Р Е Ш
Е Н И Е
N
300
гр.Русе,
16.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , търговско
отделение в открито съдебно
заседание на 28 ноември през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА мл.с-я
при секретаря ДИМАНА
СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от председателя
въззивно търговско дело N391 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по
чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба от Сдружение „Германо-Българска помощ за животните“ гр.Русе,
представлявано от К. М., подадена чрез пълномощник адвокат М.В.-РАК, против решение №1475/30.09.2019г., постановено
по гр.д.№2100/2019г., в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на сдружението
за сумата 5520лв.-неустойка, основана на чл.6, ал.3 във вр. с ал.2 от договора
от 27.04.2017г., сключен между страните. Излага твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази част и иска да бъде отменено от въззивният съд и претенцията-уважена.
Насрещната страна „Т
-ИНВЕСТ”ЕООД гр.Русе чрез пълномощник адвокат Ф.М. е подала отговор, с който
застъпва становище за неоснователност на
жалбата, счита решението за правилно и иска да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноските за въззивната инстанция.
След като обсъди
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка
на допустимостта и правилността на решението в обжалваната част, с оглед
оплакванията, въззивният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от надлежна страна, при наличие на интерес от обжалване,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Предмет на гр.д.№2100/2019г. са предявени от
„Т-ИНВЕСТ“ЕООД против Сдружение „Германо-Българска помощ за животните“ гр.Русе
осъдителни искове, основани на сключен между страните договор за строителство
от 27.04.2017г. С отговора на исковата молба ответника, настоящ въззивник е
направил възражение за прихващане за сумата 1314.59г., предявил е и насрещни
искове, с които е претендирал присъждане на неустойка по чл.6, ал.1 от договора
в размер на 2760лв., както и неустойка по чл.6, ал.2 във вр. ал.3 от договора в
размер на 5520лв.
След анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, районният съд е приел, че и
двете страни са в неизпълнение на поетите от тях договорни задължения, налице е
т.нар. „двустранна вина“, при която хипотеза всяка от страните може да развали
договора, което настоящия въззивник е сторил с насрещната исковата молба,
връчена на въззиваемото дружество в хода на делото. С решението съдът е осъдил въззивника-ответник
по първоначалните искове да заплати на изпълнителя ищеца „Т-инвест“ЕООД сумите
477.49лв. с ДДС-незаплатена част от възнаграждение за извършени СМР по договора
за строителство, след извършено прихващане и 2555.80лв. с ДДС-стойност на
извършени извън договора СМР. Искът над сумата 477.49лв. до 1607.94лв. е
отхвърлен като неоснователен, поради уваженото възражение за прихващане, както
и насрещните искове на сдружението за сумата 2760лв.-неустойка по чл.6, ал.1 от
договора, както и за сумата 5520лв.-неустойка по чл.6, ал.2 вр. ал.3 от
договора. За да отхвърли насрещните искове първоинстанционния съд е приел, че сдружението
е неизправна страна, поради което и не й се дължи неустойка.
Предмет на въззивната жалба е
решението само в частта, с която е отхвърлен вторият иск за неустойка в размер
на 5520лв., с основание чл.6, ал.3, вр.
ал.2 от договора. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила,
поради което и предвид чл.
298, ал. 1 от ГПК е задължително за страните и за съда, като съгласно чл.
299, ал. 1 от ГПК въпросът относно изправността на страните в договорното
правоотношение не може да бъде пререшаван. Според чл.6, ал.2 от сключеният
между страните договор за строителство от 27.04.2017г., изпълнителят има право да получи цената на
всички реално извършени разходи по строителството, както и неговата стойност до
момента на прекъсването, ако работата по обекта бъде спряна или прекратена по
желание на поръчващия, в този случай поръчващия дължи на изпълнителя 20% от
цената по договора като неустойка. Според ал.3 същото право има и поръчващия
при отказ на изпълнителя от договора. В случая, с оглед приетото от
първостепенния съд за наличие на двустранна вина за неизпълнението на договора,
доколкото уговорената в полза на сдружението-поръчващ неустойка в чл.6 ал.3 вр.
ал.2 е за неизпълнение поради отказ на изпълнителя от договора, то такава не му
се дължи. Правото на неустойка за
неизпълнение принадлежи само на изправната страна по договора. Както правилно е
приел и първоинстанционният съд тя има обезщетителна функция, поради което при
хипотеза на двустранна вина, каквато в случая е налице, развалящия договора, в
случая въззивника, няма право да се ползва от нея.
Неоснователните са
доводите в жалбата за липса на вина на вина у въззивника, т.к. изпълнителя демонстрирал
чрез конклудентни действия отказ от договора. Решението в необжалваната му част, в която е влязло в сила се ползва със
сила на пресъдено нещо по отношение на установените правопораждащи факти, а именно, че е налице виновно неизпълнение и на
двете страни, поради което въпросът за вината не може да бъде бъде пререшаван
по повод жалбата. Тези доводи не могат да бъдат разглеждани изолирано, тъй като
преценката за изправността на страните в договорното правоотношение вече е
направена. До същите изводи е достигнал и районният съд, ето защо и
настоящия състав намира, че решението в обжалваната част е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
В тежест на въззивника
са направените от ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 500лв.
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, на
основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1475 от 30.09.2019г., постановено по гр.д.№2100/2019г.
по описа на РРС в обжалваната част.
ОСЪЖДА Сдружение „ Германо-Българска помощ за животните”
ЕИК12407497, със седалище и адрес на управление гр.Русе, местност Слатина №29,
представлявано от К. К. М. да заплати на „Т-Инвест”ЕООД, ЕИК117659515, със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Стефан Стамболов“№43 сумата 500лв.-
разноски за въззивната инстанция.
В останалата част
като необжалвано, решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
Председател:
Членове: