МОТИВИ АНД № 874/19 г. на ГОРС, ПЕТИ СЪСТАВ
Районна прокуратура гр. Горна Оряховица е внесла обвинителен
акт против М.С.М. за извършено от него престъпление по чл. 235 ал.6 вр. ал. 1 от НК за
това че: На 10.04.2019
г. в землище на с. Асеново, общ.
Стражица, отдел 47, подотдел”О” – държавна горска територия, без редовно
писмено позволително, посредством конска каруца извозил 1 м³ дърва за
огрев от вида „Глог”, на стойност 65.00 лева(шестдесет и пет) лв., като случаят
е маловажен.
В
съдебно заседание представителят на ГОРП заяви, че поддържа обвинението против
подсъдимия, което се явявало доказано от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Предложи на съда М. да бъде признат за виновен, след което да му
бъде наложена административно наказание глоба в максимален размер, при наличието
на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78 А НК.
Деецът М.С.М. даде
обяснения по реда на съдебното следствие, съобразно които се призна за виновен
в извършеното от него деяние.
Съдът, след като обсъди,
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и на
основание чл.13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Деецът М.С.М.
*** и живее в същото населено място
без постоянна работа. Същият притежава кон и каруца.
В началото на м. април 2019 г. деецът нямал дърва за огрев.
Тъй кто живеел на съпружески
начала и има две деца, решил да си
набави дърва от землището на с. Асеново.
На
10.04.2019 г. в местността „Боаза”
в землището на с. Асеново, общ. Стражица били на обход св. Владимир Атанасов
Тотев - горски стражар при ТП - ДСГ гр. Горна
Оряховица, отговарящ за охранителен участък с. Асеново и св.Бончо Павлов Гетов
и Борислав Стефанов Петков - горски инспектори при РДГ Велико Търново. Около 16:00 ч. служителите на
РДГ Велико Търново възприели лице,
управляващо кон и конската си
каруца, която се движела по асфалтиран път, излизащ от стария стопански двор в
с. Асеново.
След като
извършили проверка на каруцата свидетелите установили
1 куб.м. дърва за огрев, от вида „глог”.
Дървата били без поставена горска марка за отсичането
им, като М. не представил и превозен билет за
извозването им.
Последните били на стойност 65.00
лв. и са от държавна горска територия.
Последното
обстоятелство е установено посредством назначената по делото съдебна -
лесотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице процесните 1
пр. м³ дърва от вида „глог” са добити от държавна горска територия, а
именно подотдел 47 „О” в землището на с. Асеново. Участъкът е нискостъблена
гора със стопанска функция, съдържаща келяв габър, цер, клен, глог, мъждрян,
дрян, круша, благун, като възрастта й е 50 години. Заключението е прието от
съда като пълно, компетентно и обосновано и като неоспорено от страните е приобщено към доказателствата по делото.
За определяне стойността на процесните дърва е назначена съдебно-оценъчна
експертиза, като вещото лице е дало заключение относно стойността им, а именно
65.00 лв. Заключението е прието от съда като пълно, компетентно и обосновано и
като неоспорено от страните е приобщено
към доказателствата по делото.
С Разписка от 11.04.2019
г. били оставени на отговорно пазене при служител на ТП ДГС гр. Горна
Оряховица,1 бр. конска каруца с дървен сандък и м³ дърва за огрев от
дървесен вид ”глог” на 2 м
дължина. С разписка от същата дата били
оставени на отговорно пазене в дома на дееца 1 бр. женски кон и 1 бр. конска амуниция (л.35).
Описаната
фактическа обстановка се доказа от обясненията на дееца, показанията на св. Тотев,
Гетов, Петков, депозирани на л.12-14, постановление за образуване на ДП - л.1,
постановление за привличане на обвиняем и разпит - л.3-4, справка за съдимост,
удостоверение от Община Стражица за декларирани недвижими имоти - л.7-9,
декларация за семейно и материално положение, СОЕ - л.16-17, лесотехническа
експертиза - л.19-28, сигнално писмо от РДГ В.Търново - л.29-30, АУАН серия В №
005471 и АУАН серия В № 005470 - л.31-32, констативен протокол от 10.04.2019 г.
