№ 43
гр. В, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:С Ж. С.
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря ААТ
като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело №
20251300500018 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 135 / 04.11.2024 г.по гр.д. № 20231310100433 по описа на
Районен съд –Б. e отхвърлен предявеният от М. П. С., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С, *****, чрез адв. С. В. против Ц. Б. Ф., с ЕГН **********, с адрес
: гр. Г, обл. В, ***, против Д. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес : гр. В, обл. В,
****, против В. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. А, *****, против
„АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С, *** и против „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В, *** иск с правно основание чл.
26, ал. 2, предл. 2 - ро ЗЗД - обявяване на нищожност, поради липса на
съгласие на сделките по: Нотариален акт за покупко - продажба Нотариален
акт № 34 от 30.05.2006 г., том 9, рег. № 1900, дело № 1675, Нотариален акт за
покупко - продажба № 20 от 22.06.2006 г., том 11, рег. № 2291, дело № 2046, на
Нотариален акт за покупко - продажба № 91 от 26.05.2007 г., том 8, рег. №
2051, дело № 1519, Нотариален акт за покупко - продажба № 15 от 07.06.2007
1
г., том 10, рег. № 2048, дело № 1847, Нотариален акт за покупко - продажба №
91, том 6, рег. № 3182, дело № 984 от 18.12.2012 г. и на Нотариален акт № 43,
том 7, рег. № 1998, дело № 735 от 30.09.2021 г., с предмет: имот с
идентификатор 87477.32.3, местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м.,
представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя, четвърта
категория, номер по предходен план : 032003, в землището на с. Я., общ. Д.,
обл. В, при съседи: имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62.
87477.32.2.
Отхвърлен е предявеният от М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С,
*****, чрез адв. С. В., против „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В, ***, иск с правно основание чл.
108 ЗС - ревандикационен иск за предаване на собствеността и владението
върху: имот с идентификатор 87477.32.3, местност „Търнето“, с площ 38 158
кв.м., представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя,
четвърта категория, номер по предходен план: 032003, в землището на с. Я.,
общ. Д., обл. В, при съседи: имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62.
87477.32.2.
Осъдена е М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, *****, на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение от страна на ответниците, както следва: на В. Д. Б., с ЕГН
**********, с адрес: гр. А, ***** - сумата от 700.00 лв., на „АГРОЕНЕРДЖИ
ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С,
*** - сумата от 750.00 лв. и на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В, *** - сумата от 1 300 лева.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
М. П. С., ЕГН **********, град С, ****,чрез адв. С. В., АК
Кюстендил,съдебен адрес за призовки и съобщения: град С, ******.
Поддържа се ,че постановеното решение, с което са отхвърлени
предявените искове, е неправилно, постановено е в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска същото да
бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново решение, с което
предявените искове да бъдат уважени. Мотивите за горното искане са
следните:
2
Сочи,че първият от предявените за разглеждане искове бил за обявяване
на нищожност на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД на посочените в
исковата молба нотариални актове. В исковата молба били посочени всички
факти и обстоятелства, касаещи тяхната нищожност, приложени са и писмени
доказателства за това.
Поддържа ,че при изготвяне на доклада по делото на основание чл. 146
от ГПК съдът, след като е приел за допустим предявения иск , е бил длъжен в
изпълнение на служебното начало по чл. 7 от ГПК да даде правна
квалификация на иска с доклада по чл. 146, ал.1, т. 2 от ГПК, вземайки
предвид петитума на исковата молба и представените доказателства. В такъв
случай районния съд не е бил длъжен да се съобрази с дадената от страната
квалификация на иска, а да осигури правилното приложение на материалния
закон от значение за спора, както и да съдейства на страните за установяване
на истината. /Решение № 50093 от 08.08.2023 год. по гр.д. №2529/2022 г. на
ВКС, 4-то гр. отд./ Това задължение не било изпълнено от страна на съда и
искът бил отхвърлен, като се сочи, че правната му квалификация е чл. 42, ал.
2 от ЗЗД, без този иск да бъде разгледан. Когато нищожността е обективирана
в представените с исковата молба доказателства, съдът е длъжен да се
произнесе в решението си независимо от дадената с исковата молба
квалификация на иска. /Тълкувателно дело № 1 от 27.04.2022 г. по тълк.д. №
1/2020 г. ва ВКС, ОСГТК/. По тези причини решението на съда, с която е
отхвърлен иска по чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД. /Решение № 217 от
21.01.2020 г. по гр.д. № 582/2019 г. па ВКС, 3-ти гр. отд./, е постановено при
съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд.
Първоначално процесният имот бил продаден от мним пълномощник с
фалшиво /неавтентично/ пълномощно на 30.05.2006 год. Последвали няколко
препродажби, всичките с пълномощници, но без да настъпи транслативния
ефект на сделката по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД, включително по следната причина:
на 05.03.2021 год. ищцата М. С. предявила в районния съд на град Б.
установителен иск, въз основа на който е влязло в сила решение № 64 от
04.05.2023 год. по гр.д. № 20211310100128 тя била призната за собственик на
процесния имот. По тази причина не съществувала възможност за
потвърждаване на продажбата му. За нея бил налице правен интерес да обяви
нищожността на извършените продажби на имота, още повече, че посоченият
във фалшивото пълномощно като продавач Д.Т. Д. с починал на 08.12.2011
3
год., а за другият П. Д. Т. липсват каквито и да е данни, че е наследник на
общия наследодател Т. Д. В., починал на 17.12.1979 год.
С посоченото решение № 64 от 04.05.2023 год. по гр.д. №
20211310100128 на Районен съд- Б. било установено, че М. С. е единствен
собственик на имота и след като е отпаднала възможността за потвърждаване
на продажбата, правото й за съдебна защита било в основанието на чл. 26, ал.2,
предл. второ от ЗЗД за обявяване на нищожността на договорите за продажба
на имота. Още повече, че съгласно посоченият като упълномощител в
първоначалния нотариален акт за продажба № 34, том IX, рег. № 1900, дело №
1675 от 30.05.2006 г. „продавач" П. Д. Т. дори не е неин наследодател. След
като е отречена възможността за потвърждаване на продажбата по чл. 42, ал.2
от ЗЗД и ищцата е отрекла тази възможност с предявяване на иска по чл. 26,
ал.2, предл. второ от ЗЗД били налице правните последици на двата иска,
които в случая са приравнени. /Решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр.д. №
4923/2019 на ВКС, 4-то Г.О./ След като за ищцата М. С. е налице правен
интерес от обявяване на фиктивните продажби за нищожни, но същата не е
страна както по упълномощаването, така и с продажбите по оспорените
продажбени сделки, нейния правен интерес се съдържал в иска в разпоредбата
на чл. 26, ал.2, предл. второ от ЗЗД като наследник по закон на общия
наследодател. /Решение № 334 от 03.11.2014 г. по гр.д. № 570/2014 на ВКС, 4-
то гр.отд./ .
След като с решението по гр.д. № 20211310100128 на Районен съд- Б. е
установено, че пълномощното е фалшиво /неавтентично/ и самата
упълномощителна сделка е нищожна поради липса на действителни
волеизявления на посочените в пълномощното упълномощители,
следователно липсва съгласие, то и сключеният впоследствие договор за
продажба бил без изразена воля за прехвърляне на имота, поради което
основанието на иска за нищожност е в разпоредбата на чл. 26, ал.2, предл.
второ от ЗЗД. /Решение № 153 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 2453/2009 год. на
Апелативен съд С, Определение № 1149 от 24.11.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г.
на ВКС/.
