№ 729
гр. Варна, 22.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500376 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. с чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на “НОВО ФИНАНС” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван
Страцимир“ № 2, против Разпореждане № 46276/16.12.2022г., по ч.гр.д. №
15970/2022г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено изцяло подаденото от
жалбоподателя заявление вх. № 83844/05.12.2022 г. за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК срещу
длъжника А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. К.“ № *, ет. *, ап. **
за следните суми: сумата от 5 000.00 лева, представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 31.03.2022 г. до 30.11.2022 г., произтичаща от
Договор за заем № 959-ВН-30.03.2021 г. от 30.03.2021 г., нотариално заверен
по описа на нотариус Ваня Георгиева, вписана в НК под рег. № 549 с район на
действие РС-Варна и за сумата от 333.36 лева, представляваща договорна
лихва, начислена за периода от 31.03.2021 г. до 30.11.2022 г., произтичаща от
Договор за заем № 957-ВН[1]29.03.2021 г. от 29.03.2021 г., нотариално
заверен по описа на нотариус Ваня Георгиева, вписана в НК под рег. № 549 с
район на действие РС-Варна.
В частната жалба се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно.
Излага се, че съгласно принципа на свобода на договаряне, стопанските
субекти могат свободно да определят възнаградителната лихва. Твърди се, че
според чл.29, ал.9 ЗКНИП ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва, а договорената между страните лихва е далеч под този
определен максимум. Поддържа се, че единствено в исковото производство
пред компетентен съд може да бъде повдигнато възражение за
неравноправния характер на клауза по договора за кредит. Излага се, че се
претендират само лихви по падежирали вноски, като договорите за заем
съдържат подробно описание на договорните условия.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен
интерес от обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като
съображенията за това са следните:
Производството пред РС – Варна е образувано по заявление вх. №
83844/05.12.2022 г., подадено от “Ново Финанс” ООД, за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. М. М., ЕГН
**********, за следните суми: сумата от 5 000.00 лева, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 31.03.2022 г. до 30.11.2022 г.,
произтичаща от Договор за заем № 959-ВН-30.03.2021 г. от 30.03.2021 г.,
нотариално заверен по описа на нотариус Ваня Георгиева, вписана в НК под
рег. № 549 с район на действие РС-Варна и за сумата от 333.36 лева,
представляваща договорна лихва, начислена за периода от 31.03.2022 г. до
30.11.2022 г., произтичаща от Договор за заем № 957-ВН[1]29.03.2021 г. от
29.03.2021 г., нотариално заверен по описа на нотариус Ваня Георгиева,
вписана в НК под рег. № 549 с район на действие РС-Варна.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е формирал
изводи, че уговорките за възнаградителните лихви в представените договори
за заем са нищожни като противоречащи на добрите нрави.
Настоящият въззивен съдебен състав не споделя извода за нищожност на
клаузите за дължимост на възнаградителна лихва в процесните договори.
Договореният лихвен процент в двата договора за заем е в размер от 20% на
годишна база. В този смисъл не следва изводите относно размера на
възнаградителната лихва да се базират на сравнение между окончателно
дължимите по погасителен план възнаградителна лихва и главница, тъй като
крайният размер на договорената лихва в погасителния план се формира от
лихвите за целия срок на договорите, които са сключени за 5-годишен
период. При проверка на погасителния план се установява, че лихвата за
всяка една година не надвишава договорените 20% на годишна база.
Договореният лихвен процент не нарушава правилата за съблюдаване на
добрите нрави доколкото ГПР не надвишава максималния размер, заложен от
чл.29, ал.9 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители.
Цитираната норма регламентира максималния размер на годишния процент
на разходите и възнаградителната лихва като компонент от него, наред с
другите разходи, би била нищожна, когато надхвърля петкратния размер на
законната лихва. Уговореният в случая ГПР е равен на 20%, респективно
разходите по кредита на практика се свеждат единствено до
възнаградителната лихва, поради което не може да се приеме, че е налице
противоречие на добрите нрави поради неоправдано оскъпяване на кредита.
Възнаградителната лихва е индивидуално уговорена във фиксиран размер, по
ясен и разбираем начин. Липсват данни през време на действие на договора
лихвеният процент да е изменян едностранно.
Представените документи по чл.417 ГПК са редовни от външна страна.
Претендират се възнаградителни лихви по изцяло падежирали вноски, поради
което е настъпила изискуемостта на задълженията към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение, съдът прави извод, че са налице условията за
уважаване на заявлението срещу солидарните длъжници, посочени в
2
заявлението.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции,
обжалваното разпореждане следва да се отмени, като вместо него бъде
постановено да се издадат заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по заявлението с правно основание чл.417 от ГПК.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 46276/16.12.2022г., по ч.гр.д. № 15970/2022г.
по описа на ВРС, с което е отхвърлено изцяло подаденото от „Ново Финанс“
ООД, ЕИК ********* заявление вх. № 83844/05.12.2022г. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу А. М. М., ЕГН **********, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя “Ново Финанс” ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван
Страцимир“ № 2, срещу А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. К.“ №
*, ет. *, ап. **, за следните суми: сумата от 5000.00 лева, представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 31.03.2022 г. до 30.11.2022 г.,
произтичаща от Договор за заем № 959-ВН-30.03.2021 г. от 30.03.2021 г., с
нотариална заверка №2746/30.03.2021г. по описа на нотариус Ваня Георгиева,
вписана в НК под рег. № 549 с район на действие РС-Варна и за сумата от
333.36 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
31.03.2022 г. до 30.11.2022 г., произтичаща от Договор за заем № 957-
ВН[1]29.03.2021 г. от 29.03.2021 г., с нотариална заверка №2745/30.03.2021г.
по описа на нотариус Ваня Георгиева, вписана в НК под рег. № 549 с район на
действие РС-Варна, сумата от 106.70лв. държавна такса за заявлението и
сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3