- л.33, разписка за отговорно пазене на вещи - л.35, постановление за
удължаване на срок - л.43,45,47; съдебното
производство: справка за съдимост и писмо от 10.02.2020 г. на РДГ Велико
Търново - л.23.
Правни изводи:
Безспорно се
установи, че с действията си М.С.М., е осъществил от обективна страна състава
на нарушение на чл. 266 ал. 1 вр. чл. 213 ал. 1 т.
1 и т. 2 от Закон за горите - На 10.04.2019 г. в
землище на с. Асеново, общ. Стражица, отдел 47, подотдел”О” – държавна горска
територия транспортирал посредством кон и конска каруца 1 м³ дървесина от
вида „Глог”, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена
марка и непридружена с превозен билет.
Административното
нарушение, осъществяващо от обективна страна състава на чл. 266 ал. 1 вр. чл. 213 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закон
за горите като описание на изпълнителното деяние, е идентично със
състава на чл. 235 ал. 6 вр. ал. 1 НК, описващ престъпление от общ характер. В случая нарушението се съдържа
в санкционната разпоредба на чл. 266 ал. 1 от Закона за горите, която се прилага
във връзка с разпоредбите на чл. 213 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закон за горите, която въвежда
задълженията за лицата, които извършват покупко-продажба и други
разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване,
съхраняване и преработване на дървесиня. В настоящия случай М. е
транспортирал посредством кон и конска каруца 1 м³ дървесина от вида „Глог”,
немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и
непридружена с превозен билет.
С
постановление от 17.05.2019 г. е образувано ДП за престъпление по чл. 235 ал. 6
вр. ал. 1 НК, като в него, а и последствие във внесения обвинителен акт липсват
изложени мотиви от прокурора защо се приема, че извършеното е престъпление, а
не административно нарушение.
Разликата
между престъплението и административното нарушение е наличната обществена
опасност на деянието. Престъплението съобразно чл. 9 ал. 1 НК е общественоопасно деяние (действие или бездействие),
което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Общественоопасно е
деянието (чл. 10 от НК), което уврежда или застрашава
обществения, или
държавния строй на републиката, личността, политическите, трудовите,
имуществените и други права на гражданите, стопанската система, собствеността
или други интереси, защитени от установения правов ред.
Престъпленията
са правонарушения
с най-висока степен на обществена опасност и като такива се съпътстват с налагането на
най-тежкия вид санкции, в сравнение с другите видове наказание, като санкциите предвиждат най-значимите неблагоприятни
последици за личността, или имуществото на дееца.
Административнонаказателната отговорност произтича
от административното правонарушение, което е неправомерно виновно деяние,
забранено от закона, свързано с неспазване на административноправните норми. Административните
правонарушения имат по-ниска степен на обществена опасност от престъпленията и се наказват
с по-леки наказания. Административнонаказателната отговорност е свързана с
нарушаване на нормите на административното, финансовото и др. отрасли на
правото и
изключва наказателната отговорност. Не може да се прилага едновременно административнонаказателната и наказателна отговорност за едно и също нарушение.
За да се
прецени дали е налице престъпление, или
административно нарушение, значение има единствено обществената опасност на деянието, а не на дееца. Настоящият съдебен
състав прецени, че обществената опасност на извършеното деяние е ниска и тя не
обуславя признаците на извършено престъпление по чл. 235 ал. 6 вр. ал. 1 НК,
визирано в специалната част на НК. С
извършеното от М. транспортиране посредством кон и конска каруца 1 м³ дървесина от вида
„Глог”, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка
и непридружена с превозен билет, не се разкриват признаците на престъпление с висока
обществена опасност, изискуема съобразно чл. 9 ал. 1 и чл. 10 НК.
Поради
изложените съображения съдебният състав прие, че извършеното от М. *** разкрива
признаците на административно нарушение по чл. 266 ал. 1 вр. чл. 213 ал. 1 т. 1 и т.
2 от Закон за горите.
