спора и
етапа при който производството приключва.
Настоящия съдебен състав споделя виждането, по отношение на въведеното с чл.38,
ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски
съвет размер, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създаваща изкуствени икономически бариери при защитата на правата
и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
2
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. По изложените съображения
посочените в НМРАВ минимални размери на адв. възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне на възнагражденията при условията на чл. 38,
ал.2 ЗАдв, но без да са обвързващи за съда. (В този смисъл са и Определение № 50015 от
16.02.2024 г. на ВКС по т.д. № 1908/2022 г., както и Определение № 343 от 15.02.2024 г. на
ВКС по т. д. № 1990/2023 г., II т.о., които са постановени в унисон Решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С-438/22). Ето защо, в разглежданата хипотеза така определените по-
горе размери на дължимото възнаграждение за адвоката, макар и под минимално
предвидените по НМРАВ, се явяват адекватни и пропорционални спрямо обема на
извършената от него работа, кореспондират със защитавания интерес и сложността на
извършената работа, като разбира се съблюдават и етапа и основанието, при които
приключва конкретното дело - а именно поради оттегляне на иска след извършена размяна
на книжата без събиране на доказателства в о.с.з., при които данни не са налице
предпоставките за присъждане на възнаграждения в по-висок размер.
Водим от изложеното и на основание чл. 232 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 102/2022 г. по описа на ПзОС, образувано
по искова молба с вх. № 4114/20.06.2022 г., поради оттегляне на предявените искове.
ОСЪЖДА всеки един от ищците В. А. П., ЕГН **********; М. А. В., ЕГН **********
и Л. А. С., ЕГН **********, да заплатят на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, сумата от в р-р по на 300 лв. (триста лева),
представляващи разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение във връзка с
претенциите на всеки от тези ищци.
ОСЪЖДА всеки един от ищците А. Р. П. , ЕГН **********; А. Р. Т. , ЕГН **********;
Л. Р. К., ЕГН ********** и П. Р. П., ЕГН **********, да заплатят на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, сумата в р-р по
на 100 лв. (сто лева), представляващи разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение във връзка с претенциите на всеки от тези ищци.
ОСЪЖДА всеки един от ищците В. А. П., ЕГН **********; М. А. В., ЕГН
********** и Л. А. С., ЕГН **********, да заплатят на адвокат В. Г. П. от АК-
Пазарджик, сумата в р-р по на 4325 лв. (четири хиляди триста двадесет и пет лева), на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв за предоставената от безплатна правна помощ на ответника П. Л.
Б. във връзка с претенциите на всеки от тези ищци.
ОСЪЖДА всеки един от ищците А. Р. П., ЕГН **********; А. Р. Т., ЕГН **********;
Л. Р. К., ЕГН ********** и П. Р. П., ЕГН **********, да заплатят на адвокат В. Г. П. от
АК-Пазарджик, сумата в р-р по на 1325 лв. (хиляда триста двадесет и пет лева), на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв за предоставената от него безплатна правна помощ на ответника
П. Л. Б. във връзка с претенциите на всеки от тези ищци.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски Апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3