и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 25/24.04.2007 г., постановено по гр. д. № 2/2007 г. по описа на Ардинския районен съд, е отхвърлен като недопустим предявения от Мюмюн Рамадан Хасан, Ахмед Рамаданов Ахмедов и Зейнеб Рамаданова Ахмедова против Общинска служба „Земеделие и гори” гр. Ардино иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на ОСЗГ гр. Ардино правото на собственост на ищците върху недвижим имот № 286- нива, осма категория в землището на с. Сухово с площ 1.247 дка в местността „Таш Башъ”. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Мюмюн Рамадан Хасан, Ахмед Рамаданов Ахмедов и Зейнеб Рамаданова Ахмедова против Община Ардино иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, за признаване за установено по отношение на Община Ардино правото на собственост на ищците върху недвижим имот № 286- нива, осма категория в землището на с. Сухово с площ 1.247 дка в местността „Таш Башъ. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Мюмюн Рамадан Хасан, Ахмед Рамаданов Ахмедов и Зейнеб Рамаданова Ахмедова, които го обжалват чрез процесуалния си представител с молба да бъде отменено и предявения от тях иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ да бъде уважен. Ответникът по жалбата Община Ардино не се представлява в съдебно заседание и не взема становище. Ответникът по жалбата ОС „ЗГ”- Ардино чрез своя представител я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Пред първоинстанционният съд е бил предявен иск от наследници на Рамадан Ахмедов Хасанов, починал на 19.03.1972 г., в която твърдят, че са собственици по наследство и давностно владение на нива от 1 дка в землището на с. Сухово в местността „Ялчъ Башъ” при съседи: Яшар Реджеб, Расим Касим Мюмюн, Рюстем Нуриев и Орхан Мюмюнали. Сочат в исковата молба, че с решение на ПК били им възстановени земеделски земи като с т. 8 от решението на ПК им било възстановено правото на собственост върху нива от 1 дка осма категория в м. „Ялчъ Башъ”, представляваща имот № 283 по картата на землището при посочените в решението граници. При извършването на въвода във владение констатирали, че възстановения им имот с № 283 не бил техен и не се намира в м. „Ялчъ Башъ”, а собствения им имот се намирал във владение на трето лице. Твърдят в исковата молба, че от техния имот от 1 дка, им били възстановени 0.267 дка, а останалата част била възстановена на трето лице- Община Ардино. Направили искане до ОС „ЗГ”- Ардино да им бъде възстановена собствеността върху този имот, но им било отказано, поради това, че имота бил възстановен на друго лице. Молят съдът да признае за установено по отношение на ответниците по иска, че са собственици на претендирания имот, като в исковата молба са посочили като правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 97 ал. 1 от ГПК. След оставяне на исковата молба без движение пред първоинстанционния съд, ищците с допълнителна молба са заявили, предявения от тях иск да се счита заведен на основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ с петитум: да се признае за установено по отношение на ответниците, че към внасяне на претендирания имот в ТКЗС, техният наследодател е бил негов собственик и ищците като негови наследници били собственици по наследство на имот- земеделска земя от 1 дка, находящ се в местността „Ялчъ Башъ” с. Сухово, община Ардино, сега представляващ пл. № 286 от картата на землището на с. Сухово в местността „Ташъ Башъ”. Първоинстанционният съд по същество правилно е приел, че искът по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ против ОС „ЗГ”- Ардино е недопустим. Тази инстанция приема, че атакуваното решение е недопустимо и в частта, с която съдът е разгледал и се е произнесъл по иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ против Община Ардино, поради което решението следва да се обезсили и делото се върне на същия съд за произнасяне по предявения иск по следните съображения: Субекти на правото на възстановяване на собствеността по чл. 10 от ЗСПЗЗ са гражданите и тази разпоредба не визира юридическите лица. Разпоредбата на чл. 10, както и тази на чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, се намират в глава втора на ЗСПЗЗ- Земи на граждани, като в следващата глава трета на Закона са уредени въпросите относно земите на Държавата, общините и юридическите лица. Установителния иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ е спор за материално право към един минал момент- внасянето на земеделската земя в ТКЗС. По този иск съдът се произнася за това дали ищецът, респ. неговия наследодател, е бил собственик на внесената в стопанството земеделска земя, което право му се оспорва от друго физическо лице, което също претендира права върху същата земя и което му ги оспорва към момента на образуване на ТКЗС. За да има искът правното си основание в чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, респ. да е налице спор за материално право, то следва да има твърдения в исковата молба, че процесния имот е възстановен на друго физическо лице по специалния ред на ЗСПЗЗ, каквито твърдения няма. В случая ищците твърдят, че им била възстановена част от имот в размер на 0.267 дка, целия от един дка. Твърдят също в исковата си молба, че на основание ЗСПЗЗ направили искане до ОС „ЗГ”- Ардино да им бъде възстановена собствеността върху претендирания имот, но им било отказано, поради това, че имота бил възстановен на друго лице като посочват Община Ардино. А след като е налице отказ на ОС „ЗГ” за възстановяване собствеността върху земеделска земя и този отказ не е обжалван, недопустимо е да са води установителен иск за собственост на същата земя срещу Общината, тъй като отказът като административен акт е влязъл в сила и не може да бъде отменяван с решение по реда на чл. 97 от ГПК. Освен това, както ОС „ЗГ”, така и Общината не могат да бъдат страни по иск по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Следва да се посочи и това, че защитата на право на собственост по реда на установителния иск по чл. 97 от ГПК касае правото на собственост към настоящия момент. Поради това, ако се приеме, че ищците претендират собственост върху процесния имот към настоящия момент, то при наличието на отказ на ОС „ЗГ” за възстановяване на собствеността, какъвто те самите признават в исковата молба, че е налице и дори са въведени във владение, недопустимо е в производство по установителен иск по чл. 97 от ГПК да се разглежда отказа на ОС „ЗГ” за възстановяване на собственост върху земеделски земи. С оглед гореизложеното, както и обстоятелствата в исковата молба, тази инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск- такъв по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ. Действително, ищците са поддържали, както в първоначалната искова молба, така и в допълнителната такава, че предявения от тях иск е такъв по чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, но съдът е този, който въз основа на твърденията в исковата молба определя и правното основание на иска. Изхождайки от претенцията на ищците да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че те като наследници на общия им наследодател са собственици по наследство на процесния имот, следва да се приеме, че предявения иск е с правно основание чл. 97 от ГПК. И тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск и не се е произнесъл по предявения такъв, следва да се обезсили атакуваното решение и делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения установителен иск по чл. 97 от ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 209 ал. 1 пр. 3 от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 25/24.04.2007 г., постановено по гр. д. № 2/2007 г. по описа на Ардинския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по предявения установителен иск по чл. 97 от ГПК. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|