№ 47
гр. ***, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20234220100026 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид :
Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД.
Ищецът К. Г. К. основава исковата си претенция на обстоятелството, че на
15.10.2022 год. на път П-44, км. 5+900 (Севлиево – ***), общ. Севлиево възникнало
ПТП, при което лек автомобил „***" peг. № ЕВ 5738 ВН, управляван от Н.И.И. от гр.
***, предприел маневра изпреварване на движещ се пред него автомобил, без да
съобрази, че в същият момент го изпреварвал друг автомобил – лек автомобил „***" с
per. № СО 7333 АХ, управляван от Г. К. Г. от гр. ***, като му отнел предимството и се
блъснал странично в него. В следствие на възникналото ПТП настъпили материални
щети по лекия автомобил „***" с peг. № СО 7333 АХ, собственост на ищеца.
Причината за настъпилото ПТП била изцяло по вина на водача на лек автомобил „***"
с per. № ЕВ 5738 ВН, който предприел маневра изпреварване, без да се убеди, че не го
изпреварва друго ППС, като нарушил това свое задължение и извършил нарушение по
чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Твърди, че относно установяване на тези обстоятелства процесното ПТП било
посетено от органите ОД на МВР *** и бил съставен протокол за ПТП. По отношение
на деликвента - водачът на лек автомобил „***" с per. № ЕВ 5738 ВН, бил съставен
АУАН №187400, както било посочено в протокола за ПТП. Автомобилът, който
управлявал деликвента имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
1
автомобилистите" в дружеството ответник съгласно застрахователна полица №
BG/07/122002703103 с период на валидност от 09.09.22г. до 08.09.23г., поради което
ответното дружество в качеството си на застраховател на основание чл. 493 от КЗ,
покрива отговорността на деликвента за причинените от него имуществени вреди.
Посочва, че по случая при ответника била заведена щета № **********/
18.10.2022г., извършен бил оглед (основен и допълнителен) на автомобила от
представител на застрахователя и били съставени 2 описни формуляра на щетите.
Дружеството ответник приело наличието на деликт и се ангажирало да плати
застрахователно обезщетение на ищеца. На 27.10.2022г. изплатило обезщетение в
размер на 789,22 лв. по банков път. Поради несъгласие с размера на изплатеното
обезщетение ищецът направил възражение пред застрахователя, което не било уважено
съгласно уведомление от застрахователя с peг. № РК-005-280/4 от 16.11.2022 г. Ищецът
установил, че платеното обезщетение в размер на 789,22 лв. било занижено и не бил
съгласен с него. Счита, че дружеството ответник неправилно определило размера на
обезщетението, което следвало да изплати по щетата и изплатило сума, която
представлявала само част от действителната стойност на дължимото обезщетение.
Според него действителната стойност на застрахователното обезщетение била в размер
на 2150 лв.
Поради факта, че ответникът платил сумата от 789,22 лв., предявява иск за
сумата от 1360 лв., представляваща разликата от дължимото и действително
изплатеното обезщетение, както и законна лихва върху тази сума, считано от датата на
изплащане на определеното от застрахователят обезщетение – 27.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество „Застрахователно дружество Евроинс" АД на основание
чл. 493, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца обезщетение за причинените имуществени
вреди в размер на 1360 лв., представляващо дължимо застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди на лек автомобил „***" с peг. № СО 7333 АХ, във
връзка с настъпило ПТП на 15.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от
27.10.2022г. (датата на изплатеното от ответника частично обезщетение) до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на
процесуалния представител на ответното дружество юрисконсулт С., в който счита
предявените искове за неоснователни и недоказани. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на реализиране на процесното ПТП по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с обект
МПС марка „***". Не оспорва механизма на реализиране на процесното ПТП. Във
връзка с предявена пред "ЗД Евроинс" АД застрахователна претенция, ответното
дружество образувало щета **********, като определило и заплатило на ищеца сумата
2
789,22 лева.
Заявява, че съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ при вреди на имущество обезщетението
не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Обезщетенията за
вреди на моторни превозни средства се определяли в съответствие с методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, приета с наредбата по чл. 504. В тази връзка експертите на ответното
дружество определили размера на дължимото застрахователно обезщетение по
експертна оценка съгласно нормативните изисквания, чиято стойност била равна на
причинените на процесното превозно средство вреди към момента на реализиране на
произшествието. Ищецът не бил представил доказателства, че отремонтирал
превозното средство, нито разходо-оправдателни документи за стойността на
ремонтните дейности по процесното МПС, поради което и застрахователят изплатил
обезщетение, определено на базата на експертна оценка с оглед възрастта и
експлоатацията на МПС, както и според характера и степента на уврежданията.
Видно от исковата молба ищецът не заявявал дали към настоящия момент
превозното средство било отремонтирано или не, дали било в експлоатация и ако било
отремонтирано не представял разходо-оправдателни документи. Напротив твърдял, че
според него сумата, необходима за възстановяване на увреденото МПС, била в размер
от 2150 лева. Единственото доказателствено искане за доказване на размера на
претърпените вреди от ищеца било допускане на САТЕ по повод установяване на
стойността на ремонтните дейности. Поради това счита, че претенцията на ищеца била
абсолютно неоснователна и недоказана. Твърди, че ищецът не доказвал размера на
претърпените вреди, които били преки и непосредствени последици от процесното
ПТП. Размерът на вредите следвало да бъде доказан напълно, а не предполагаем или
хипотетичен, както било в случая с изготвяне на експертно заключение. Това било
така, тъй като вещото лице изготвяло експертното си заключение на база на възприети
от него стойности на ремонтни дейности и цени, предлагани от избрани от експерта
сервизи. Тези стойности можели единствено да служат като ориентир за отчитане
наличието на прекомерност на претендираното обезщетение с оглед средните пазарни
цени и при отчитане инфлационните индекси в страната. Но определените стойности от
експерта не отразявали действителния размер на вредите, а само хипотетичен
възможен размер на стойността на ремонтните дейности. Ищецът можел да реши, че
искал да отремонтира превозното средство и влагайки алтернативни части, части втора
употреба, дори части, взети от автоморга. Може ремонтните дейности да били
извършени от близък на ищеца безвъзмездно или самият той да извършил ремонта.
Така ищецът можел да отремонтира превозното средство пестеливо, тъй като не
разполагал с много средства, а можел и да реши да го отремонтира и продаде след това,
или вече да го бил продал и ако в тази хипотеза дължимото обезщетение бъдело
определено не на база действително извършените от ищеца разходи, т.е. действително
3
установен размер на вредите, а на основание посочените от експерта стойности,
включващи и цени, предлагани от официални вносители, то ищецът щял да се обогати
неоснователно за сметка на ответника и присъденото и заплатеното щяло да бъде
поради липса на изначално основание. В тази насока цитира мотивите на Тълкувателно
решение 1/2014 по тълк. дело 1/2014 г. по описа на ТК, ВКС. В тази връзка съгласно
мотивите на ВКС по Тълкувателно решение 3/2021 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, потвърдено с постановяване на Тълкувателно решение № 3/2012 г. по
тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдът категорично приемал, че „на
обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда
само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй
като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване“.
На следващо място счита, че претендираният размер на застрахователно
обезщетение бил завишен. Процесното ПТП настъпило през 2019г., а лекият
автомобил „***" бил в експлоатационен период от около 15 години към момента на
реализиране на произшествието (с дата на регистрация от 2004 г.). Освен това с оглед
инфлационните промени в страната стойността на авточастите и ремонтни дейности в
сервизни условия била значително увеличена от 2019г. до настоящия момент, поради
което обичайна практика на експертите в експертните си заключения била да отчитат
30 % завишеше на цените. Счита, че липсвало основание при определяне на дължимото
обезщетение да се взимат предвид цени на официални вносители и официални сервизи.
От друга страна характерът и степента на увреждане предвид механизма и силата на
настъпилия сблъсък, не предполагали толкова висока стойност на ремонтни дейности
за отстраняване на уврежданията по превозното средство.
Ответното дружество определило в съответствие с императивните нормативни
изисквания размера на дължимото обезщетение, поради което липсвало основание за
ангажиране отговорността на ответника за по-голям размер. Липсвали доказателства,
които да установят безспорно твърденията на ищеца по отношение размера на
твърдените вреди. Напротив последният твърдял неоснователно и недоказано, че
действителната стойност на щетите към момента на настъпване на процесното ПТП
била в размер на 2150 лева. Оспорва претендираната законна лихва по основание и
размер. Съгласно петитума на исковата молба ищецът претендирал законна лихва не от
датата на исковата молба, а от дата на извънсъдебното плащане на ответника. Счита, че
всъщност в случая се касаело за два вида лихва - мораторна за забава и законна лихва
от дата на исковата молба до окончателно плащане. Мораторната лихва за забава по
смисъла на чл. 86 от ЗЗД била самостоятелен иск, за който се дължало заплащане на
държавна такса, а законната лихва от датата на исковата молба до окончателно
плащане при постановяване на уважително съдебно решение била акцесорна на
главницата и нямала самостоятелен характер. При така предявената претенция не се
установявали периодите на дължимост на лихвите и вида лихва. Освен това оспорва
4
началния момент на заявения период на лихвата с оглед императивните разпоредби на
КЗ, които установявали началото на забавата на застрахователя при изплащане на
застрахователно обезщетение. С оглед гореизложеното, моли да бъдат отхвърлени
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание на 26.04.2023г. съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
допусна изменение на размера на предявения иск, като същият да се счита предявен за
сумата 1150 лв. вместо за сумата 1360 лв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа
страна следното :
Не е спорно по делото, че за лек автомобил „***” с рег. № ЕВ 5738 ВН бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG-07-122002703103
при ответното дружество с период на валидност от 09.09.2022г. до 08.09.2023г.
По делото е представен протокол за ПТП от 15.10.2022г., съгласно който на
същата дата в 18,05ч. на път II-44, км. 5+900 (Севлиево – ***) на територията на общ.
Севлиево възникнало ПТП, при което лек автомобил „***" peг. № ЕВ 5738 ВН,
управляван от Н.И.И. от гр. ***, предприел маневра изпреварване на движещ се пред
него автомобил, без да съобрази, че в същият момент го изпреварвал друг автомобил –
лек автомобил „***" с per. № СО 7333 АХ, управляван от Г. К. Г. от гр. ***, като му
отнел предимството и се блъснал странично в него. В следствие на възникналото ПТП
настъпили материални щети по лекия автомобил „***" с peг. № СО 7333 АХ,
собственост на ищеца. Причината за настъпилото ПТП била предприетата маневра
изпреварване от водача на лек автомобил „***" с per. № ЕВ 5738 ВН, който не се
убедил, че не го изпреварва друго ППС, като извършил нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. За извършеното нарушение на водача бил съставен акт за установяване на
административно нарушение.
Безспорно между страните е обстоятелството, че на 27.10.2022г. ответното
дружество е заплатило на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 789,22 лв.
От заключението на извършената съдебно автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че при
извършване на проучване в сервизната мрежа в *** и региона средна стойност на един
ремонтен час за региона към периода на произшествието е 25 лв. без ДДС. С оглед на
определената стойност на един ремонтен час съгласно Наредба № 24 от март 2006 г. от
8 лв., относима към 2006 г., при средна стойност на един ремонтен час за региона към
периода на произшествието 25 лв., стойността на нанесените щети с отчитане на
остатъчната стойност на автомобила (отчитане на „овехтяването" на вложените нови
части) без ДДС, е 525,08 лв. за нови части, материали боядисване, 1092,50 лв. за
стойност на ремонтно възстановителните и бояджийски дейности (демонтаж/монтаж,
5
АТУ, боядисване - 43,7 часа) или всичко 1617,58 лв.
Сравняването на данните от представените по делото принтирани снимки на
лекия автомобил, изготвени при огледите от представител на ответника, описаните
увреждания при извършените огледи от представител на ответника на 18.10.2022 г. и
19.10.2023 г. и състоянието на автомобила към извършения оглед на 06.04.2023 г.
определят извод, че уврежданията на автомобила не са възстановени. Характерът на
уврежданията на автомобила определя (при замяна на увредения кормилен накрайник)
техническа възможност за неговата експлоатация с този външен вид от гледна точка на
състояние на основните системи на автомобила, определящи управляемост и сигурност
при движението му. Продължителен процес на експлоатация на автомобила в този вид
предполага възможност за възникване на корозия в увредените зони.
В представените описи по щетата са установени всички увреждания на
автомобила, относими към протеклото произшествие. Подмяната на кормилен
накрайник изисква извършване на проверка на стенд и регулиране на предницата на
автомобила.
В съдебно заседание на 26.04.2023г. вещото лице уточни, че посочените от него
суми са без начислен ДДС.
От оговорите на ищеца по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК се установи, че същият към
момента управлява лекия автомобил „***“, който не е изцяло отремонтиран. Сменен
бил само накрайник, който бил крив и не позволявал на колата да се движи. Кормилото
било криво и бил направен регулаж на волана. Останалите щети били в състоянието, в
което били при представяна на автомобила на застрахователя, когато била заявена
щетата. За накрайникът и поставянето му платил около 80 лв. – 90 лв., а регулажът,
който бил на стенд бил 40 лв. Изплатеното обезщетение не било достатъчно. Платили
му 789,22 лв., която сума била крайно недостатъчно за ремонт на автомобила.
Автомобилът имал щета по цялата дясна част. Огледалото било счупено, което
струвало ново 850 лв. Автомобилът не бил продаден.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е процесуално
допустим. По направените възражения за нередовност на исковата молба съдът се е
произнесъл с определението за насрочване на делото от 16.03.2023г.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да
установи, наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” по
отношение на увреждащия автомобил, противоправното действие на водача,
причинените имуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между
6
противоправното поведение и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на
застрахователното обезщетение.
Не е спорно между страните обстоятелството, че лек автомобил „***“ с рег. №
ЕВ 57 38 ВН е бил застрахован при ответното дружество по договор за застраховка
„гражданска отговорност”, който е бил в сила за датата на ПТП, което обуславя
правото на ищеца да насочи иска си към застрахователя. Не е спорно още
настъпването на процесното ПТП и уведомяването на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие. Безспорен между страните се явява механизма на процесното
ПТП, който се установява и от представения протокол за ПТП. Видно от същия водачът
на лек автомобил „***“ носи вина за настъпването на ПТП.
От представения по делото опис заключение по щета се установява какви са
уврежданията по автомобила, като същите вреди е приела за релевантни и съдебно-
техническата експертиза. Не е спорна по делото и причинната връзка между
настъпилото ПТП и причинените вреди. Основният спорен въпрос между страните е за
размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение.
Съдът взе предвид, че при настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение да заплати застрахователно
обезщетение. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие (чл. 386, ал. 2 от КЗ). Обезщетението не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
КЗ). Следователно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен по
средни пазарни цени за части и труд, необходими за възстановяване на автомобила.
Съобразно заключението на вещото лице общата стойност на ремонта и цената за труд
за възстановяване на автомобила е в размер на 1617,58 лв. без ДДС или 1941,10 лв. с
ДДС. От същото следва да бъде приспаднато заплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 789,22 лв. Поради което съдът приема, че е останало
дължимо обезщетение в размер на 1151,88 лв. По гореизложените съображения съдът
намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен до пълния
претендиран размер на 1150 лв. съобразно заключението на вещото лице. Във връзка с
възраженията на ответника следва да се посочи, че дали към настоящия момент
превозното средство е отремонтирано или не и дали е в есплоатация е неотносимо към
предмета на доказване по делото.
По отношение на дължимата лихва. Разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ изрично
ограничава лихвите за забава до тези, които текат от момента на по-ранната от
7
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По делото се установи, че застрахователят е
уведомен на 18.10.2022г., когато е предявена претенцията на увреденото лице за
заплащане на застрахователно обезщетение. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ
застрахователят следва да покрие отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т. е. от
18.10.2022г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и частично плащане на
обезщетение, дължи законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за
собствената си забава. Поради което предявеният иск за забава е основателен за период
от 27.10.2022г. (датата на изплатеното от ответника частично обезщетение) до датата
на окончателното плащане
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в общ размер на
700 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ „Застрахователно дружество
Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от пълномощника юрисконсулт С.М. ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. К., ЕГН
**********, гр. ***, ул. *** сумата 1150 (хиляда сто и петдесет) лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил марка „*** ***“ с рег. № СО
73 33 АХ, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 15.10.2022г., виновно
причинено от водач на лек автомобил „***“, рег. № ЕВ 57 38 ВН, застрахован по
договор за „Гражданска отговорност“ в „Застрахователно дружество Евроинс” АД,
ведно със законната лихва от 27.10.2022г. (датата на изплатеното от ответника
частично обезщетение) до датата на окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Застрахователно дружество
Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от пълномощника юрисконсулт С.М. ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. К., ЕГН
**********, гр. ***, ул. *** сумата 700 (седемстотин) лв. – разноски.
8
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд *** в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
9