Въз основа на
изложеното в настоящия съдебен акт съдът призна М.С.М. за невинен в това да е
извършил престъпление по чл. 235 ал. 6 вр. ал. 1 НК и на основание чл. 378 ал.
4 т. 2 вр. чл. 304 НПК го оправда по повдигнато обвинение за извършено престъпление
от общ характер.
Със ЗИД НПК ДВ
бр. 63 от 04.08.2017 г. в сила от 05.11.2017 г. беше приета разпоредбата на чл. 301 ал. 4 НПК съобразно
която, при решаване на въпроса по чл.
301 ал. 1 т. 2 НПК съдът следва да се произнесе и дали извършеното деяние съставлява
административно нарушение. Съобразно чл. 378 ал. 4 т. 1 НПК
съдът може при постановяване на решението си да освободи обвиняемия от
наказателна отговорност, след което да му наложи административно наказание. В този случай
съдът признава дееца за виновен в извършеното престъпление, за което е внесено постановлението от прокурора по реда на чл. 375 НПК, както и
несъмнено обсъжда въпросите по чл. 301 ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК относно извършеното деяние. Ако се установи, че
има извършено виновно деяние от подсъдимия (чл. 301 ал. 1
т. 1 НПК), съдът следва да премине към т. 2 и да обсъди въпроса дали извършеното
съставлява престъпление и каква е правната му квалификация. В този случай, ако
са налице предпоставките на чл. 375 НПК вр. чл. 78 А НК, въпреки, че деянието
съставлява престъпление, съдът на основание чл. 378 ал. 2 т. 1 НПК
освобождава дееца от наказателна отговорност
и му налага административно наказание. Ако обаче съдът при преценка на въпросите по чл. 301 ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК,
в производство по чл. 375 НПК установи, че деянието не е престъпление и оправдае
дееца, следва да съобрази новата ал. 4 на чл. 301 НПК и да се обсъди дали
извършеното деяние не представлява административно нарушение. Съдът не
разполага с възможност да оправдае
дееца за извършеното престъпление
от общ характер и да изпрати делото на административнонаказващия орган за
налагане на наказание, ако установи, че извършеното представлява
административно нарушение След 05.11.2017 г. при установяване, че извършеното
деяние съставлява административно нарушение, на основание чл. 305 ал. 6 НПК вр.
чл. 301 ал. 4 НПК съдът следва да наложи административно наказание, когато
извършеното е административно нарушение,
предвидено в закон, или указ. Наказание
за извършеното от дееца е предвидено в чл. 266 ал. 1 вр. чл. 235
ал. 6 вр. ал. 1 НК – наказание глоба от 50.00 до 3000.00 лв..
За разлика
от наказателноправните норми,
наказателнопроцесуалните се прилагат по аналогия при условие, че е налице
празнина в НПК, случаите са еднородни и се изхожда от основните начала на наказателния
процес(да не се накърняват процесуалните права и да не се създават нови задължения
за участниците в процеса, не се включват в процеса нови участници, извън
предвидените в НПК и т.н.). Такова е становището на доктрината, развито от Стефан Павлов(Наказателен процес на Република
България, изд. СиБи 1996 г.,
стр. 58).
В настоящия случай
е налице празнина в чл. 378 ал. 4 НПК, относно възможността за съда да наложи
на дееца административно наказание, след като го оправдае по обвинението за
извършено престъпление от общ характер. По аналогия, от съда беше приложена разпоредбата на чл.
305 ал. 6 вр. чл. 301 ал. 4 НПК, като на М. беше наложено административно
наказание Глоба в размер от 200.00 лв., на основание чл. 266 ал. 1 ЗГ за
извършено нарушение на чл. 266 ал. 1 вр. чл. 213 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закон
за горите. Решението, постановено по реда на чл. 378 ал. 4 т. 1 и присъдата,
постановена по реда на чл. 301 НПК имат еднаква тежест, тъй като при всички
случаи от съда се обсъждат и се разрешават въпросите по чл. 301 ал. 1 т. 1 и т.
2 НПК с окончателен съдебен акт. В тази връзка съдът прие, че случаите на
осъждане с присъда и с налагане на
наказание по реда на чл. 378 ал. 4 т. 1 НПК са еднородни, поради което не
съществува пречка за приложението по аналогия
на разпоредбата на чл. 305 ал. 6 вр. чл. 301 ал. 4 НПК.
