№ 605
гр. Варна, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20243110203572 по описа за 2024 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна,
ул. „Мадара“ №23А, ет. 4, ап. № 6, депозирана чрез нейния процесуален
представител адв. А. А. от АК – Варна срещу Наказателно постановление №
24 – 0819 – 001179 от 10.06.2024 г., издадено от Началник група към сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателката П.,
на основание разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата са й наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за това,
че на 01.05.2024 г. около 04:30 часа в гр. Варна, по бул. „Христо Смирненски“
в посока бул. „Осми приморски полк“ управлява лек автомобил „Ауди Ку 7“ с
рег. № В 8703 ТХ, собственост на В.С.Б., като отказва да й бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство Дрегер Дръг Тест 500 с фабр. номер № ARJM – 0053,
като жалбоподателката Н. П. П. е отказала да изпълни предписанието с талон
№ 0165395 за медицинско изследване за вземане на кръвна проба по реда на
чл. 174, ал. 4 от Закона за движение по пътищата – нарушение на разпоредбата
на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателката Н. П. П. намира издаденото наказателно
1
постановление за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни
аргументи в защита на своята позиция. На първо място навежда твърдения, че
в АУАН не са били посочени обстоятелствата, при които е било извършено
описаното нарушение, който пропуск представлява процесуално нарушение,
съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Също така жалбоподателката П. подчертава, че
е била нарушена нормата на чл. 52, т. 5 от ЗАНН, доколкото и в
обстоятелствената част на наказателното постановление не са изложени
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Според
жалбоподателката тези пропуски в съдържанието на АУАН и наказателното
постановление нарушват правото й на защита, поради което отправя молба за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3572 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, жалбоподателката Н. П.
П. се явява лично и със своя процесуален представител адв. А. А., който
поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент в своята
пледоария върху събраните доказателства, че жалбоподателката е приемала
„Ксанакс“ към датата 01.05.2024 г., за който медикамент е ноторно известно,
че дава положителен резултат при тест за употреба на наркотични вещества с
техническо средство Дрегер Дръг Тест 500, като също така посочва, че е
житейско нелогично и неиздържано неговата подзащитна да се съгласи да
бъде тествана за употреба на алкохол, теста да се окаже положителен и след
това да откаже да бъде тествана за употреба на наркотични вещества.
Въззиваемата страна Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител
по време на проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД
№ 3572 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, като в изготвени от гл.
юрисконсулт К.Л.-А. писмени бележки, въззиваемата страна моли за
потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки, че липсват
нарушения на материалния и процесуалния закон по време на проведеното
административно – наказателно производство, както и, че нарушението е
безспорно установено. Гл. юрисконсулт Л.-А. моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 04:30 часа на 01.05.2024 г. жалбоподателката Н. П. П. управлявала
2
лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № В 8703 ТХ, собственост на В.С.Б., по бул.
„Христо Смирненски“ в гр. Варна в посока на движение към бул. „Осми
приморски полк“.
В същото време на бул. „Христо Смирненски“ срещу сградата на УМБАЛ
„Св. Марина“ бил позицииониран екип на Второ РУ към ОД на МВР гр.
Варна, съставна част от който екип бил св. А. И. И..
Св. И. спрял за проверка управлявания от жалбоподателката П.
автомобил, като извършил проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, като се установило, че в действителност жалбоподателката е била
консумирала алкохол в непозволено от закона количество, преди да приведе в
движение моторното превозно средство.
Св. И. и неговият колега от Второ РУ към ОД на МВР гр. Варна – Г. Г. Г.
потърсили съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР гр. Варна да тестват жалбоподателката за употреба на наркотични
вещества, като на молбата за съдействие се озовал екип на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, съставна част от който бил св. Е. Ж. Г..
Св. Г. поканил жалбоподателката П. да бъде тествана за употреба на
наркотични вещества Дрегер Дръг Тест 500 с фабр. номер № ARJM – 0053, но
същата отказала.
Бил издаден талон за медицинско изследване, с който била осигурена
възможност на жалбоподателката да даде кръвна проба за изследване за
установяване на наличието на наркотични вещества в организма й, но същата
не изпълнила предписанието.
Същевременно на 01.05.2024 г. св. Е. Ж. Г. съставил Акт за установяване
на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателката П.
за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 10.06.2024 г. Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената
част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание
разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата
наложил на жалбоподателката П., административно наказание „глоба“ в
3
размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършеното от нея на 01.05.2024 г.
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради
следните съображения:
На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че изцяло дава
вяра и кредитира показанията на св. Е. Ж. Г. и св. А. И. И. като
последователни, логични и взаимнодопълващи се. Двамата свидетели са
категорични, че на 01.05.2024 г. по време на извършената й проверка на бул.
„Христо Смирненски“ в гр. Варна, жалбоподателката П., в качеството си на
водач на моторно превозно средство е отказала да бъде тествана за употреба
на наркотично вещество, като същата не е изпълнила и предписанието, дадено
в талона за медицинско изследване, поради което и съдът приема, че
действително със своето поведение жалбоподателката П. е нарушила
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
На практика и самата жалбоподателка Н. П. П. и нейния процесуален
представител адв. А. не оспорват този факт, че същата е отказала да бъде
тествана с техническо средство за употреба на наркотично вещество и не е
изпълнила предписанието, дадено в талона за медицинско изследване.
Съдът няма причина да се съмнява в думите на адв. А., че неговата
подзащитна е била осъдена за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК, доколкото се е установило в хода на същата тази проверка, извършена на
бул. „Христо Смирненски“, че управлява превозното средство след употреба
на алкохол (в този смисъл бяха и показанията на св. И.), в недопустимо от
закона количество, но в случая този факт сам по себе си няма касателство със
съставомерността на нарушението по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата, предвид Тълкувателно решение № 13/20.12.21 г. по ТД № 1/2021 г
на ОС на съдиите от I и II колегия на ВАС.
В крайна сметка органите на МВР действат при условията на оперативна
4
самостоятелност и сами решават за какви обстяотелства ще извършват или
респ. не проверки.
Друг е въпроса, че дори и да е било установено наркотично вещество в
организма й, жалбоподателката П. вероятно щеше да се ползва от
привилегията на чл. 23, ал. 1 от НК, но в крайна сметка тези разсъждения на
съда нямат толкова касателство със същината на спора, предмет на
разглеждане по НАХД № 3572 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд,
поради което и съдът няма смисъл да ги доразвива.
Съдът няма причина да не кредитира показанията на св. д-р. Я.Л.С., който
сподели, че е изписал прием на „Ксанакс“ на своята пациентка П., като съдът
се солидаризира със становището на адв. А., че има вероятност при тестване с
техническо средство да излезе положителен резултат за прием на наркотик,
след употреба на „Касанакс“, но в крайна сметка именно за това е било
издадено предписание за вземане на кръвна проба, за евентуално изготвяне на
химическа експертиза, но жалбоподателката не се е възползвала от тази
предвидена в закона възможност.
Ето защо според съда нарушението е категорично установено, липсват
някакви пороци в процедурата по издаване на наказателното постановление,
като следва да се допълни, че са описани всички съставомерни признаци на
нарушението, както в обстоятелствената част на АУАН, така и в
обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което не
може да се приеме, че е нарушено правото на защита на санкционираното
лице.
Наложените административни наказания са строго фиксирани като вид и
размер в разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по
пътищата, административно – наказващия орган изцяло се е съобразил с тях в
процеса по индивидуализацията на административните наказания, поради
което и пред съда не е поставен въпроса за тяхната завишеност, респ.
евентуална несправедливост.
С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева
(осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
5
съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 24 – 0819 – 001179 от
10.06.2024 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР гр. Варна, с което на Н. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Мадара“ №23А, ет. 4, ап. № 6, на основание разпоредбата на чл.
174, ал. 3, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, са й наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, за това, че на 01.05.2024 г.
около 04:30 часа в гр. Варна, по бул. „Христо Смирненски“ в посока бул.
„Осми приморски полк“ управлява лек автомобил „Ауди Ку 7“ с рег. № В 8703
ТХ, собственост на В.С.Б., като отказва да й бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство
Дрегер Дръг Тест 500 с фабр. номер № ARJM – 0053, като жалбоподателката
Н. П. П. е отказала да изпълни предписанието с талон № 0165395 за
медицинско изследване за вземане на кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от
Закона за движение по пътищата – нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3
от Закона за движение по пътищата.
Осъжда Н. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Мадара“
№23А, ет. 4, ап. № 6 да заплати на ОД на МВР гр. Варна парична сума в
размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството по НАХД № 3572 по описа за 2024 г. на Варненския районен
съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6