№ 30963
гр. София, 04.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20231110113570 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Е. Д. Д. е предявила срещу „-” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5.6 от договор за
потребителски кредит № 483318/13.06.2022 г. поради противоречие със закона и добрите
нрави.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника посочения договор за потребителски кредит, въз
основа на който е получила заем в размер от 1300 лв., със задължение да го върне на вноски
в срок от 12 месеца, като вземанията по договора възлизали на сума в общ размер от 1662,82
лв. Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл. 5.6 е имала задължение да обезпечи
изпълнението по договора, като в случай на неизпълнение на посоченото задължение
следвало да заплати неустойка в размер на 1344,48 лв. разсрочено, заедно с погасителните
вноски по договора. Счита, че цитираната неустоечна клауза е нищожна като
неравноправна, тъй като размерът й е необосновано висок и надхвърля този на отпуснатия
кредит, с което се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на
страните и до нарушение на изискванията за добросъвестност и справедливост. Намира, че
същата противоречи и на добрите нрави, като уговореният размер излиза извън присъщите
функции на неустойката и цели единствено неоснователно обогатяване, а по този начин се
заобикаля и изискването на чл. 33, ал. 1 ЗПК.
Ответникът счита, че искът е недопустим, доколкото не е начислявал неустойка по
облигационното правоотношение между страните и посочената сума не е била включена в
задълженията по договора. По същество оспорва иска, като признава, че между страните е
сключен договор за кредит № 483318/13.06.2022 г., по който на ищцата е предоставена в
1
заем сума в размер на 1300 лв., но намира, че клаузата на т. 5.6 от процесния договор не е
нищожна. Счита, че същата не следва да се включва в общия разход по кредита и не е част
от ГПР, който е под законоустановения максимум, като същата е уговорена валидно като
обезщетение за неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави
обезпечение по договора, а размерът й е съразмерен с обезпечителната и обезщетителна
функция на неустойката и е съобразен с риска на кредитодателя. Твърди, че неустойката е
уговаряна индивидуално по договора с ищцата, поради което клаузата не е неравноправна.
Предявява насрещни осъдителни искове за сумата от 858,28 лв., представляваща непогасена
главница по процесния договор за потребителски кредит № 483318/13.06.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на насрещната искова молба до
окончателното й изплащане, за сумата от 101,60 лв., възнаградителна лихва по договора за
периода от 14.06.2022 г. до 13.04.2023 г.; както и при условията на евентуалност осъдителен
иск за сумата от 650 лв., получена от ответницата без основание главница по нищожния
договор за потребителски кредит; при твърдения, че е предоставил на ответницата заемната
сума в размер на 1300 лв., като по договора е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията и са останали непогасени търсените суми, а при условията на евентуалност, ако
се установи нищожност на целия договор, следва да бъде възстановена чистата стойност на
получения кредит.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже сключването на
процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание на
договора, вкл. и на оспорената неустоечна клауза, което противоречи на императивна
законова разпоредба или на добрите нрави, а в тежест на ответника е да установи, че
сочената като неравноправна клауза е била индивидуално уговорена между страните.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни по
делото и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит № 483318 от 13.06.2022 г., по който ответникът е
предоставил на ищцата кредит в размер от 1300 лв. при описаните условия за връщането му
на вноски в срок от 12 месеца.
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на иска е неоснователно. По
делото не се доказва, че оспорената неустоечна клауза е била изключена от облигационното
правоотношение между страните по силата на посоченото приложение № 2 (предвид
обстоятелството, че същото е неподписано и липсват данни за изразено съгласие на ищцата
с него), а и дали същата е част от съдържанието на сключения между страните договор е
въпрос по основателността на претенцията, който е разпределен в доказателствена тежест на
ищцата и по който съдът ще се произнесе в крайния по делото съдебен акт.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове, които
2
отговарят на изискванията на чл. 211, ал. 1 ГПК, поради което следва да бъдат приети за
съвместно разглеждане, като на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца по тях следва да
бъдат дадени съответни указания. Следва да се даде възможност на ответницата по
насрещните искове да представи отговор на насрещната исковата молба, след което съдът
ще извърши доклад по предявената насрещна претенция в открито съдебно заседание по
делото.
Страните са представили към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната
искова молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „-” АД срещу Е. Д. Д.
насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за
сумата от 858,28 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит № 483318/13.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на насрещната искова молба до окончателното й изплащане, за сумата от 101,60
лв., възнаградителна лихва по договора за периода от 14.06.2022 г. до 13.04.2023 г.; както и
евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 650 лв.,
получена от ответницата без основание главница по нищожния договор за потребителски
кредит.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове „-” АД в едноседмичен срок от получаване на
препис от настоящото определение да представи доказателства за заплатена по сметка на
СРС държавна такса за разглеждане на насрещните искове в размер на 100 лв., като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията насрещната искова молба ще бъде
върната.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск Е. Д. Д., че в едномесечен срок от съобщението
следва да подаде писмен отговор със съдържанието по чл. 131 ГПК.
УКАЗВА на ответника по насрещния иск, че ако в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен
документ или не упражни правата си: да предяви инцидентен установителен иск или да
привлече трето лице – помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2023 г. от 14:00
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба, отговора на исковата молба и насрещната
3
искова молба писмени доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на исковата молба,
насрещната искова молба и приложенията към тях.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4