ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 461
гр. Враца 19.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА,
административно-наказателен състав, в закрито заседание на 19.08.2022 г. /деветнадесети
август, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ чКАН дело № 502 по описа на АдмС – Враца за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63в във вр. с чл.63д ал.1 вр. ал.2 от ЗАНН и във вр. чл. 248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е ЧАСТНА
ЖАЛБА /Възражение/ от Х.Б.Д. – ***, против Определение № 219/06.07.2022г.
постановено по НАХд № 87/2022г. по описа на РС-Враца, с което е допълнено
Решение № 199 от 03.06.2022г. постановено по НАХд № 87/2022г. по описа на ВрРС
в частта за разноските, като на основание чл.248 ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК във вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН, е
осъдена ОД на МВР-Враца да заплати на Г.В.Н. сумата от 150 лв. разноски по
делото за СМЕ и на * Г.З. от АК-*** сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В частната жалба
/възражение/ се излагат съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение
се явява прекомерно. Иска се присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение под минимално предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждение след преценка на правната и
фактическа сложност на делото, и реално извършените дейности от пълномощника.
Излагат се доводи, че съгласно Решение от 23.11.2017г. по съединени дела
С-427/2016г и С-2016г., в които Съдът на ЕС /СЕС/ е приел, че чл.101 § 1 от
ДФЕС във вр. чл.4 §3 от ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че националната
правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия
клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договарят
възна-граждение в по-нисък от минималния размер, определен от Наредба, приета
от професионалната организация на адвокатите, като Висшия Адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на чл.101 § 1 от ДФЕС. Следователно, след постановяване на
горното решение на СЕС и като се има в предвид предимството на първичното
общностно право – чл.101 § 1 от ДФЕС пред националното законодателство, следва
по всяко дело националния съд задължително, наред с величината на защитавания
интерес, трябва да извърши преценка на правната и фактическата сложност на
делото, на реално извършените дейности от пълномощника, като съдът не следва и
не е длъжен да се ограничава от определените в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
минимални размери на конкретните видове правна дейност. Посочено в тази насока е
и решение на АдмС-Враца.
Съдът приема за
установено от фактическа страна:
С Решение №
199/03.06.2022г. по НАХд № 87/2022г., по описа на Районен съд – Враца, е отменено НП №
21-0967-002057/18.01.2022 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР Враца, Сектор
„Пътна полиция“ Враца, с което на Г.В.Н. *** е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 500 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца – за нарушение на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАН, чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
С Молба от
28.06.2022г. пълномощникът на жалбоподателя по това дело Г.В.Н. – * Г.З. от АК-***
е поискала допълване на решението в частта за разноските. Изискано е становище
от ответника Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Враца, съгласно чл.248 ал.2 от ГПК. Постъпило е такова
становище вх. № 10002/06.07.2022г. при ВРС, че молбата е неснователна.
С Определение
№ 219/06.07.2022г. по НАХд № 87/2022г. по описа на РС-Враца, е допълнено
Решение № 199 от 03.06.2022г. постановено по НАХд № 87/2022г. по описа на ВрРС
в частта за разноските, като на основание чл.248 ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК във вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН, е
осъдена ОД на МВР-Враца да заплати на Г.В.Н. *** сумата от 150 лв. разноски по
делото за СМЕ и на * Г.З. сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
За това Определение
на ВРС ответника Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Враца е уведомен на
08.07.2022г. Постъпилата частна жалба /възражение/ от същия с вх. №
10354/13.07.2022г. при ВРС е подадена по пощата на 12.07.2022г., поради което
се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Ответника по частната
жалба Г.В.Н. с пълномощник - * Г.З. от АК-***, не е изразил становище по нея.
Решение №
199/03.06.2022г. по НАХд № 87/2022г., по описа на Районен съд – Враца
не е обжалвано.
Разгледана по същество
частната жалба /възражение/ се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
За да постанови
оспореното Определение, РС-Враца е приел, че молбата за допълване на решението
в частта за разноските е допустима и основателна. Присъдени са разноски за
назначена и проведена СМЕ в размер на 150 лв., която сума е заплатена от
жалбоподателя Г.Н. и за което има приложен документ по делото /на л.53/, както
и на * Г.З. сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 вр.
ал.1 т.2 вр. чл.36 от Закон за адвокатурата вр. чл.18 ал.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за която
което също има приложен документ по делото /на л.10 от НАХд № 87/2022г. на ВРС/.
Така
определения размер е правилно определен от РС-Враца, отчетен е материалния и
нематериалния интерес, както и характера на делото, сложността и проведените
процесуални действия пред инстанцията, като е определено възнаграждение в минимален размер.
Неправилно
само е посочено правното основание „чл.63 ал.3“ от ЗАНН, която е старата
редакция, понастоящем е чл.63д ал.1 от ЗАНН, в сила от 23.12.2021г., което
обаче не е съществено нарушение.
Изложените
съображения в частната жалба /възражение/ са неосно-вателни, съдът е определил
размера на дължимите разноски, съобразявайки се с направеното възражение за прекомерност.
В случая е приложима именно разпоредбата на чл.18 ал.4 от Наредба №
1/09.07.2004г., тъй като е налице материален интерес – глоба в размер на 500
лв., но и нематериален, налице е и адм.наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и
разноските са определени в съответствие със съответните разпоредби на ЗА, като
определения размер не надвишава разумния и обичаен размер на дължимо адвокатско
възнаграждение по този тип дела от административен характер. Съобразени са както
величината на защитавания интерес, така и правната, и фактическата сложност на
делото и реално извършените дейности от пълномощника по делото пред РС-Враца.
Частната
жалба /възражение/ се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Определението на РС-Враца за разноските е правилно – осъдена е да заплати
разноските страната загубила правния спор, адвокатското възнаграждение е
определено в съответствие със закона и същото не е прекомерно.
Воден от горното и на основание чл. 234 ал.1 вр. чл.235 ал.2 от АПК във вр. с чл.63д ал.1 вр. ал.2 от ЗАНН, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ ЧАСТНА ЖАЛБА /Възражение/ от Х.Б.Д. – ***,
против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 219/06.07.2022г. с което е допълнено РЕШЕНИЕ № 199 от
03.06.2022г. постановено по НАХд №
87/2022г. по описа на РС - Враца в частта за разноските, като на основание
чл.248 ал.3 от ГПК вр. чл.144 от АПК във
вр. чл.63 ал.3 от ЗАНН, е осъдена ОД на МВР-Враца да заплати на Г.В.Н. сумата
от 150 лв. разноски по делото за СМЕ и на * Г.З. от АК-*** сумата от 300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.