№ 1475
гр. Варна, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501185 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК .
Образувано е въз основа на Решение № 77/05.05.2021 г., постановено
по касационно гр. д. № 1777 по описа за 2020 г. на ВКС, III г.о., с което е
отменено Решение № 317/27.02.2020 г. по в. гр. д. № 9/2020 г. по описа на ОС
– Варна, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
Производството по горецитираното гражданско дело е образувано по
повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********,
срещу Решение № 4887/13.11.2019 г., постановено по гр. д. № 7367/2019 г. по
описа на ВРС, XLVII състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е
прието за установено в отношенията между страните, че Р. Г. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ап. *, не дължи на
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „****”, сумата от 5138,92 лева, представляваща
начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя
стойност на ел. енергия за периода от 28.03.2017 г. до 27.03.2018 г., за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ап. *, с кл. № ***** и аб. №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/25.04.2019 г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност,
1
незаконосъобразност и необоснованост на решението, като постановено в
разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи, че е налице правно
основание за възникване на вземането на дружеството - доставчик, а именно –
цена на реално доставено и потребено в обекта количество ел. енергия,
дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Поддържа,
че въпреки отмяната на ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г.) с Решение № 1500 от
06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, за „Електроразпределение“
АД не съществува пречка за проверка на метрологичната, функционална и
техническа изправност на СТИ, тъй като дружеството е собственик на
електромера, а и към момента на проверката разпоредбите на чл. 48-51 от
ПИКЕЕ не са били отменени. Сочи, че правото на оператора за едностранна
корекция на сметката на потребителя се основава на погрешното отчитане на
действително доставената ел. енергия, установено с КП № 636/17.04.2019 г.
на БИМ - Русе, и заплащането на същата в по-малък размер. Изтъква, че
начислената сума представлява стойност на реално доставена и потребена от
ищеца електроенергия, дължима и на осн. чл. 183 ЗЗД. Моли да бъде
отменено решението на ВРС и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна. Изложени са подробни доводи за
незаконосъобразност на извършената корекционна процедура. Поддържа се,
че след отмяната на чл. 41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ (в сила от 16.11.2013 г.)
липсват ред и предпоставки за извършване на проверка на метрологичната,
функционална и техническа изправност на СТИ, поради което не е налице и
право на въззивното дружество да преизчислява сметката на потребителя въз
основа на констатациите от извършената на 27.03.2018 г. проверка. Изтъква
се, че доводите на въззивника за реално потребление на отчетеното в
невизуализирания регистър 1.8.3 количесто електроенергия са неоснователни,
тъй като не са представени безспорни доказателства, че процесното СТИ е
монтирано на обекта на въззиваемия с нулеви показания по посочения
регистър. Сочи се, че остава неясно и как дружеството е определило, че
процесното количество електричество е преминало именно през периода от
28.03.2017 г. до 27.03.2017 г. Моли първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „Енерго-Про Продажби” АД,
редовно призована, се представлява от адвокат Н.Б.. Поддържа въззивната
жалба. Изтъква, че процесното количество ел. енергия е минало и е потребено
от абоната след датата на монтажа на СТИ. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззиваемият Р. Г. Р., редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат Д.Т.. Оспорва въззивната жалба, поддържа
отговора. Счита за недоказано преминаването на ел. енергия през
едногодишния период, за който е издадена процесната фактура. Прави
2
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от ищеца
Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ап. *, срещу
ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „****”, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 5138,92 лева, начислена по фактура № **********/25.04.2019 г. в
резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия на потребителя за
периода от 28.03.2017 г. до 27.03.2018 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул.
„****“ № *, вх. *, ап. *, с кл. № ***** и аб. № **********.
В исковата молба се излага, че ищецът е клиент на ответното
дружество с кл. № ***** и аб. № **********. Твърди, че с писмо изх. №
52481_КП15021111_2/30.04.2019 г. бил уведомен от ответното дружество, че
в резултат на констатирано неточно измерване на количеството потребена ел.
енергия за обекта му, е издадена фактура за корекция на същото на стойност
5138,92 лева. Сочи, че на 27.03.2018 г. служители на дружеството са
извършили смяна на процесния електромер, но с обяснение, че сменят всички
електромери и следва да се подпише протокол за това, съответно без да го
уведомят за установено неточно измерване. Оспорва съдържанието на
Констативен протокол № 15021111/27.03.2018 г. Оспорва процесното
количество електроенергия да е потребено, респективно доставено на
абоната за посочения период. Излага аргументи за неоснователност и
незаконосъобразност на извършената от страна на ответното дружество
корекционната процедура. Моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на ответното
дружество чрез адвокат Н. Г. - ВАК, преупълномощен от Адвокатско
дружество „Величков, Желязков и партньори“, в който се излагат подробни
доводи, че искът е неоснователен. Излага, че между страните е налице
облигационно правоотношение по договор за пренос на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, като
ответното дружество изпълнява задълженията си по договора добросъвестно
и точно. Сочи, че на 27.03.2018 г. от служители на „Електроразпределение
Север“ АД е извършена техническа проверка на СТИ в процесния обект, като
в невизуализирания регистър 1.8.3 на същото е установено наличие на
електроенергия в размер на 29081 кВтч, за което е съставен констативен
протокол, подписан от абоната без забележки. Излага, че след проверката
процесният електромер е демонтиран, подменен с нов такъв и изпратен в
Български институт по метрология, Регионален отдел – Русе, за експертиза,
при която е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие
3
на преминала енергия в невизуализираната на дисплея тарифа 1.8.3 в размер
на 29081,2 кВтч. Сочи, че установеното количество електроенергия е реално
доставено и потребено от абоната и се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,
вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и на основание чл. 183 от ЗЗД.
Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от
валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител
на електроенергия за битови нужди и клиент на ответното дружеството за
описания в исковата молба обект на потребление.
Видно от Констативен протокол № 11164647, на 20.10.2015 г. на обекта
на ищеца от служители на „Енерго-Про мрежи“ АД е монтиран електромер с
фабричен № 1115031500749050 с нулеви показания по нощна и дневна
тарифа. В протокола не е отразено какви са били показанията на електромера
при неговия монтаж по отчетен регистър 1.8.3.
От приложен към делото Констативен протокол № 1502111 се
установява, че на 27.03.2018 г. служители на „Електроразпределение Север“
АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен
номер на обекта на ищеца, при която са отчетени следните показания: по
регистър 1.8.1 (нощна тарифа) – 3622 кВтч; по регистър 1.8.2 (дневна тарифа)
– 6485 кВтч, по регистър 1.8.3 – 29081 кВтч. Отбелязано е, че електромерът е
демонтиран и подменен с нов, изправен. Демонтираният електромер е
поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 448896, за
изпращане за експертиза в БИМ. Протоколът е подписан от ищеца - титуляр
на партидата.
Видно от Констативен протокол № 636/17.04.2019 г. на БИМ,
Регионален отдел – Русе, от метрологичната експертиза на електромера, при
извършените проверки на точността на отчитане на СТИ не са констатирани
грешки извън допустимите. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия, но не съответства на технически
характеристики. Посочено е, че при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на
тарифа 3 – 029081,2 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Отразено е,
експертизата е извършена въз основа на заявление от 30.03.2018 г. от
„Електроразпределение Север“ АД, като при огледа на електромера е
установено съответствие с КП № 1502111/27.03.2018 г., както и че няма
механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок и че необходимите
4
означения на табелката на електромера и пломбата против неправомерен
достъп до вътрешната конструкция на същия са налични.
От Становище за начисление на електрическа енергия на
„Електроразпределение Север“ АД е видно, че същото е издадено на
24.04.2019 г. въз основа на горецитирания протокол, като с него е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия общо в размер на
29081 кВтч, от които 797 кВтч за периода 28.03.2017 г. – 06.04.2017 г., 6722
кВтч за периода 07.04.2017 г. – 30.06.2017 г., и 21512 кВтч за периода
01.07.2017 г. – 27.03.2018 г. За одобреното количество ел. енергия е издадена
фактура ********** от 25.04.2019 г. за сумата от 5138,92 лева с вкл. ДДС.
От заключението на изготвената пред първа инстанция СТЕ се
установява, че електромерът тип Carat Digitron М02 с фабричен №
1115031500749050, монтиран на процесния обект, е преминал първоначална
метрологична проверка през 2015 г., като срокът му на метрологична
годност е 6 години, т. е. изтича през 2021 г., а уредът е демонтиран през 2018
г. Вещото лице излага, че е налице несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни, а именно: в базата данни е въведено измерваната ел. енергия да се
отчита по две тарифи, а не по три, като горното се явява техническа
предпоставка за извършване на допълнително начисляване на електрическа
енергия. Изтъква, че натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е
вследствие на установеното при експертизата на БИМ - Русе, неправомерно
софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, по-точно –
в тарифната схема. Прави заключение, че количеството електрическата
енергия, натрупано в регистър 1.8.3, е преминало през измервателната
система на процесното СТИ. В съдебно заседание на 01.11.2019 г. вещото
лице поддържа, че когато електромерът при монтажа е с нулеви показания по
първа и втора тарифа, това означава, че е нов, от което следва, че и
показанията по останалите тарифи са нулеви. Обосновава горното като
излага, че производителят не допуска в търговската мрежа измервателен
уред, без той да е преминал задължителна метрологична и техническа
проверка. Сочи, че не е възможно да се установи точно кога е извършено
неправомерното вмешателство и откога е започнало натрупването в регистър
1.8.3, поради което периодът от една година е определен спрямо ПИКЕЕ, като
е възможно той да е друг, но след 2015 г.
В изпълнение на задължителните указания на ВКС, пред въззивната
инстанция е допусната повторна комплексна електротехническа и софтуерна
експертиза. От заключението по същата, което настоящият състав кредитира
като компетентно изготвено и обективно, се установява, че отчетеното в
невизуализирания регистър 1.8.3 количество електроенергия в размер на
29081,2 кВтч е преминало през процесното СТИ и реално потребено.
Уточнено е, че не може да се установи точно през кой период от време е
5
преминала отчетената в регистъра електроенергия, но това е станало след
монтирането на СТИ на процесния обект. Наличието на показания в регистър
1.8.3 се дължи на неправомерна промяна в параметризацията, извършена през
инфрачервения порт на електромера чрез използването на външно устройство
и посредством софтуер, осъществяващ комуникация на ниво IEC 62056-21.
Излага се, че достъпът до данните през порта е организиран на две нива –
ниско и високо. При ниското ниво е възможен само прочит на определени
предварително зададени параметри и настройка на датата и часа. При
високото ниво е възможна параметризация на електромера, включваща:
промяна на серийния номер, задаване на тарифен план, определяне кои
параметри да бъдат визуализирани на дисплея и времето за циклична
визуализация на отделните параметри, както и кои параметри да могат да
бъдат прочетени от терминалите при обикновеното прочитане. Изтъква се, че
при нито едно от двете нива не могат да се променят параметри, свързани с
метрологичните характеристики на електромера, нито да се изтриват или
добавят данни от измерванията. За последното е необходим достъп до
вътрешността на устройството, като в настоящия случай няма данни за
хардуерно вмешателство. При извършеното софтуерно препрограмиране е
включен тарифен регистър 1.8.3 и е зададена нова тарифна схема, указваща
през кой сезон, в кои дни от седмицата, в кои часове в кой тарифен регистър
да бъде натрупвана потребената електроенергия. Посочено е, че описаната
промяна на параметризацията определено е целенасочено човешко дело.
Уточнено е, че при така извършената препараметризация не може да се
установи съотношение между количествата електроенергия, натрупвани в
невизуалиния и визуализираните регистри, тъй като са зададени единствено
времевите интервали на отчитане във всеки от тях, като съответно
натрупаното количество ел. енергия зависи от поведението на потребителя.
Във връзка с горното, количеството потребена енергия през процесния период
може да бъде определено единствено условно, като се предположи, че
натрупването в скрития регистър е започнало веднага след монтажа на
електромера, както и че за периода от датата на монтажа до датата на
демонтажа на електромера е потребявано приблизително еднакво количество
ел. енергия за една година – 11939,89 кВтч, на стойност 2109,85 лева. Сочи се,
че въззивното дружество разполага със софтуер Digitron Read – ENP, версия
1.21.18, за който, при извършен оглед и изпробване, се установява, че същият
не предоставя възможност за промяна или задаване на стойности в тарифните
регистри, а данните от паметта на електромера със съдържанието на
регистрите могат само да бъдат прочитани.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
В настоящия казус спорът между страните се концентрира върху
законосъобразността на процедурата по установяване на неизмерена ел.
енергия в обекта на ищеца, както и по начисляване на исковата сума като
6
корекция на сметка за минал период.
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по
партидата на ищеца е извършено по реда и условията на обнародваните в ДВ
бр. 98 от 12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15 от 14.05.2017 г. Съгласно
нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ регламентират принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електроенергия. Цитираните правила
имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт към ЗЕ, който е
задължителен за страните. Към датата на проверката на процесния
електромер (27.03.2018 г.) нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са
отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г., и не са част от действащото
право. По силата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, въпреки че чл.
48-51 ПИКЕЕ от 2013 г. са все още част от действащото право, това прави
последните неприложими към посочената дата - съответно хипотезата на чл.
50 ПИКЕЕ, на която въззивното дружество се позовава като правно основание
за дължимост на вземането му, не се явява годно такова.
Горното обаче не отменя задължението за заплащане на цената на
потребена, но неотчетена при редовен месечен отчет електроенергия,
доколкото предвидените в ЗЕ специални норми, регулиращи отношенията
между доставчиците на електроенергия и крайните потребители, не
изключват общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока. В случая налице е продажбено правоотношение, за което
на общо основание са приложими правилата на ЗЗД. В този смисъл е и най-
новата практика на ВКС, обективирана в Решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр.
д. № 2206/2020 г., ВКС, IV г. о., Решение № 76 от 8.04.2021 г. по гр. д. №
2209/2020 г., ВКС, IV г. о., и др.
Съгласно чл. 183, ал.1 от ЗЗД, с договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго
право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Основание за
заплащането на дадено количество електроенергия по договора за покупко-
продажба между страните е доставката на същото. В конкретния казус, за да
бъде дължима стойността на констатираното в невизуализирания регистър
1.8.3 на процесния електромер количество електроенергия в размер на 29081
кВтч, в тежест на ответното дружество е да докаже, че то действително е
доставено и потребено от абоната.
Съгласно чл. 38 от Закона за измерванията (Изм. ДВ, бр. 95 от 2005 г., в
сила от 01.03.2006 г.), първоначалните и последващите проверки на средства
за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от
7
лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор. В дадения случай наличието на процесното количество
електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3 на електромер с фабричен
№ 1115031500749050 е установено именно с Констативен протокол №
636/17.04.2019 г. на БИМ, Регионален отдел – Русе, от метрологичната
експертиза на СТИ, който е официален свидетелстващ документ и съгласно
който при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема
на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа Т3 – 029081,2
кВтч, която не е визуализирана на дисплея.
Констативен протокол № 1502111/27.03.2018 г. от техническата
проверка, извършена от „Електроразпределение Север“ АД, съдържа същите
данни, а подписът на ищеца удостоверява релевантните за самата проверка
обстоятелства: че показанията, отразени в протокола, са снетите от СТИ към
момента на демонтирането му; че СТИ е поставено в безшевна торба и
запечатано с пломба в състоянието, в което е демонтирано, и в момента на
демонтажа; че номерът на пломбата е отразен правилно в протокола; че
самият протокол е съставен в момента на демонтирането.
Натрупването на съответното количество електроенергия в регистър
1.8.3 вследствие на констатирано неправомерно софтуерно вмешателство в
тарифната схема на електромера е потвърдено и от заключението по
изготвената пред въззивната инстанция комплексна електротехническа и
софтуерна експертиза. Вещите лица сочат, че процесното количество ел.
енергия реално е преминало през СТИ и съответно потребено от абоната, като
натрупването е ставало постепенно, в зададени при препрограмирането
времеви интервали от денонощието в зависимост от деня на седмицата и
сезона.
Както КП на БИМ, така и изготвената пред първа инстанция съдебно-
техническа експертиза установяват, че наличното количеството ел. енергия в
регистър 1.8.3 е отчетено точно, тъй като към датата на проверката –
27.03.2018 г., процесното СТИ е било в метрологична годност и при
проверките за точност на отчитане на същото не са констатирани грешки
извън допустимите.
Невъзможността да се определи точният момент, от който е започнало
натрупването в невизуализирания регистър, няма отношение към валидността
на задължението за заплащане на стойността на потребената ел. енергия, тъй
като за периода от монтажа до демонтажа на процесния електромер не е
имало смяна на абоната, а заключенията и по двете изготвени експертизи –
пред първа и пред въззивна инстанция, са категорични, че електромерът е
монтиран на обекта на ищеца с нулеви показания по регистър 1.8.3 и
натрупването на процесното количество ел. енергия по този регистър е
станало след монтажа.
8
В конкретния казус ирелевантно е дали част от процесното количество
ел. енергия не е натрупано преди периода от 28.03.2017 г. до 27.03.2018 г.,
посочен в Становището за начисление на електрическа енергия на
„Електроразпределение Север“ АД и фактура № **********/25.04.2019 г.
Горният период, съгласно заключението на вещото лице по допуснатата от
първа инстанция СТЕ, е определен спрямо изискванията на чл. 50 ПИКЕЕ
(ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.), чиято разпоредба гласи, че в случаите на
установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа
енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за
период не по-дълъг от една година. При обосноватата по-горе
неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ в настоящия случай, последното изискване
отпада (така Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., ВКС, III
г. о.). Съобразно нормата на чл. 183, ал.1 от ЗЗД, дължима е стойността на
цялото доставено и потребено от абоната, но останало незаплатено от
последния количество електроенергия, независимо от периода на
потреблението.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
ищецът Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ап.
*, дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „****”, сумата от 5138,92 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на ел. енергия за периода от 28.03.2017 г. до 27.03.2018
г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ап. *, с кл. № *****
и аб. № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/25.04.2019 г.
Предявеният отрицателен установителен иск следва да се отхвърли, а
решението на първоинстанционния съд - да се отмени, включително в частта
за разноските.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на
разноски за трите съдебни инстанции има ответното, сега въззивно
дружество. Същото претендира, съгласно представени списъци по чл. 80 от
ГПК, договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни
9
нареждания за Б.и преводи, сторени по делото разноски както следва: за
първа инстанция - в размер на 1554,00 лева, включващи платено адвокатско
възнаграждение - 1404,00 лева с вкл. ДДС, и депозит за съдебно-техническа
експертиза – 150,00 лева; за въззивното производство – общо 3410,80 лева,
включващи държавна такса по гр. д. № 9/2020 г. – 102,80 лева, депозит за
изготвяне на комплексна електротехническа и софтуерна експертиза по гр. д.
№ 1185/2021 г. – 500,00 лева, платени адвокатски възнаграждения по в. гр. д.
№ № 9/2020 г. и в. гр. д. № 1185/2021 г. - 2808,00 лева с вкл. ДДС; за
касационно обжалване – общо 1536,80 лева, включващи държавна такса –
102,80 лева, държавна такса за допускане до касационно обжалване – 30,00
лева, както и платено адвокатско възнаграждение – 1404,00 лева с вкл. ДДС.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното от процесуалния представител на ищеца –
сега въззиваем, възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
насрещната страна за първа и въззивна инстанция за основателно, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. В съответствие с
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на „Енерго-Про Продажби“ АД следва да бъдат присъдени
адвокатски възнаграждения, всяко в размер на 586,95 лева без вкл. ДДС,
съответно 704,34 лева с вкл. ДДС, за гр.д. № 7367/2019 г. по описа на ВРС,
XLVII състав, в. гр. д. № 9/2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, II състав,
и в. гр. д. № 1185/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, IVа състав. В
касационното производство от страната не е направено възражение за
прекомерност.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав
на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4887 от 13.11.2019 г. по гр. д. № 7376/2019 г. по
описа на ВРС, XLVII състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ап. *, срещу „Енерго- Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл.
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г“, иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 5138,92 лева, начислена по
фактура № **********/25.04.2019 г. в резултат на извършена корекция на
сметката за ел. енергия на потребителя за периода от 28.03.2017 г. до
27.03.2018 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ап. *, с
кл. № ***** и аб. № **********.
10
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. Г. Р., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. „****“ № *, вх. *, ап. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, бул. „*****“, сумата в размер на 4402,62 лева (Четири хиляди
четиристотин и два лева и 62 ст.), представляваща сторени пред трите
инстанции съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11