Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 01.12.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6955/2016година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, офис сграда лабиринт, * * срещу Т.И.В., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 526,74лева,
представляваща дължима главница по договор за заем № *., сключен между „*” ООД и Т.И.В.,
вземанията по който са прехвърлени от „* в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник, на което е „А.з.с.н.в.” АД/ по
силата на рамков договор за цесия от 22.01.2013г. и приложение № 1/01.12.2014г.
към него, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда- 01.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението; 344,38лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 11.04.2014г. до датата
на последната вноска по погасителен план– 29.08.2014г.; 175лева, представляваща такса разходи; 120,47лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
12.04.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда- 01.04.2016г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1787/05.04.2016г. по
ч.гр.д. № 3657/2016г. по описа на ВРС.
В сезиралата съда молба,
ищцовото дружество твърди, че между „*” ООД и ответника е сключен договор за паричен заем № *. Договорът е сключен на основание предложение за сключване, направено от заемателя, стандартен европейски формуляр, при ОУ на
дружеството действащи към момента на сключването му. По договора ответникът
получил сумата от 600лева с поето задължение за връщането й на 14 равни
двуседмични вноски всяка от по 79,24лева, вкл. и договорна лихва в размер на общо
509,36лева. Или общият размер на сумата, която ответникът е следвало да върне
по договора е 1109,36лева. Съгласно договора страните уговорили, че при забава
в плащането, заемателят дължи и разходи за провеждане
на тел. обаждания, изпращане на писмени покани и ел. съобщения, в размер в
зависимост от периода на забавата- 12,50лева на четвъртия ден забава, на
единадесетия ден забава 12,50лева и не повече от 100лева, а на 58-и ден забава-
еднократно 100лева. Отделно, заемателят дължал и
лихва за забава за периода след падежа на всяка погасителна вноска, която не е
платена. Твърди се, че ответникът е извършил плащане на сумата от 263,24лева и
след дата 28.03.2014г. е преустановил плащанията. На 01.12.2014г. по силата на
приложение № 1 към рамков договор за цесия от 22.01.2013г., ищецът придобил
вземането по договора на заемателя спрямо ответника,
за което последният бил уведомен. Сочи, че понастоящем дължими са останали 11
броя погасителни вноски. Поради неплащане на дължимите вноски и считано от
12.04.2014г. ответникът е изпаднал забава в изплащане на дължимия остатък от
заема, поради което е било начислено и обезщетение за забава. В резултат са
останали като дължими търсените понастоящем суми. За събиране на вземането си,
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответникът възразил. Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба. Искът се оспорва като недопустим, респ.
неоснователен. Счита исковата молба за подадена от ненадлежна страна, доколкото
ищцовото дружество понастоящем е с правноорганизационна форма *, а не АД. Оспорва сумата да е получена от ответника, както и договорът за
заем да е подписан от представител на „*. Оспорва да е уведомен и за извършената цесия. Оспорва се дължимостта и на начислените такси за разходи за събиране
на просрочени вземания и начина на тяхното формиране, което се сочи
допълнително да затруднява финансовото му положение. Искането е за отхвърляне
на исковата претенция.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно
уведомено чрез процесуален представител поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно
уведомен не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по договор
за заем *., сключен между „* и ответника, вземанията
по който са прехвърлени от заемодателя в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД
/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД/ по силата на договор за цесия от 01.12.2014г.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство по ч.гр.д. № 3657/2016г. по описа на ВРС, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и срещу която ответникът е
надлежно възразил в срок.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 3657/2016г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция.
Основанието, от което
произтича вземането е договор
за заем № *.
Така очертания предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: валиден договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на
уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на
вземането; валиден договор за паричен заем № *., по който цедентът е предоставил на ответника
сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на
обезщетението за забава; че по силата на договора и общите условия към
договора, при наличие на забава от страна на длъжника се дължи наказателна
лихва; че се дължи главница, договорна лихва, лихва за забава и такса разходи в
посочените размери.
С рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземане от 22.01.2013г., „* като цедент прехвърля на цесионера
„А.з.с.н.в.” ООД свои вземания към длъжници, описани в приложение № 1 към
договора, включващо и това към длъжника Т.И.В.. Вземането е достатъчно
индивидуализирано, като е посочен договорът, отпуснатият по него заем- 600лева,
размер на дължимото по договора- 1109,36лева и оставащата главница от 1046,12лева
към дата 01.12.2014г. Цесията е потвърдена от цедента.
С уведомление от цедента „*, длъжникът Т.В. бива
уведомен за така извършената цесия. Уведомлението той е получил на 23.03.2016г.,
което е видно от приложената по делото обратна разписка. Ответникът е оспорил
да е получавал подобно уведомление, но така предприетото оспорване е бланкетно и не касае оспорване автентичността на подписа му
положен върху разписката. Отделно от това редно е да се посочи, че съобразно
константната съдебна практика уведомяването за цесията се счита за извършено и
след като то е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено
от ответника при размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК. А и въпросът за
уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше твърдения, респ. данни
за извършвани от ответника плащания към заемодателя, предхождащи уведомяването
му за извършената цесия.
Неоснователно е и
възражението, че договорът за цесия е бил сключен с дружество, което
понастоящем не съществува под формата на АД. При извършена служебна проверка в
ТР по реда на чл. 32 ЗТР по партидата на дружеството ищец се установява, че е
налице извършено вписване, което касае единствено промяна в правноорганизационната
форма на търговеца, без да обосновава заличаването му или възникване на нов
правен субект.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на
сключения договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя
и активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът е
заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Цесията е била надлежно съобщена на длъжника, както се
посочи вече.
От представения по делото договор за заем № *. се установява, че между „* и ответникът е бил сключен договор за заем, по силата на който последният е
получил сума в размер на 600лева. За фактическото предаване на сумата, освен че
чл.3, ал.2 от договора сочи подписването му да има действие на разписка за
получаване на сумата, но включително е изготвен и РКО № 137/14.02.2014г., носещ
подписа на ответника. Ответникът е оспорил да е получавал сумата, но с оглед
ангажираните от ищеца писмени доказателства следва да се приеме, че оспорването
е неоснователно, вкл. доколкото то не е касаело автентичност на подписа му в
договора или РКО, а наред с това от ответника са извършвани и погашения по него.
Неоснователно е и оспорването, че договорът не е бил подписан от представител
на дружеството заемател. Така предприетото оспорване
се отнася единствено и само по отношение представителната власт на подписалото
го лице действащо от името на търговеца, но не и авторството на подписа. В
случая е приложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съобразно която действията на
лице извършени от името на търговец без представителна власт се считат за
потвърдени, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването им.
Затова, ако и да се приеме, че това лице е нямало представителна власт, то
последващите действия на търговеца по предаване сумата на заемателя,
прехвърляне вземането по договора и прочие недвусмислено сочат на извод за
липса на противопоставяне по повод сключване на договора. Съобразно
уговореното, връщането на заетата сума е следвало да стане на 14 на брой двуседмични
вноски, всяка от които в размер на 79,24лева, като така в края на периода, общо
дължимата за връщане на заемодателя сума възлиза в размер на 1109,36лева.
Уговорен е лихвен процент от 155,93% и годишен размер на разходите 965,52%. Оспорвания
по действителността на тези клаузи не са заявявани.
Съгласно чл.5, ал.2 от
договора, приложима и за настоящия, при забава в плащането на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя следните суми
представляващи направени разходи за телефонни обаждания, изпращане на писмени
покани и ел. съобщения за събиране на просрочени вземания, като при забава с повече
от три дни на четвъртия се дължи плащане на сумата от 12,50лева, при забава с
повече от 10дни, на единадесетия се дължи заплащане на 12,50лева и при забава с
повече от 57 дни, на 58-ия ден се дължи еднократно заплащане на сумата от 100лева,
като максималния размер на разходите, които се начисляват за една забавена
вноска е 25лева като тези начислявани в случай на забава повече от 3, респ.