Сочи се ,че Районен съд- Б. бил отхвърлил неоснователно и предявения
иск по чл. 108 от ЗС. Същият се позовавал в мотивите на решението, че
исковата молба не е вписана, както и решението по дело № 128/2012 г. /
4
приложено към настоящето дело/. По отношение на това заключение се сочи
следното:
Видно от исковата молба по гр.д. № 128/2021 г . същата била предявена
в съда на 05.03.2021 г. в 10,45 часа, вх. № 578 от същата дата. С исковата
молба било поискано съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка
на процесния имот от община Д. за попълване на доказателствата към
исковата молба. След снабдяване с исканата данъчна оценка и заплащане на
дължимите държавни такси, в 13,25 часа на същия ден била представена в
съда молба за вписване с вх. № 582 от същия ден. Делото многократно било
оставяна без движение, дори с определение № 122 от 15.04.2021 год. същото
било прекратено. Посоченото определение било обжалвано пред Окръжен
съд- В, който го отменил със свое определение № 104 от 20.07.2021 год., и
върнал делото на Районен съд – Б. за продължаване на съдопроизводствените
действия и за решаване на делото по същество. Сред което делото било
насрочено за първо заседание едва на 22.03.2023 год., т.е. - 1 /една/ година и 8
/осем/ месеца след определението на Вския окръжен съд. През това време, на
30.09.2021 г. процесния имот отново бил препродаден. Мълчаливият
отказ/бездействие на съда да издаде разпореждане или съпроводително писмо
за вписване на предявената искова молба и за даване ход на делото в
нарушение на чл. 114 , предложение последно от Закона за собствеността,
довело до тази поредна препродажба на процесния имот по време на висящия
процес. Това нарушение на съда не можело да се вмени във вина на ищцата,
респективно на нейния процесуален представител, предвид изложеното по-
горе, и да послужи за мотив за отхвърляне на иска. От друга страна - вписване
на исковата молба, с която се претендира нищожност на сделка за прехвърляне
на недвижим имот имало само оповестително действие и правният спор по чл.
26, ал. 2. от ЗЗД не бил от категорията дела, подлежащи на вписване, поради
липсата на транслиращи права при последваща прехвърлителна сделка.
/Решение № 60171 от 20.12.2021 год. по гр.д. № 2334/2021 г. на ВКС, 1-во ГО/.
След депозиране на исковата молба по настоящето дело на 08.09.2023
год. същото било разпределено отново на същия състав, който разгледал
установителния иск по гр.д. 128/ 2021 год. по описа на районния съд в град Б..
Съдът отново не издал разпореждане за вписване на исковата молба,
респективно съпроводително писмо и с нова молба от 18.09.2023
г.въззивникът заявил поредно искане за вписване, което пак било оставено без
5
отговор. Това наложило искане за отвод на състава на основание Чл. 22, ал.1, т.
6 от ГПК, което в крайна сметка било уважено.
Поддържа ,че в мотивите на обжалваното решение
първоинстанционният съд дори не бил обсъдил отговора по чл. 131 от ГПК на
ответника В. Д. Б., който признавал иска и посочвал, че никога не е купувал
процесния имот, нито е упълномощавал трето лице за продажбата му, и
категорично заявявал, че се касае за имотна измама. Към отговора си Б. бил
приложил и общоизвестна информация по смисъла на чл. 155 от ГПК, от
която било видно, че бивши магистрати от Районния съд в град Б. за замесени
в имотни измами и документни престъпления, касаещи освен процесния
недвижими имот, така и много други, за което имало повдигнати обвинения.
Сочи ,че самостоятелният иск по чл. 108 от ЗС също бил отхвърлен без
основание. Посоченият иск съдържал в състава си два елемента: ищецът да
докаже ,че е собственик на процесния имот и че същия се владее без правно
основание от неговия държател към настоящия момент. С решението по гр.д.
128/2021 г. на БРС било установено, че ищцата М. С. е безспорен собственик
с
на процесния имот. Сегашния държател и ползвател на имота „Слънчев дар‘
АД не можел да се легитимира като собственик поради факта, че
транслативният ефект от всички препродажби на имота не можел да настъпи
поради фалшивото първично основание за оспорените сделки - доказано
неавтентичното пълномощно и липса на съгласие от собственика,
понастоящем ищец. Изводът на първоинстанционния съд в обжалваното
решение № 135/04.11.2024 г., че невписването на исковата молба, /причините
за което били посочени по-горе/, валидирало покупката на процесния имот от
последния ответник, противоречали на материалния закон и установената
“
съдебна практика. "Приобретателят по една недействителна сделка не
придобивал вещното право, поради което и не можел валидно да го прехвърли
на друго лице. /Решение № 50010 от 24.11.2022 г. по т. д. № 2001 / 2020 г. на
ВКС, I Т.О./ По тази причина фактът на невписване на исковата молба не бил
аргумент за валидиране на продажбите на процесния имот и това да било
основание за отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС.
Предвид гореизложеното се иска да се отмени изцяло решение № 135 от
04.11.2024 год., постановено по гр.д. № 20231310100433 по описа на районен
съд Б., III-ти граждански състав, като се постанови друго решение, с което
6
исковата претенция да бъде уважена и да се обявят за нищожни посочените
нотариални актове, а именно: -
НА№ 34, том IX, рег. № 1900, дело № 1675, от 30.05.2006 год., НА № 20, том
XI, рег. № 2291, дело № 2046 от 22.06.2006 год., НА № 91, том VIII, рег. №
2051, дело № 1519 от 2007 год. от 26.05.2007 год., НА № 15, том X, рег. №
2408, дело 1847 от 07.06.2007 год., НА № 91, том VI, рег. № 3182, дело № 984
от 18.12.2012 год., и НА № 147, том II, рег. № 1822, дело №1251 от 30.09.2021
год. в частта му по отношение на описания на страница 24 от същия
нотариален акт Поземлен имот с идентификатор: - 87477.32.3,
както и да се осъди на основание чл.108 от ЗС последният приобретател
„СЛЪНЧЕВ ДАР" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление град
В, ***, да предаде владението на законния собственик М. П. С., ЕГН
**********, град С, *****, на следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор: - 87477.32.3, с адрес на поземления
имот: - село Я., община Д., област В, местност „ТЪРНЕТО”, с площ от: -
38158 /тридесет и осем хиляди сто петдесет и осем/ квадратни метра, трайно
предназначение на територията: - земеделска, начин на трайно ползване: -
нива, категория на земята: - 4 /четвърта/, предишен идентификатор: - няма,
номер по предходен план: - 032003, при съседи: - имот № 87477.32.87, имот №
87488.32.4, имот № 87477.32.62 и имот № 87477.32.2.
Претендират се и направените по делото разноски .
Въззиваемият Ц. Б. Ф. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба
,в който оспорва основателността на жалбата.
Останалите въззиваеми страни не са депозирали отговори на въззивната
жалба .Въззиваемият „Слънчев дар“АД е депозирал писмена защита.
Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
В исковата молба ищцата М. П. С. от гр. С, чрез пълномощника си адв.
С. В. от АК - Кюстендил твърди, че е собственик по наследство на имот с
Идентификатор 87477.32.3, местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м.,
представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя, четвърта
7
категория, номер по предходен план : 032003, в землището на с. Я., общ. Д.,
обл. В, при съседи: имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62.
87477.32.2. Твърди, че правото на собственост върху процесния имот е
признато с Решение № 64 от 04.05.2023 г. по гр. дело № 128/ 2021 г. по описа
на Районен съд - Б..
В исковата молба ищцата твърди, че на 30.05.2006 г. първият ответник
по делото Ц. Ф. без знанието и съгласието на ищцата продал процесния имот
на ответника Д. Г. Д. по силата на Нотариален акт № 34, том 9, рег. № 1900,
дело № 1675 на И.Д. Нотариус при РС - Б.. Сочи се, че от своя страна, на
22.06.2006 г. ответникът Д. Г. Д., чрез пълномощника си В. М. Д. продал
същия имот на „ЕЛАНА ФОНД ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ АДСИЦ /заличено
в търговския регистър към момента/ с Нотариален акт № 20, том II, рег. №
2291, дело № 2046. На 26.05.2007 г., „ЕЛАНА ФОНД ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА
ЗЕМЯ“ АДСИЦ, по силата на Нотариален акт № 91, том 8, рег. № 2051, дело
№ 1519 от 2007 г., продава имота на В. М. Д.. Ищцата излага, че на 07.06.2007
г., В. М. Д. лично и като пълномощник на Петя П. Д.а продава имота на
ответника В. Д. Б. по силата на Нотариален акт № 15, том 10, рег. № 2048,
дело № 1847. В. М. Д., който е починал след продажбата, продава имота също
и на ответника „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД ЕИК *********, по силата
на Нотариален акт № 91, том 6, рег. № 3182, дело № 984 от 18.12.2012 г.
Твърди се, че на 30.09.2021 г. е извършена нова продажба на спорния имот от
ответника „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД, ЕИК ********* на ответника
„СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, по силата на Нотариален акт № 43, том 7, рег. № 1998,
дело № 735 от 30.09.2021 г.
Предвид изложеното в исковата молба ищцата иска съдът да обяви за
нищожни Нотариалните актове, с които са извършени разпоредителните
сделки, поради липса на съгласие за продажбата им от страна на собственика.
Моли съдът да осъди ответника „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, който в момента
владее земеделския имот, да бъде осъден да предаде на ищцата владението
върху имота, предмет на делото.
По искане на процесуалния представител на ищцата, по делото е
приложено гр. дело № 128/ 2021 г. на Районен съд - Б..
Ответникът Д. Г. Д. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Конкретни доводи за това не се сочат.
8
Ответникът В. Д. Б. в отговора признава иска.Заявява, че никога не е
закупувал такъв имот и не е участвал по такива сделки и че за първи път от
представените с исковата молба нотариални актове разбира ,че на негово име
е имало записан имот в Службата по вписванията.Декларира ,че никога не е
закупувал този имот .Декларира ,че подписът на „купувач“ не е изпълнен от
него.Твърди ,че считано от 29.03.2007 г. е притежавал л.к.№*********
,издадена от МВР-С и с постоянен адрес гр.С ,*** .Заявява категорично ,че се
касае за имотна измама и че не е упълномощавал никого да го представлява
при продажбата на имота .Твърди ,че в интернет има информация за
извършени имотни измами от нотариуса,съдията по вписванията и районния
съдия и прилага преписи от интернет (л.53 -54от делото ).Прилага преписи от
два документа ,под които е положен неговия подпис ,като сравнителен
материал при евентуално назначаване на графическа експертиза .
Ответникът „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД моли съда да отхвърли
предявените искове. Брани се с правни доводи, че продажбата на чужда вещ
не е нищожна. Заявява собственически права върху имота, като сочи, че като
добросъвестен владелец, в негова полза е изтекла кратката 5 -годишна
придобивна давност, която го е направила собственик на имота.
Ответникът „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, също оспорва предявените искове.
Твърди, че са станали собственици на земеделския имот на основание 10
годишно давностно владение върху имота, присъединено към владението на
„АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД.
Ответникът Ц. Б. Ф. не е намерен за връчване на съдебните книжа по
делото, поради което му е назначен особен представител - адв. Р. К. от АК - В.
В депозирания отговор на исковата молба особения представител на
ответника също оспорва предявените искове. Възразява да са налице
законовите основания за нищожност на сделката по чл. 26 ЗЗД, тъй като
сделката не е нищожна поради липса на съгласие. От тук, неоснователен се
явява и ревандикационния иск и моли съда да го отхвърли.
В същия смисъл са пледоариите на процесуалните представители на
ответника „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД - адв. Г. Г. от АК - Плевен и на особения
представител на ответника Ц. Б. Ф. - адв. Р. К. в хода на устните състезания.
От фактическа страна се установява,че с Решение 02100/26.03.1998 г.
на ПК- Д. е възстановено правото на собственост на Т. Д. В. върху нива от
9
38.152 дка в м.”Търнето” - имот № 032003 в землището на с. Я., обл. В (л.7 от
гр.д.128 от 2021 г. на Районен съд-Б.).
От удостоверение за наследници № 174/08.02.2021 г. на Община
Столична (л.10 от гр.д.128 от 2021 г. на Районен съд-Б.)се установява, че
ищецът М. П. С. е внук на Т. Д. В., починал на 17.12.1979 г.-дъщеря е на сина
на Т. Д. В. - П. Т. Д., като последният е починал на 29.07.1994 г. От
удостоверението е видно ,че към 30.05.2006 г.( датата на извършване на
продажбата) наследници по закон на Т. Д. В. са Д.Т. Д. и П. Т. Д., а не - Д.Т. Д.
и П. Д. Т..
Чрез сделка ,извършена с нот. акт № 34/30.05.2006 г., т. IX, д. №
1675/2006 г.на съдията по вписванията ,и.д.нотариус в Районен съд-Б.
мнимият пълномощникът Ц. Б. Ф., упълномощен от П. Т. Д./баща на ищцата/
и П. Д. Т./ лице, което въобще не е наследник на Т. Д. В./ „продал“ на Д. Г. Д.
процесния недвижим имот (л.13 от гр.д.433 от 2023 г. на Районен съд-Б.).
В нотариалното производство за извършване на сделката с нот. акт №
34/30.05.2006 г., т. IX, д. № 1675/2006 г. е представено удостоверение за
наследниците на Т. Д. В. с невярно съдържание :
-Т. Д. В. няма наследник П. Д. Т. въобще
-Т. Д. В. има наследник П. Т. Д. /баща на ищеца/, но същият е починал
на 29.07.1994 г.
При сделката ,извършена с нот. акт № 34/30.05.2006 г., е представено и
пълномощно № 3184/30.03.2006 г., с което П. Т. Д. “упълномощава” Ц. Б. Ф. да
продаде процесната земя , което е неистински документ -от заверено копие от
регистъра на нотариус В. Янакиев се установява, че под № 3184 на
„пълномощното“, с което П. Т. Д. /баща на ищцата/ „упълномощава“
ответника Ц. Б. Ф. ,е заверен подписът на представляващия „Конвентот“
ЕООД - Г.В.З. (л.16-17 от гр.д.128 от 2021 г. на Районен съд-Б.).
На 22.06.2006 г. ответникът Д. Г. Д., чрез пълномощника си В. М. Д.
продал същия имот на „ЕЛАНА ФОНД ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ АДСИЦ
/заличено в търговския регистър към момента/ с Нотариален акт № 20, том 11,
рег. № 2291, дело № 2046 на съдията по вписванията ,и.д.нотариус в Районен
съд-Б. (л.14 от гр.д.433 от 2023 г. на Районен съд-Б.).
На 26.05.2007 г. „ЕЛАНА ФОНД ЗА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ“ АДСИЦ с
Нотариален акт № 91, том 8, рег. № 2051, дело № 1519 от 2007 г. на съдията по
10
вписванията ,и.д.нотариус при Районен съд-Б. (л.15 от гр.д.433 от 2023 г.на
Районен съд-Б. ) продава имота на В. М. Д..
На 07.06.2007 г., В. М. Д. лично и като пълномощник на Петя П. Д.а
продава имота на ответника В. Д. Б. с Нотариален акт № 15, том 10, рег. №
2048, дело № 1847 на съдията по вписванията ,и.д.нотариус при Районен съд-
Б. (л.16 от гр.д.433 от 2023 г.на Районен съд-Б. ).
На 18.12.2012 г.В. Д. Б. продава имота на ответника „АГРОЕНЕРДЖИ
ИНВЕСТ“ ЕАД ЕИК ********* с Нотариален акт № 91, том 6, рег. № 3182,
дело № 984 от 18.12.2012 г. на нотариуса при Районен съд-В (л.17 от гр.д.433
от 2023 г.на Районен съд-Б. ) .
30.09.2021 г. ответникът „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД, ЕИК
********* продава имота на ответника „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, с Нотариален
акт № 43, том 7, рег. № 1998, дело № 735 от 30.09.2021 г. (л.18 от гр.д.433 от
2023 г.на Районен съд-Б. ) .
С оглед на така установената фактическа обстановка, Вският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
11
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна, поради следните съображения:
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПЪРВИЯ ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕН ИСК с
посочено от ищеца в исковата молба правно основание Чл.26 ал.2 пр.второ
ЗЗД .Ищцата е посочила ясно и недвусмислено в исковата молба ,че без нейно
знание и съгласие и „чрез използването на фалшиви документи“ недвижим
имот ,нейна собственост ,е бил продаден от непознато на нея лице -Ц. Б. Ф. на
друго непознато лице-Д. Г. Д. ,след което имотът е препродаден още няколко
пъти ,като последният приобретател е „Слънчев дар“АД .Твърди ,че са
извършени фиктивни продажби ,които не са могли да породят правни
последици поради това,че собственикът не е изразил съгласие (воля )да се
разпореди с недвижимия имот .Поради горното иска да се обявят за нищожни
посочените в исковата молба нотариални актове .В хода на устните състезания
процесуалният представител на ищцата е развил подробни доводи относно
това ,че е използвано „фалшиво пълномощно“,че е извършена сделка от
лице,което не съществува ,че ищцата не е упълномощавала когото и да било
12
да се разпорежда с нейните имоти ,че извършените продажби нямат
транслативен ефект поради това ,че се касае за продажба на чужд имот .
Не буди съмнение фактът ,че ищцата е използвала в исковата молба
разговорна и непрецизна правна терминология (напр.фалшиви документи
,нищожни нотариални актове и пр.),поради което съдът в с.з.на 24.10.2024 г. е
указал на ищцата на конкретизира твърденията си и предмета на споровете
поради невъзможност да се произнесе по така формулирания петитум.В
отговор процесуалният представител на ищцата е уточнил само това ,че
правната квалификация на първия предявен иск е по Чл.26 ал.2 ЗЗД-липса на
съгласие .Приемайки правната квалификация на ищеца ,съдът е отхвърлил
предявения иск,мотивирайки се ,че доказателствата по делото не сочат на
такава правна хипотеза.
Въззивната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд
поради следното :
Достатъчно е спорното право да бъде индивидуализирано в исковата
молба със съответните индивидуализиращи го белези. Ищецът не е длъжен да
сочи правното естество на претендираното от него право, т.е. да го
квалифицира правно (например като вземане от заем, наем, недължимо
платено и т.н.). И да даде такава квалификация, тя не обвързва съда. Той е
длъжен да я определи служебно (трайна практика на ВС: 66-75-I, Сб. 33; 139-
83-III, Сб. 185; 2224-84-II, Сб. 127; 75-88-ОСГК, БX14; 288-89-III, Б XII 24:
1208-98-V, Б 98 V-VI 37: на ВДА: 712-74 IX 100; 194-78 XI 9; 19-84 XIII 37: на
ВКС: 108-02-5 чл. с-в, Б 02 I 13; 234-01-У, Б 01 I 20, и на АС при БТПП: ВАД
38-97-VII- 111).
В конкретния случай ,както се посочи по-горе ,ищцата е посочила ясно и
недвусмислено в исковата молба ,че без нейно знание и съгласие и „чрез
използването на фалшиви документи“ недвижим имот ,нейна собственост ,е
бил продаден от непознато на нея лице -Ц. Б. Ф. на друго непознато лице-Д. Г.
Д. ,след което имотът е препродаден още няколко пъти ,като последният
приобретател е „Слънчев дар“АД ,твърди ,че са извършени фиктивни
продажби ,които не са могли да породят правни последици поради това,че
собственикът не е изразил съгласие (воля )да се разпореди с недвижимия имот
.Петитумът е неясен и съдът следва да тълкува волята на
страната,прилагайки по аналогия Чл.20 във вр.с Чл.44 ЗЗД ,търсейки
13
действителната воля на ищцата и връзката между отделните фактически
твърдения .Нотариалните актове са видове документи и като такива те могат
да бъдат истински и неистински,с вярно и с невярно съдържание и пр.,но не и
„нищожни „ ,каквито могат да бъдат само правните сделки .Районният съд е
констатирал неяснотата на петитума и невъзможността да се произнесе по
така дефинирания петитум,поради което е изтълкувал ,че петитумът „да се
обявят за нищожни нотариалните актове „ следва да се приеме като „да се
обявят за нищожни поради липса на съгласие сделките ,обективирани в
процесните нотариалните актове „ .Това тълкуване на районния съд е
неправилно поради следното :
Ищецът твърди в исковата молба ,че е собственик на основание
наследство на процесния недвижим имот ,изложил е в исковата молба фактите
относно сделките с недвижимия имот ,твърди ,че същите са извършени с
фалшиви (подправени,неистински )документи и ясно изразява правна воля да
не се признаят за валидни по отношение на него сделките ,от които черпят
права ответниците.По същество ищецът твърди ,че е собственик на процесния
имот и че не е загубил собствеността на същия поради неправомерни
разпореждания с имота от страна на трети лица и ползване на неистинско
пълномощно .Касае се за положителен установителен иск за собственост на
процесния имот срещу ответниците ,по който съдът е следвало да се
произнесе .
Ищецът (въззивник пред въззивната инстанция ) във въззивната жалба
поддържа фактическите си и правни твърдения ,поддържани и пред районния
съд ,но юридически по-прецизно :“Първоначално процесният имот бил
продаден от мним пълномощник с фалшиво /неавтентично/ пълномощно на
30.05.2006 год. Последвали няколко препродажби, всичките с пълномощници,
но без да настъпи транслативния ефект на сделката по чл. 24, ал. 1 от ЗЗД“.
Въззивната инстанция намира ,че предявеният положителен
установителен иск за собственост на процесния имот срещу ответниците
следва да бъде уважен поради следното :
С Решение 02100/26.03.1998 г. на ПК- Д. е възстановено правото на
собственост на Т. Д. В. върху нива от 38.152 дка в м.”Търнето” - имот №
032003 в землището на с. Я., обл. В (л.7 от гр.д.128 от 2021 г. на Районен съд-
Б.).
14
От удостоверение за наследници № 174/08.02.2021 г. на Община
Столична (л.10 от гр.д.128 от 2021 г. на Районен съд-Б.)се установява, че
ищецът М. П. С. е внук на Т. Д. В., починал на 17.12.1979 г.-дъщеря е на сина
на Т. Д. В. - П. Т. Д., като последният е починал на 29.07.1994 г. От
удостоверението е видно ,че към 30.05.2006 г.( датата на извършване на
продажбата) наследници по закон на Т. Д. В. са Д.Т. Д. и П. Т. Д., а не - Д.Т. Д.
и П. Д. Т..Към настоящия момент ищцата е единствен наследник на Т. Д. В.,
починал на 17.12.1979 г.,поради което е и единствен собственик на процесната
нива от 38.152 дка в м.”Търнето” - имот № 032003 в землището на с. Я., обл. В
.
Както се посочи по-горе ,чрез сделка извършена с нот. акт №
34/30.05.2006 г., т. IX, д. № 1675/2006 г.на съдията по вписванията
,и.д.нотариус в Районен съд-Б. мнимият пълномощник (falsus procurator) Ц. Б.
Ф.,привидно упълномощен от П. Т. Д./баща на ищцата/ и П. Д. Т./ лице, което
въобще не е наследник на Т. Д. В./ е „продал“ на Д. Г. Д. процесния
недвижим имот (л.13 от гр.д.433 от 2023 г. на Районен съд-Б.).
В нотариалното производство за извършване на сделката с нот. акт №
34/30.05.2006 г., т. IX, д. № 1675/2006 г. е представено удостоверение за
наследниците на Т. Д. В. е невярно съдържание :
-Т. Д. В. няма наследник П. Д. Т. въобще
-Т. Д. В. има наследник П. Т. Д. /баща на ищеца/, но същият е починал
на 29.07.1994 г.
При сделката извършена с нот. акт № 34/30.05.2006 г. е представено и
пълномощно № 3184/30.03.2006 г., с което П. Т. Д. “упълномощава” Ц. Б. Ф. да
продаде процесната земя , което е неистински документ с невярно
съдържание,тъй като от заверено копие от регистъра на нотариус В. Янакиев
се установява, че под № 3184 на „пълномощното“, с което П. Т. Д. /баща на
ищцата/ „упълномощава“ ответника Ц. Б. Ф. е заверен подписът на
представляващия „Конвентот“ ЕООД - Г.В.З. (л.16-17 от гр.д.128 от 2021 г. на
Районен съд-Б.).
Както се посочи по-горе ,чрез сделка извършена с нот. акт №
34/30.05.2006 г., т. IX, д. № 1675/2006 г.на съдията по вписванията
,и.д.нотариус в Районен съд-Б. “пълномощникът” Ц. Б. Ф., привидно
упълномощен от П. Т. Д./баща на ищцата/ и П. Д. Т./ лице, което въобще не е
15
наследник на Т. Д. В./ „продал“ на Д. Г. Д. процесния недвижим имот (л.13
от гр.д.433 от 2023 г. на Районен съд-Б.). П. Т. Д./баща на ищцата/ не ми могъл
да изрази воля за продажба на имота ,тъй като е починал на 29.07.1994 г.,т.е.
цели 12 години преди сделката . Към момента на сделката -30.05.2006 г.
собственици на процесния имот са ищцата М. П. С. и майка и М. П. Д.а
,починала на 17.09.2006 г.“Пълномощникът” Ц. Б. Ф. ,използвайки неистинско
пълномощно, е продал по същество чужда вещ на ответника Д. Г. Д. .
Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален
акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното
право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от
нейните последици, които в този случай са облигационни и относителни /само
между страните по сделката/- по аргумент от чл.21 ЗЗД. /Тълкувателно
решение № 3/2012 г. гр.С, 29 ноември 2012 г. тълкувателно дело № 3 по
описа за 2012 г. на ОСГК,а също решение №483 от 15.07.2010 г. по
гр.д.991/2009 г.,ВКС ,Iг.о.,докладчик Бонка Д.а,решение №281/19.05.2009 г. по
гр.д. №1678/2008 г.,докладчик Стойчо Пейчев, р. № 854 от 29. 12.2010 г. по
гр. д№578/2010 г., ВКС, IV г. о.; р. № 786 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 6231/2007
г., ВКС, I г. о,; р. № 1287 от 12.12.1993 г. по гр.д.№ 572/1993 г., ВС, II г. о. и
мн.др./.
В конкретния случай ,както се посочи по-горе ,към момента на сделката
-30.05.2006 г. собственици на процесния имот са ищцата М. П. С. и майка й
М. П. Д.а ,починала на 17.09.2006 г. и същите не са изразили воля за
разпореждане с вещното право ,поради което изразената от ответника Ц. Б. Ф.
воля за продажба на чуждо имущество не поражда вещнопрехвърлителен
ефект и не прави собственик нито Д. Г. Д.,нито последващите приобретатели .
Продажбата ,обект на нот.акт №34 ,том.9 ,рег.№1900 ,н.дело №1675/2006
г. е извършена от мним пълномощник –Ц. Б. Фровов .В Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК,
докладчик съдията Боян Цонев се сочи ,че договорът, сключен без
представителна власт, не е изрично предвиден като недействителен в
българското законодателства ,но от установените изисквания, че такъв
договор се нуждае от изрично потвърждаване от страна на мнимо
представлявания, както и за формата, необходима за потвърждаването, следва,
16
че до момента на това потвърждаване сделката не поражда целените с нея
правни последици за мнимо представляваното лице и е във "висящо"
състояние - състояние на висяща недействителност (в този смисъл е и
правната доктрина, в същия смисъл са и разясненията и дефинирането на
висящата недействителност, дадени в мотивите към т. 1 от тълкувателно
решение (ТР) № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС). От корелативния характер
на взаимна обусловеност на насрещните права и задължения в рамките на
договорните правоотношения следва, че щом договорът не поражда правни
последици за едната страна по него - мнимо представлявания, то той не
поражда такива и за другата страна - лицето, договаряло с мнимия
представител - също до момента на потвърждаването на договора съгласно и
във формата по чл. 42, ал. 2 ЗЗД… Позоваването на недействителността може
да бъде направено извънсъдебно или пред съда - чрез иск или възражение.
Отказът за потвърждаване на договора е равнозначен на позоваване на
недействителността от страна на мнимо представлявания и обратно -
позоваването (извънсъдебно или пред съда) на недействителността от страна
на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за потвърждаване на
договора. В тези случаи висящата недействителност се трансформира в
окончателна.
Тъй като в конкретния случай е изразено изрично становище на ищцата
,че не потвърждава договора ,то следва да се приеме ,че Продажбата ,обект на
нот.акт №34 ,том.9 ,рег.№1900 ,н.дело №1675/2006 г., извършена от мним
пълномощник –Ц. Б. Ф. не е породила правни последици нито за мнимо
представлявания,нито за мнимия представител ,нито за приобретателите по
сделката.
С оглед на гореизложеното следва да бъде постановено решение,с което
да се отмени решение № 135 / 04.11.2024 г.по гр.д. № 20231310100433 по
описа на Районен съд –Б. ,В ЧАСТТА,в която е отхвърлен предявеният от М.
П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, *****, чрез адв. С. В., против Ц. Б. Ф.,
с ЕГН **********, с адрес : гр. Г, обл. В, ***, против Д. Г. Д., с ЕГН
**********, с адрес : гр. В, обл. В, ****, против В. Д. Б., с ЕГН **********, с
адрес: гр. А, *****, против „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С, *** и против „СЛЪНЧЕВ
ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В,
*** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 - ро ЗЗД - обявяване на
17
нищожност, поради липса на съгласие на сделките по: Нотариален акт за
покупко - продажба Нотариален акт № 34 от 30.05.2006 г., том 9, рег. № 1900,
дело № 1675, Нотариален акт за покупко - продажба № 20 от 22.06.2006 г., том
11, рег. № 2291, дело № 2046, на Нотариален акт за покупко - продажба № 91
от 26.05.2007 г., том 8, рег. № 2051, дело № 1519, Нотариален акт за покупко -
продажба № 15 от 07.06.2007 г., том 10, рег. № 2048, дело № 1847, Нотариален
акт за покупко - продажба № 91, том 6, рег. № 3182, дело № 984 от 18.12.2012
г. и на Нотариален акт № 43, том 7, рег. № 1998, дело № 735 от 30.09.2021 г., с
предмет: имот с идентификатор 87477.32.3, местност „Търнето“, с площ 38
158 кв.м., представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя,
четвърта категория, номер по предходен план : 032003, в землището на с. Я.,
общ. Д., обл. В, при съседи: имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62.
87477.32.2.,ВМЕСТО КОЕТО ДА СЕ ПОСТАНОВИ ДРУГО РЕШЕНИЕ,с
което да се признае за установено в отношенията между М. П. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ***** от една страна и от друга страна Ц. Б. Ф., с
ЕГН **********, с адрес : гр. Г, обл. В, ***, Д. Г. Д., с ЕГН **********, с
адрес : гр. В, обл. В, ****, В. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. А, *****,
„АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С, *** и „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В, *** ,че сделките
,осъществени с Нотариален акт за покупко - продажба № 34 от 30.05.2006 г.,
том 9, рег. № 1900, дело № 1675 на съдията по вписванията ,изпълняващ
длъжността нотариус при Районен съд-Б. , Нотариален акт за покупко -
продажба № 20 от 22.06.2006 г., том 11, рег. № 2291, дело № 2046 на съдията
по вписванията ,изпълняващ длъжността нотариус при Районен съд-Б.,
Нотариален акт за покупко - продажба № 91 от 26.05.2007 г., том 8, рег. №
2051, дело № 1519, Нотариален акт за покупко - продажба № 15 от 07.06.2007
г., том 10, рег. № 2048, дело № 1847 на съдията по вписванията ,изпълняващ
длъжността нотариус при Районен съд-Б., Нотариален акт за покупко -
продажба № 91, том 6, рег. № 3182, дело № 984 от 18.12.2012 г.на нотариуса с
район на действие Районен съд-Б. и на Нотариален акт № 147, том 2, рег. №
1822 , дело № от 30.09.2021 г. на нотариуса с район на действие Районен съд-
Б. с предмет: имот с идентификатор 87477.32.3, местност „Търнето“, с площ
38 158 кв.м., представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя,
четвърта категория, номер по предходен план : 032003, в землището на с. Я.,
18
общ. Д., обл. В, при съседи: имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62.
87477.32.2. не са произвели правно-транслативен ефект по отношение на М.
П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ***** и че тя е собственик на имота.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАПРАВЕНИТЕ ВЪЗРАЖЕНИЯ ЗА
ПРИДОБИВАНЕ НА ИМОТА ПО ДАВНОСТ
Както се посочи по-горе ,ответникът „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД
сочи,че е добросъвестен владелец и че в негова полза е изтекла кратката 5 -
годишна придобивна давност, която го е направила собственик на имота.
Ответникът „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД също твърди, че е станали собственик
на земеделския имот на основание 10 -годишно давностно владение върху
имота, присъединено към владението на „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ ЕАД.
Окръжен съд-В намира възраженията за неоснователни поради следното
:
Правната теория и съдебната практика приемат ,че владението трябва да
е явно. Владелецът трябва да демонстрира намерението си да държи вещта
като своя, а не да упражнява фактическа власт, прикривайки намерението си
пред действителния титуляр на вещното право. Това изискване поставя
задължение пред владелеца да уведоми титутляра на вещното право или да
положи грижа да доведе до знанието му факта на владението .Общият
принцип на справедливостта обаче изключва скритостта като възможност,
която позволява придобиването на имот по давност, защото не могат да се
черпят права от поведение по време, когато засегнатият (собственикът) няма
възможност (поради неведение) да се брани – така р. № 436 от 21.03.2006 г. по
гр. д. № 1366/2005 г., IV г.о. на ВКС.
В горното решение се казва :“За времето след тази дата до датата на
подаване на исковата молба обоснован и изведен в съответствие със закона е
изводът на въззивния съд, че дори ищците да са владели имота със съзнание за
своене, не са довели това си намерение до знанието на собствениците.
Твърдението на касаторите, че фактическата им власт е била непрекъсната и
необезпокоявана, няма отношение към въпроса за нейната явност и
несъмнителност. Намерението за своене се предполага съгласно чл. 69 ЗС, но
за да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, е нужно още това
владение да е несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива ясно
желанието на владелеца да държи вещта като своя) и явно - т. е. намерението
19
на владелците да своят вещта за себе си да е противопоставено на
собствениците; това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован
да може да научи за него, като такова да е достигнало до собствениците.
Точно тези признаци на владението ищците, които носят тежестта да ги
докажат чрез пълно главно доказване, не са установили. Напротив - от
съвкупния анализ на доказателствата по делото по-скоро може да се приеме,
че едва с подаване на исковата молба ответниците са узнали за претенциите на
своите родители. По делото няма доказателства, че касаторите са
противопоставили своето владение на това на собствениците. Нещо повече -
след като самите ищци са прехвърлили чрез сделки правото на собственост
върху апартамента, за приобретателите няма съмнение относно волята им кой
да притежава обекта. Още повече - близката родствена връзка между
насрещните страни и съвместното им съжителство през годините, както и
законовите и етични задължения децата да почитат и уважават родителите си,
са все обстоятелства, които трудно могат да направят явно и несъмнително
намерението на ищците да своят вещта, ако това не е ясно изразено чрез думи
или други действия по отношение на ответниците. Така сложилите се
родствени и житейски отношения изискват безсъмнено открояване на тези,
свързани с владението на имота. Законът не толерира неправомерните
действия - общият принцип на справедливостта изключва скритостта на
придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по
време, когато засегнатият (собственикът) няма възможност (поради
неведение) да се брани.“
Правната теория и съдебната практика приемат ,че при скритото
упражняване на фактическа власт (т.е.недовеждането на фактическата власт
до знанието на действителния собственик на вещта ), не е налице владение ,а
държане по смисъла на Чл.68 ал.2 Закона за собствеността ,което независимо
от продължителността му не може да направи държателя собственик .
Защитната теза на ответниците „Агроенерджи инвест“АДСИД и
„Слънчев дар“АД ,че прехвърлянето на собствеността върху един недвижим
имот чрез документно престъпление (използването на неистински документ –
пълномощно съставлява тежко умишлено престъпление по Чл.316 НК във
връзка с Чл.308 ал.2 НК,наказуемо с лишаване от свобода до осем години )
прави приобретателя собственик ,ако той е „добросъвестен владелец“ с
изтичане на 5-годишна давност ,считана от датата на сделката ,както и че е
20
правно ирелевантно знанието на собственика за сделките с неговия имот ,не
почива на закона .Възприемането на тази теза би означавало че прехвърлянето
на собствеността върху един недвижим имот чрез документно престъпление
прави приобретателя собственик с изтичане на 5-годишна давност ,считана от
датата на прехвърлянето дори и в случаите ,когато действителният
собственик е узнал за противоправните сделки с неговия имот след изтичане
на 5 години от датата на сделката –горният правен извод директно
противоречи на Конституцията на Р България и на множество международни
договори,по които Р България е страна :
Чл.56 от Конституцията на Р България постановява ,че всеки гражданин
има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или
законни интереси , а на съдебната власт конституцията възлага задължението
да защитава правата и законните интереси на гражданите .
Чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи гарантира справедлив съдебен процес на всяко лице ,а Чл.13 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи предвижда
,че всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени,
трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита
от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от
лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.
Чл.47 от Хартата за основните права на Европейския съюз предвижда ,че
всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били
нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия,както и че всеки има
право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок
от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки
има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
Прехвърлянето на собствеността върху един недвижим имот чрез
документно престъпление (т.н.имотна измама ) се явява действие ,което не
лишава собственика от правото му на собственост ,но нарушава и застрашава
правото на собственост по смисъла Чл.56 от Конституцията на Р България
.Както се посочи по-горе , Конституцията на Р България , Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи и Хартата за основните
права на Европейския съюз гарантират ефикасни вътрешноправни средства за
21
защита на нарушени и застрашени права .Тази защита следва да се реализира
в установените от закона давностни срокове (Чл.110 ЗЗД ),като както се
посочи по-горе,съгласно практиката на ВКС давностните срокове започват да
текат от узнаването от страна на собственика на обстоятелството ,че неговият
имот е обект на противоправни сделки между трети лица (имотна измама).В
конкретния случай ответниците не правят възражение за неспазване на тези
срокове от страна на ищеца ,липсват и доказателства в тази насока.Както се
посочи по-горе, ВКС приема в константната си практика ,че намерението да се
свои имота следва да се доведе до знанието на собственика и че това е факт
,който владелецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване.
Изводът ,че при нарушаване на правото на собственост давностните
срокове за защитата му започват да текат от момента на узнаването ,е
последователно проведена в практиката на Европейския съд по правата на
човека.Така например в делото Kemal Bayram v. Turkey, жалбоподателят се
оплаква от загубата на собственост върху два парцела земя, които е закупил
през 1977 г. и които през 1986 г. са вписани като принадлежащи на Хазната в
резултат на реорганизацията на поземления регистър от 1985 г.
Жалбоподателят, който е живял в Германия по времето, когато се е
осъществило вписването на парцелите като публична собственост, се оплака,
че не е могъл да оспори тази мярка, тъй като не е бил информиран за нея. Той
се явява и разбира за нея през 2004 г., когато давността за оспорване на
вписването вече е изтекла. Съдът намира, че държавата не е постигнала
справедлив баланс между конкуриращите се интереси в този случай.
Въпреки че Чл. 1 от протокол №1 /допълнителен протокол/ на ЕКПЧОС
не съдържа изрични изисквания от процесуален характер, той се тълкува в
смисъл, че на лицата, засегнати от мярка, представляваща намеса в техните
„притежания“, трябва да бъде предоставена разумна възможност да изложат
позицията си пред компетентните органи с цел ефективно оспорване на тези
мерки, претендирайки, според случая, незаконосъобразност или произволно и
необосновано поведение (G.I.E.M. S.R.L. and Others v. Italy (основателност)
[GC], § 302; Yildirim v. Italy (dec.);AGOSI v. the United Kingdom, §§ 55 и 58-60;
Air Canada v. the United Kingdom, § 46; Arcuri and Others v. Italy (dec.); Riela
and Others v. Italy (dec.); Kemal Bayram v. Turkey, § 54). Тези процесуални
гаранции са присъщи на принципа за законосъобразност Lekić v. Slovenia .
22
Гарантираната възможност на собственика да защити собствеността си
по съдебен ред произтича и от всестранна и пълна защита на правото на
собственост ,прокламиран в Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГК, докладчик съдията Розинела Янчева.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕВАНДИКАЦИОННИЯ ИСК
Искът за собственост по чл. 108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмет на делото
по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две
искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че
ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде
решен предявеният с иска по чл. 108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй
като само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на
решението. В този смисъл са мотивите към т. 18 от Тълкувателно решение №
1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на
собственост върху процесния имот и ответникът го владее без основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да
се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост
на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде
владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по чл.
108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния
имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния
имот, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за
правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е
собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за
правна защита-за предаване на владението на имота. Така решението ще
формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху
имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни.
Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на
23
пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото,
който в случая с иска по чл. 108 е твърдяното от ищеца право на собственост
на заявеното от него основание.
Както се посочи по-горе ,ищцата М. П. С. е собственик на процесния
имот с идентификатор 87477.32.3, местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м.,
представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя, четвърта
категория, номер по предходен план : 032003, в землището на с. Я., общ. Д.,
обл. В, при съседи: имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62.
87477.32.2.Извършените от трети лица сделки с нейния имот не са произвели
правно-транслативен ефект по отношение на М. П. С., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ***** ,която е придобила собствеността на процесния имот по
силата на Решение 02100/26.03.1998 г. на ПК- Д. ,с което е възстановено
правото на собственост на Т. Д. В. върху нива от 38.152 дка в м.”Търнето” -
имот № 032003 в землището на с. Я., обл. В (л.7 от гр.д.128 от 2021 г. на
Районен съд-Б.).
Ответникът „Слънчев дар“АД упражнява фактическа власт върху имота
без правно основание -„Слънчев дар“АД чрез серия от отчуждителни сделки е
придобил имот от лице (ответника Ц. Б. Ф. ),което не е собственик на имота
.Продажбата на чужда вещ не прави прибретателя ,както и следващите
приобретатели собственици ,а държатели на имота ,поради което предявеният
ревандикационен иск следва да бъде уважен .
С оглед на гореизложеното следва да бъде постановено решение ,с което
да се отмени решение № 135 / 04.11.2024 г.по гр.д. № 20231310100433 по
описа на Районен съд –Б. ,В ЧАСТТА,в която е отхвърлен предявеният от М.
П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, *****, чрез адв. С. В. против
„СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В, обл. В, *** иск с правно основание чл. 108 ЗС - ревандикационен иск за
предаване на собствеността и владението върху: Имот с идентификатор
87477.32.3, местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м., представляващ нива,
трайно предназначение - земеделска земя, четвърта категория, номер по
предходен план: 032003, в землището на с. Я., общ. Д., обл. В, при съседи:
имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62. 87477.32.2.,вместо което да
се постанови съдебно решение ,с което да се признае за установено по
отношение на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
24
управление: гр. В, обл. В, *** че М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С,
*****, чрез адв. С. В. ,че е собственик на имот с идентификатор 87477.32.3,
местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м., представляващ нива, трайно
предназначение - земеделска земя, четвърта категория, номер по предходен
план: 032003, в землището на с. Я., общ. Д., обл. В, при съседи: имот №
87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62. 87477.32.2 и да се осъди „СЛЪНЧЕВ
ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В,
*** ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на М. П. С., с ЕГН **********, с адрес:
гр. С, ***** на следния недвижим имот : имот с идентификатор 87477.32.3,
местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м., представляващ нива, трайно
предназначение - земеделска земя, четвърта категория, номер по предходен
план: 032003, в землището на с. Я., общ. Д., обл. В, при съседи: имот №
87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62. 87477.32.2.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
РАЗНОСКИ ПРЕД РАЙОНЕН СЪД-Б.
Ищцата М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ***** е направила
разноски пред Районен съд-Б. в размер на 4620 лв.,включващи 3000 лв.за
адвокатско възнаграждение (л.7 от гр.д.433/2023 г. на Районен съд-Б. ),50
лв.държавна такса по първия обективно съединен иск (л.23 от гр.д.433/2023 г.
на Районен съд-Б. ), 50 лв.държавна такса по втория обективно съединен иск
с правно основание Чл.108 ЗС(л.23 от гр.д.433/2023 г. на Районен съд-Б.
),такси за вписване и издаване на данъчна оценка в размер на 20 лв. и 1500
лв.възнаграждение за особен представител на ответника Ц. Б. Ф. .
Тъй като ищецът не е уточнил какви разноски са направени по първия
обективно съединен иск и какви по втория ,Съдът намира ,че разноските са
направени по равно за всеки от исковете .С оглед на горното Ц. Б. Ф., с ЕГН
**********, с адрес : гр. Г, обл. В, ***, Д. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес :
гр. В, обл. В, **** , „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С, *** и „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В, *** следва да
заплатят на ищцата М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ***** сумата
от 1500 лв.за адвокатско възнаграждение ,50 лв.държавна такса и 10
лв.разноски за вписване и издаване на данъчна оценка или всеки един по 375
лв.за адвокатско възнаграждение ,31,25 лв.държавна такса и 2,5 лв.разноски
25
за вписване и издаване на данъчна оценка .Ответникът В. Б. не следва да бъде
осъждан за разноски ,защото ,видно от отговора на исковата молба ,същият не
е знаел за процесната имотна измама и името му е употребено без негово
знание и съгласие ,поради което съдът намира ,че той не е дал повод за
завеждане на делото по смисъла на Чл.78 ал.2 ГПК .
Ответникът „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В, обл. В, *** следва да бъде осъден да заплати на
М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ***** разноски пред Районен съд-
Б. в размер на 1500 лв.за адвокатско възнаграждение и 50 лв.за държавна
такса .
Районен съд-Б. е определил адвокатско възнаграждение за особен
представител на ответника Ц. Б. Ф. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Г в
размер на 1500 лв.,което е внесено от ищцата.С оглед изхода на делото Ц. Б.
Ф. следва да бъде осъден да заплати на ищцата М. П. С. направените
разноски за възнаграждение за особен представител по гр.д.№433 от 2023 г. г.
на Районен съд-Б. .
РАЗНОСКИ ПРЕД ОКРЪЖЕН СЪД-В
Ищцата М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ***** е направила
разноски пред Окръжен съд-В в размер на 3050 лв.,включващи адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв. и 50 лв.държавна такса .
Тъй като въззивникът не е уточнил какви разноски са направени по
първия обективно съединен иск и какви по втория ,Съдът намира ,че
разноските са направени по равно за всеки от исковете .С оглед на горното Ц.
Б. Ф., с ЕГН **********, с адрес : гр. Г, обл. В, ***, Д. Г. Д., с ЕГН
**********, с адрес : гр. В, обл. В, **** , „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“
АДСИЦ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С, *** и
„СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В, обл. В, *** следва да бъдат осъдени заплатят на ищцата М. П. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ***** 1500 лв.за адвокатско възнаграждение и 50
лв.за държавна такса или всеки един по 375 лв.за адвокатско възнаграждение
и 12,50 лв.държавна такса .Ответникът В. Б. не следва да бъде осъждан за
разноски ,защото ,видно от отговора на исковата молба ,същият не е знаел за
процесната имотна измама и името му е употребено без негово знание и
съгласие ,поради което съдът намира ,че той не е дал повод за завеждане на
26
делото по смисъла на Чл.78 ал.2 ГПК .
Въззиваемата страна „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В, *** следва да бъде осъдена да
заплати на М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ***** разноски пред
Окръжен съд-В ,включващи сумата от 1500 лв.за адвокатско възнаграждение
и 50 лв.за държавна такса .
Окръжен съд-В е определил адвокатско възнаграждение за особен
представител на Ц. Б. Ф. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Г в размер на
750 лв.,което не е внесено .С оглед изхода на делото Ц. Б. Ф. следва да бъде
осъден да заплати на адв.Р. К. от АК-В възнаграждение за особен
представител по гр.д.№18 от 2025 г. г. на Окръжен съд-В .
Решението е окончателно,тъй като цената на иска е под 5000 лв.
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 135 / 04.11.2024 г.по гр.д. № 20231310100433 по
описа на Районен съд –Б. ,В ЧАСТТА,в която е отхвърлен предявеният от М.
П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, *****, чрез адв. С. В., против Ц. Б. Ф.,
с ЕГН **********, с адрес : гр. Г, обл. В, ***, против Д. Г. Д., с ЕГН
**********, с адрес : гр. В, обл. В, ****, против В. Д. Б., с ЕГН **********, с
адрес: гр. А, *****, против „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С, *** и против „СЛЪНЧЕВ
ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В,
*** иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 - ро ЗЗД - обявяване на
нищожност, поради липса на съгласие на сделките по: Нотариален акт за
покупко - продажба Нотариален акт № 34 от 30.05.2006 г., том 9, рег. № 1900,
дело № 1675, Нотариален акт за покупко - продажба № 20 от 22.06.2006 г., том
11, рег. № 2291, дело № 2046, на Нотариален акт за покупко - продажба № 91
от 26.05.2007 г., том 8, рег. № 2051, дело № 1519, Нотариален акт за покупко -
продажба № 15 от 07.06.2007 г., том 10, рег. № 2048, дело № 1847, Нотариален
акт за покупко - продажба № 91, том 6, рег. № 3182, дело № 984 от 18.12.2012
г. и на Нотариален акт № 43, том 7, рег. № 1998, дело № 735 от 30.09.2021 г., с
предмет: Имот с идентификатор 87477.32.3, местност „Търнето“, с площ 38
158 кв.м., представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя,
27
четвърта категория, номер по предходен план : 032003, в землището на с. Я.,
общ. Д., обл. В, при съседи: имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62.
87477.32.2.,вместо което ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. П. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ***** от една страна и от друга страна Ц. Б. Ф., с
ЕГН **********, с адрес : гр. Г, обл. В, ***, Д. Г. Д., с ЕГН **********, с
адрес : гр. В, обл. В, ****, В. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр. А, *****,
„АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С, *** и „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В, *** ,че сделките
,осъществени с Нотариален акт за покупко - продажба № 34 от 30.05.2006 г.,
том 9, рег. № 1900, дело № 1675 на съдията по вписванията ,изпълняващ
длъжността нотариус при Районен съд-Б. , Нотариален акт за покупко -
продажба № 20 от 22.06.2006 г., том 11, рег. № 2291, дело № 2046 на съдията
по вписванията ,изпълняващ длъжността нотариус при Районен съд-Б.,
Нотариален акт за покупко - продажба № 91 от 26.05.2007 г., том 8, рег. №
2051, дело № 1519, Нотариален акт за покупко - продажба № 15 от 07.06.2007
г., том 10, рег. № 2048, дело № 1847 на съдията по вписванията ,изпълняващ
длъжността нотариус при Районен съд-Б., Нотариален акт за покупко -
продажба № 91, том 6, рег. № 3182, дело № 984 от 18.12.2012 г.на нотариуса с
район на действие Районен съд-Б. и на Нотариален акт № 147, том 2, рег. №
1822 , дело № от 30.09.2021 г. на нотариуса с район на действие Районен съд-
Б. с предмет: имот с идентификатор 87477.32.3, местност „Търнето“, с площ
38 158 кв.м., представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя,
четвърта категория, номер по предходен план : 032003, в землището на с. Я.,
общ. Д., обл. В, при съседи: имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62.
87477.32.2. не са произвели правно-транслативен ефект по отношение на М.
П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ***** и че тя е собственик на имота.
ОТМЕНЯ решение № 135 / 04.11.2024 г.по гр.д. № 20231310100433 по
описа на Районен съд –Б. ,В ЧАСТТА,в която е отхвърлен предявеният от М.
П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, *****, чрез адв. С. В. против
„СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. В, обл. В, *** иск с правно основание чл. 108 ЗС - ревандикационен иск за
предаване на собствеността и владението върху: Имот с идентификатор
87477.32.3, местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м., представляващ нива,
28
трайно предназначение - земеделска земя, четвърта категория, номер по
предходен план: 032003, в землището на с. Я., общ. Д., обл. В, при съседи:
имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62. 87477.32.2.,вместо което
постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В, обл. В, *** че М.
П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, *****, чрез адв. С. В. ,че е собственик
на имот с идентификатор 87477.32.3, местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м.,
представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя, четвърта
категория, номер по предходен план: 032003, в землището на с. Я., общ. Д.,
обл. В, при съседи: имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62.
87477.32.2.
ОСЪЖДА „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. В, обл. В, *** ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО на М. П. С.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ***** на следния недвижим имот : имот с
идентификатор 87477.32.3, местност „Търнето“, с площ 38 158 кв.м.,
представляващ нива, трайно предназначение - земеделска земя, четвърта
категория, номер по предходен план: 032003, в землището на с. Я., общ. Д.,
обл. В, при съседи: имот № 87477.32.87, № 87488.32.4, 87477.32,62.
87477.32.2.
ОТМЕНЯ решение № 135 / 04.11.2024 г.по гр.д. № 20231310100433 по
описа на Районен съд –Б. ,В ЧАСТТА,в която е осъдена М. П. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение от
страна на ответниците както следва: на „АГРОЕНЕРДЖИ ИНВЕСТ“ АДСИЦ,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С, *** - сумата от 750.00
лв. и на „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В, обл. В, *** - сумата от 1 300 лева,вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Ц. Б. Ф. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Г ДА
ЗАПЛАТИ на М. П. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ***** сумата от
1500 лв.за възнаграждение на особен представител по гр.д.№433/2023 г. на
Районен съд-Б. .
29
ОСЪЖДА Ц. Б. Ф., с ЕГН **********, с адрес : гр. Г, обл. В, ***, Д. Г.
Д., с ЕГН **********, с адрес : гр. В, обл. В, **** , „АГРОЕНЕРДЖИ
ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С,
*** и „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В, обл. В, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М. П. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ***** всеки един по 375 лв.за адвокатско
възнаграждение ,31,25 лв.държавна такса и 2,50 лв.разноски за вписване и
издаване на данъчна оценка –разноски пред Районен съд-Б..
ОСЪЖДА „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. В, обл. В, *** следва да заплати на М. П. С., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, ***** разноски пред Районен съд-Б. в размер на
1500 лв.за адвокатско възнаграждение и 50 лв.за държавна такса .
ОСЪЖДА Ц. Б. Ф., с ЕГН **********, с адрес : гр. Г, обл. В, ***, Д. Г.
Д., с ЕГН **********, с адрес : гр. В, обл. В, **** , „АГРОЕНЕРДЖИ
ИНВЕСТ“ АДСИЦ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С,
*** и „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В, обл. В, *** ДА заплатят на М. П. С., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ***** РАЗНОСКИ ПРЕД Окръжен съд-В :всеки един по 375
лв.за адвокатско възнаграждение и 12,50 лв.държавна такса .
ОСЪЖДА „СЛЪНЧЕВ ДАР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. В, обл. В, *** да заплати на М. П. С., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ***** разноски пред Окръжен съд-В : 1500 лв.за адвокатско
възнаграждение и 50 лв.за държавна такса .
ОСЪЖДА Ц. Б. Ф. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.Г ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Р. К. от АК-В възнаграждение за особен представител по
гр.д.№18 от 2025 г. г. на Окръжен съд-В .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30