М О Т И В И
към присъда № 123 от 07.06.2017 година
по н.о.х.дело
№ 1554 на Старозагорския районен съд
по описа за
2017 година:
Обвинението против подсъдимия Я.Г.Б., ЕГН **********, е за това, че на
15.07.2016 год. в гр.Стара Загора
намерил
чужди
движими вещи – мобилен телефон „Microsoft Lumia 55” на стойност 312,80 лева, СИМ-карта
на „ВИВАКОМ” без стойност и калъф за телефон на стойност 16,00 лева, всичко на
обща стойност 328,80 лева, и в продължение на една седмица не е съобщил за тях
на собственика им Р.Й.М., на властта или този, който ги е загубил (Габриела
Боянова Бонева) – престъпление по чл.207, ал.1 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от пострадалата Р.Й.М. против подсъдимия Я.Г.Б. граждански иск за 328,80 лева, представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди вследствие на това, че на 15.07.2016 год. в
гр.Стара Загора подсъдимият е намерил мобилния й телефон „Microsoft Lumia 55” на стойност 312,80 лв., ведно с 1
бр. калъф за телефон на стойност 16.00 лв., и до сега не й ги е върнал, нито й
е възстановил стойността им, а пострадалата Р.Й.М. беше
конституирана като граждански ищец в наказателното производство.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „глоба”
в размер на 100 лева. Моли гражданския иск да бъде уважен, а направените по
делото разноски – присъдени в тежест на подсъдимия.
Гражданският ищец Р.Й.М. моли гражданския й иск да бъде уважен изцяло.
Служебният защитникът адв.В.А. не оспорва обвинението и пледира
на подзащитния да бъде наложено наказание „глоба” при условията на чл.55
от НК – под предвидения в закона минимален размер. Счита, че гражданският иск следва
да бъде уважен.
Подсъдимият Я.Г.Б. се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява
за извършеното и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Я.Г.Б. е
неосъждан
(реабилитиран).
На
15.07.2016 год. около 11.00 часа в гр.Стара
Загора, кв.„Зора”, св.Г.Б.Б.(на 10 години)
играела с приятелки в близост до блок „ЗСК-3”. В
джоба на късите си панталонки носела мобилен телефон „Microsoft
Lumia 55” с ИМЕЙ 355132072111356, с черен калъф. В
един момент тя установила, че телефонът го
няма, и започнала да го търси наоколо, но като не го
намерила, се обадила на майка си – св.Р.Й.М.. По
същото време покрай площадката, където играели децата, минал подсъдимият. Той
намерил на земята мобилния телефон, поставен в черен калъф, и го взел, като
изхвърлил СИМ-картата, и още на същия ден го подарил на сина си – св.Б.Н.Б., който го активирал със СИМ-карта с абонатен номер
0899 530083, регистрирана на името на майка му. До
23.07.2016 год. телефонът останал у св.Бойчев, когато баща
му си го поискал, но двамата се скарали и подсъдимият дръпнал телефона, при
което той
паднал и се счупил, а подсъдимият го взел и по-късно го изхвърлил.
От
изготвената в хода на разследването съдебно-оценителна
експертиза се установява, че стойността на мобилния
апарат, предмет на престъплението, към момента на извършване
на деянието
възлиза на 312,80 лева, а на калъфа, в
който бил поставен
– 16 лева, или
общата им стойност възлиза на 328,80 лева. (СИМ-картата
е вещ без стойност).
Мобилният
телефон, предмет на престъплението, бил собственост на
св.Р.Й.М., която го закупила през м.май 2016 год. и го подарила
на дъщеря си.
До
настоящия момент вещите,
предмет на престъплението, не са върнати на собственика им и не е
възстановена паричната им равностойност.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК и
кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство (в частност: показанията на свидетелите Р.Й.М., Г.Б.Б.и Б.Н.Б., обективирани
в протоколите за разпитите им, фискален бон от 21.05.2016 год., справки изх.№
16186 от 11.10.2016 год. и изх.№ 415 от 11.01.2017 год. на „Теленор България”
ЕАД с приложени към тях разпечатки, заключение на съдебно-оценителна експертиза
от 23.02.2017 год., справка за съдимост рег.№ 520 от 15.02.2017 год. на
РС-Стара Загора, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимия от 28.04.2017 год.), както и от събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства (справка за съдимост на подсъдимия и преписи
от бюлетина му за съдимост), като в тази насока следва изрично да се отбележи, че
всички събрани доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, без да са налице
съществени противоречия между тях, поради
което и не се налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по
делото съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на
15.07.2016 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Я.Г.Б. е намерил
чужди
движими вещи – мобилен телефон „Microsoft Lumia 55” на стойност 312,80 лева, СИМ-карта
на „ВИВАКОМ” без стойност и калъф за телефон на стойност 16,00 лева, всичко на
обща стойност 328,80 лева, и в продължение на една седмица не е съобщил за тях
на собственика им Р.Й.М., на властта или този, който ги е загубил - Габриела
Боянова Бонева, с което свое деяние той осъществил от обективна страна
признаците на престъпния състав на чл.207, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен в извършването на гореописаното
престъпление, съдът прие, че той е извършил деянието си под формата на пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. На този извод
недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на престъплението,
обстоятелствата, при които то е било извършено, и последвалите разпоредителни
действия с вещите, предмет на престъплението – изхвърлянето им, както и
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като
последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така по
отношение на субективните признаци на извършеното деяние.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за
извършеното престъпление – глоба от 100 до 300 лева;
изразеното от подсъдимия критично
отношение към извършеното, направените от него самопризнания (те могат и следва
да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство, макар обуславят
провеждането на поцедурата по Глава двадесет и седма от НПК, тъй като са взети
предвид от законодателя при определяне на наказанието, но само при условията на
чл.373, ал.2 от НПК във връзка с чл.58а от НК, т. е. по отношение на
наказанието „лишаване от свобода” – намаляване на размера му с една трета, а в
случая предвиденото наказание за извършеното престъпление е „глоба”), чистото
му съдебно минало (същият, ако и да е бил осъждан, към датата на извършване на
деянието е бил реабилитиран, респективно – следва да се счита за неосъждан) и
тежкото му материално положение и имотно състояние според декларацията му в
тази насока (безработен, без доходи и имущество), както и сравнително ниската
стойност на предмета на престъплението (под размера на минималната работна
заплата, установена за страната към инкриминирания период – 420 лева), които
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства;
липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са елемент от състава на
престъплението и поради това да биха могли да бъдат отчетени като тикава;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от
НПК, предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК с оглед вида на
проведеното съкратено съдебно следствие, но от друга страна - разпоредбата на чл.58а от НК, изключваща приложението й по отношение на наказанието
„глоба”.
Воден от гореизложеното, съдът определи
на подсъдимия Я.Г.Б. наказание „глоба” в минималния
предвиден от закона размер – 100 лева.
Предвид постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати на
Държавата в полза на МВР по бюджетната сметка на ОД на
МВР гр.Стара Загора сумата от 42,32 лева, представляваща направени
разноски в хода на досъдебното производство - № 1959-зм-893/2016 год. по описа на
Първо РУ на МВР гр.Стара Загора.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният и приет за разглеждане граждански иск за имуществени вреди
намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от
изложената по-горе фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава
на непозволеното увреждане, а именно:
виновно поведение от страна на подсъдимия;
причинени на гр.ищца имуществени вреди в претендирания размер - 328,80
лева, невъзстановени й до момента;
причинна връзка между тях.
При тези данни съдът осъди подсъдимя Я.Г.Б., както
следва:
да
заплати на гр.ищца Р.Й.М. сумата от 328,80 лева, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди вследствие на това, че на
15.07.2016 год. в гр.Стара Загора е намерил мобилния й телефон „Microsoft Lumia 55” на стойност 312,80 лв., ведно с 1
бр. калъф за телефон на стойност 16.00 лв., и до сега не й ги е върнал, нито й
е възстановил стойността им;
да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд сумата от 50 лева, представляваща държавна такса за
разглеждането на гражданския иск съобразно уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: