РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. София, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207592 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. М. М. против наказателно постановление
(НП) № 21-4332-008722/22.04.2021 г. на началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното постановление. Жалбоподателят не е съгласен с фактическите
констатации в НП, като твърди, че е намалил скоростта на движение на
управляваното от него МПС, съобразявайки пътната обстановка и
натовареността на движението, като автомобилът вече бил в покой, когато е
реализиран удар в задната му част от неспазващо дистанция друго МПС. С
оглед на това заявява, че няма вина за настъпилото ПТП с намиращите се
пред него автомобили. На следващо място счита, че е допуснато съществено
процесуално нарушение при описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено, довело до ограничаване на правото му на защита.
Посочва също така, че липсват каквито и да било мотиви в НП относно
конкретно определения размер на наложената глоба. Моли НП да бъде
1
отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, поддържа жалбата по изложените
в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 13.04.2021 г., в 13.50 часа, в гр. София, по бул. „Патриарх Евтимий“, с
посока на движение от ул. „Хан Крум“ към ул. „Фритьоф Нансен“,
жалбоподателят Б. М. М. управлявал лек автомобил марка „Опел“ с рег. №
........ След кръстовището с ул. „Г.С. Раковски“ лек автомобил с неустановен
по делото регистрационен номер реализирал ПТП, като ударил в задната част
управлявания от жалбоподателя автомобил, докато последния намалявал
скоростта с цел да спре преди формирана колона от две други МПС,
изчакващи в покой на пътното платно. В резултат на удара л.а. марка „Опел“ с
рег. № .......се изместил напред и ударил в задната част лек автомобил
„Хонда“ с рег. № ......., който от своя страна също се изместил и ударил
спрелия пред него л.а. „Дачия“ с рег. № СВ7235АТ.
На място били изпратени служителите на ОПП-СДВР – свидетелят В. К. Д.
и Б. З.К.. Водачите на автомобили с рег. № ...........попълнили декларации, въз
основа на които бил съставен протокол за ПТП № 1729832/13.04.2021 г. ведно
със скица към него и протокол за ПТП № 1729833/13.04.2021 г.
Свидетелят В.Д. – на длъжност мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР, приел,
че водачът на лек автомобил марка „Опел“ с рег. № ....... Б. М. М. е извършил
нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което съставил АУАН №
377662/13.0.2021 г. Нарушителят подписал акта без възражения. Такива обаче
постъпили в законоустановения тридневен срок с доводи, идентични с тези в
жалбата, инициирала настоящото производство, за несъответствие на
описаната в АУАН фактическа обстановка с действителната такава.
2
Въз основа на съставения АУАН и след като преценил възраженията за
неоснователни началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР
издал НП № 21-4332-008722/22.04.2021 г., с което на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП на Б. М. М. била наложена глоба в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателя на
12.05.2021 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от гласните
доказателства по делото – показанията на свидетеля В. К. Д., както и от
писмените такива - протокол за ПТП № 1729832/13.04.2021 г. ведно със скица
към него, протокол за ПТП № 1729833/13.04.2021 г., декларация на Б. М. М.,
декларация на М. Й. Я., декларация на Ю. М. С., възражение с вх. № УРИ
433200-41144/14.04.2021 г., справка картон на водача Б. М. М., заповед №
8121К-13180/29.10.2019 г. и заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, както и видеозапис и
снимков материал, предоставени на оптичен носител.
Свидетелят Д. няма спомен за случая, което е житейски логично предвид
естеството на работата му. Следва да се отбележи, че същият не е свидетел-
очевидец на вмененото нарушение.
След проведен в съдебно заседание оглед на приложения по делото
видеозапис се установява, че посоченото от М. в декларацията, съставена във
връзка с процесното ПТП, за наличието на още един участник в ПТП,
съответства на обективната действителност. Ю. М. и М. Я., предвид
механизма на настъпване на ПТП, обективно е било възможно да не са
възприели въпросното четвърто МПС, поради което отразеното в изготвените
от тях скици към декларациите им не променя горния извод. Следва да се
отбележи, че съставените протоколи за ПТП са базирани изцяло на
декларираното от установените участници в произшествието, но категорично
се оборва видеозаписа от мястото на инцидента. Видно от последния,
противно на изложеното в жалбата, автомобилът, управляван от
жалбоподателя М. не е бил в пълен покой към момента на удара, а в процес на
спиране, при което е ударен в задната част от неустановено МПС, което му е
придало допълнителна инерционна скорост.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
3
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на
АУАН, и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
Настоящият съдебен състав намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на
чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП
следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при което то е извършено. За да е описано нарушението по
изискуемия от закона и разбираем за нарушителя начин, позволяващ му да
организира защитата си, следва в АУАН и НП да е посочено какво конкретно
водачът е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до удар в
спрелия пред него автомобил; в какво се е изразявала интензивността на
движението; имал ли е възможност водачът да избегне този удар; каква е била
скоростта на движение на МПС, поради което и не би могло да се установи
каква скорост би била съобразена с конкретната пътна обстановка.
Същевременно съдът намира, че не се събраха и доказателства, от които по
безспорен начин да се установи, че жалбоподателят М. е осъществил състава
на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно посочената
разпоредба водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движение
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В този
смисъл следва да е налице причинно-следствена връзка между виновното
поведение на водача и настъпилото ПТП. В конкретния случай следва
жалбоподателят да не е изпълнил едно измежду задълженията си по чл. 20, ал.
2 ЗДвП, в резултат на което нарушение да е настъпило ПТП. По делото обаче
4
не се събраха каквито и да е доказателства, от които да се установи, че М. е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно че не е съобразил
скоростта на движение на управлявания от него автомобил с интензивността
на движението. Както бе посочено по-горе, видно от приложения по делото
видеозапис на настъпилото ПТП първоначално е реализиран удар между
неизвестно по делото МПС с неустановен водач и управлявания от
жалбоподателя лек автомобил, едва след което последният се удря в
изчакващите в колона автомобили. С оглед на това и предвид неустановената
му скорост, не може да се направи извод по безспорен и категоричен начин
дали причината за настъпване на ПТП е именно несъобразена скорост и имал
ли е изобщо водачът възможност да избегне този удар.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-008722/22.04.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на Б. М. М. е наложена глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5