Съобразно духа
на измененията в НПК с ДВ бр. 63/2017 г.
в сила от 05.11.2017 г., в случаите, когато съдът намери, че едно лице не е
извършило престъпление, но когато от доказателства събрани по реда на съдебното следствие се установи,
че деянието е административно нарушение с характер на наказателно обвинение, следва да може да се премине към реализирането
на административнонаказателна отговорност. Това се налага именно поради последиците
на принципа non bis in idem, защото когато едно лице е обвинено в извършването
на престъпление, но съдът намери, че това лице не е виновно, той следва да може
да накаже лицето за административното нарушение. Това се налага, защото при постановяване
на решение, с което лицето бъде признато за невиновно и оправдано по
обвинението, за което е внесено постановлението по чл. 375 НПК, то е налице окончателно
произнасяне по това наказателно обвинение и поради принципа non bis in idem (
виж ТР № 3/15 г. на ОСНК на ВКС) административнонаказателна отговорност, в
административно производство, за административно нарушение за същото деяние,
повече не може да бъде реализирана. Когато съдът е събирал всички
доказателства по обвинението, но е счел, че няма извършено престъпление,
признал е за невиновен дееца, но счита, че е извършено административно нарушение
с характер на наказателно обвинение, може да реализира със съдебния акт административнонаказателната
отговорност, когато нарушението е предвидено в норми на закон, или указ. Ако деецът
бъде оправдан и влезе в сила решението, приравнено по последици на влязла в
сила присъда, то поради принципа non bis in idem, този деец не може да понесе и
административнонаказателна отговорност за извършеното от него деяние.
Наказанието по
чл. 266 ал.
1 вр. чл. 213 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закон
за горите беше наложено на дееца в към минимален размер, предвид отчетената ниската
степен на обществена опасност на деянието, за която бяха изложени мотиви в
настоящия съдебен акт; причините за извършване на деянието(ниска правна
култура, тежко материално положение) и ниската обществена опасност на дееца.
Като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства бяха отчетени съдействие
на контролните органи и такова в хода на провеждане на наказателното
производство, самопризнания. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
От субективна
страна деецът е съзнавал, че транспортира посредством кон и конска каруца
дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена
марка и непридружена с превозен билет, в която връзка е предвиждал
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Беше
постановено вещественото доказателство по делото - 1 бр. конска каруца –
гуменка, с дървен сандък, на основание чл. 379 НПК вр. чл.20 ал. 1 ЗАНН вр.
чл.273 ал. 1 от Закона за горите да се отнеме
в полза на Държавата, като вещ послужила за извършване на нарушението,
след влизане на решението в сила.
Беше
постановено вещественото доказателство по делото - 1 м ³ дървесина от
дървесен вид „Глог”, на основание чл. 379 НПК вр. чл.21 ЗАНН да се отнеме в
полза на Държавата, като придобити от нарушителя вещи в резултат на
нарушението, след влизане на решението в сила.
Вещественото
доказателство по делото - 1 бр. женски кон и 1 бр. конска амуниция, на
основание чл. 379 НПК вр. чл.20 ал. ал. 4 вр. 1 ЗАНН не се отнеха
в полза на Държавата, тъй като стойността им явно не съответствува
на характера и тежестта на административното нарушение. Стойността
на един кон е значителна – повече от две МРЗ за страната и не съответства на
установената ниска обществена опасност на деянието и дееца, нито на характера
на извършеното. М. е транспортирал едва
1м³ дръва, които дори не е отсякъл, а е събрал от изоставен и неподдържан
парцел, собственост на Държавата, които са му били необходими за отопление на
дома, в който живее и отглежда малолетните си деца.
На основание
чл. 189 ал. 3 НПК М.С.М., беше
осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР Велико Търново сумата
от 235.20 лв. (двеста тридесет и пет лв. и 20 ст.) - направени по делото
разноски в хода на досъдебното производство, както и 5.00 (пет) лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът постанови
акта си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: