Протокол по дело №453/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 443
Дата: 15 септември 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20211700500453
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 443
гр. Перник , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500453 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Жалбоподателката Х.Х., редовно призована се явява лично и с адв. М.Е. и адв.
С.Р. от ПАК.
Жалбоподателят Е.Е., редовно призован се явява лично и с адв. Н.К. от САК.
За ДСП Перник се явява – социален работник Л.С..
Явяват се свидетелите Н. Х., В.Б., В.Х., С.Ц. и Г.Г..
Не се явява вещото лице М..
Адв.Е. - да се даде ход на делото.
Адв. Р. – да се даде ход на делото.
Адв. К. – да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът предложи на страните спогодба, но такава не се постигна.
В този момент в залата се явява в.л. М..
Съдът докладва две писма от МВР-ОД на МВР Перник І-во РУ.
Адв.Е. – мисля, че тези две писма и приложенията към тях мисля, че са
относими и допустими и следва да бъдат приети.
Адв. Р. – да се приемат.
1
Адв. К. – да се приемат.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага две писма от МВР-ОД на МВР Перник, І-во РУ от 26.08.2021
г. и от 10.09.2021 г.
Адв. К. – поддържам искането за привременни мерки, направено във въззивната
жалба.
Адв.Е. – оспорваме искането за промяна на привременни мерки, такова искане
многократно е направено, и считаме че не са се променили обстоятелствата, за да
доведат до промяна на предходното определение, което е и действащо към настоящия
момент. Доверителката ми винаги е съдействала за изпълнение на режима и не е
прекъсвала връзката на децата си с бащата. По отношение на малолетното дете в
случай, че съдът вземе отношение за промяна на привременни мерки, то считаме че не
е удачно да е с преспиване при бащата, още повече, че нашите твърдения са, че бащата
полага нощен труд, който седмично обхваща повече от половината дни и през това
време децата остават за моменти или без значим възрастен, който да се грижи за тях,
или пък грижите се полагат от трети лица.
Адв.К. – държа да поясним, че режима, който е възприет за малката А. и нейния
баща, най-вероятно се дължи на техническа грешка в определението на РС. Няма
логика, нито житейска, нито каквато и да е било дъщерята да не може да остане да спи
при бащата, който се грижи за нея, който тя обича и е привързана към него. Абсурдно е
да се твърди, че на детето му било рано да остава в домът, в който е брат му и бащата
му. По време на нощните дежурства неговата майка, която категорично е значим
възрастен се грижи за тях, те са привързани към нея, познават я , обичат я и няма
пречка детето да остане да преспива при родния си баща.
Изхождайки от събраните по делото доказателства както и от ниската възраст на
детето
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Следните привременни мерки до приключване на производството по делото по
реда на чл.323, ал.1 ГПК:
Бащата ЕВТ. АЛ. ЕВТ. с ЕГН: ********** има правото да вижда и взема детето
А. Е. А. с ЕГН: ********** с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца в
събота от 10.00 ч. до неделя 17.00 ч.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдът сне самоличността на вещото лице както следва:
ЕЛ. М. М. – на 50 години, българка, български гражданин, неосъждана, без дела
и родство със страните.
Съдът предупреди вещото лице за отговорността по чл.291 НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по знание и съвест. В.л. – изготвила съм
заключение, което поддържам.
Вещото лице на въпроси на адв. Е. – аз имам дълг практика като вещо лице и по
брачни дела и освен всички специалности, които имам, имам завършена две годишна
следдипломна квалификация за домашно насилие в семейството и за рисково и
2
девиантно поведение. Това е точно за вещи лица и за подобен тип дела. Специално сме
обучавани, програмата е много смесена, участие вземат съдии, адвокати, вещи лица,
психолози и е насочена към такъв тип работа. Описала съм динамиката в отношенията
и отново ще кажа, че емоционалните регулации са актуални дори и след раздялата в
личностен план и между двамата родители, които съм описала. Направила съм
личностови профили и на двамата родители, даже съм подчертала, че по една или
друга причина те са със сходни личностови профили и целият резултат от раздялата е,
че те не се разбират и имат различни потребности и виждания за живота. Това, че
адвоката на ищцата казва, че има завишена скала на параноя, това са личностови черти
и качества, които са компонент на всяка една съставна част на всяка една личност.
Когато са под нормата, те са само съставна част на характера, може към момента на
изследването, може в последно време да е притеснена, може в нейните представи да се
чувства, че е наблюдавана, но това не психопатологичният аспект в никакъв случай,
това е черта от характера и състоянието. Именно за това съм приложила като
психодиагностична методика профила, за да се изследват личностите, да преценя
скоростта й към агресия. Бащата много говори, неговата защитна реакция е вербална
агресия, което също е възможно да я е дразнело в някой момент в отношенията между
двамата, но не се стига до психопатологична връзка, психопатологични отношения,
както в личностов и диагностичен план. Профилите са в нормата за психична дейност и
на двамата. Няма ескалация на агресия, на завишена скала към агресия, някой да
избухне до там, че да е склонен към някакъв вид насилие в тежка форма, освен
вербална агресия. Бащата е социално адаптивен, има необходимите стратегии да се
справя с променливите житейски ситуации, т.е. при някакво житейско събитие, той
има психичният ресурс да се справи, да промени нещата, да се адаптира, за да
продължи. Тъй като съм изследвала детето К. той по никакъв начин не е показал, че е
притеснен от поведението на бащата. От взаимоотношенията с него, съм описала
взаимоотношенията с малката му сестра. По никакъв начин не съм забелязала бащата
да е по-опасен, неговото вербалното отношение да рефлектира върху децата. Винаги
децата при раздяла на родителите развиват конфликт на лоялност към някой от
родителите и това, че съществува конфликт на лоялност, не значи, че съществува
синдром на отчуждение. В случая детето К. проявява конфликт на лоялност, бих казала
и към двамата родители, защото живеейки при бащата той може по всяко време да
отиде при баща си. Това е потвърдено и от дамата родители, да отиде при майката, да
бъде при нея, да преспи при нея, но в интервюто и пред майката и пред бащата, дори
като ги оставих само двамата с майката, въпреки синовните топли чувства, той казва,
че се чувства по-спокоен с бащата. Не бих казала, че детето К. се индентифицира с
ролята на бащата, по-скоро при него се долавя едно обвинение за раздялата на
родителите към майката. На детето му беше обяснено в разговор, детето съвсем зряло
разбира, че това са проблеми на възрастните и не винаги трябва да има виновни, но
3
факт е, че детето го преживява. Придържам се към наблюденията, че детето К.
проявява собствени разбирания, и ако кажа, че детето е повлияно от разбиранията на
бащата ще бъде прекалено мнение. Описала съм това като състояние на
тиинейджърска възраст и като вероятност какво може да се случи в тази възраст, тук не
съм визирала точно някой от двамата родители, това е описание на възрастта. Става
въпрос, че е възможно при един натиск върху детето да се отключи протестно
поведение, това съм имала предвид по принцип. От личностните профили на двамата
родители не се наблюдава нито един от двамата да е по властен и контролиращ и да
иска да е доминиращ. Има неразбирателства между майката и сина от битови неща
като кой кога ще дойде, кой кога ще се прибере, което не би достигнало до това, че
майката да може да се определи като властна и контролираща, а освен това за едно
подрастващо дете трябва да има контрол върху него. Понякога дори децата да споделят
с някой от родителите, независимо дали с двамата или с единият, те имат нужда да
споделят и с трето лице. В случая детето проведе с мен доста пълноценен разговор и
удовлетворяващ за него проведе. По някога се случва при раздяла, това се случва при
раздялата, детето К. още не е преживяло раздялата между родителите, на това се дължи
неговата самота. Детето не даде такава заявка, както казах, той общува неограничено и
с двамата си родители. На стр. 9 от заключението не съм описала дословно целия
разговор между детето и майката. Описала съм как протича динамиката на разговора, и
когато майката съобщава за преживяно вид насилие в семейството преди раздялата,
това са думи на детето, но не съм описала дословно. Това са твърденията на детето и
неговата субективна реалност, не мога да отговоря на този въпрос какво значи думата
„Никога“. Това предава детето, за това се провеждат разговори с експерти, с единия
родител и с всички заедно. За това изследване съм отделила някъде около 4-5 часа.
Имаше време надълго и нашироко да наблюдавам реакциите между всеки един и
между всички. В такива взаимоотношения на раздяла и в такива подобни ситуации, от
подрастващите деца много наблюдават родителите си и се стремят да изградят
собствени наблюдения, собствени впечатления, а дали това е правилно или не, мисля
че се формира на един по-ранен етап в семейството. Аз го предавам като това, какво
ми е заявено и конкретно преживяването на детето. Не съм задавала въпрос защо
детето е следяло чатовете между майка си и леля си. По-скоро съм се интересувала от
емоционалните преживявания на детето и от тяхната динамика, нагласите му към
родителите и съм се придържала към задачите, поставени към експертизата. Детето
преживява, че в минал и настоящ период родителите не установяват разбирателство в
отношенията по между си, а се намесват и трети лица от разширеното семейство. По-
скоро той изяви неодобрение към това нещо. Макар и разделени родителите, детето
иска да общува и с двамата и да чувства стабилност в тях. Аз съм задала въпроса на
детето, запознавайки се с документацията по делото, защото съм искала да проследя
поведението на детето, по повод поведението му как се е държал с леля си. Аз зададох
4
този въпрос. За да се стигне до формиране на негативна нагласа за бъдеще, в бъдещият
психичен модел на детето, трябва да има много по-тежки взаимоотношения в
семейството, форми на насилие. Детето показва уважение и обич към малката си
сестра, тя също е от женски пол. Освен това се изказва в едни близки и доверителни
отношения за бабата от бащина линия, която идва в тях, тя също е от женски пол, а и
детето дава заявка като съм го питала какво му се учи, какво му се работи, отговаря:
„Искам да имам приятелка, семейство, но това е далече, първо трябва да уча, да има
работа.“ По никакъв начин не съм наблюдавала данни за едно негативно формиране
към женския пол. По-скоро беше подразнено от вмешателство на трети лица в
семейството, имам предвид лелята. Не мога да кажа дали е вярно или не, защото това
не е моя задача, аз предавам субективната реалност и преживяванията на детето, това
което е споделило с мен и оттам правя изводите. Описала, че и двамата родители
независимо от различните виждания за живота, разполагат с необходимия родителски
капацитет по отношение на децата. Тези изкази на бащата, за които съм отбелязала в
заключението и съм обърнала внимание и на самия баща при изготвяне на
експертизата, аз ги намирам като една декомпенсация на психичния ресурс и от гледна
точка на делото, споменавайки израза „аз съм с втория татко”. Обяснила съм в
интервюто на бащата, че ако не владее емоциите си, това би се явило като занижаване
на родителският капацитет спрямо децата, а при майката, ако не разрешава контакти и
преспиване на малкото дете при бащата, също ще занижи нейния. Тези изкази, аз не ги
приемам като някакви манипулативни действия от страна на родителите, а като техни
слабости да свикнат с новата обстановка като разделени. Ще отговоря с хипотеза, не с
конкретен отговор. Домашното насилие разбира се, че срива родителският капацитет,
но профила на бащата, до който съм достигнала, не е профила на насилник. Профилът
на насилник е с много завишени стойности на скалата за невроза, на скалата за
психопатия, на скалата за параноя, на депресивни деменсии, и всичко това по една
норма определя един друг личностен профил. Съответно има стойности на лъжа, на
валидност, на достоверност на самия тест. Такива в случая не съм забелязала в бащата,
всички скали са под нормата и на двамата родители, конкретно в случая при бащата.
Не съм наблюдавала у бащата данни за прикриване на такива качества. Запознах се с
всички документи по делото, включително свидетелски показания. Аз се позовавам
единствено и само на моето изследване, не мога да се влияя от други експертизи на
други вещи лица, нито от свидетелски показания. За мен това е самоинициатива на
детето да следи майката чрез четенето на чатовете между майката и лелята.
Адв. Е. – нямам други въпроси.
Адв. Р. – нямам въпроси.
Адв.К. – нямам въпроси.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
Приема и приема заключението на съдебно психологичната експертиза.
На вещото лице да се изплати внесения размер на 300 лв. - по 150 лв. от всяка
страна
Адв.К.– поддържам искането за назначаване на ПСЕ направено с молбата.
Адв.Е. – ще помоля съда при положение, че уважи тази задача да ни даде
възможност и ние да формулираме допълнителни въпроси към вещото лице.
Съдът намира, че следва да бъде назначена съдебно психологична експертиза с
вещото лице ЕЛ. М. М., която след като се запознае с материалите по делото и проведе
интервю с детето А., да отговори на въпросите, формулирани в молба от Е.Е. чрез адв.
Н.К. с вх.№3731 от 17.08.2021 г. по описа на ПОС.
Дава възможност на майката чрез своите адвокати-пълномощници в
седемдневен срок от днес с писмена молба с препис за насрещната страна да
формулира допълнителни задачи за тази експертиза.
Водим от гореизложеното,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Назначава съдебно психологична експертиза, която след като проведе интервю с
детето А. да отговори на въпросите в молба вх.№3731 от 17.08.2021 г. от Е.Е. чрез адв.
К..
Дава възможност на майката чрез своите адвокат пълномощници в седемдневен
срок от днес с писмена молба с препис за насрещната страна да формулират
допълнителни задачи към тази експертиза.
Определя първоначален депозит за вещото лице в размер на 200 лв., вносим от
Е.Е. по сметката на ПОС в седемдневен срок, считано от днес.
Определя за вещо лице ЕЛ. М. М..
Съдът отстрани родителите от зала.
Пристъпи към изслушване на непълнолетния К. Е. А..
К. А. - от 15.09.2021 г. ще бъда ученик в Икономическата гимназия –
специалност икономическа информатика. Ако родителите ми живеят разделени, бих
искал да живея с баща ми, при него се чувствам по-уютно.
Родителите влязоха отново в съдебната зала.
Вещото лице М. – според мен няма промяна в поведението и състоянието на
детето, когато отговаряше на въпросите на съда.
Социален работник – Л.С. – поддържам така изготвения социален доклад.
Адв.Е. – виждам, че доклада е писан от друг социален работник - П.И., и ако
6
социален работник С. не го писала, държа да бъде изслушан социалния работник,
който следи и води случая.
Адв.К. – моля да ми бъде предоставен препис от социалния доклад.
Социален работник С. – колежката П.И. не се явява по това дело, тъй като има
призовка по друго дело, която е адресирана лично към нея.
С оглед обстоятелството, че социалния доклад е изготвен от друг социален
работник, съдът намира, че следва за следващо съдебно заседание следва да бъде
призована социален работник П.Д.И., която да има възможност да защити социалния
доклад и да отговори на въпросите на страните, поради което
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
За следващо съдебно заседание да се призове социалният работник П.Д.И..
Сне самоличността на свидетеля както следва:
М. В. ХР. - на 31 години, българка, български гражданин, неосъждана, сестра на
жалбоподателката.
Свидетелката Х. – желая да свидетелствам.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 НК.
Свидетелката обеща да говори истината, разпитана каза:
Свидетелката на въпроси на адв. Р. - към настоящия момент, в последната една
година голямото дете К. е при баща си, а малкото при майката си. Като от време на
време, голямото ходи при майка си, а малкото при баща си. Раздялата на децата указва
влияние върху тях. Голямото дете изцяло е отчуждено от мен, така че моите
наблюдения към него са по-малки, имам повече наблюдения към малкото дете. Когато
живееха заедно А. показваше по-силна връзка към брат си, сега по мое мнение не е
толкова силна, показва отчуждение. К. остава при майка си много по-често отколкото е
съгласно съдебния режим. Според мен, че детето е в много трудна възраст и това е
неговия дом и той е живял 13 години там, той се чувства по-сигурен в дома на майка
си. А. е много привързана много към баща си и той я вижда често. Въпреки, че няма
режим на виждане, никой, никога не го е спрял да вижда А.. Той я вижда редовно.
Когато се виждат, А. се връща с вещи купени от него. Срещите им продължават от към
10.00 ч. до 17.00 ч., след обяд.
Свидетелката на въпроси на адв Е. – К. се отчуждава към мен, към майка си
също. От както не живее при майка си, отношението на К. се промени. Той проявява
неподчинение и несъобразяване към нея, за мен лично това е недопустимо поведение
на дете към майка си. Бяха за една седмица на море. Децата бяха изключително
щастливи след като се върнаха оттам. На море бяха Х. с К. и А.. Когато се завърнаха,
поведението на К. към майката се промени, то се промени в негативна посока. Това го
свързвам с влияние от бащата върху К.. Детето вероятно е изградило образ и авторитет
към баща си и абсолютно копира неговото поведение. За да се разделят натежава
домашното насилие и ревността на Е.. Абсурдното му поведение, непрестанният
психически и физически тормоз, на които ставаха свидетели и децата са ставали
свидетели. Аз съм била свидетел и потърпевша на агресивни прояви. В отношенията
съм свидетел на един непрестанен тормоз, който и продължава и след решението за
7
развод, който се изразява в следене, съобщения, заплахи, което е било и преди това, но
живееха заедно. Аз съм била удряна от него...
Съдът отстрани от залата Е.Е., поради това че прекъсва свидетелката.
Свидетелката – в случая, в който Е. ми посегна на мен, там бяха и децата и бяха
свидетели. Докато вървят съдебните производства, насилието на Е. продължава под
формата на следене, съобщения и отправяне на заплахи, застрашаващи живота и
здравето й. Била съм свидетел на следенето и на съобщенията, които тя получава тя на
мобилния телефон, виждала съм как колата му стои пред блока. Имаме вила извън
гр.П., на която прекарваме много време лятото и той непрестанно е там на караул с
колата. Освен това праща и други хора. Заплахите са: „Ще те убия!“, „Ще те запаля!“,
„Ще те закопая!“, „Ще ти изкарам червата!“, „Ще те изкарам на части някъде!“.
Официално зная, че Е.Е. е охранител, но не зная дали продължава да работи тази
работа. Работното му място е в с. Р. и в гр.П.. Той дава много нощни смени, в това му
се изразява работата. Аз съм намирала пистолет, преди когато двамата живееха заедно,
той имаше пистолет. Жилището, в което живее сестра ми представлява тристаен
апартамент. Социално битовите условия са идеални там. Аз имам дете, което е с две
години по-голямо от А. и също помагам, лятото прекарваме и ние време в жилището,
което е извън гр.П.. Лично не съм ходила в неговото жилище, но зная че е по-малко,
това е от разкази на децата. Помага му неговата майка. Малката не е оставала да
преспива самичка в жилището на баща си. След като тя ходи при баща си, тя си
променя поведението, става по- раздразнителна. Има период, след като се върне от при
баща си, тя да е леко затворена, а иначе тя е много комуникативно дете. Като се върне
от при баща си тя е нахранена и останалите чисто елементарни неща, и гримирана.
На въпроси на адв.К. – няма конкретна случка за промяна на поведението на К.
към мен след завръщане от морето. Детето не ми е казвало, че конкретно му е
забранено да разговаря с мен, тъй като ние нямаме комуникация. К. е непълнолетен все
още и за него отговарят неговите родители и има правила, които трябва да спазва. К.
изразява непослушанието си с агресията и обидите, които отправя към майка си, с
обиди и други неща, които са от речника на баща му. Случаите на домашно насилие са
много, поне пет. Тя се е обаждала на тел 112. Не мисля, че промяната в отношенията на
А. се дължи на това, че баща й липсва. Няма случай А. да е имала наранявания, когато
е била при майка си. Имало е случай когато тя е падала от пързалка. Тя е имала и
цицина, когато се е прибирала и от при Е.. Нараняването на А. не беше сериозно и
затова не е водена до болница.
Съдът освободи свидетеля.
Сне самоличността на свидетеля както следва:
В. ХР. Б. - на 37 години, българка, български гражданин, неосъждана, без дела и
родство със страните.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 НК.
Свидетелката обеща да говори истината, разпитана каза: Свидетелката на
въпроси на адв. Р. - познавам Х. и Е., тъй като с Х. сме били колежки в Кауфланд може
би от 11 години. Причината за раздялата между тях е тормоз. Е. тормозеше Х.. Не съм
била свидетел на това, но съм била свидетел след това. Била съм свидетел на
състоянието, в което е била Х. след тормоза от Е.. Тогава тя е била много притеснена
ревейки, притеснена от това, че в повечето случаи това се случваше пред малкото им
дете А.. Последната случка беше на 05.05.2021 г. Аз бях на работа дневна смяна, тя ми
се обади, беше много притеснена, ревейки. По най-бързия начин отидох при нея. А.
8
беше при нея, не мога да опиша в какъв вид беше детето – трепереше, плачеше. След
това установихме, че Е. й е срязал гумите на автомобила. Тогава той беше отишъл на
нейния адрес, не зная по какъв повод. Тя е слязла с детето, а Е. я е сграбчил и й е
счупил очилата. Друго нещо не мога да се сетя. Имало е и други такива инциденти.
След инцидентите, тя да ми се обажда да ме пита какво да направи или да иска да я
приютя вкъщи. За тези инциденти са сигнализирани институциите, има пуснати жалби
в І-во РУ гр.Перник. Е. взема А., Х. позволява. Е. я взема, когато той има желание.
Свидетелката на въпроси на адв Е. – за мен това е физически и психически
тормоз. Според мен той използва голямото им дете К. за да я следи. Споделяла ми е, че
когато детето е в апартамента, то и рови в чантата, проверява й телефона. Предполагам,
че прави това, за да казва на баща му какво има в телефона на Х.. Тя ми се е оплаквала,
че Е. я ревнува, мисля и че сега продължава. Няма основания да я ревнува. Не зная
дали той следи Х. без да има среща за предаване на детето. Не мога да отговоря дали
той я следи на други места.
Свидетелката на въпроси на адв.К. – преди случая, когато той й счупи очилата е
имало и друг случай с чупене на очила. Виждала съм мъжът й като физически ръст.
Виждала съм следи от насилие – скулите на лицето са й били червени, да кажем само
едната, но съм виждала следи. Лично не съм видяла Е. да реже гумите на автомобила.
Х. проведе разговор с К. и той каза, че бащата му отново би срязал гумите на колата.
Бях там, когато се проведе разговора. Не се е налагало тя да идва у нас, защото не е
желаела да идва с малката си дъщеря.
Съдът освободи свидетеля.
Сне самоличността на свидетеля както следва:
В. М. ХР.на 60 години, българин, български гражданин, неосъждан, баща на
Х..
Свидетеля - желая да бъда свидетел.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 НК.
Свидетелят обеща да говори истината, разпитан каза:
Свидетелят на въпроси на адв К. – от както са разделени, поддържам контакти с
Е.. С Х. съм се опитвал да поддържам контакт, но тя категорично отказва. Нямам
впечатление да е упражнявано домашно насилие в тяхното семейство. Х. като се напие
обикновено излиза извън контрол. Нямам наблюдение сега, но преди да я блокирам във
фейсбук, като пишеше дълги обстоятелствени постове знаех, че е пияна. Категорично
Е.Е. не е упражнявал насилие спрямо двете деца, не е обиждал и заплашвал майката
пред тях, напротив обратното. Когато сме имали разговори с Тина, сме говорили, че не
трябва да се държи агресивно и да предизвиква Е.. Нямам наблюдение в каква среда са
отглежда А., но имам наблюдение в каква среда се отглежда К. апартамента е
изключително чист. Детето се чувства много добре там. За малката А., поради
нежеланието на майката да контактува с мен, съм виждал детето само няколко пъти, и
тогава тя е била с баща си. В семейните отношенията между двамата съпрузи се
месеше майката на Х.. Ако съдът приеме като доказателство по делото моето
бракоразводно дело, ще види, че е едно и също като това сега. Х. прие да живее при
мен след разтрогването на брака ми. Аз съм разведен със съпругата си и всичките
неща, които моята съпруга писа по делото, сега се пишат от Х. по нейното дело, копи
пейст. Според мен моята бивша съпруга влияе на Х. в това отношение, тя е
изключително властен човек, иска да доминира над всички. Но това, което е
9
изключително важно е, че С. не е целувана от нейната майка през целия й живот.
Свидетелят на въпроси на адв.Р. – аз живея в собствено жилище в гр.С.. Е. го
виждам почти всяка седмица. Последно видях дъщеря си Х. на 30.07.2021 г. Имам
преки впечатление от поведението на дъщеря ми и на зет ми. Аз съм отворен да
комуникирам с нея. Питайте я нея защо не иска да комуникира с мен. Това, че не
комуникираме не значи, че не се виждаме. Когато се виждаме, тя ме подминава.
Свидетелят на въпроси на адв.Е. – след развода Х. остана при мен. След това
майка й я купи. Аз нямам нищо против, били сме в прекрасни отношения и сега имам
доброто си желание да комуникирам и с двете си дъщери. Не съм виждал упражняване
на насилие на Е. спрямо Х.. Преки са ми впечатленията, аз съм непрекъснато с Е. и с
детето К. или с А., когато тя е взета от Е.. През последните три месеца, например всяка
седмица. През последния месец бях в РБ., преди това бях в чужбина, но за един месец,
това беше през месец май тази година, за да си празнувам юбилея отидох в Г.. Когато
тя предизвиква Е. с агресивното си поведение, той се смее. Това е същата история,
която беше преди 20 години, да не търсим под вола теле. Свидетелствам, защото искам
да пожаля децата на Х. от тази болна амбиция на майката на Х.. Живея сам, но имам
партньорки, нямам партньор. С партньор не съм живял. Мой най- добър приятел е
живял в апартамента при мен, защото работеше в гр.С.. Причината да се разделим с Х.
е, че тя ме предаде, тя даде ключ от апартамента на майка си и тя да влезе там. Също
така основна причина е, че Х. пожела да остане при мен, но майка й взе по-голямата
част от бизнеса. Занимавахме се с международни осиновявани и Х. пожела да остане
при нея.
Съдът освободи свидетеля.
Сне самоличността на свидетеля както следва:
С. Р. ЦВ. – на 23 години, българин, български гражданин, неосъжданин, без дела
и родство със страните.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 НК.
Свидетелят обеща да говори истината, разпитан каза:
Свидетелят на въпроси на адв. К. – познавам Х. и Е.. Е. работи като сотаджия на
плажа на с.Р., а тя му беше бивша жена. Аз съм по адрес в с.Р. и оттам ги познавам. В
края на юли тази година, вечерта слязох на центъра да взема сандвич, и видях Х. с
нейния нов приятел и отзад в колата А.. Беше вечерта около 23.30 ч. - 24 .00 ч и се
обадих на Е., за да му кажа. Тогава Е. не е излизал навън само говорихме по телефона.
Като млад човек излизам доста по града и съм я виждал Х. в „Паркбар“ и в други
заведения, по-точно вечер, късна вечер след 21 ч. без дете.
Свидетелят на въпроси на адв. Е. – не съм само познат на Е., а и на Х.. Когато я
видях почти в полунощ, бях на „Сладко и солено“, за да взема сандвич, там е доста
осветено, самата улица е доста осветена. Х. я видях на шофьорското място. Караше
автомобил марка Опел, модел Мерива, сив цвят, номера не го видях. Там не може да се
кара с висока скорост. Тя шофираше и аз я видях, имаше мъж до нея, до шофьорското
място. Лично не го познавам този мъж. Аз не мога да преценя кой е, само мога да
предполагам. Предполагам, че е някакъв неин приятел. Причината да се обадя на Е. е,
че видях дъщеря му в такъв късен час навън, друг път не съм му се обаждал, че съм
виждал жена му навън. Но, иначе сме си споделяли. Например, че съм видял Х. в еди
кое си заведение с приятел или с майка й, без значение. Е. приемаше тези неща
абсолютно нормално. Работното място на Е. е като на нормален човек, който работи в
10
сферата на СОТа. Той има моменти, в които се налага да се придвижва с автомобил и
други, когато стои стационарно. Доколкото зная сага, тъй като, че синът му е при него,
той ще премине на дневен режим, а не 24 часа. Х. има две деца – момче и момиче. Не
зная Е. да работи в казино.
Съдът освободи свидетеля.
Сне самоличността на свидетеля както следва:
Г. ЕМ. Г.на 43 години, българин, български гражданин, неосъждан, без дела и
родство със страните.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл.290 НК.
Свидетелят обеща да говори истината, разпитан каза:
На въпроси на адв. К. - с Е. сме приятели и колеги, а Х. познавам от Е.. Имахме
нарушение в с. Р. и бях отишъл в съседство с тяхната къща. Като стигнах до тях, видях
А. да реве и майката на Х. да й се кара. Това беше следобед, но не мога да си спомня
датата, на която беше. Това беше през месец юли, лятото на 2021 г.
Свидетелят на въпроси на адв.Е. – тогава аз се обадих на Е.. Аз му се обадих, за
да му кажа какво съм видял. Казах му, че малката реве и бабата й се кара. Е. не е
реагирал на това.
Свидетелят на въпроси на адв. Р. – познавам Х., но не общувам с нея. С. Р. ми е
района и им зная къщата.
Съдът освободи свидетеля.
С оглед необходимостта от изслушване на социалния работник П.И. и приемане
на заключението на съдебно психологичната експертиза,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 02.11.2021 г. от 10.30 ч., за която дата и час страните
се уведомиха.
Да се призоват вещото лице и социалният работник П.Д.И. Заседанието завърши
в 12.30 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11