№ 3021
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110128901 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
ответникът претендира заплащане на сумата 4320.84 лв. въз основа на изпълнителен лист от
15.04.2008 г., издаден по ч.гр. д. № 7858/08 г. на СРС, 70 с-в. Поддържа, че след издаването
на изпълнителния лист и по молба на ответника е образувано изпълнително производство
по изпълнително дело № * на ЧСИ М.П., по което правото на принудително изпълнение е
погасено поради изтекла 3 – годишна погасителна давността за вземането преди образуване
на изпълнителното дело. При тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника
чрез принудително изпълнение посочената по – горе сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск при твърдения, че не е доказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявения отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
1
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
Съгласно чл. 531, ал. 1 вр. чл. 537 ТЗ исковете по запис на заповед срещу издателя
се погасяват с тригодишна давност от падежа. По силата на чл. 116, б. "б" ЗЗД с
предявяването на иск или възражение или на искане за започване на помирително
производство давността се прекъсва, като същата не тече докато трае съдебният процес
относно вземането - чл. 115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД. От прекъсването на давността започва да тече
нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога 5 години - чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Законът предвижда прекъсване на давността и с предприемане на действия за
принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД, като в ППВС № 3/1980 г. е прието, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Според даденото тълкуване на нормите на чл. 116, б. "в" и чл.
115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД след образуването на изпълнителното дело, при висящност на
изпълнителния процес, прекъсната давност се спира.
Изпълнителният лист по чл. 242 вр. чл. 237, б. "в" - б. "л" ГПК (отм.) се издава без
да се провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено
съществуването на вземането на кредитора. По силата на изпълнителния лист кредиторът
инициира образуването на изпълнително производство за принудително събиране на
вземането. Изпълнителният титул подлежи на оспорване от длъжника - досежно
редовността на изпълнителното основание по чл. 244 ГПК (отм.) и досежно съществуването
на вземането - чрез възражение по чл. 250 ГПК (отм.) или чрез отрицателен установителен
иск по чл. 254 ГПК (отм.). Във всички хипотези длъжникът осъществява правата си след
връчване на призовката за доброволно изпълнение.
С оглед на законодателната уредба на издаването на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва
с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Правните последици на акта не се
приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което с молбата за
издаване на изпълнителен лист по чл. 242 ГПК (отм.) не се прекъсва давността в хипотезата
на чл. 116, б. "б" ЗЗД.
От друга страна, с молбата по чл. 242 ГПК (отм.) за издаване на изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание, кредиторът манифестира намерението си да
осъществи принудително изпълнение срещу длъжника, като се ползва от облекчения ред на
2
процесуалния закон за събиране на вземането си. В този смисъл, молбата по чл. 242 ГПК
(отм.) следва да се квалифицира като предприемане на действие за принудително
изпълнение и прекъсва давностния срок съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД. По аналогия с нормата
на чл. 117, ал. 1 ЗЗД и разрешението в ППВС № 3/80 г., давността започва да тече отново от
уважаването на искането за издаване на изпълнителния лист.
Така определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) и издаденият въз основа на него
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание чл. 237 ГПК (отм.) нямат
последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по
кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Следователно, от прекъсването на давността по
чл. 116, б. "в" ЗЗД с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание, срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с
давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.
Вземането срещу издателя на запис на заповед се погасява с изтичането на 3-
годишна давност и когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242
вр. чл. 237, б. "е" ГПК (отм.), но не е предприел действия по принудително събиране на
сумата по записа в продължение на 3 години от уважаване на молбата по чл. 242 ГПК (отм.).
По делото няма данни за падежа на записа на заповед, нито за датата на подаване на
молбата по чл. 237, б. "е" ГПК (отм.) Видно от титулната част на изпълнителния лист ( л.3 от
изпълнителното дело определението на съда за издаване на изпълнителен лист е от
04.04.2008 г. От постановяването на определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) е
започнала да тече нова тригодишна давност, която е изтекла на 05.04.2013 г.
Изпълнителното производство е образувано на 27.06.2016 г. след изтичане на давностния
срок, поради което длъжникът не дължи на кредитора сумата от 3942 лв. по запис на
заповед, издаден на 21.09.2004 г. и сумата 378.84 лв. разноски и предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.6 ГПК ответника следва да заплати
държавна такса за производството в размер на 172.83 лв., а на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. на адв. И.Х. С. следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца в минимален размер от 532.46 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Р. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“* срещу ЗД “Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление – *, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД, че
ищецът не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумата от 3942 лв. по запис
на заповед, издаден на 21.09.2004 г. и сумата 378.84 лв. разноски по ч.гр. д. № 7858/08 г. на
СРС, 70 с-в, за които суми е издаден изпълнителен лист от 15.04.2008 г.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – * да заплати
по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 172.83 лв.
- разноски за производството за държавна такса.
ОСЪЖДА ЗД “Б.И.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление – * да заплати
на адв. И.Х. С., Л№ * на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв., сумата от 532.46 лв. -
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4