10дни не може да бъде повече от 100лева.
В чл. 5, ал.2, т. 5 е
предвидена и дължимост на законната лихва за забава за
всеки ден забава.
За установяване размера
на вземането на ищеца и начина, по който то е формирано, по делото е изслушано
заключение на съдебно- счетоводна експертиза на в.л. П.И., което като
неоспорено от страните и компетентно изготвено на база проучване счетоводните
документи представени по делото, бива кредитирано от съда в цялост. Установява
се от заключението, че последното плащане по договора е извършено на 28.03.2016г.
в размер на 184лева, с което са погасени 1, 2 и 3-та по ред вноска, договорна
лихва и такси за забава, като част от 4-та дължима вноска. Заключението е било
изготвено в два варианта, доколкото в.л. е констатирало, че независимо, че е
уговорена дължимост на вноските на две седмици, то
начисляваната договорна лихва по всяка вноска не е за двуседмичен период, а за
месечен такъв. В първи вариант на заключението са посочени дължимите вноски,
така както е било начислявано от заемодателя и посочено по погасителен план,
т.е при начисляване на лихва за тридесет дневен период, а във втори вариант е
извършено преизчисление на договорната лихва
съобразно двуседмичния план на погасяване. Така съобразно първи вариант, в.л. е
посочило, че дължимите суми са както следва: 526,74лева главница, 344,38лева възнаградителна, договорна лихва, 175лева такси за
закъснение, лихва за забава 174,58лева. А по втори вариант дължимите суми са
както следва: 483,92лева главница, 115,55лева възнаградителна,
договорна лихва, 175лева такси за закъснение, лихва за забава 120,13лева за
периода 12.04.2014г. до 01.04.2016г. /датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК/ . Съобразно погасителния план ответникът е извършил плащане на сумата
от 263,24лева.
При така установената фактология се налага извод, че ответникът дължи връщане на
заема в съответния срок, ведно с уговорената в чл.3 от договора възнаградителна лихва, като в противен случай в негова
тежест възникват предвидените неблагоприятни последици, свързани с начисляване
на допълнителни такси при просрочие.
Ответникът, в чиято
тежест е било, не е представил доказателства за връщане на сумата на уговорения
падеж, поради което решаващият съдебен състав приема, че по отношение на същия
са налице елементите от фактическия състав на виновно неизпълнение на поето
договорно задължение, респективно е възникнала отговорността за заплащане на
предвидените в договора такса разходи и обезщетение за забава.
В случая обаче при
определяне размера на дълга съдът счита, че следва да бъде взето предвид заключението
на в.л. по вариант втори от заключението. Това е така, защото се установи, че
начисляваната договорна лихва съобразно погасителния план е извършвано на
период от 30дни. При положение, че страните са уговорили погашенията на дълга
да се извършва на период от две седмици, то тогава и изчислението на уговорената
договорна лихва следва да става именно за този период.
Във връзка с уговорените
в чл.5 от договора разходи по събиране на просрочени вземания, следва да се
отбележи, че независимо от употребения израз, по правната си същност същите
представляват неустойки при неизпълнение на задължението на ответника да върне
заема на падежа. Въпреки че изрично в договора е предвидена дължимост
на неустойки за забава, в случая посочените разходи също имат такива
характеристики, защото естеството им е именно с тях да се обезщети кредиторът
за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват, като по
този начин да го обезпечи изцяло. Такава именно е и легалната дефиниция на
неустойката по чл. 92 ал. 1 ЗЗД и независимо от наименованието, което е посочено
в договора за съответното обезщетение – разходи за събиране или неустойка,
значението му следва да се определя от вида и същността му, а не според начина,
по който е наименовано. Затова, след като е уговорена между страните, при
настъпване на предвидените в договора предпоставки, същата би била дължима.
В разглеждания случай обаче
съдът намира, че ответникът следва да дължи единствено последната неустойка от 100лева,
доколкото няма спор, че той е в забава от повече от 57дни при изпълнение на
задължението си за връщане на взетия заем, без да му се начисляват допълнително
сумите по предходните клаузи на чл.5, ал.2. Това е така, защото в договора ясно
е степенувано каква такса се дължи при съответната забава за дадения интервал
от време след датата на падежа- 3ден, 10дни и 57дни. В съглашението не фигурира
клауза, че при забава с повече от 57дни таксата трябва да се изчислява сумарно.
След като е възприет този диференциран подход при закъснения в плащането, не би
могло да се приеме, че волята на страните е била всички уговорени неустойки да
се начисляват кумулативно.
Налага се извод, че към
датата на подаване на заявлението 01.04.2016г., ответникът е дължал сумата от
общо 894,60лева, формирана като сбор от следните вземания: главница- 483,92лв.,
възнаградителна лихва- 115,55лв., такса събиране на
просрочени вземания- 100лева и обезщетение за забава- 120,13лв.
По така изложените
съображения, съдът намира, че претенцията е частично основателна, поради което
следва да бъде уважена до размерите посочени горе и за разликата до пълния
размер отхвърлена като неоснователна, т.е за главница за разликата над 483,92лв
до пълния заявен размер от 526,74лева, за договорна лихва за разликата над
115,55лева до пълния заявен размер от 344,38лева, за такса разходи за разликата
над 100лева до пълния заявен размер от 175лева и за лихва за забава за
разликата над 120,13лева до пълния заявен размер от 120,47лева.
По разноските:
Изводът за частична
основателност на иска поставя въпроса за размера на вземането за разноски в исковото
производство, които следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от иска.
Представен е списък по чл.80 ГПК,
съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 650лв., от които 350лева юк.възнаграждение,
150лева депозит за вещо лице и 175лева ДТ. Съобразно уважената част на исковата
претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
498,45лева.
Съобразно т. 12 ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от
него разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковата
претенция. Сторените там разноски са в размер на в общ размер на 337лева, от
които 25лева платена ДТ и 312лева юк. възнаграждение. Съобразно уважената част на исковата претенция в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 258,43лева.
Ответникът не е
формулирал искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Т.И.В., ЕГН ********** с адрес *** ДЪЛЖИ н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4
сумите, както следва: 483,92лева,
представляваща дължима главница по договор за заем № *., сключен между „* и Т.И.В., вземанията по
който са прехвърлени от „* в полза н. „А.з.с.н.в.”
ООД /правоприемник, на което е „А.з.с.н.в.” АД/ по силата на рамков договор за
цесия от 22.01.2013г. и приложение № 1/01.12.2014г. към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 01.04.2016г. до окончателното изплащане на
задължението; 115,55лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 11.04.2014г. до датата
на последната вноска по погасителен план– 29.08.2014г.; 100лева, представляваща такса разходи; 120,13лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
12.04.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда- 01.04.2016г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1787/05.04.2016г.
по ч.гр.д. № 3657/2016г. по описа на ВРС, на основание чл. 422 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумите,
както следва: за разликата над 483,92лева до 526,74лева лева, представляваща
главница по договор за заем № *., сключен между „* и Т.И.В.; за разликата над 115,55лева
до 344,38лева, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 11.04.2014г. до датата на последната
вноска по погасителен план– 29.08.2014г.; за
разликата над 100лева до 175лева, представляваща
такса разходи; за разликата над 120,13лева
до 120,47лева, представляваща лихва
за забава, начислена за периода от 12.04.2014г. до датата на подаване на
заявлението в съда- 01.04.2016г.
ОСЪЖДА Т.И.В., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление ***, офис сграда лабиринт, ет.* сумата от 258,43лева,
представляваща направени в заповедното производството по ч.гр.д.№ 3657/2016г. на ВРС съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 498,45лева, представляваща сторени в исковото
производство разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано
от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния
акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: