РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Пловдив, 10.01.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХІV състав, в открито заседание на дванадесети декември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА
МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при секретаря К.Р.и участието на
прокурора Ваня Христева, като
разгледа КАНД №3288 по описа на съда
за 2019 година, докладвано от съдия
Вълчев, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Н.П. *** чрез адв.Л.Л. и на Териториална Дирекция „Тракийска“ – Пловдив
/правоприемник на Митница –Пловдив/, депозирана чрез ст.юрк. В.Б.като
процесуален представител на Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ при ЦМУ на Агенция Митници- София срещу Решение № 1511/09.08.2019
год., постановено по АНД №7874/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив- ХХІ
н.с., с което е отменено Наказателно
постановление № 20/05.11.2018г., на Директор дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ при ЦМУ на ***– гр. София в частта, в която спрямо касационния
жалбоподател Н.П. за административно нарушение на чл.233 ал.2 от Законът за
митниците /съкр.ЗМ/ е наложено на основание чл.233, ал.2 вр. ал.1 от
ЗМ е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 3101.54
лева и е потвърдено в частта, в която на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ е
постановено отнемане в полза на държавата на акцизни стоки, предмет на
нарушението - общо 5841 бр. стоки и 13 кг трикотажен синтетичен плат.
В жалбата
си до съда П. сочи, че съдебното решение в частта, в която
обжалва е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навеждат се основания за
липсва на възможност дружеството „Антония голд“ ЕООД, собственик на стоките да
се защити в този процес, поради което счита, че неоснователно спрямо него е
приложен чл.233 ал.6 от ЗМ, които се определят като изключение от правилата за
образуване на административно – наказателното производство. Сочи се, че липсва
идентичност между административно наказаното лице с атакуваното НП и
евентуалния субект на отнетите в полза на държавата стоки по реда на чл.233 ал.6
от ЗМ, поради което счита, че с потвърждаването на отнемането им в полза на
държавата съществено засяга правото ми на защита. Ето защо се моли да се отмени
издаденото съдебно решение в тази му част и да се потвърди
атакувания съдебен акт в останалата му част.
В касационната жалба на
Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ при ЦУ на ***-София, от
процесуалния представител Б. се излагат съображения за неправилност на
приложението на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила в
частта, в която е отменено процесното НП по отношение на Н.П.. По същество в
тази част застъпва становище, че атакуваното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено, а в останалата си част да бъде оставено в
сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационните жалби са подадени в законоустановения
срок, от надлежни страни и са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбите са неоснователни.
Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба
на Н.П.П. против процесното Наказателно постановление
на Директор Дирекция „МРР“ при ЦМУ на Аг. „Митници“ София. Същото е било
издадено въз основа на съставен АУАН №24/28.06.2018г, издаден от свидетелят О.В.В.,
заемащ длъжността ***. С така съставеният АУАН е започнало административно -
наказателно производство срещу П. за административно нарушение на чл.233 ал.2
от ЗМ, изразило се в това, че на 24.04.2018г., като е превозил стоки общо 5841
броя и 13 кг трикотажен синтетичен плат, подробно описани, през външната
граница на Европейския съюз /Ипсала, Турция- Кипи, Гърция/ без знанието и
разрешението на митническите рогани и стоките са открити в Р България в
резултат на проверка след подаването на ЕАД №18BG003000H010983/25.04.2018г. в Митница
Пловдив за внос на стоки от Р Турция. Към него били приложени Констативен
протокол от 09.10.2018г. за определяне на митническа стойност, протокол за
митническа проверка от 03.05.2018г., митническа декларация, протокол за
митническа проверка от 02.05.2018г.. В последствие с издаденото на 05.11.2018г Наказателно
постановление №20/2018г е привлечен към административно наказателна отговорност
от касационния ответник за същото административно нарушение на чл. 233, ал. 2
от ЗМ. За
да отмени процесното НП в частта за извършеното административно нарушение и наложеното
му административно наказание глоба в размер на 3101.54 лева, районният съд е
приел въз основа на събраните по делото писмени доказателства, вкл.
заключението на проведената съдебно – митническа експертиза с вещо лице Л.Ц.Й.,
от страна на касатора е допуснато съществено нарушение на административно –
наказателния процес, като не е изяснен автора на административното нарушение. В
тази връзка първоинстанционният съд се е позовал на трайната съдебна практика,
изразена в ТР 1/2015 по т.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС, в което е дадено
задължително тълкувание, че под пренасяне на стоки през границата на страната
следва да се разбира физическото /фактическо пренасяне, респ. транспортиране/
на стоките през границата на страната от лице, което упражнява фактическа власт
върху тях, като деянието е довършено в момента на обективното преминаване на
стоките през границата. На тази база приел, че за да е съставомерно деянието по
отношение на дадено лице, следва да бъде установено по несъмнен начин, че то е имало „фактическа
власт“ върху стоките. Както теорията, така и практиката е категорична, че под
понятието фактическа власт следва да се разбира, че лицето е имало възможност
да извършва необезпокоявани фактически разпоредителни действия с вещта. При
съвкупната оценка на доказателствата по делото настоящият съдебен състав не
намира за доказано процесните стоки да са се намирали във фактическата власт на
жалбоподателя Н.П.. Приел за установено по делото, че същият е бил само водач
на превозното средство, в което са били превозвани недекларираните стоки, като
не са представени доказателства той да е бил надлежно упълномощен да ангажира
правната сфера на дружеството получател по отношение на стоките. Посочил, че
жалбоподателят е натоварен само със задължението физически да транспортира
стоките от територията на Република Турция до територията на ЕС, при това без
стоките да са предадени в негова фактическа власт. Затова и обосновал извода
си, че доколкото процесните стоки не са се намирали във фактическата власт на
водача, то той не е легитимиран субект в процесния случай да носи отговорност
по чл. 233 ЗМ. Изложил и мотиви за липса на съставомерни признаци за виновно
поведение на нарушителя по смисъла на чл.7 от ЗАНН. Направил извод, че именно
дружеството получател „Антония Голд“ ЕООД е годен субект на извършеното
административно нарушение. За да потвърди НП в частта, касаеща отнемане на
стоките, предмет на нарушението в полза на държавата, той изложил мотиви, че е
установено по несъмнен начин, че процесните 5 841 броя стоки и 13 кг трикотажен
синтетичен плат са били предмет на административно нарушение по чл. 233 от ЗМ,
поради което е приложима разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, определяща, че
стоките – предмет на митническа контрабанда, следва да се отнемат в полза на
държавата, независимо от това чия собственост са. Посочил е, че независимо от
изясненото то него обстоятелство, че надлежен субект на нарушението е лице,
различно от наказаното, то при обективно доказано извършване на нарушение по
чл.233 от ЗМ не са налице пречки за отнемане на предмета на нарушението в полза
на държавата, като в този смисъл е и нормата на чл. 233, ал. 7 от ЗМ, предвиждаща,
че стоките, предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата
и в случаите, когато нарушителят е неизвестен. От цитираната норма може да се
направи извод, че предпоставка за конфискация на стоките е обективното
извършване на митническа контрабанда по
смисъла на чл. 233 от ЗМ, а не ангажиране на административнонаказателната
отговорност на действителния нарушител. Посочил е и трайно установената съдебна
практика в посочения смисъл, като и разпоредбата на чл. 198 от Регламент № 952/2013
за създаване на митнически кодекс на общността, съгласно който митническите
органи предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките,
включително отнемане и продажба или унищожаване, когато едно от задълженията,
установени в митническото законодателство за въвеждането на несъюзни стоки на
митническата територия на Съюза не е изпълнено или стоките са били отклонени от
митнически надзор.
Решението на
съда е правилно.
Районният съд
е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. В конкретния случай, както е констатирал и
решаващият съд, касаторът е допуснал съществен порок на проведения административно
– наказателен процес, като не е съобразил обстоятелствата по извършеното
административно нарушение и да определи от тях конкретният годен субект, който
да носи съответната административно – наказателна отговорност. Безспорно е
изяснено, че автор на административното нарушение е дружеството „Антония
голд“ЕООД, а не жалбоподателят Н.П.. Законосъобразни са и изводите за необходимостта
в конкретният случай на приложението на разпоредбата на чл.233 ал.6 от ЗМ за
отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението. Действително,
те са били обект на митническа контрабанда, като са били отклонени от
митнически надзор, поради което са били налице основания за приложението на
чл.198 ал.1 б.а от регламент №952/2013 за създаване на митнически кодекс на
общността. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на
първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а
съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдът изцяло препраща към
тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на районния съд, се споделят и от настоящата съдебна
инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната
жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани
пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че същите са идентични
с тези направени в първоинстанционното производство, по които решаващият съд е
дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните гласни и
писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон,
е достигнал до обосновани изводи относно законосъобразността на наказателното
постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
Предвид
на изложеното и на основание от АПК,
Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1511/09.08.2019год.,
постановено по АНД №7874/2018 год., по описа на Районен съд – Пловдив - ХХІ -
ви н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.